Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Проблемно забременяване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 45
Здравейте на всички!
Чудя се от къде да започна.Преди две години и пет месеца бракът ни с мажа ми започна щастливо.Бяхме най-щастливите младоженци на света, сватбата ни бе приказна.Дори си мислех, че толкова хубаво не е на хубаво.И наистина, като че ли много скоро всичко рухна.Най-голямата ни мечта да си имаме детенце не се сбъдваше. С всеки изминал месец надеждите ни да забременея угасваха. Започна поредица от посещения при гинеколога ми. Явно имаше проблем, трябваше да се действа. Оказа се, че имам поликистозни яйчници, които в 50% от случаите не пречат на овулацията, но в другите 50% пречат и не може да се отдели яйцеклетка. След три месеца ходене за фоликулометрия, докторът ми каза, че овулация няма и трябва да се направи операция - лапароскопия. Минаха няколко месеца след това - период нужен за възстановяване  и най-накрая дойде отново моментът на надеждите.Пак 4 месеца нищо. Накрая след една инжекция Прегнил чудото се случи.Не вярвах, че съм бременна, не можахме дори да се зарадваме от страх да не би да се случи нещо. Толкова дълго чакахме, че не посмяхме да се зарадваме. Само плачех, вътре със сърцето си усещах щастие и радост, но не смеех да ги изразя от страх, че ще ме сполети нещо лошо. И все пак бях на седмото небе, започнах да чета книги за бременни и попивах всичко с огромен интерес и очакване. Но...един ден прокървих и имах силни болки ниско долу в корема.Изплаших се, пролях толкова много сълзи, мъжът ми се чудеше как да ме успокои, но да си призная и той се паникьоса.След ехографията думите на доктора бяха:"Бременност има, но за съжаление добрите новини свършват до тук.Няма сърдечна дейност, бебето е спряло развитието си,т.нар. "кухо яйце.Съжалявам,че се случи точно на вас след всичко през което минахте!"".Абортирах - бях в 6г.с..Това вече ми дойде в повече.Загубата беше ужасна.Имах усещането че живота ми свърши. Психически и физически бях съсипана, въпреки че мъжът ми беше неотлъчно до мен и ме подкрепяше, нито за миг не ме е оставил.И още ми е трудно да се съвзема. Стигнах дори до успокоителни хапчета и консултация с кардиолог. Беше 14 декември. Минаха 3 месеца от тогава, отново ще опитаме, няма да се откажа. Стискайте ми палци този път да се получи и всичко да е наред!Мисля, че с вас мога да споделя и вие ще ме разберете най-добре.Само човек минал по такъв труден път може да разбере за какво става въпрос.Помогнете ми- не мога да се успокоя и да спра да мисля негативно и със страх за евентуална бременност, само лоши мисли са в главата ми. Чудя се ще мога ли с това влошено психично здраве да износя едно здраво бебе?Толкова много го искам!
Цитирай


Мнения: 86
Здравей, мила сън гърл  Hug

От все сърце ти пожелавам скоро да се преместиш от тоя форум при вълненията на бремелинките  newsm10   preggo
Разбирам те напълно как се чувстваш, защото аз съм с почти същите преживявания и тревоги като теб, имам един мисед в 8-9 г.с., също ми беше много тежко. Имам си и поликистозни яйчници и ред други притеснения. Аз също си мисля, че тревогите за забременяване са кошмарни, но още по-кошмарно ще е след това- страхът от самото износване, да не се  получи като първия път.
Но не трябва да живеем само в страхове и опасения, трябва да мислим и да сме с нагласата на позитивизма. Тогава по-лесно ще се справяме със ситуациите.
Хубаво е,че си решила да споделиш във форума. Тук ще намериш много разбиране, подкрепа, съвети и сили, които дават всички момичета, въпреки своите болки те намират сили да те окуражат в безверието тил Прекланям се пред тях и силата им в борбата за рожбичка   bouquet

Дано всички постигнем най-съкровената си мечта!
Просто знай, че трябва да извървим този труден път. Важното е, че имаме подкрепата на съпрузите си и нашата взаимна подкрепа във форума!

Пиши винаги, когато имаш нужда! Ние сме тук и ще отговаряме каквото знаем и можем!
Успех и късмет ти желая!
Цитирай

в Австрийско...

Мнения: 1 951
Съжалявам за това което си преживяла  Sad
Всички в този форум сме стигали до дъното, и то не веднъж, но после пак събираме сили и се изправяме...
Въпреки всички тревоги и неуспехи се опитай да мислиш малко по-позитивно и с надежда за бъдещето. С другото не си помагаш, а напротив...
Пиши в седмичната тема, там ще намериш подкрепа и разбиране.
Успех  Hug
Цитирай

София

Мнения: 7 718
Щом като е станало един път, ще стане пак Peace. Приеми го като грешка на природата и гледай напред. Така е трябвало да стане.
Този път всичко ще е наред, трябва да се вземеш в ръце обаче, успокоителните и предаването не са добри помощници. Твоето здраве е в твоите ръце.
Цитирай


Мнения: 4 320
Съжалявам за аборта, но както каза Лали, приеми го за грешка на природата и смело действай напред.
От сърце ти пожелавам успех!
Цитирай

Ямбол

Мнения: 1 284
Съжалявам за това което ти се е случило HugКъсмет ти пожелавам,и дано скоро се похвалиш с добра новина Praynig
Цитирай

Бургас

Мнения: 259
Миличка, толкова съжалявам за загубата ти. В този форум почти всички сме минали по тоз път. Успокой се ! (ах колко ги мразих тиа думи!  #Cussing out ) Но колкото и да не ти се вярва, това е начина. Момичетата са ти казали "Щом е станало веднъж, ще стане пак" Само помни че другото бебче което дойде не е виновно за загубата на първото ти. Не трябва да се притесняваш, а да вярваш, че всичко ще е наред. Успех! Следващата ти  бременност ще е успешна  Hug
Цитирай

Колорадо, Сащ

Мнения: 119
Трябва да си силна sun_girl. Болката ти ми е позната "до болка"  и въпреки, че нямам същите медицински проблеми като твоите, минах по твоя път, няколко пъти. След спонтанен аборт -  загубих едно бебе миналата година, и после още веднъж  през Февруари т.г преживях ужаса отново, този път, за да ми е още по-гадно, беше рядко срещана извънматочна бременност, която тотално ме уплаши и обезкуражи.
Имай вяра и надежда, че щастието да станеш мама ще те сполети. Трябва да си спокойна. Опитай да се радваш на живота, да обичаш съпгуга си и да му го показваш всеки ден..  Ще се случи чудото, вярвай ми. Аз вярвам, че ще се случи на теб, на мен и на всички момичета, които живеят с мисълта да станат майки. Преживели сме толкова много .. време ни е да се радваме.  Hug
Цитирай


Мнения: 3 246
sun girl  включвам се и аз за да те подкрепя, съжалявам за това което си преживяла Sad. Момичетата са ти казали всичко, което и на мен ми се искаше да кажа. Аз просто искам да ти пожелая да не се отчайваш, т.к отчаянието не ни води към спасителния бряг, когато потъваме. Важното е да се опиташ да се успокоиш и да мислиш малко по-позитивно, да вярваш че нещата в един момент ще се наредят, че след бурята винаги пеква слънце, че животът не е толкова лош и че си заслужава. Обичай човека до себе си и не си вкарвай лоши мисли в главицата, защото те само ти пречат. А ние ще стискаме палци и ще чакаме в един момент да ни се похвалиш че си сбъднала мечтата си Hug пожелавам ти го наистина
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 8
Sun Girl,колко ми е познато всичко това и как добре разбирам болката ти.И на мен ми се случи почти същото-забременнях след инвитро,само че ...думите на док бяха същите"Бременност има,но няма зачатъчни структури",т.е кухо яйце-точно на следващия ден и аз абортирах.Но няма отказване от нашата кауза,сега отново напред!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.