Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 27 март 2008, 21:48 ч.
  • Преглеждания  4 573  Мнения  71  Онлайн  1
Отговори
  • Glendale/CA
  • Мнения: 250
 Здравейте!
 Провокирана от многото теми "за" или "против" присъствието на бащата по време на раждането и най-вече от отговорите искам да попитам и другите момичета, раждали или които ще раждат някъде извън България дали биха отказали присъствието на бащата?
 Темата много ме заинтригува, защото болшинството от отговорите в другите теми бяха: "ама как ще ме гледа разкрачена, кървава, крещяща" Или пък "ами той моят мъж е много страхлив, за него ли да мисля в този момент". А естествено жените, които написаха, че са раждали в чужбина и бащата е присъствал бяха обявени за поамериканчени и поевропейчени ( съжалявам за избора на тези думи  Embarassed). Та много серизно се замислих дали пристигайки в чужбина сме се променили толкова много или просто още от България сме си били различни и именно заради това сме избрали да живеем на друго място?  newsm78
 За протокола - аз изкарах половината си бременност в България, но раждах в САЩ. Бащата е българин и още преди да пристигнем тук искахме той да присъства на раждането. Дори, заради тази наша прищявка, повлияна от многото гледане на филми (така го определи моят тогавашен български гинеколог) се наложи да си сменя лекаря и бяхме готови да плащаме в частна болница, за да може съпругът ми да присъства и да остане с нас след раждането. За нашите родители постъпката ни беше неоправдано странна, но когато пристигнахме тук и мъжът ми присъства на раждането, те го приеха напълно нормално с думите "ами то там си е различно".  Shocked И ми стана странно наистина ли е толкова различно, наистина ли средата ни определя като такива или онакива или на нас не ни е пасвала онази атмосфера и заради това сме заживели на друго място? За себе си отговора го знам, но ще ми бъде интересно да разбера и други мнения.  Simple Smile
 Това е моята история и размисли по темата, ако искате споделете и вашия опит.  Simple Smile

Реклама
# 1
  • в средата на мъглата
  • Мнения: 3 804
ами тук в сирия присъствието на бащата не е прието в държавните,ако се ражда на 4астно-там ве4е е според уговорката,аз раждах в БГ и просто от любопитство попитам мъжа ми дали би се съгласил да присъства на раждане-отговора беше категори4но -не,нняма да му е приятно да гледа как някой се мъ4и,а и не знам,аз самата не бих приела,в крайна сметка вси4ки трябва да са съсредото4ени в/у раждането а не върху това дали на бащата няма да му прилошее всеки момент

# 2
  • Bristol
  • Мнения: 6 886
Определено хората се променят  Peace
В България ми беше странно мъжът да е до жената, а сега го считам за нормално Wink
Въпреки това аз изгоних моя съпруг в сюблимния момент  ooooh! Може би, ако не бях отказала епидуралната, нямаше да постъпя така  Thinking

# 3
  • Мнения: 2 033
Таня, моят мъж присъстваше и двата пъти, макар че първият път по едно време го изгоних, защото много говореше и ме разсейваше. Вторият път родих  30 минути след като цъфнах в болницата, така че не се стигна до изгонването му.

Но точно днес четох във вестника едно интересно мнение, с което, гледайки назад, съм донякъде съгласна, че присъствието на бащата при раждането не е желателно, защото разсейва майката.

Погледни мнението ма Майкъл Одент, някъде 3-то поред се пада, тука http://women.timesonline.co.uk/tol/life_and_style/women/families … rticle3625980.ece.

# 4
  • Мнения: 847
Да,аз.
Дали ще родя в Бг или във Фр-я ,аз не искам съпругът ми да присъства...Не само защото той не може да гледа кръв , и припадна след като влезе в залата 2 минути след като бях родила....но поради  много други ли4ни гледни то4ки...Нито се смятам поевропей4ена,нито побългарена или друго.Въпрос на избор, гледна то4ка и ли4но мнение...а хорското най -малко ме интересува...всеки си решава сам за себе си.
Ина4е във Фр-я е прието бащите да присъстват ,даже е нещо нормално.

# 5
  • The Promised Land
  • Мнения: 1 526
Мъжът ми присъства на раждането и на двете ни деца. Тук е прието родилката да бъде придружавана от един човек- майка, съпруг, приятелка, сестра... Някой на когото има доверие и може да ползва за упора в този момент. Не е задължително да гледа разкрачена  ooooh!. При нас той седя до мен и ми държеше ръката. Раждах с епидурал- бързо и лесно и двата пъти. Дай Боже всекиму раждане като мойте! Много се радвам, че в такъв интимен и радостен момент беше до мен, никога няма да заправя погледът му, когато се роди дъщеря ни- казваше без думи колко е щастлив, колко е горд... Страхотна усещане.
Имам обаче приятелка, предпочете майка й да бъде с нея пред бащата, въпрос на избор...

# 6
  • Кебекуйка
  • Мнения: 3 932
Не бих се чувствала комфортно да раждам в присъствието на бащата...категорично  Naughty

# 7
  • далечно
  • Мнения: 1 022
моят мъж е от тези, които им става зле от кръв  Laughing - когато бях бременна бяхме обсъждали въпроса: за мен не беше чак толкова определящо да присъства - най-малкото като му е некомфортно на човека. Раждах в Германия. Обаче като почна (предизвиканото) раждане карахме заедно до и във родилна зала, но тъй като имах усложения баш на финалната права с пълно разкритие се наложи спешно секцио с пълна упойка в операционна, където не пускат външни. Та така му се размина  Laughing Обаче като се замисля ми се струва, че така ме беше зажалил, че страх-не страх щеше да остане до края

мисля че дали бащата ще присъства на раждането или не е въпрос на личен избор и на двамата родители, не е толкова до среда.

от друга страна ми се струва идиотска исочноевропейската практика да показват бебетата на роднините едва ли не през витрина...При нас даже имаше място в предродилната стая и оставиха мъжа ми да спи там с нас .

# 8
  • Мнения: 1 271
Моят мъж пък беше с мен до последната контракция в предродилна зала, но когато ми казаха да влизам вече да раждам и мен ме хвана шубето, че и той е така.Гледа кръв и припада.И му казах да стои пред вратата.Точно на самото раждане не присъства, но 30 секунди след като родих бебка, тя вече беше в ръцете му.Тогава за него вече нямаше никакво значение , че има кръв и разни такива, той просто виждаше само тази красива главица  Heart Eyes

# 9
  • Sunshine State (of mind)
  • Мнения: 2 257
Аз знаех, че ще раждам със секцио и не настоявах мъжът ми да присъства - не е Червената шапчица, че да му е кеф да гледа разпорения корем на вълка, все пак. Той до последно уж щеше да влиза с мен в операционната, но на финала видях, че няма да устиска и в последната минута майка ми нахлузи дрехите и влезе с мен. Така стана една от малкото баби, присъствали на раждането на внучето си. Ама пък беше купон - аз си лежа и наблюдавам този феноменален, приказен момент, тя си щрака снимки, страхотни спомени имам от този ден, направо си беше най-хубавият в живота ми. Като се роди синът ми, баща му и дядо му го поеха буквално минути след това. Лично за мен, в такава ситуация, няма нищо по-хубаво от това да си с близките си.
Другояче ми текат мислите обаче, ако си представя раждането ми нормално - и тогава, и сега си мисля, че май нямаше да искам никой наоколо, освен лекарите и сестрите.

# 10
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 5 158
Не се считам за поамериканчена, поевропейчена и т.н ейчена Laughing Смятам, че както сме го създали това дете заедно, така и той е в пълното си право да види как се ражда. Говорихме много по този въпрос и той реши, че иска да е с мен в родилна зала. Когато стана дума, че ще е секцио, аз избрах да не е с пълна упойка и той присъства с мен. Нито видя кръв, нито как са ме срязали. За него беше важно да види как идва на бял свят детето, заченато с много любов и изстрадано, чакано цели 5 години. По-прекрасно нещо от това - мъжа ми с новородения ни син в ръце не съм виждала и няма да забравя докато не затворя очи завинаги. За точно този момент си струва да е с мен!
П.С. За протокола - предупредиха го, че ако припадне, няма да го спасяват, но той се държа мъжки и удържа фронта Joy

# 11
  • Journeys end in lovers meeting.
  • Мнения: 3 036
аз също винаги съм искала бащата да е с мен. фактът, че се оказа, че ще е секцио не ми промени мнението, нито пък неговото. не знам колко е видял от операцията, но си ставаше постоянно да снима над завесата, както и пое пръв бебето, а аз съм си била отворена тогава. беше страшно развълнуван и за миг не е проявил страх или нещо подобно. а за мен беше изключително важно, че беше там, защото имаше моменти, в които наистина ми беше трудно да се справя сама  Peace

# 12
  • Мнения: 1 202
Мъжът ми и той се притесняваше, но присъства и се убеди, че не е толкова страшно  Grinning

Всеки сам си решава, в случая по-важен е комфортът на родилката- ако желае, нека бъде сама! Аз се радвам, че близък човек беше с мен, беше ми опора. За второто пак така - живот и здраве.

Пък и ако му стане толкова кофти на таткото, винаги има правото да припадне, докато жената не може да каже аз съм дотук Simple Smile

# 13
  • на кея до телевизионната кула
  • Мнения: 2 093
Не мисля че е до това дали сме различни, а до промяна в мирогледа. В Бьлгария се приемаше че е нормално жената да се мьчи сама в един от най-уязеимите моменти в живота и, а бащата на детето да вихри крьшен купон, от който цялата улица се тресе.
Сьс сьпруга ми никога не сме го обсьждали, знаехме че ще присьства на раждането и друго не ни е хрумнало. Аз раждах за 30 часа  и не знам какво щях да правя сама. Бях с епидурал, от всичките тези обезболяващи, не бях сьвсем на себе си. Сьпруга ми беше този, който пое бебето, повива го, на него му показаха как да сменя дайпери, защото аз бях с секцио и след това на системи и  не можех да ставам за един ден. Мисля че споделеното раждане ни сближи повече, все пак за това се сьбираш с един човек, за да е до теб в труден миг. Не разбирам тези които казват че мьжете им не понасяли крьв и ги жалят, да не би ние жените само за това да сме си мечтали, или ще кажете че това е ролята на жената.   

# 14
  • Мнения: 2 786
Чудесна тема!
Ние с моята любов не сме коментирали точно това, но май скоро ще го направим Simple Smile
Иначе аз съм на мнението, че присъствието на бащата е въпрос изцяло на личен избор (на бащата най-вече).
Ако той иска и майката няма против, да заповяда.
Но ако не иска, поради каквато и да е причина, не бива да го насилваме.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт