Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора

София, Надежда 3

Мнения: 245
Омръзна ми госпожите от детската да ми се оплакват колко е непослушен. Поне да беше лъжа, ама то си е чиста истина. В чудо съм се видяла - синът ми ще стане на 4 и се държи ужасно - реве, тръшка се, посяга ми, непокорен е, най-безстрашно се отдалечава от мен, а аз с количката и малкият му брат не смогвам да го догоня, опълчва ми се, не ме слуша...не ни слуша по-точно, нито мен, нито баща си. Няма страх и респект към никого. Наказваме го в банята, стои на един стол и мисли. Миналата седмица обаче ме изкара извън релси и го нашляпах по дупето. Не помогна особено.Преди да се роди бебето, синът ми беше едно ангелче, беше едно МНОГО разбрано дете, което можеше да бъде убедено с думи. Сега, година по-късно се е превърнал в голям проблем. Не съм сигурна дали само ревността е разковничето. От известно време се замислям дали да не го заведа на детски психолог - да ни даде някакви насоки, да ни посъветва как да реагираме. Някой знае ли добър детски психолог в София? Събрала съм и един куп книги за четене на тази тема, но ще чакам предложения и от вас...и съветиии.
Цитирай

Plovdiv->Toronto

Мнения: 1 361
Пиши как се развиват нещата, страх ме е и ние да нямаме същия проблем след време. Моя е на 15 мес. и не слуша въобще, "не" за него е "да", или не го чува. И да го шляпвам не му пука, веднага пак прави каквото е забранено. А ако го хвана да го сваля откъдето се е покатерил или да го отдалеча от опасното занимание, започва да пищи и се просва на пода. Кога започват да слушат и да съобразяват и как аджеба да ги научим  ooooh! ?
Цитирай

София, Надежда 3

Мнения: 245
Рано му е да се притесняваш според мен, на тази ранна възраст минават през различни етапи и всички деца са така, поне доколкото са моите наблюдения върху моето и други деца. И "доброто" момиченце на зълва ми имаше подобни "зли" периоди.
Пуснала съм темата, защото на 4 годинки обаче си мисля, че нещата би трябвало да са различни, а всъщност сме патологичен случай - поне наоколо не съм виждала такова "лошо" дете като моето  Evil or Very Mad , а да знаете как не ми се иска да е така  Crying or Very sad
Цитирай

София

Мнения: 2 153
Моят син беше Алекс белята!
Сега е на 12 години и мога да ви кажа, че освен бебешкото тръшкане, всичко останало си е още по-старому: абсолютно неуправляем е!
Ако щеш крещи, ако щеш го бий, а на тази възраст е с една глава над мене и трудно се бие Laughing , абе ако не е решил сам да  направи нещо не можеш да го накараш по никакъв начин. Дразни ме съвсем умишлено понякога и много не му пука, че съм бременна. Иначе е много различен от другите деца-когато е в разположение на духа е просто прекрасен.
Цитирай

София

Мнения: 2 153
Още нещо - психолога е добро решение, но може би не е необходим. Просто детето ти е по-буйно - може да е роден за лидер! Laughing
Незнам как един психолог би го накарал да се държи по-добре. Освен ако не направи нещо да го успокои и да разбере всъщност откъде идва тази агресия, ако има такава, и тази нервност. Е, така де, то това  му е работата.
Успех и не се впрягай на даскалките - моят син до ден днешен е един от тримата диваци в класа и постоянно слушам стенанията на класната му...
Цитирай

Кори Селести

Мнения: 5 543
местя темата ....

а по въпроса...знам ли....
как се дурйи с бебето? да не е ревност?
все пак..има си такива буйни деца....може просто да си е характер...
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 614
Онко_Понко - това ми "намирисва" на ревност  Thinking !

На брат ми големият правеше някои поразии, след като се роди брат му. Иначе до преди това беше Ангел Небесен  #angel . Този етап продължи доста дълго  Sad .
Струва ми се, че е точно така и при теб и май докато не си го изживее дечкото (които е и буен  #Milti , доколкото разбирам), няма да има оправия  ooooh!  Търпение и много обич-взаимна  Love  Love ти пожелавам!
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
Из "ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ" Д-р Фицхю Додсън

Четиригодишното дете

Тази възраст е белязана от неравновесие, несигурност и липса на координация в почти цялото поведение. Детето, което доста добре е координирало движенията ей на три години, сега започва да се спъва, да пада, да се бои да не падне, физическите признаци за напрежение са по-чести: детето примигва, гризе си ноктите, бърка си в носа, опипва половите си органи, смуче палеца си. Може дори да получи лицеви тикове.
В същото време то се превръща в индивид със силно раз¬вито социално чувство. Високо цени приятелството, макар трудно да се разбира е приятелите си. В присъствието на други деца проблемите му напомнят онези, които е имало на две години. То е властно, конфликтно, агресивно. На родителите им се струва, че се е върнало назад, докато всъщност става дума за скок напред, който води към нов стабилен и положителен етап - петата година. Вярно е впро¬чем, че четиригодишното дете прилича на дете на две годи¬ни и половина. То има същите крайни реакции - ту е сра¬межливо и кротко, ту свръх възбудено. Много деца на тази възраст отново се привързват към ритуалите. Създават си неизменни навици за ядене, обличане или спане. Стара мно¬го трудно да ги накарате да приемат каквато и да е промя¬на. Афективното им безпокойство се изразява в сълзи, хленчене и безброй въпроси.
Четиригодишните обичат да играят заедно. Но ако ня¬кой антрополог се заемеше с изучаването на социалната им психология и на племенния им живот, би му се отвори¬ла много работа. Социалните отношения на тази възраст нямат нищо общо със светските сбирки; те винаги са бурни и размирни. Щом се обособи група, натрапниците биват изгонвани. Тук много се командва, изисква, бута, удря. Езикът се превръща в хвалба. Охотно се разменят обиди. Това е откровено груба възраст, която не се съобразява осо¬бено с чуждото мнение.
За да характеризира тази възраст, Гезел предлага епите¬та „разюздана". Детето е разюдано в двигателното си пове¬дение. То рита, бие се, гневи се. Разюздано е и в речника си. Очаровано е от думите и тяхната звучност. За пръв път раз¬бира, че съществуват думи - повечето от тях с по три, чети¬ри или пет букви, - които не са по вкуса на родителите му.
Дава си сметка, че мама и татко ще подскочат, ако произ¬несе някоя от тия перли, най-вече в присъствието на други хора. Особено го радват нецензурните термини. Способно е да каже: „Мамо, знаеш ли какво искам за обяд? Шунка, моркови, сладолед и ако!" Тук ще се разсмее, неиздържало на неустоимата си духовитост и напълно наясно с принци¬па на „подсилването", обяснен в глава 8. Опитната майка ще се въздържи да придаде стойност на тези кратки думич¬ки, като изрази недоволство и по този начин им обърне внимание. Тя no-скоро ще се направи, че не ги е чула. Кога¬то детето навърши пет години, от тях няма да има и следа.
Четиригодишното дете е разпасало и в контактите си с хората. То обича да се противи на нарежданията и запове¬дите, забраните го дразнят, прави се на интересно, хвали се, ругае. „Ще те набия" е любимата заплаха, която отправя към другите деца. Въображението му също се развихря и се превръща в един от факторите, които му пречат да различи действителността от илюзията. Демаркационната линия между реалното и въображаемото не му изглежда съвсем очевидна. То е пълно с неправдоподобни истории, които ви разказва, без да му мигне окото. На тази възраст родители¬те не бива да го наричат „лъжец". Това би било грешка, защото всъщност то се опитва именно да различи действи¬телността от фикцията. Само че докато го прави, загубва контрола над въображението си. Така то може да каже на родителите си, че е видяло в градината „животно, по-голя¬мо от къщата" или че вчера следобед се е „качило на луната с ракета".
Четиригодишното дете няма друго чувство за собстве¬ност, освен убеждението, че всичко наоколо му принадле¬жи. Но то не е „крадец", както не е и „лъжец". Просто смесва факта, че държи нещо в ръце, с идеята за притежание. Иг¬рачката, взета от съседчето, е „негова", защото е играло с нея, сложило си я е в джоба и я е донесло вкъщи. Такава е теорията за собствеността, когато сте на четири години.
Динамичността му е изключителна, скоростта, с която се придвижва- много висока. То се качва и слиза по стълби¬те тичешком, хвърчи из къщата или апартамента, шумно затръшва вратите. И думите произнася бързо. Истински бъбривко е, обожава да говори за каквото и да било. Сам си коментира околния свят и понякога сам се слуша.
Обича безсмислените думи и римите. С едно от момче¬тата ни веднъж измисляхме рими в продължение на поло¬вин час. Осведомените родители могат да използват тази нова страст към езика, за да играят с детето на всякакви игри на думи (виж глава 11). Особена слабост има към ху¬мора, преувеличенията и броилките. Ако решите да участ¬вате в играта, четиригодишното ви хлапе много ще оцени такъв един зададен от вас въпрос: „Случайно да имаш слон в джоба си?"
Обича драматизациите, театралната игра и добре си слу¬жи с марионетки. Способно е да организира безкрайна пи¬еса вкъщи и навън със своите кубчета, коли, камиончета, влакчета, корабчета и кукли.
На тази възраст детето ни напомня онзи човек, описан от Стивън Лийкок, който веднъж се метнал на коня и се понесъл „във всички посоки". Четиригодишното дете ни¬кога не знае къде точно отива. Голямата скорост, с която се премества в пространството, и неустановената му ум¬ствена структура го отвеждат по странични и непредвиди¬ми пътища. Едно такова дете, което майката попитала какво рисува, отговорило: „Откъде да знам, още не съм свършил!" И наистина, детето може да започне да рисува костенурка, която пътьом да се превърне в динозавър или камион. Същите неподозирани отклонения забелязваме, когато ни разказва какво е видяло.
Както го описва Гезел: „То може да бъде спокойно, шум¬но, кротко, безапелационно, отворено, властно, загадъчно, независимо, общително, може да е атлет, артист, реалист, фантазьор, кавгаджия, може да е сговорчиво, безразлично, любопитно, прямо, разговорливо, остроумно, догматично и тъпо."
Поради особеностите на тази възраст към четиригодиш¬ните деца трябва да се отнасяме твърдо. Слабите или ко¬лебливи родители ще имат много неприятности. Четири¬годишното дете харесва разнообразието. Често му е необходимо да сменя ритъма. Опитната майка винаги ще из¬мисли някоя нова дейност, за да го заинтересува и да го отклони от ситуация, която не върви на добре, Игрите му и поведението му могат лесно да се изродят в някоя глупост, ако не се контролират. Майката или бащата трябва да предугадят този момент и да предложат нещо ново и интерес¬но.          
Поради по-развитото му социално чувство и поради фак¬та, че приятелството е по-ценено на четири, отколкото на три години, ако се наложи да накажете детето, изолирайте го от групата. Кажете му нещо такова: „След като не уме¬еш да си-играеш с Томи и Стийв, играй си самичък. Може би след малко ще ти позволя пак да играеш с тях. Ще видя." Във всеки случай дайте му възможност да запази достойн¬ството си. Така ще мотивирате желанието му да промени поведението си, за да се присъедини отново към групата. Добре е, ако е възможно, да обявявате решенията си със спокоен тон, без властни и наказателни интонации в гласа си. .
Такова е четиригодишното дете, И точно когато родите¬лите започват да се питат струва ли си изобщо да се живее с това малко чудовище, то навършва пет години. Всичко внезапно се променя! Неравновесието на четвъртата годи¬на е заменено от равновесието на петата.
Цитирай

Sofia

Мнения: 6 210
Цитат на: OnkoPonko
Наказваме го в банята, стои на един стол и мисли.

странно наказване, в банята на стол, на светната или загасена лампа и защо точно банята?
Цитирай


Мнения: 814
И моят  син -големия Smile е много непослушен,прави каквото си иска,удря бебето и ми казва ''защо ми го роди това бебеееееееее''.а аз си мислех ,4е е  малък и няма да имаме проблеми с ревността,но уви.......Когато чуе някоя дума която не е за казване естественно я повтаря постоянно,пробвах какво ли не и го плесках и го наказвах и се сърдех Twisted Evil ,но на него не му пукаше .И реших да не обръщам внмимание на това което казва и даде резултат LaughingВече не му е интересно, защото на мен не ми прави впечатление, че казва глупости,а и вси4ки роднини предупредих да не му казват нищо когато каже нещо неприлично
 Embarassed. Вече не използва тези думи.  jumpuuНо е много палав не се спира на едно място ,когато излезем на разходка винаги го стискам за ръка иначе отива и блъска по-малките, ужас е като тръгнем тримата на разходка -повече се изморявам отколкото да се разтоваря ,но какво да се прави явно така ще е -да са живи и здрави- пък ще се справяме кога с добро кога с лошо #Bad TalkДано като порасне да се укроти Praynig
Цитирай


Мнения: 814
Все едно за моето дете чета Ellypr .Много ти благодаря newsm51 ,малко се успокоих , че е присъщо за децата на тази възраст.
Цитирай

в гората

Мнения: 2 979
И аз мисля, че това е ревност.

Защо не се пробваш да му отделиш един цял ден?...само и единственно на него.

Дали ще си играете, говорите или каквото дойде..но да си отдадена само на него.
Цитирай

София

Мнения: 272
И аз мисла,че всичко това е породено от ревност и го осъзнах съвсем скоро.Имам дъщеря на почти една годинка и син на почти пет годинки.Е трябва да ви кажа,че напоследък се бях отчаяла със синът ми,покрай него се бях превърнала в една истеричка,защото това дете само се чудеше каква беля да направи,всичко правеше наопъки ,а като му направя забележка ми се плезеше,ей луда ставах.Да не говорим как се държи със сестра си,уж много я обича ,а като мине покрай нея ще я спъне или бутне уж без да иска;като я прегръща я стиска до болка и я разплаква и ей такива подобни случаи.И да видите всичко как се промени -преди две седмици изпратихме
малката на гости при баба и дядо в провинцията и не мога да ви опиша какво стана ,синът ми от калпазанин се превърна в най-доброто и послушно дете,двамата с татко му сме изумени.Та значи,че просто му е липсвало внимание на детето.
Обаче ще видим сега като си вземем беба какво ще става....
 #Silly
Цитирай

гр.Пловдив

Мнения: 2 519
Най добре е да посетите психолог. Много помага , понакога има дреболии които не виждаме.
Цитирай


Мнения: 2 792
Чакай, чакай, какво значи "лошо" дете? От всичко, което си на писала, на мен ми звучи по-вече, като лигаво дете, а не лошо. Поне според мен, лоши деца не съществуват, но все пак, как реагираш, когато на вън не те слуша, какви правила и изисквания имате към него, ей такива неща са ми интересни.
 Лично според мен, едно дете трябва да има респект, към родителя си(сега някой да не ме рабере, потгрешно Rolling Eyes ), с това искам да кажа, че детето трябва да знае, кой определя правилата. Момчил в момента е в същия период, с крещене буйстване, опити да се държи в стил"Говори ми Пенкеле, кой ли те слуша", постоянство и търпение си трябва, в тези ситуации, бой и ноказания в извънредно крайни случай(признавам си, случвало се е да поступвам, някое дупе Embarassed ), но най-важното правилата ги определят родителите и никакво отклонение от тях.
 Може би в старанието си да не ревнува си му дала малко повече свобода, от колкото е нужно за неговата възраст и това е довело до сегашната ситуация, на мен лично това поведение не ми се струва  ревност Thinking
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора