Опитвам се да се владея ,да си казвам, че всичко ще е наред ,но....Все това "но"
Надявам се да не стане дълго...
Слагам край на една връзка ,която трябваше да прекратя много отдавна.На 34г,не съм омъжена и нямам деца и то не защото не искам ,а защото все ми казваха спокойно има време за всичко .Така не осъзнах кога минаха тези 10 години .Запознахме се докато учехме заедно и така цели 5 години .Накрая когато завършвахме си мислих ,че ще сме заедно ще се оженим ...Уви, събра си багажа и си замина ,а аз се прибрах в моя град.В началото бях ядосана ,обидена и не можех да повярвам.Всичките ни приятели ни казвaха ,че сме един за друг.Съвзех се от всичко това и започнах да си търся работа ,да излизам и с други хора.Така се запознах с любовта на моя живот.Беше страхотно изживяване и не можех да повярвам,че се случва .И така половин година.
Живеех при нашите ,съкратиха ги един по един .Навсякъде криза откъдето и да го погледнеш.Тъкмо щях да започвам работа и с назначаването ,получих и заповед за съкращение.Отчаях се ,карах се с нашите и просто трябваше да направя нещо.
Един ден се обади бившото ми гадже да ми каже ,че се мести в София и ако искам да отида да пробвам в София да си намеря работа ,ще живеем заедно.Той имаше работа вече и за разходите да не се притеснявам на първо време.Нашите бяха против да замина да живея с мъж без брак,но в последствие нямаха избор .Прекратих връзката, която беше толкова болезнена за двамата .Той не можеше да разбере защо се връщам при мъж,който така безцеремонно се е отказал от мен.Заминах ,нямах избор.
Беше ни добре в началото ,разбирахме се ,излизахме с приятели .И така си минаваха дните .Започнах да повдигам въпроса за деца ,семейство .Отговора всеки път беше ,да си стъпим на краката ,има време за къде бързам.Нашите започнаха да подпитват ,техните също.Той започна работа в която прекарваше до късно вечер ,пътуваше ,отпуските също.За 5 години в които живеехме ,само по празниците бяхме заедно.Опитвах се да говорим ,но все се стигаше до едно и също изречение ..има време.Реших да се разделим ,но успя да ме убеди че ще се промени ,че всичко ще е наред.Пак минаха години ,докато реших че трябва да сложа край или се женим или не.Съгласи се да е есента,нашите се зарадваха ,чаках да кажем и на неговите родители.Тогава ме помоли да съм изчакала до пролетта ,заради баща му съкратен притеснявали се финансово.Ок,съгласих се ....И какво си мислите пак нищо ,мина пролетта ,дойде есента.....Всички приятели около нас имаха деца ,семейство .Нищо не беше в състояние да го накара да се замисли.Така започнахме да се отчуждаваме ,доверието ми в него ,надеждата ,че ще се получи нещо ,секса също намаля .....Въобще започнахме да живеем като съквартиранти.Ходех си често до нашия град ,виждах се с приятелите си ,защото в София ми се натякваше че излизам с приятелки и така от един весел човек станах неузнаваема.Виждах се и с момчето което не можех да забравя и той мен .Чувахме се по телефона ,имаше връзка която се разпадаше защото чувствата му не бяха споделени от негова страна.След това реших да не се нараняваме и да спрем да се чуваме .И така 2 години незнаех нищо ,после разбрах че е заминал при родителите си в друга страна.Аз продължих да живея като зомби ден за ден,отчаяна ....През всичките години компромиси правих само аз,грижих се за семейството ,раздавах се всячески.Почнах пак да говорим ,че вече имаме пари да се справяме ,нямаме притеснения ,защо отлагаме поне дете да отгледаме ,аз минавах 30г вече.Той не искаше да говорим и се стигаше до скандал ,след който не ми се говореше с дни.Казваше ,че работата за него е на първо място ,приятелите и след това аз....Просто нямах думи ...Последните две години не сме имали и сексуален живот.Пробвах какво ли не ,просто не искаше ...Изморен бил,спяло му се...Друга жена нямаше ,за това съм сигурна.Дори и на морето ,там нямаше от какво да е уморен...Лятото си отидох да видя нашите и не можех да повярвам ,че вървя по улиците и нарещя ми вървеше той.Беше като удар ,стояхме гледахме се ...Седнахме да говорим и се оказа ,че той е бил за малко при техните , а за мен си е мислел че съм женена .Не е искал да ме притеснява повече.През цялото това време е имал една връзка която е била кратка и не е спрял да мисли за мен. В един момент човек си дава сметка за това какво е ,какво е постигнал ,щастлив ли е .А аз определено не бях. Започнахме да се чуваме ,не се чувствах виновна за това да си говорим ,да се смеем , да се чувстваме заедно добре.Връзката ми продължаваше да става все по зле .Карахме се ,след едно негово сърдене от 2 седмици ми каза да съм си търсила да живея на друго място.Това беше черешката ,чашата която преля.Споделих с нашите ,че вече не мога така и че се прибирам при тях .Да живея тук финансово нямаше да се справя само с разходите.Казах му че го напускам и си тръгвам.И тогава започнаха проблемите .Молби, че щях да се промени ,какво ще прави като се върне и аз няма да съм в къщи....За мен вече нямаше значение ,дори и обичта която съм изпитвала към него вече е няма.Сега искам да започна всичко оново,сама или с мъжа който винаги е искал да сме заедно и да имаме деца.
Още не съм си прибрала багажа ,а всячески искат да ме спрат да си отида.Довечера пак иска да говорим ,а аз няма сили да повтарям едно и също.Вече се разболявам от това ,не мога да спя ,да ям....
Трябваше да споделя с някой всичко това иначе ще се пръсна.....
Как се започва на ново всичко ,от нулата....?Иска ми се да вярвам ,че ще се справя .
Надявам се да не стане дълго...
Слагам край на една връзка ,която трябваше да прекратя много отдавна.На 34г,не съм омъжена и нямам деца и то не защото не искам ,а защото все ми казваха спокойно има време за всичко .Така не осъзнах кога минаха тези 10 години .Запознахме се докато учехме заедно и така цели 5 години .Накрая когато завършвахме си мислих ,че ще сме заедно ще се оженим ...Уви, събра си багажа и си замина ,а аз се прибрах в моя град.В началото бях ядосана ,обидена и не можех да повярвам.Всичките ни приятели ни казвaха ,че сме един за друг.Съвзех се от всичко това и започнах да си търся работа ,да излизам и с други хора.Така се запознах с любовта на моя живот.Беше страхотно изживяване и не можех да повярвам,че се случва .И така половин година.
Живеех при нашите ,съкратиха ги един по един .Навсякъде криза откъдето и да го погледнеш.Тъкмо щях да започвам работа и с назначаването ,получих и заповед за съкращение.Отчаях се ,карах се с нашите и просто трябваше да направя нещо.
Един ден се обади бившото ми гадже да ми каже ,че се мести в София и ако искам да отида да пробвам в София да си намеря работа ,ще живеем заедно.Той имаше работа вече и за разходите да не се притеснявам на първо време.Нашите бяха против да замина да живея с мъж без брак,но в последствие нямаха избор .Прекратих връзката, която беше толкова болезнена за двамата .Той не можеше да разбере защо се връщам при мъж,който така безцеремонно се е отказал от мен.Заминах ,нямах избор.
Беше ни добре в началото ,разбирахме се ,излизахме с приятели .И така си минаваха дните .Започнах да повдигам въпроса за деца ,семейство .Отговора всеки път беше ,да си стъпим на краката ,има време за къде бързам.Нашите започнаха да подпитват ,техните също.Той започна работа в която прекарваше до късно вечер ,пътуваше ,отпуските също.За 5 години в които живеехме ,само по празниците бяхме заедно.Опитвах се да говорим ,но все се стигаше до едно и също изречение ..има време.Реших да се разделим ,но успя да ме убеди че ще се промени ,че всичко ще е наред.Пак минаха години ,докато реших че трябва да сложа край или се женим или не.Съгласи се да е есента,нашите се зарадваха ,чаках да кажем и на неговите родители.Тогава ме помоли да съм изчакала до пролетта ,заради баща му съкратен притеснявали се финансово.Ок,съгласих се ....И какво си мислите пак нищо ,мина пролетта ,дойде есента.....Всички приятели около нас имаха деца ,семейство .Нищо не беше в състояние да го накара да се замисли.Така започнахме да се отчуждаваме ,доверието ми в него ,надеждата ,че ще се получи нещо ,секса също намаля .....Въобще започнахме да живеем като съквартиранти.Ходех си често до нашия град ,виждах се с приятелите си ,защото в София ми се натякваше че излизам с приятелки и така от един весел човек станах неузнаваема.Виждах се и с момчето което не можех да забравя и той мен .Чувахме се по телефона ,имаше връзка която се разпадаше защото чувствата му не бяха споделени от негова страна.След това реших да не се нараняваме и да спрем да се чуваме .И така 2 години незнаех нищо ,после разбрах че е заминал при родителите си в друга страна.Аз продължих да живея като зомби ден за ден,отчаяна ....През всичките години компромиси правих само аз,грижих се за семейството ,раздавах се всячески.Почнах пак да говорим ,че вече имаме пари да се справяме ,нямаме притеснения ,защо отлагаме поне дете да отгледаме ,аз минавах 30г вече.Той не искаше да говорим и се стигаше до скандал ,след който не ми се говореше с дни.Казваше ,че работата за него е на първо място ,приятелите и след това аз....Просто нямах думи ...Последните две години не сме имали и сексуален живот.Пробвах какво ли не ,просто не искаше ...Изморен бил,спяло му се...Друга жена нямаше ,за това съм сигурна.Дори и на морето ,там нямаше от какво да е уморен...Лятото си отидох да видя нашите и не можех да повярвам ,че вървя по улиците и нарещя ми вървеше той.Беше като удар ,стояхме гледахме се ...Седнахме да говорим и се оказа ,че той е бил за малко при техните , а за мен си е мислел че съм женена .Не е искал да ме притеснява повече.През цялото това време е имал една връзка която е била кратка и не е спрял да мисли за мен. В един момент човек си дава сметка за това какво е ,какво е постигнал ,щастлив ли е .А аз определено не бях. Започнахме да се чуваме ,не се чувствах виновна за това да си говорим ,да се смеем , да се чувстваме заедно добре.Връзката ми продължаваше да става все по зле .Карахме се ,след едно негово сърдене от 2 седмици ми каза да съм си търсила да живея на друго място.Това беше черешката ,чашата която преля.Споделих с нашите ,че вече не мога така и че се прибирам при тях .Да живея тук финансово нямаше да се справя само с разходите.Казах му че го напускам и си тръгвам.И тогава започнаха проблемите .Молби, че щях да се промени ,какво ще прави като се върне и аз няма да съм в къщи....За мен вече нямаше значение ,дори и обичта която съм изпитвала към него вече е няма.Сега искам да започна всичко оново,сама или с мъжа който винаги е искал да сме заедно и да имаме деца.
Още не съм си прибрала багажа ,а всячески искат да ме спрат да си отида.Довечера пак иска да говорим ,а аз няма сили да повтарям едно и също.Вече се разболявам от това ,не мога да спя ,да ям....
Трябваше да споделя с някой всичко това иначе ще се пръсна.....
Как се започва на ново всичко ,от нулата....?Иска ми се да вярвам ,че ще се справя .
Дори ще заживееш по-добре.
Да има човек, който да е голямата ти любов и да го напуснеш, за да се върнеш при друг, който очевидно е егоист и материалист. Знам, че без пари е трудно да се живее, но чак такава жертва...и то толкова години?! Не го разбирам! Според мен ти си имала сериозно чувства към стария си приятел, за да отлагаш толкова време раздялата ви. 
УСПЕХ!! 
