Къща на село

  • 5 393
  • 103
  •   1
Отговори
  • Русе
  • Мнения: 511
Бихте ли оставили апартамент в центъра на голям град, за да живеете в къща на село на 10 км. от града?

Не е лесно решение...затова бих била благодарна, ако някой може да сподели и от личен опит!

А с нетърпение очаквам и снимки, на тези, които вече могат да се похвалят със "селските си къщи"  Hug

# 1
  • Gorni Bogrov
  • Мнения: 952
Бихте ли оставили апартамент в центъра на голям град, за да живеете в къща на село на 10 км. от града?

лично аз да имам възможност да живея и в града и на село,но аз предпочитам на село,много по спокойно е.Но това е мое лично мнение

# 2
  • Cофия
  • Мнения: 1 211
Ако е само на 10км изобщо няма да се замисля!

# 3
  • Варна
  • Мнения: 478
Честно казано за постоянно не бих живяла на село-ако е само за почивните дни да.

# 4
  • Мнения: 1 120
Бих живяла на село едва , когато се пенсионирам. Имам вила на 15 км от града , 2-та почивни дни са ми достатъчни да бъда там.

# 5
  • Мнения: 1 236
Бих живяла разбира се,това ми е ме4та,4исти4ко,спокойно,тихо...какво по-хубаво от това!Според мен няма място за коментар,ако имаш възможност няма какво да му мислиш,още пове4е 4е 10 км.не са нищо...София става все по-мръсна и пренаселена,определено не е най-приятното и "здравословно'място за живеене,а ако си и шофьор просто не виждам какво има да те притеснява! Peace

# 6
  • Мнения: 677
Естествено,стига да имам пари за бензин и за стопанисването на къщата, което е по-скъпо, отколкото на апартамента.

# 7
  • Мнения: 3 376
Преди бих казала със сигурност да,но вече не знам...

Не заради друго,но хората,които живеят там ме дразнят-не можеш да имаш никакво лично пространство,освен ако нямаш 3-метрова ограда.

# 8
  • Мнения: 6 167
По стечение на обстоятелствата моята ситуация е такава, да.
Аз съм от центъра на София, тук ( Ит) живея в предградие ( което си е бивше село).
Мястото е много хубаво - зелено, чисто и много спокойно, съседите са приятни хора.
Имаме коли и всякакви връзки транспортни, които са много удобни. Имаме и равен достъп технологичен т.е всичко достига до нас. В квартала има болница, старчески дом, банки, поща, детски градини, елементарно училище, вериги супермаркети  и тн. и е на 15 мин с кола до центъра ( ако няма трафик). Практически няма престъпност,  гаражите са отворени по цял ден и колите са вътре с ключовете, да не говорим, че съм забравила какво е да си заключваш вратата... Това, което ми липсва е липсата на градски тип живот на който съм свикнала. Всяко нещо се планира предварително, кога ще излезем, къде ще паркираме, кога ще се приберем и тн. Това в София го нямаше, защото всичко беше достъпно пеша. Понякога това на пръв поглед незначително нещо може да е много, много досадно и има моменти в които искам да тичам ( ако мога) към НДК  Laughing

# 9
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 615
Ние реално живеем на 10 км от центъра на София.
За мен това няма значение - когато имам нужда се придвижвам достатъчно бързо.
Свикнала съм да нямам някои удобства, но за сметка на това живея на красиво място - гората ни е на две минути път.
Финансово обаче е голям зор да се поддържа къща, и все нещо се ремонтира.

# 10
  • в зоната на здрача
  • Мнения: 2 241
За 10 км.,изобщо няма да се разправяме.. Joy
Няма да се замислям изобщо,веднага си я представям така:
бяла спретната къщурка с две коли отпред-все пак децата трябва да ходят на училище ,ако нямаме коли за къде сме.
И двора знам как ще изглежда..децата ще си играят на воля,а не да се чудя къде да ги заведа да играят
 /защото живеем У центъра на София- няма площадки/,
аз ще си седя на сянка и ще си  шия гобленчето..ех мечтиии..

# 11
  • Мнения: 8 999
Твърдо НЕ. На село бих живяла, едва когато децата пораснат и заживеят сами някъде. Не си представям да животът ми да е свързан с непрекъснати уговорки кой кого ще вземе и заведе някъде си - децата ни са още малки, ходят на училище, на извънкласни занимания, на детски купони, на гости у свои приятелчета. За да обсулжвам техните интереси трябва да напусна работа и да се преквалифицирам на шофьор на повикване. Ако пък продължа да работя, не виждам какво печеля - излизаме сутрин в 7.30 /ако живея извън града ще трябва да излизаме още по-рано/, сега, живеейки на 5 мин. от училището на децата, се прибираме вкъщи към 17.30, някой от нас излиза на пазар до близката бакалия, или пък, ако е хубаво времето, засядаме в градинката - дечурлигата играят, а ние, родителите, пием кафенце и се отдаваме на сладки приказки и разтоварващи клюки. През лятото си пийваме и биричка /е, как после да яхна колата, за да се прибера на село!/. Във всеки случай, заради трафика, ще се връщам в къщичката на мечтите поне с час, час и половина по-късно - т.е. около 7 часа, колкото да приготвим вечеря, да изкъпем децата и те да си легнат да спят /моите си лягат не по-късно от 21 часа/. Оказва се, че всъщност заради едното спане "на чист въздух",  ще си усложня максимално живота. Ще разредим срещите с приятели /както наши, така и на децата/, ще имам само един уикенд за да се насладя на спокойствието и тишината на извънградското жилище, но аз обичам да се срещам с хора, а това означава, че пак няма да сме си по цял  ден вкъщи.
С една дума - мъкаааа!

# 12
  • sofia
  • Мнения: 8 919
Не заради друго,но хората,които живеят там ме дразнят-не можеш да имаш никакво лично пространство,освен ако нямаш 3-метрова ограда.
Ние реално живеем на 10 км от центъра на София.
За мен това няма значение - когато имам нужда се придвижвам достатъчно бързо.
Свикнала съм да нямам някои удобства, но за сметка на това живея на красиво място - гората ни е на две минути път.
Финансово обаче е голям зор да се поддържа къща, и все нещо се ремонтира.

Ей това е българската действителност за селата до градовете.
Оградата ни струваше колкото грубия строеж на етаж от къща.
И все нещо има за ремонтиране..........особено, ако е стара къща.
Да си купя едни парцалки и обувки трябва специално да ходя някъде си....както е казала Лени - специална планировка.....та с едно излизане повече неща да се свършат.
И незнам защо всичките ни познати мислят, че от тях до нас е по-далече, отколкото от нас до тях  newsm78 сигурно, защото ние сме свикнали да "навъртаме километри" (тук подкрепям baibibi с две ръце)

За съжаление нямаме възможност за апартамент, но това не пречи да си мечтая  Laughing

# 13
  • Мнения: 533
Естествено,стига да имам пари за бензин и за стопанисването на къщата, което е по-скъпо, отколкото на апартамента.

Точно така е Peace

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Твърдо НЕ. На село бих живяла, едва когато децата пораснат и заживеят сами някъде. Не си представям да животът ми да е свързан с непрекъснати уговорки кой кого ще вземе и заведе някъде си - децата ни са още малки, ходят на училище, на извънкласни занимания, на детски купони, на гости у свои приятелчета. За да обсулжвам техните интереси трябва да напусна работа и да се преквалифицирам на шофьор на повикване. Ако пък продължа да работя, не виждам какво печеля - излизаме сутрин в 7.30 /ако живея извън града ще трябва да излизаме още по-рано/, сега, живеейки на 5 мин. от училището на децата, се прибираме вкъщи към 17.30, някой от нас излиза на пазар до близката бакалия, или пък, ако е хубаво времето, засядаме в градинката - дечурлигата играят, а ние, родителите, пием кафенце и се отдаваме на сладки приказки и разтоварващи клюки. През лятото си пийваме и биричка /е, как после да яхна колата, за да се прибера на село!/. Във всеки случай, заради трафика, ще се връщам в къщичката на мечтите поне с час, час и половина по-късно - т.е. около 7 часа, колкото да приготвим вечеря, да изкъпем децата и те да си легнат да спят /моите си лягат не по-късно от 21 часа/. Оказва се, че всъщност заради едното спане "на чист въздух",  ще си усложня максимално живота. Ще разредим срещите с приятели /както наши, така и на децата/, ще имам само един уикенд за да се насладя на спокойствието и тишината на извънградското жилище, но аз обичам да се срещам с хора, а това означава, че пак няма да сме си по цял  ден вкъщи.
С една дума - мъкаааа!
Все едно аз съм го писала. Peace

Общи условия

Активация на акаунт