Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора


Мнения: 2 361
Доживях и аз да пусна тема в ДИС.  Tired
Повода е привидно тривиален, но ми трови живота от седмица. Става дума за баща ми. Преди половин месец се прибра от чужбина и, тъй като преди да замине се установи, че кръвната му захар е завишена, сега го накарах да си направи нови изследвания. Оказа се, че кръвната му захар се е повишила още, чернодробните му са завишени, както и холестерола.
Заведох го при чудесен специалист, жената обясни, че е време за лекарства, че става дума за диабет, че трябва да се пази диета. И кошмара започна!
Татко отказва да яде това, което му предлагам. Сякаш нарочно се тъпче със забранени храни. Вчера се скарахме за проклетата кожа на печеното пиле! Отказва овесени ядки и мюсли, но няма нищо против хляб и картофи! Караме се на всяко сядане на масата. Толкова го чакахме да се прибере, а сега само си скачаме по нервите! Tired Не мога да го разбера. Говорихме, обясних му, че ако не мисли за себе си, поне за нас да помисли. Ние не искаме нищо, само да е здрав и да се пази. Има финансова възможност да се храни здравословно, трябва да свикне да го прави. Не е толкова страшно, просто ще свикне с новия режим.
Не, не и не! Аз съм се държала с него като с малко дете. А той наистина се държи като глезено болно дете, което отказва лечение! Не зная какво да правя. Не мога да го оставя така. Самата мисъл, че е болен от нещо ме парализира. Загубихме майка преди 5 години и от тогава ме гони някаква страхова невроза. Вкарвам се в невероятни филми! Tired
Как да накарам възрастен човек да промени начина си на живот? Загубена кауза ли е? Аз опитах всичко, затова ще се радвам на свежи идеи за това, как да вразумя инатливия си баща! Peace
Цитирай

В детството...

Мнения: 122
Не е загубена кауза.
Поговори с него без да повишаваш тон. Кажи му колко е важен той за теб, как не искаш да го загубиш по този нелеп начин........ кажи му, че го обичаш.
Не вярвам да не те разбере.
Дано всичко да се оправи.   bouquet
Цитирай

по пътя на светлината

Мнения: 2 290
Всичко трябва да стане постепенно.....,не го поставяй драстично на определена диета.....Трудно е на човек изведнъж да се приспособи на друг вид хранене и начин на живот,пък е и на години....
Цитирай

в тълпата

Мнения: 2 563
Еееех, колко говорих, колко натяквах...

Пробвай друг човек с авторитет пред него да му обясни за храненето. Друг вариант е да продължиш да натякваш, пък той като реши, че е упорствал достатъчно и не се е дал без бой, да започне да слуша.  Laughing А и като усети негативите от диабета, сам може да си свари зеленчуците.



Цитирай

Бургас

Мнения: 71
Трябва да му настояваш.Моят баща също заради здравословен проблем се наложи да спазва диета и от самото начало също се опъваше и не слушаше никого,но след като получи няколко кризи,сам започна да избягва тези храни,но и ние не го оставихме на мира.Нон стоп му се натякваше че не трябва това,не трябва онова.
Цитирай

Отвъд алеята зад шкафа

Мнения: 2 528
Аз мисля, че човекът е достатъчно възрастен, за да взима сам решението какво, кога и колко да яде. Той си преценява и според мен няма нужда да си вдига допълнително кръвното от спорове с дъщеря си.
Цитирай

София, кв. Витоша

Мнения: 114
Според мен трябва да му се даде литература да чете - ако щеш списания от тези, здравните, където непрекъснато пише кое колко е вредно и общо взето в крайна сметка се оказва, че нищо не трябва да се консумира, но това е друга тема. Просто хората от друго поколение са свикнали на друг начин на хранене - пържено, сланинесто, в количества, алкохол. Как преди години не е било вредо, а сега да е, ще ти каже той? Промивка на мозъка, това е. И като не вярва на теб, литература.
Цитирай


Мнения: 3 479
Моят баща си пази здравето, обаче и с него съм имала подобни сблъсъци, когато го карам да направи нещо дето аз смятам за правилно. При нас върви тактиката от моя страна: Прави каквото си искаш, мен не ме интересува.
Всъщност аз се интересувам от него, говоря с него, обаче заобикалям конкретната тема. Затова естествено се изискваше време. И той сам започна да съобразява, че аз няма да го моля. Казвам си мнението веднъж, а пък той да предценява.
Имай предвид, че баща ти е наясно какво става. Той просто много се страхува. Страхува се от промяната в живота си, защото тя ще му напомня, че той вече е друг човек (в известен смисъл), стар и болен. Затова, като се тъпче с вредна храна, той се мъче да си докаже сам на себе си, че нищо не се е променило. Иска да си докаже: Ето, не ги слушам, а пък все още съм жив и ходя на двата си крака. Мъжете в много отношения са по-суетни от жените. Те трудно приемат остаряването, загубата на сили и мъжественост.
Ще ти се наложи да си по-търпелива и по-хитра. Ако живее с вас, ще се наложи и вие да минете малко на неговия режим. Ограничи до колкото е възможно наличностите на вредни храни, така че като отвори шкафа или хладилника да няма много голям избор. Бъди загрижена, но не настоятелна и досадна. Моята майка също почина преди 10 години и остана само баща ми, но се старая да не мисля за това, че е възможно да го загубя. Няма нужда да си вгорчаваме живота излишно, добре е да го доизживеем заедно щастливи. Виж, сестра ми, го побърква направо с грижите си. Едва я усмирявам, защото понякога иска да играе ролята на майка и спрямо него ooooh!
Цитирай

София

Мнения: 26 034
Нямаш никакъв шанс да го убедиш. Той не иска да повярва на това. Изобщо не иска да го допусне до мислите си. Ще миряса само като се уплаши. Сега и да си тровиш нервите, само ти ще тръгнеш по доктори от тревоги. Трябва му време да преглътне хапа.
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 614
инатлив баща и аз имам. С доста болежки е и трябва много добре да се пази, но: "олкото ми е писано, толкова ще живея. И както аз искам, тъй ще живея!".
Е, как да отреагирам?
Той поне си пие хапчетата (повечето за кр. захар) и се стреми към някаква диета, но работи физически труд като за последно.

 _Hope_ - можеш да му дадеш малко л-ра да прочете. Можеш да му обясниш, че зле компенсирания диабет води до инфаркти, инсулти и ред други "екстри". И че така ще те натовари теб... и че няма да ти е от помощ, а в тежест... и че внуците се радват да са със здравите си и жизнени дядовци и ... т.н.
Сложно е  Tired нали ти казвам, че и аз се боря на тоз фронт.  ooooh!
Цитирай

Sandhausen, Germany

Мнения: 2 369
Имах подобни проблеми с баща ми. Три месеца след като почина майка ми, получи инсулт и някакси съвсем се обезвери и ми заяви, че няма да пази диета, няма да ходи на рехабилитация и т.н. И всичко това до момента в които една сутрин аз не ревнах с глас и не му казах, че не мога да позволя да загубя и него, и че той просто няма право да ми причинява това. Това беше преломния момент. От този ден нататък се мобилизира и сега е много, много по добре. Мога само да ти кажа, да не се отказваш и да опиташ да му обясниш ти как се чувстваш и какво ти причинява на теб неговото безхаберие. Успех!
Цитирай

София

Мнения: 2 199
Не се впрягай толкова! Ще го преодолее. Само не му натяквай непрекъснато какво трябва и какво не трябва да яде, защото ефекта ще е обратен.
И не се втелявай толкова с диетата. мога да ти кажа, че ако ме затворят някъде с мюсли и овесени ядки ще си умра от глад. Това е кошмарна храна! Аз съм диабетичка от 27 години. Ям и хляб и картофи и доста други неща. Не трябва толкова да се притесняваш. Баща ти ще влезе в релси, просто му трябва време.
Цитирай

София

Мнения: 2 700
Ще стрелям в тъмното с идеи. Confused
Преди години баща ми отказваше операция, която впоследствие се оказа животоспасяваща за него. За да го накарам му обясних в прав текст колко скоро ще умре и той взе, че се стресна.
При лошо развитие на диабета, освен другите екстри, както е казала Шани, може да се стигне и до ампутация на крайници (включително и при диабетици от втори тип). Прокарай идеята за диабетното стъпало и ампутацията и да видим дали няма да се стресне.
Другото е промяна и на вашите хранителни навици. За човек, който не е болен, не е толкова трудно да свикне с идеята, още повече, че знае, че във всеки момент би могъл да отиде и да хапне каквото пожелае. Аз лично бих готвила, без да давам обяснения кое е диетично и кое не, и така лека по лека диетата ще се превърне в навик.
Цитирай

София, център

Мнения: 3 446
И баща ми е същия.

Не бива да пуши - крие се, припалва,
не бива да пие глътка дори - пие си глътката,
трябва да спазва хранителен режим - не го спазва.

А на теория, ако го питаш е на вечна диета. И на всички е разтръбил, че пази диета, а в същност не я спазва.

Отговорът му е, че какво толкова, една цигара не било пушене, 25 гр. концентрат не било пиене, чаша бира - също, а за храната - трици не можел да яде.

След поредния преглед пази диета три дни, и се почва старата песен на нов глас.
Цитирай

Враца

Мнения: 54
Не се впрягай толкова! Ще го преодолее. Само не му натяквай непрекъснато какво трябва и какво не трябва да яде, защото ефекта ще е обратен.
И не се втелявай толкова с диетата. мога да ти кажа, че ако ме затворят някъде с мюсли и овесени ядки ще си умра от глад. Това е кошмарна храна! Аз съм диабетичка от 27 години. Ям и хляб и картофи и доста други неща. Не трябва толкова да се притесняваш. Баща ти ще влезе в релси, просто му трябва време.
Съгласна съм не ходи по него с натяквания,просто на човека му е трудно явно да приеме,че е болен и се нуждае от диети и хапчета постепенно ще свикнеи ще приеме идеята,че трябва да се пази.
Успех ти пожелавам и здраве на баща ти.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора