Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 36 отговора
Опитвам се да се владея ,да си казвам, че всичко ще е наред ,но....Все това "но"
Надявам се да не стане дълго...
Слагам край на една връзка ,която трябваше да прекратя много отдавна.На 34г,не съм омъжена и нямам деца и то не защото не искам ,а защото все ми казваха спокойно има време  за всичко .Така не осъзнах кога минаха тези 10 години .Запознахме се докато учехме заедно и така цели 5 години .Накрая когато завършвахме си мислих ,че ще сме заедно ще се оженим ...Уви, събра си багажа и си замина ,а аз се прибрах в моя град.В началото бях ядосана ,обидена и не можех да повярвам.Всичките ни приятели ни казвaха ,че сме един за друг.Съвзех се от всичко това и започнах да си търся работа ,да излизам и с други хора.Така се запознах с любовта на моя живот.Беше страхотно изживяване и не можех да повярвам,че се случва .И така половин година.
Живеех при нашите ,съкратиха ги един по един .Навсякъде криза откъдето и да го погледнеш.Тъкмо щях да започвам работа и с назначаването ,получих и заповед за съкращение.Отчаях се ,карах се с нашите и просто трябваше да направя нещо.
Един ден се обади бившото ми гадже да ми каже ,че се мести в София и ако искам да отида да пробвам в София да си намеря работа ,ще живеем заедно.Той имаше работа вече и за разходите да не се притеснявам на първо време.Нашите бяха против да замина да живея с мъж без брак,но в последствие нямаха избор .Прекратих връзката, която беше толкова болезнена за двамата .Той не можеше да разбере защо се връщам при мъж,който така безцеремонно се е отказал от мен.Заминах ,нямах избор.
Беше ни добре в началото ,разбирахме се ,излизахме с приятели .И така си минаваха дните .Започнах да повдигам въпроса за деца ,семейство .Отговора всеки път беше ,да си стъпим на краката ,има време за къде бързам.Нашите започнаха да подпитват ,техните също.Той започна работа в която прекарваше до късно вечер ,пътуваше ,отпуските също.За 5 години в които живеехме ,само по празниците бяхме заедно.Опитвах се да говорим ,но все се стигаше до едно и също изречение ..има време.Реших да се разделим ,но успя да ме убеди че ще се промени ,че всичко ще е наред.Пак минаха години ,докато реших че трябва да сложа край или се женим или не.Съгласи се да е есента,нашите се зарадваха ,чаках да кажем и на неговите родители.Тогава ме помоли да съм изчакала до пролетта ,заради баща му съкратен притеснявали се финансово.Ок,съгласих се ....И какво си мислите пак нищо ,мина пролетта ,дойде есента.....Всички приятели около нас имаха деца ,семейство .Нищо не беше в състояние да го накара да се замисли.Така започнахме да се отчуждаваме ,доверието ми в него ,надеждата ,че ще се получи нещо ,секса също намаля .....Въобще започнахме да живеем като съквартиранти.Ходех си често до нашия град ,виждах се с приятелите си ,защото в София ми се натякваше че излизам с приятелки и така от един весел човек станах неузнаваема.Виждах се и с момчето което не можех да забравя и той мен .Чувахме се по телефона ,имаше връзка която се разпадаше защото чувствата му не бяха споделени от негова страна.След това реших да не  се нараняваме и да спрем да се чуваме .И така 2 години незнаех нищо ,после разбрах че е заминал при родителите си в друга страна.Аз продължих да живея като зомби ден за ден,отчаяна ....През всичките години компромиси правих само аз,грижих се за семейството ,раздавах се всячески.Почнах пак да говорим ,че вече имаме пари да се справяме ,нямаме притеснения ,защо отлагаме поне дете да отгледаме ,аз минавах 30г вече.Той не искаше да говорим и се стигаше до скандал ,след който не ми се говореше с дни.Казваше ,че работата за него е на първо място ,приятелите и след това аз....Просто нямах думи ...Последните две години  не сме имали и сексуален живот.Пробвах какво ли не ,просто не искаше ...Изморен бил,спяло му се...Друга жена нямаше ,за това съм  сигурна.Дори и на морето ,там нямаше от какво да е уморен...Лятото си отидох да видя нашите и не можех да повярвам ,че вървя по улиците и нарещя ми вървеше той.Беше като удар ,стояхме гледахме се ...Седнахме да говорим и се оказа ,че той е бил за малко  при техните , а за мен си е мислел че съм женена .Не е искал да ме притеснява повече.През цялото това време е имал една връзка която е била кратка и не е спрял да мисли за мен. В един момент човек си дава сметка за това какво е ,какво е постигнал ,щастлив ли е .А аз определено не бях. Започнахме да се чуваме ,не се чувствах виновна за това да си говорим ,да се смеем , да се чувстваме заедно добре.Връзката ми продължаваше да става все по зле .Карахме се ,след едно негово сърдене от 2 седмици ми каза да съм си търсила  да живея на друго място.Това беше черешката ,чашата която преля.Споделих с нашите ,че вече не мога така и че се прибирам при тях .Да живея тук финансово нямаше да се справя само с разходите.Казах му че го напускам и си тръгвам.И тогава започнаха проблемите .Молби, че щях да се промени ,какво ще прави като се върне и аз няма да съм в къщи....За мен вече нямаше значение ,дори и обичта която съм изпитвала към него вече е няма.Сега искам да започна всичко оново,сама или с мъжа  който винаги е искал да сме заедно и да имаме деца.
Още не съм си прибрала багажа ,а всячески искат да ме спрат да си отида.Довечера пак иска да говорим ,а аз няма сили да повтарям едно и също.Вече се разболявам от това ,не мога да спя ,да ям....   
Трябваше да споделя с някой всичко това иначе ще се пръсна.....
Как се започва на ново всичко ,от нулата....?Иска ми се да вярвам ,че ще се справя .

Цитирай

София

Мнения: 1 350
Не отлагай повече. Събирай си бързо багажа и беж да те няма.
Този човек не заслужава повече шансове.
Едно ново начало, макар и трудно, е крачка напред.
Останеш ли с този човек, правиш 10 назад.
Цитирай

София

Мнения: 794
Разбира се, че ще се справиш.

Изнасяй се по-бързо.

И изобщо не гледай назад.

Радвай се , че напускаш този невероятен егоист.
Цитирай


Мнения: 141
Обърканичко си го написала.
Налагала си 10 години психически тормоз над човека. Аз така го разбирам. "Брак и деца", "Брак и деца". Най-вероятно човекът те е и още те обича, но, при подобни обстоятелства и аз бих казала някому да си събира багажа.
Не ме разбирай погрешно, желая ти да си щастлива по начина, по който ти го разбираш, но пътят не е този.
Цитирай


Мнения: 2 564
Аз да съм - никакви съмнения и колебания не бих имала. Ама не бих и издържала 10 години въобще. Дано се разделиш с въпросния човек, то всяко начало ще е по-добро от него.
Цитирай

София

Мнения: 621
Според мен ти вече си взела това решение.....
Всеки има право на щастие потърси своето!
Успех!
Цитирай

незнам точно и аз

Мнения: 1 103
Там е твоето щастие иди при него и бъди щаслива   Peace
Цитирай

Варна

Мнения: 2 387
Ще се справиш,разбира се!От такова нещо не се умира SmileДори ще заживееш по-добре.
Тръгвай веднага,още довечера дори.Няма смисъл,ти искаш едно,той друго.Нямате пресечни точки.ОК ама живота продължава-с него или без него,няма значение.
Успех!
Цитирай


Мнения: 2 205
Тръгвай си от там смело и много успех и щастие занапред!Не си е струвало толкова години да правиш компромиси заради човек,който не мисли като теб и с който си нямала никакво бъдеще.
Цитирай


Мнения: 2 564
Все пак трябва да има нещо, което те кара да се колебаеш, но от написаното не става ясно какво е... Страх те е да започнеш от нула, при положение, че с досегашния ти приятел сте много под нулата - какво ли е обяснението?
Цитирай


Мнения: 1 238
Дори не знам как си го допуснала това? Shocked Да има човек, който да е голямата ти любов и да го напуснеш, за да се върнеш при друг, който очевидно е егоист и материалист. Знам, че без пари е трудно да се живее, но чак такава жертва...и то толкова години?! Не го разбирам! Според мен ти си имала сериозно чувства към стария си приятел, за да отлагаш толкова време раздялата ви.
И защо сега, когато вече си материално осигурена в София, не се преместиш на квартира и не вземеш Голямата си любов при теб, да работите и да живеете заедно? Не е ли възможен този вариант?

Пожелавам ти повече спокойствие, търпение и да не поглеждаш назад! Hug
Цитирай

София

Мнения: 276
Здравей,
отдавна е трябвало да се разделиш с този човек...Самото му изказване" На първо място работата, на 2-ро  приятелте и на 3-то ти" !!! Цял живот ли да си на трето място? За мен това държание на мъж е недопустимо, още тогава е трябвало да бягаш надалеч.
  Достатъчно си го търпяла и си се раздавала...а и вече не го обичаш, нищо не ви свързва, освен пропиляните ти годинки! Най- хубавите ти години !  Нищо не може да ти върне годините, затова сега се вземи в ръце и почни отначало. Не е лесно, но ще си заслужава.

Не се поддавай на натиска, да останеш с него, каквото и да ти обещава...за 10 години не се е променил към теб, та сега ли ще го прави тепърва?  Явно, винаги си му била удобният съквартирант, нищо повече.  Продължавай смело напред и не се обръщай назад, защото вече знаеш, че не той е твоето бъдеще, нали?
Цитирай

В паралелна вселена...

Мнения: 366
Моята история е абсолютно същата. Или поне беше. Преди две години бях поставена пред тази дилема. След кратко колебание реших за първи път да послушам сърцето си и да се хвърля с главата напред, защото нямах какво да губя. Сега след 2 години съм щастливо омъжена за голямата си любов, с която цял живот се разминавахме; и имаме страхотна дъщеричка, каквато не съм си представяла и в най-смелите си мечти. Той - все още неангажиран, защото за него е рано.
Съветвам те да си тръгнеш веднага, без никакви разговори. Единственото, което му дължиш е едно "сбогом".
П.П.  За кураж:

"Нужно е да поемаме рискове. Ще можем да си обясним чудото на живота само тогава, когато позволим на неочакваното да се случи.
Всеки ден Бог ни дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко онова, което ни прави нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбираме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешният ден е същият като вчерашния и няма да е no-различен от утрешния. Но който внимава, ще от-
крие вълшебния миг. Той може би настъпва сутрин, когато заключваме вратата, или пък е в моментното мълчание, възцарило се след вечеря, в хиляди други неща, които ни се струват все същите. Този миг съществува — това е моментът, в който цялата сила на звездите прониква в нас и ни позволява да вършим чудеса. Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е завоевание. Вълшебният миг на деня ни помага да се променим, кара ни да тръгнем и да търсим мечтите си. Ще страдаме, ще преживеем трудни моменти, ще се сблъскаме с много разочарования - но всичко това е преходно и няма да остави следи. Затова пък един ден ще можем да погледнем назад с гордост и вяра.
Горко на оня, който се страхува да поема рискове. Той може би никога няма да изпита разочарования, нито пък ще страда като тези, които следват мечтите си. Но когато погледне назад - защото все някога поглеждаме назад, - ще чуе сърцето си да казва: „Какво стори с чудесата, чиито зрънца Бог пося в дните ти? Какво стори с дарбите, които твоят Учител ти повери? Погреба ги в дълбока яма, защото се страхуваше да не ги изгубиш. И сега единственото, което ще оставиш след себе си, ще бъде сигурността, че си пропилял живота си."
Горко на оногова, който чуе тези думи. Защото ще повярва в чудеса, ала вълшебните мигове в живота му вече ще са отлетели." 
Паулу Куелю
 
Цитирай

в сърцето на любимия

Мнения: 167
Все пак трябва да има нещо, което те кара да се колебаеш, но от написаното не става ясно какво е... Страх те е да започнеш от нула, при положение, че с досегашния ти приятел сте много под нулата - какво ли е обяснението?

Не се колебая в никакъв случей,прост се местя  в нов град ,да си намеря нова работа ....всичко отначало....
Цитирай

в сърцето на любимия

Мнения: 167
Обърканичко си го написала.
Налагала си 10 години психически тормоз над човека. Аз така го разбирам. "Брак и деца", "Брак и деца". Най-вероятно човекът те е и още те обича, но, при подобни обстоятелства и аз бих казала някому да си събира багажа.
Не ме разбирай погрешно, желая ти да си щастлива по начина, по който ти го разбираш, но пътят не е този.

За дете съм повдигала въпроса 2 пъти ,не съм го притискала .Дори всички се чудиха около мен защо не взема нещата в мои ръце,не става насила.Накрая казах,че за деца повече няма да спомена ,ако наистина не го желае .Исках да знам какво мисли ,а той само ще видим и има време...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 36 отговора