Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Ето какъв е проблемът. С таткото на моето дете се разделихме преди една година. Аз се разделих с него, защото не го обичах вече, бях разочарована и се чувствах излъгана. Днес, всъщност вече година и половина по-късно, имам нов приятел. Детето ми е на 3, момче. Приятелят ми е дете на разведени родители - имал е, доколкото мога да разбера от него, защото не обича да говори за това, големи тревоги и мъки покрай развода на родителите си и това, че майка му в началото е имала нов приятел. Та моят любим днес се притеснява силно от сина ми. Предполагам, че преди всичко вижда себе си в ролята на чичкото, който навремето е отмъкнал майка му от татко му и фактът не го кара да се чувства никак, ама никак комфортно (нищо, че той самият няма нищичко общо с раздялата ми с бащата на детето ми). И второ - той е млад и няма дете - вероятно се чувства прекалено млад, за да бъде баща, при това на чуждо дете.
Разбира се чудесно със сина ми - има грижовно отношение, има всякакво отношение всъщност - знае кога да му облече яке, кога да му измие ръцете, как да си поиграе с него и т.н., но като цяло се чувства странно в неговата компания. Не остава вкъщи, когато детето е с мен, а не с баби и дядовци. Съответно ми липсва... И съм често в ситуация - искам да съм със сина ми, но искам и да съм с приятеля ми - е, това е трудно. Когато детето е у нас, той идва за малко, не смее да ме прегърне и целуне, тръгва си...
Чудя се дали това ще премине, дали, ако между нас всичко върви добре, дай Боже, ние въобще ще можем да заживеем нормално един ден заедно. Чудя се защо толкова се притеснява да преспи у нас, когато детето е вкъщи, защо толкова се притеснява да бъде то с нас през уикенда.. Всъщност в началото на връзката ни той дори не искаше да имаме връзка, защото аз имам дете и имам ангажименти, а той едва ли не е още "развей прах" (всъщност той е доста отговорен човек, но това е друг въпрос). Не е ревност, защото, когато искам да съм с него, по-често той е този, който казва "Детето има нужда от теб сега, бъде с него, играйте, излезте, нашето няма да избяга"... Явно е травмата от раздялата на собствените му родители. Но кажете ми, ако имате идея, как да постъпвам, какво да мисля. Объркана съм и често много тъжна...
Цитирай

на морето

Мнения: 3 019
Много деликатна ситуация . Аз доколкото знам децата преживяват също раздялата на родителите си . Твоето дете е мн малко  ,все още и не осъзнава мн нещата .Не пишеш дали то има срещи със своя  баща . Но нали знаеш ,не си единствена . Има безброй други двойки като теб . Според мен трябва да комуникирате повече помежду си и тримата да изясните отношенията  как ще е занапред .Мисля че ако заживеете тримата заедно нещата ще се променят . Успех!
Цитирай

София

Мнения: 590
Ох, темата ти силно ме притесни да ти кажа...  Rolling Eyes
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Чудя се дали това ще премине, дали, ако между нас всичко върви добре, дай Боже, ние въобще ще можем да заживеем нормално един ден заедно. Чудя се защо толкова се притеснява да преспи у нас, когато детето е вкъщи, защо толкова се притеснява да бъде то с нас през уикенда...

Защо питаш нас - попитах приятеля си. Ако не можете да говорите откровено един с друг за нещата, които ви безпокоят как ще преодолявате кризи във връзката си за напред?

Иначе намирам отношението на приятеля ти за доста правилно. Не ми харесват връзки, в които приятеля на мама влиза веднага в ролята на 'татко' и започва да възпитава детето... По-добре е по-кротко с тези неща.
Цитирай


Мнения: 145
От колко време сте заедно
Цитирай
Подред отговарям на въпросите ви:

Много деликатна ситуация . Аз доколкото знам децата преживяват също раздялата на родителите си . Твоето дете е мн малко  ,все още и не осъзнава мн нещата .Не пишеш дали то има срещи със своя  баща . Но нали знаеш ,не си единствена . Има безброй други двойки като теб . Според мен трябва да комуникирате повече помежду си и тримата да изясните отношенията  как ще е занапред .Мисля че ако заживеете тримата заедно нещата ще се променят . Успех!

Детето ми се среща с баща си, но не по-често от веднъж седмично. А как се притеснявам всеки път, като е с приятеля ми, да не изтърси нещо от сорта "Искам тати, махай се или нещо подобно"... Той би трябвало да разбере, но си представям колко ужасно ще се почувстваме и двамата... Зная, че не съм единствена и затова търся съвет от преживели подобни ситуации Smile Благодаря за пожеланието ти!  Hug

Ох, темата ти силно ме притесни да ти кажа...  Rolling Eyes

Защо се притесни? Че един ден ще имаш подобни проблеми? Не се притеснявай - има мъже, които приемат безрезервно децата на самотните мами  Peace

Чудя се дали това ще премине, дали, ако между нас всичко върви добре, дай Боже, ние въобще ще можем да заживеем нормално един ден заедно. Чудя се защо толкова се притеснява да преспи у нас, когато детето е вкъщи, защо толкова се притеснява да бъде то с нас през уикенда...

Защо питаш нас - попитах приятеля си. Ако не можете да говорите откровено един с друг за нещата, които ви безпокоят как ще преодолявате кризи във връзката си за напред?

Иначе намирам отношението на приятеля ти за доста правилно. Не ми харесват връзки, в които приятеля на мама влиза веднага в ролята на 'татко' и започва да възпитава детето... По-добре е по-кротко с тези неща.

Говорила съм с него, той казва, че трудно ще го разбера. Че проблемът е, че знае какво му е на моето дете, защото самият той е дете на разведени родители. И че не знае как да се държи с детето. А всъщност се държи прекрасно - не много лигаво, но същевременно с огромна доза внимание и загриженост. Иначе и аз смятам, че е добре по-кротко. Просто от време на време се притеснявам как възприема детето ми. Хем знам, че не може да го обикне от раз и да приеме факта, че имам дете, хем ме боли, когато го смята (вероятно) за "проблем"  Sad

От колко време сте заедно

От много кратко. И да, за този кратък период сме постигнали известна хармония, но, нали знаете, жените все се терзаем за нещо и все бързаме  Blush

Благодаря ви за отговорите!
Цитирай


Мнения: 966
От много кратко. И да, за този кратък период сме постигнали известна хармония, но, нали знаете, жените все се терзаем за нещо и все бързаме  Blush

Ами просто не бързай, има време наистина. Още повече ще го опознаеш и по-добре. Търпение му е майката. Аз бях почти в подобна ситуация, е вече сме семейство, имаме си бебе и сме щастливи заедно. Дано се наредят нещата по най добрия начин.  Hug
Цитирай

София

Мнения: 2 485
И аз бих те посъветвала да не бързаш - остави го - трябва му време. И при мен беше така - имахме много разговори с приятелят ми - как приема детето, отношението му и т.н. Бях шашната като ми каза , че го е страх от дъщеря ми  #Crazy - 30 годишен мъж го е страх от 7 годишно момиченце  newsm78. Мина доста време от тогава - аз самата му вдъхвах кураж се оправя перфектно с детето и когато се притеснява от нещо, го окуражавам. Не му правя забележки пред детето, акщо има нещо после насаме го казвам и така ..... намирах им занимания на двамата, а при теб това е още по лесно - нали е момченце - могат да ритат топка да играят с влакче и т.н.
Дай му време на човека - досега не е имал дете, не е имал възможност да контактува толкова от близо с дете и ти изведнъж искаш да приеме и то дете на 3 години. По-принцип на мъжете им трябва доста повече врем отколкото на нас за да се настроят в нова обстановка, те затова гледата да няма сътресения и кардинални промени или ако има такива гледат максимално бързо да възстановят положението.
Цитирай
Много ви благодаря, окуражихте ме безспорно!  Hug Hug Hug
Цитирай


Мнения: 257
Моят приятел също не смееше да ме прегърне пред децата ми и един ден ме попита:Ами ако ни видят,че се целуваме? На което отговорих, че ще разберат,че се обичаме,а в това няма нищо лошо.А колкото до това,че приятепят ти знаел как се чувства детето, не е правилно да мисли така, защото твоето момченце е съвсем различен човек и това, което е наранило приятеля ти като малък, може да се отрази съвсем различно на детенцето ти.
Желая ви много щастие заедно, мила Hug
Цитирай

София

Мнения: 113
Аз много харесах поведението на приятеля ти,наистина.Не намирам за добре,гаджето ми да спи при нас.Исках да кажа,че днес е този мъж, утре може да си намериш друг приятел и какво ще реши детето.Че лесна  е смяната.Винаги съм пазила дъщеря ми от такива мисли.Моят приятел,сега мъж спа при нас за първи път,когато се разбрахме ,че вървим към съвместен живот.Време отне да реши дали иска наистина да бъде с нас двете.Но когато реши,знаех,че е сериозно решението му.Знам,че ти се иска да си и с двамата,но просто дай време на приятелят ти сам да реши.
Цитирай

София

Мнения: 1 771
И мен ме впечатли поведението на приятеля ти.
Един мъж, който не е егоцентрик и безотговорен (поне това разбирам от написаното за него от теб) е достоен за уважение
Това е много добро качество от опита си да съчувства на останалите и да се съобразява с техните чувства.
Аз приветствам едно такова поведение.
Това, че не остава с вас с детето е факт, че мисли сериозно и за неговите чувства и израстване и сериозността на цялата ситуация, . . . и какво по хубаво от това . . .
Мое лично мнение е, че нещата ще се оправят, когато вече бъдете едно семейство.
Тогава той реално ще има властта като мъжа в семейството, и като твой партньор, и човек отговорен за детето ти.
Сега ситуацията е по скоро никаква и му трудно да се вмести защото развитието между вас двамата ще даде отражение върху детето в бъдеще. Имам в предвид, ако не продължите заедно. Това поведение ми допада защото на мен ми говори, че не гледа да вземе неща за себе си, а по скоро да даде или да предпази детенце. Та и за това не те целува и прегръща и не преспива у вас.

За мен (отново казвам) това е Мъж достоен за уважение.
Желая успех и нещата да се развият възможно най добре и за трима ви.
Много щастие ви желая.
Цитирай
Много ви благодаря, окуражихте ме безспорно!  Hug Hug Hug
Здравей, аз съм мъж и може би бих постъпвал, ако не по същия, то поне по подобен  начин.  Също имам дете и също съм разведен, и също съм видял как се отрази на детето ми, дори и краткото съжителстване с един. Ако някога искаш и мъжка гледна точка die_ende@abv.bg
Просто не обичам да излагам живота си публично, но с удоволствие бих споделил.
Успех!
Цитирай
Очевидно трябва да съм благодарна на ситуацията... Със сигурна съм благодарна на вас за окуражителните думи  Hug

Но в същото време толкова ме е страх... че детето ще ме обвинява един ден, че ще му каже всеки момент "искам тати, а не теб", че той ще се почувства "излишен" по някакъв повод, че двамата не знаят как да "действат" един спрямо друг и това може да се задълбочи... мога да изброявам до утре... мен все ме е страх от нещо.

При всички случаи пиша главно, за да ви благодаря!
Цитирай

София - Рим и обратно

Мнения: 6 914
Аз мога да ти отговоря като дете на разведени родители. Аз имам този проблем в новата си връзка, само че от страната на някогашното дете. Бях на 6 когато нашите се разведоха, а новият ми "баща" се материализира вкъщи само след месец. Още помня моментите,когато се чувствах наранена от тяхната близост, с право или не. Но не ми се изпада сега в подробности за това, просто не случих на втори баща и това ми се отрази негативно по много начини.
По ирония на съдбата, моето дете беше на същата възраст, когато се появи новият човек за мен. Той по никакъв начин не повтаря втория мъж на майка ми, но въпреки това аз се гипсирам, когато сме пред нея и не му позволявам никакви нежности, милувки и целувки. Направо скачам като ужилена, подсъзнателно не искам тя да страда от това, не че тя дава заявки за страдание, но то е по-силно от мен. Той се чувства засегнат понякога, в смисъл, че не може да разбере защо се държа така, но това е положението.
Не се сърди на приятеля си, той просто несъзнателно се асоциира с детето ти и не иска то да се чувства неловко, както явно се е чувствал той. По-скоро бъди доволна, че е възприел и двама ви толкова близо и навътре в себе си и щади детето по негов си начин, дай му време и ще се отпусне.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.