Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 7 до 18 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

...на брега на голямата река....и близо до морето

Мнения: 212
Задавам въпрос, обратен на такъв който се дискутира в друга тема.
Все в някой град, в някое училище и клас, на чин, близо до детето ви има някакво дете с увреждане. Споделете мнение как го приемате или отхвърляте, за отношението на преподаватели и деца към него, за начина по който то учи.
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 614
има, но така и не й знам точната диагноза, нито подробности по лечението.
Понеже е нещо, свързано с главичката и детето има леко забавено възприятие, съм обяснила на дъщеря ми да бъде много нежна и внимателна с нея. И да не позволява и другите деца да са груби с детето. Естествено имат едно момче (той освен псувни, други думи май не знае), което се държи крайно зле със всички, в т.ч. и с въпросното момиченце.
Цитирай

София

Мнения: 26 022
Да, има такова дете. Още от първи клас са заедно и нещата са добре. Дори най-невъздържаните деца са научиха да се отнасят внимателно с това дете.
Цитирай


Мнения: 335
Да има в класа на дъщеря ми,която е първи клас момченце,което не чува и е с апартче на ушите,обяснила съм на дъщеря ми,че трябва много да се внимава с него да не го бутнат децата и да му обръща колкото се може повече внимание,за да не се чувстав изолиран,макар и да му се разбира трудно като говори той е също дете като вас със същите чувства.
Цитирай


Мнения: 1 453
Аз ще ви разкажа един случай на майка ми от практиката- учителка е , но на по-големи от 8клас нагоре в елитно училище, та тя беше класна на клас, в който има момче с ДЦП- доста трудно подвижно- това беше преди няколко години и тя си имаше доста разправии заради случката, която ще разкажа! Та случката,  две момчета от същия клас само го тормозят,а момчето е изключително добро и кротко  и пълен отличник, майка ми  прави забележки непрекъснато на момчетата , когато ги вижда, но само, тя колегите и си траят, докато един ден момчето с ДЦП не идва на училище, идват родителите му много разстроени и казват, че синът им е бил пребит предния ден, а момчето го е страх да каже, кои са го пребили и не иска да ходи на училище- майка ми има подозрения , кои са побойниците, вика две момичета от класа, защото става ясно, че побоя е извършен, когато целия клас е бил в стаята и всички са си траели и никой не се е опитал да му помогне, защото въпросните момчета са синове на богаташи и си мислят, че всичко им   е позволено! Та момичета казват кои са виновницити, но молят майка ми да не ги издава, защото може и тях да ги сполети същото! Майка ми директно, като разбира вика родителите им на побойниците и говори с тях, те също така безцеремонно се държат с нея- майка ми предлага въпросните момчета за изключване на училищен съвет- никой не я подкрепя от учителите, защото момчетата са синове на спонсори на училището! #Cussing out
 И така разказах го, защато си спомням майка ми как плачеше за това чуждо дете и за това, че не е получила подкрепа от никой за него! А родителите преместват почти веднага след инцидента  момчето с ДЦП!
Някой деца могат да бъдат изключително жестоки, за съжаление, а други, като майка ми не ннамират подкрепа, в това което се опитват да направят в полза на такива деца!! Crying or Very sad
Цитирай

Раднево

Мнения: 780
В класа на дъщеря ми има дете с някакво заболяване / мисля че ДЦП , но не съм 100 % сигурна / Не знам дали има майка и баща , но го гледа бабата . В първи клас беше в нашето училище в класа на дъщеря ми . Бабата го премести в друго у-ще / там им беше по - близо / , но децата са го тормозели , никое дете не му е помагало за нищо - носил си е чантата със зъби  Crying or Very sad . Тази година - вече в пети клас , пак го преместиха в нашето училище и в класа на дъщеря ми . Всички деца му помагат за всичко - купуват му закуски , носят му чантата , занимават се с него ,обръщат му внимание и всички много си го обичат . Имат си го за талисмана на класа . Дъщеря ми като си дойде веднъж след училище / точно бяха започнали годината и Емил - така се казва детето беше дошъл в тяхния клас  / започна да разказва за " новия - стар ученик " Емо , как е бил в СОУто , как другите деца са го тормозели и започна да плаче . Тогава каза : Ние - нашият клас ще се грижим за него . Аз нямам нищо против детето - напротив - радвам се че е в класа на дъщеря ми , че чувства подкрепата на децата , на класната им , а и съучениците му се учат на уважение , какво да е отношението с " различните " и т.н.
Цитирай


Мнения: 747
Дъщеря ми е първокласничка.В класа има дете с увреждане.Не знам обаче точната диагноза.Проблема при него е още по-голям,тъй като и майката е с забавено умствено развитие.Останалите родители помагаме с каквото можем.Купуваме тетрадки и помагала.Плащаме и то да присъства на културни мероприятия и тържества.Още в началото на учебната година съм обяснила на дъщеря си за проблема и съм я помолила да се държи добронамерено към болното дете.Но какво да направим,когато същинския проблем е вкъщи.Вече за втори път тази година детето,което е момиче,идва на училище постригано 0 номер.Просто така и е скимнало на майката.Сигурно има деца,които му се присмиват.Много ми е болно за това нещасно дете.
Цитирай

Unated Forever

Мнения: 392
  И в класа на сина ми има дете със специфични нужди,но и госпожата ни е ресурсен преподавател и не и е за първи път-самата тя беше подготвила децата за неговото преместване(то дойде от друг клас) и за сега не съм чула някой да го обижда или напада.
А сина ми има много толерантно разбиране и приемане на децата с различия-самата аз съм го водила в нашия Дневен център,запознала съм го с децата и много сме си говорили-как никой не си избира как и какъв да се роди,но всеки сам решава какъв да порастне и как всички имаме нужда от обич и уважение.
Цитирай


Мнения: 224
В класа на сина ми,който учи в търговската гимназия,имат съученичка с увреждане на долните крайници,придвижвайки се с инвалидна количка, със съхранен интелект.Всички я приемат много добре,но проблемът не е в отношението на учители и ученици , а в липсата на рампи ,което затруднява детето .Достъпът до тоалетните ,изобщо за дете с такива проблеми, е почти невъзможен.Всеки учебен час се провежда в различни кабинети и можете да си представите,какво неудобство е това за детето с двигателно увреждане да се "качи" от първия до четвъртия етаж и обратно  с инвалидната количка.От тази година момичето се обучава при домашни условия,почти няма социални контакти,освен виртуалните чрез интернет.Много е жалко за такива деца , а  хората, от които зависи  социализирането и интегрирането /много модерни думички използвани напоследък/ на деца със специфични нужди ,изобщо не ги е грижа. Sad
Цитирай


Мнения: 172
Аз дете си нямам, но си мисля че имам какво да споделя.
А в другата тема наклона не ми хареса...

Когато бях ученичка 1-7 клас имахме момиче претърпяло някаква катастрофа и не беше много... в час. Може и да не е било в следствие катастрофата, а така да са ни казвали за да се държим добре с нея. Не, че е имало нужда някой да ни напомня. Та въпросната девойка не умееше да общува много, ходеше след най-добрата ми приятелка и й миришеше косата (тя казваше не коса, а косиче - това цял живот ще го помня), беше се оплаквала, че едно от децата я тормози, а не беше вярно, абе всякакви щуротии... Както и да е. Не беше особено уминичка - в смисъл не разбираше материала, но след едно две прочитания запомняше всичко наизуст.
В съседен клас пък имаше джудже - момче; много готино, винаги в готина компания, не мисля че е имал проблеми с каквото и да е.

В гимназията имаше много и различни хора... Не мога да пиша за всички, защото ще стане роман...

Имаше две години по-голямо от мен момиче с увреден слух, с апаратче и все пак не чуващо и не говорещо добре. Всички много я обичаха. Когато влезе в университета в началото (вече бивши) съученици ходеха с нея за да и помогнат да свикне. Изобщо този клас беше в страхотни отношения.
Единствения проблем, който съм имала (и не само аз) беше с едно момченце 8 клас когато аз завършвах. Беше ненадминат в своята област, просто гениален, но... шизофреник. Родителите му отказваха да го "тровят с химия" и не веднъж беше заплашвал съученички, учители... Веднъж го хвана охраната с метална тръба в ръка... Тогава и аз се стреснах - то колкото и да е малък ако ме лупне изотзад с нея съм до там. Много проблеми имаше, защото не може да го изключат или да разговарят нормално с родителите. Накрая стигнаха до идеята да стане частен ученик. Но какво точно стана не знам, защото аз завърших.

Сега в университета има хора с увреждания, макар и не в моята специалност. Никога не ми е направило впечатление някой да гледа тъпо или каквото и да е.
Един единствен път имаше проблем с автомата на рампата и много хора се притекоха да помогнат на момчето което искаше да се качи. Има условия за хора с увреждания и не мисля, че е проблем - има рампа, асансьори, тоалетни; има табелки с брайловата азбука на входовете (другаде не съм обръщала внимание)...
...само едно момче избягвам в университета Embarassed - той няма физ. увреждания, но не е добре с главата и всъщност не е момче, а мъж. Преди контактувахме, но ми надува главата - говори адски много езици и всеки път ми обясняваше кое как е на еди си кой език.

Мисля, че всеки има право на образование. И всеки има право да избира.
Не мога да приема, че примерно едно незрящо дете което е пр. е гениален музикант не може да развие таланта си; или едно глухо - перфектен математик... Това е безумие.
Всички имаме право да получим най-доброто!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.