Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 44 отговора


Мнения: 218
Здравейте, с мъжа ми сме женени от девет месеца, но сме заедно от девет години. До сега не сме работили по въпроса за бебе, но от този месец започваме. Въпреки всичко като си говорим за толкова години връзка трябваше да си направим едно дете, защото се е просто едно загубено време. Затова си мислим да осиновим дете на 7-9 г., но искам да чуя и мнение на хора, които имат осиновени деца. Притеснява ме и нещо, ако имаме и наше дете, как би реагирало осиновеното, защо го искаме да е голямо дете, а не бебе и все пак ще разбира какво става. Ще съм благодарна ако ми дадете съвет. Благодаря. С голямо извинение заради неправилно изказаното от мен по-горе искам да поясня че под "наше дете" визирам "биологично родено от мен дете" и в никакъв случай не съм имала впредвид, че осиновеното няма да е наше. Двете за мен ще са си моите деца. Съжлявам още веднъж за неправилно формулираното от мен изказване
« Последна редакция: чт, 27 мар 2008, 15:09 от goldi81 »
Цитирай

космополитно

Мнения: 929
Здравейте, с мъжа ми сме женени от девет месеца, но сме заедно от девет години.... мислим да осиновим дете на 7-9 г., но искам да чуя и мнение на хора, които имат осиновени деца...

Честито за смелостта да увенчаете връзката си с брак и поздравления за намеренията Ви!  bouquet
Бях чувствителна, че осиновеното дете трява да е на около 9г.(т.е връстник на връзката Ви)! Това крие подмолни рифове: възможност върху него да се проектират несъзнавани очакванията за идеалния Ви наследник. И ако детето не може да отговори на тях?... newsm78 Пък евентуално ще има и биологично дете... Просто разсъждавам на глас!...

Но по въпроса Ви:

Доколкото съм се ориентирала тук май няма толкова голямо осиновено дете!(което според мен прави още по-достойно решението и изборът да приемеш голямо дете, давайки му втори шанс.) Мисля, че най-голямото осиновено дете е на Дидка (на 5г.) Тя е и от групата родители "напъстрили" децата си освен по пол и по начина на появата им в семейството.
Това, което е основно е, че колкото по-голямо е детето, толкова с повече предизвикателства ще трябва да се справите и ще имате повече неща за наваксване (децата компенсират пропуските сравнително бързо в обкръжение на любов и подкрепа)!

Ето и една полезна тема!
 http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=161058.0

Следва включване на  по-компетентните био-осиновителни мами! На тях по им приляга да споделят опит, мнение и да дадат препоръки и/или съвети.
Цитирай

монако ди бавариа

Мнения: 4 138
Здравейте, с мъжа ми сме женени от девет месеца, но сме заедно от девет години. До сега не сме работили по въпроса за бебе, но от този месец започваме. Въпреки всичко като си говорим за толкова години връзка трябваше да си направим едно дете, защото се е просто едно загубено време. Затова си мислим да осиновим дете на 7-9 г., но искам да чуя и мнение на хора, които имат осиновени деца. Притеснява ме и нещо, ако имаме и наше дете, как би реагирало осиновеното, защо го искаме да е голямо дете, а не бебе и все пак ще разбира какво става. Ще съм благодарна ако ми дадете съвет. Благодаря
никакъв  Very Happyпроблем. ако имате ВАШЕ дете, то осиновенето, естествено, не е толкова важно.
както и да реагира, все пак не е ваше. нямам опит.
аз, например, ако сега родя СВОЕ дете, тутакси ще върна осиновеното.
има едно специално място за връщане на осиновени и нехаресани деца. пишете ми на лични, ще ви дам адрес и телефон.
само внимавайте. ако детето е на 6 или 10 години, тези неща са по-сложни. много по-лесно е ако детето е на 7-9 додинки.


отивам в хайд парк.
« Последна редакция: чт, 27 мар 2008, 07:26 от matakosmata »
Цитирай


Мнения: 847
Голди,

голяма грешка! понеже вярвам в доброто у хората, мисля, че е неволна, а като цяло намеренията ви са почтени. мен още ме е срам да съм гадна, та ще поясня, надявам се да приемеш пояснението като добронамерено:

грешка 1: осиновеното дете е СВОЕ. ако сериозно мислите за осиновяване, без значение възрастта, немислимо е да ги делите. Ако все пак ги делите, не осиновявайте, колкото и да е добре това за децата от домовете.

грешка 2: дете на посочената от вас възраст много вероятно е прекарало живота си в дом за деца. запознати ли сте с особеностите на този начин на живот и последиците му при децата и имате ли готовност и сили да се справите с тях? ще приемете ли това дете, такова, каквото е, особено предвид това, че то вероятно няма да прилича на връстниците си, деца на вашите приятелки? да не се срамувате после? та грешка 2 е в лековатостта на заявеното ... с повърхностна нагласа към дете на тази възраст, чийто живот е минал в институция, (пък и към всяко дете - изразът "ще си вземем детенце" ме убива направо) най-малкият проблем е как ще понесе родено от вас братче/сестриче.

затова и Мата скача. защото познава тези деца и защото каквото и да е осиновяване не е леко решение и не приключва с осиновяването, а почва оттам ...
в този форум има много информация и за радостите, и за проблемите.
ако предприемете стъпки по реализация на решение за осиновяване, обезателно посетете курсовете/обученията, които би трябвало да ви предложат от закрила на детето!!! ако не ви предложат, настоявайте сами! важно е! ще видите разликата.
Цитирай


Мнения: 286
Реално погледнато няма никакъв проблем да осиновите дете на 7-9 години. Колкото е по-голямо толкова по-лесно  и бързо ще е осиновяването.
НО - според психолозите, когато родителите не са имали други деца , не се препоръчва детето да е много голямо, просто нямат опит.
Освен това след престой в институция толкова години, те са с толкова проблеми, че не е по силите на всеки да се справи.
А иначе имам близки, които преди 10-на години осиновиха дете на 7 години. За съжаление не са споделяли проблемите си, а доколкото знам е имало доста такива.
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Не знам откъде да почна.

Дъщеря ми бе осиновена на току-що навършени 4 години, това е едва на половината на възрастта, която искате вие.

Имай предвид, че живота в социален дом, обуславя съзнанието, навиците и развитието на тези дечица по много различен начин от тези на децата расли в семейство, независимо дали семейството е добро или недотам.

Трябва да сте готови да посрещнете тези нужди на детето, но тъй като няма шаблон, който да ви предложи готови решения за специфичните ситуации, най-важното е психически, а и чисто физически да бъдете подготвени да посрещнете това дете.
Възможностите са безкрайни, но най-общо казано – със сигурност ще имате един дълъг период на наваксване, през който ангажимента ви трябва да е 120 процентов. По всяка вероятност детето бързо ще се справи с видимите дефицити, но най-трудното е да компенсира невидимите. Едновременно с това, вие ще изграждате връзка и бъди готова и евентуално детето да има периоди на отхвърляне – и емоционално, и физически.

Ако мислиш, че си готова да се справиш с това, поставяйки личните емоции и очакванията си настрана, всичко ще се нареди. Нужно е време и търпение. Любовта май няма нужда да я споменавам. Wink

За другото не мога да ти бъда полезна. Не защото аз нямам биологично дете, а защото ситуациите са специфични, всяка за себе си. Мъжът ми има рожден син, който живее основно с майка си, но всяка седмица идва и проблеми има, но засега някак успяваме да балансираме и разговаряме и с двамата, така че тези проблеми са по-скоро обичайните между по-голям брат и сестра, отколкото породени от това, че единият има кръвна връзка с един от родителите, а другият няма такава и с двамата.

Обмисли добре това решение и се опитай да се запознаеш доколкото е възможно повече с особеностите при децата, живяли толкова време в институции.
Много общо, психологическите изследвания се опитват да обобщат математически ситуацията така: на всеки три месеца престой в институция, детето изостава с около месец в общото си развитие.
Цитирай


Мнения: 218
Благодаря за мненията, макар, че направо съм изумена от това, не знам как да го тълкувам мнение на Мата. Първо не съм казала, че ще деля детецата на мое и осиновено. Ние с мъжа ми изхождаме от чистото човешката подбуда да вземем толкова голямо дете, което има малък шанс за осиновяване и да му помогнем да бъде нормален и подсигурен в живото човек. И никога не съм си помисляла, че като родя мое дете ще върна осиновеното, това за мен е безумица, още повече че аз подхождам с нагласата че ще си родя дете, може и две. И не знам защо когато някой иска да направи нещо добро, трябва да се сблъска с нападки. И каквото и ще да е няма да ме е срам от приятели или други хора. В крайна сметка ние искаме да направим добро на едно дете и да му дадем шанс за нормален живот и мислех че ще срещна поне малка подкрепа, но уви не стана така.
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Не го приемай като липса на подкрепа. Когато започнеш проучването си, дано попаднеш на компетентни социални работници и още по-добре - обучение, и те самите ще те подложат на подобни размисли. Бъди готова.

Доброто, което искате да направите е хубаво, но то е свързано и със съвсем други отговорности от чисто физическото "спасяване" на детето. Понякога едно такова голямо дете, което е живяло в много тежка обстановка, може да докара до отчаяние родителите, ако не са запознати и готови за такава действителност.

Не те плаша, а съм реалист. Дори и 4 годишната ми дъщеря ме подложи на крайни изпитания още от началото и продължава да го прави. Не знам само дали разбираш сега, какви могат да бъдат тези изпитания - нямат нищо общо с обичайните капризи на другите деца.
Ако едва в последствие се окаже, че не сте били готови за подобна отговорност (в което няма нищо осъдително), тогава ще бъде много късно, не мислиш ли?

Приеми мненията като опит да ти се помогне, макар и с по-остър тон, в преценката на намеренията ви.
Цитирай


Мнения: 65
Много е хубаво, че сте решили да осиновите дете. При по големите деца адаптацията е по трудна и сигурно ще минете през не малко трудности, но повярвай ми заслужава си. Проблеми има и при биологичните деца ревност между двете също ще има. Никой не знае какъв родител ще бъде докато няма деца. Понеже ще осиновите по голямо дете е хубаво да се посъветваш с психолог просто да ти обясни какво може да очакваш .Ако някога реша да осиновя трето дете ще искам да бъде горе долу на тази възраст, но засега двама палавници ми стигат може би когато пораснат още малко.Пиши когато започнете процедурата. Наистина много се радвам и мисля, че Монда е приемен родител на по голямо дете може тя да ти бъде полезна с някой съвет относно отглеждане на по големи деца.
Цитирай

монако ди бавариа

Мнения: 4 138
голди, скоро ще разбереш защо съм реаирала така. не беше от лошотия, но сигурно си усеттила, че написаното от теб е събудило в мен тази реакция.
ако отидете при социалните с тази мотивация, повярвай ми и те биха реагирали стреснато.
осиновяването не е просто нещо. поемаш изцяло в ръцете си съдбата на едно или няколко деца и ако не си наясно какво точно правиш и не си готов и въоръжен с много обич и търпение, може да превърнеш своя и този на близките си живот с трагедия.
иначе ви привествам за решението да дадете дом на едно по-голямо дете. с нелека задача се наемате.
съветвам ви да отидете в някой дом и да придобиете представа на място. има деца, които се адаптират бързо и такива, които го правят по-бавно.
тук ще срещнете подкрепа и ще можете да задавата въпросите си.
така че, извини ме наистина за реакцията, просто ми стана много болно. не съм искала да те обидя, а да те накарам да се замислиш и ако съм го постигнала ще е добре.
зависи къде живеете, в много градове групи майки ходят в домвете за деца, лишени от родителски грижи. така най-лесно можете да придобиете представа за състоянието на децата и това, което ви очаква.
домовете са обикновено разделени възрастово. от 0 до 3, от 3 до 7 и от 7 до 18.
желая ви успех  bouquet
Цитирай


Мнения: 218
Отново благодаря за съветите, но не мога да разбера, защо се учудвате, че искаме голямо дете. Доста прочетох и видях, че повечето от хората решили да осиновят дете предпочитат да е бебе или съвсем мъничко. Съвсем сериозно осъзнавам с какво ще се сблъскаме, но имаме достатъчна материална възможност да му дадем много добър живот. Не искам да осиновявам бебе, защото може би ще мога да родя, а повечето двойки които не могат на този етап да имат деца, предпочитат бебета, затова е по-добре те да си ги осиновят. Доколкото знам малко хора искат да осиновят по-големичко дете, а ние наистина искаме. Това е голям ангажимент, но мисля че ще се справим.
Цитирай

монако ди бавариа

Мнения: 4 138
защото повечето хора тук знаят колко трудно е да се гледа дете на тази възраст, прекарало досегашния си живот в дом. искат се понякога биволски нерви и огромна емоционална зрялост, за да устоиш на провокациите, на които детето те подлага.
това е един израстнал и вече оформен човек, носещ в себе си огромна болка и емоционални дефицити. затова е и учудването.
всяко дете е различно, естествено. аз приветсвам решението ви. просто ви трябва подготовка и време.
материалната част на нещата естествено е важна, но основното, за което тези деца са гладни е безрезервна и огромна обич и понякога саможертва. да ги компенсираме за това, че някой ги е подхвърлил като ненужна вещ няма да можем никога напълно. но когато тръгваме по пътя, трябва да сме напълно наясно с проблемите.
естествено, че с каквото можем, ще помагаме.
Цитирай


Мнения: 286
Отново благодаря за съветите, но не мога да разбера, защо се учудвате, че искаме голямо дете. Доста прочетох и видях, че повечето от хората решили да осиновят дете предпочитат да е бебе или съвсем мъничко. Съвсем сериозно осъзнавам с какво ще се сблъскаме, но имаме достатъчна материална възможност да му дадем много добър живот. Не искам да осиновявам бебе, защото може би ще мога да родя, а повечето двойки които не могат на този етап да имат деца, предпочитат бебета, затова е по-добре те да си ги осиновят. Доколкото знам малко хора искат да осиновят по-големичко дете, а ние наистина искаме. Това е голям ангажимент, но мисля че ще се справим.
Мисля, че изобщо не  сте разбрали защо се учудват съфорумките, че  искате голямо дете. И освен това нито финансовата възможност да се гледа дете, нито любовта с които ще го дарите са достатъчни, за да се гледа голямо дете пребивавало в институция толкова време. Опитват се хората да ви разкажат за евентуалните проблеми, но Вие май не слушате внимателно.
Цитирай

монако ди бавариа

Мнения: 4 138
всяко начало е трудно. с голди си общуваме и на лични. тъй като аз подех с лошо в началото, се чувствам длъжна и да оправя нещата. всеки взима решение за себе си, с течение на времето узрява и да го осъществи.
голди дойде при нас за съвет и помощ и ще ги получи. надявам се, че бързо ще преодолее началния студен душ и ще поеме по пътя, който много от нас са извървели и вървят.
аз обясних и на лични и на общи за реакцията си, надявам се голди да го приеме и да вървим напред.
честно казано, в началото на пребиването си тук бях доста по-нападателна, с което хич не се гордея. мина и замина.
за сметка на това желанията ми се конкретизираха, направих сметка кое мога и кое не мога, изясниха ми се много неща.
всеки минава отнякъде, важното е да стигне до целта си.
впрочем голди, ще има среща на драките оттук през юни месец. може би ще се запишеш и ти. на живо сме съвсем хрисими и нормални жени. хеле па я.
ето един пример, за това как изглеждам в ежедневието http://www.snimka.bg/album.php?album_id=187134
снимка 3, 4, 5 и 6. абсолютно нормален и уравновесен човек.
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Да ви кажа "студения душ" тук, понякога може да бъде полезен, ако в последствие попаднете на амбициозни социални. Така че, всяко зло за добро.

Мен ме почнаха с думите: Нашата работа тук е да направим всичко възможно да ви откажем от решението!
И се постараха здраво!

А и провокациите на толкова голямо дете, също могат да не отстъпват по жестокост.

Така, че Голди, по своему Мата те "подготви" най-добре.  Wink
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 44 отговора