Някой да се е върнал при бивш/а?

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=263834.0


Които не съжаляват, вече не са тук. 

Да, то е ясно, но биха били така любезни да споделят  Не може да не хвърлят по едно и око тук 

Много често чета за все едни и същи терзания - дали не сбърках....., дали да дам втори шанс..., дали нещо се е променило или ще се промени ли ако.... До сега темите са били все в една насока - втори шанс = грешка (включая и тази към която си дала линк).
Вярно е че нещата са много индивидуални, но ми се струва ще е полезно да се спомене и другия изход - връщането назад.
Дали тези събрали се отново са надраснали проблемите? Дали са направили компромис, по една или друга причина? Дали човека наистина се е променил?

Аз по-скоро мисля за положителна тема която да погледне от другата страна.
Някак си форума ни е много анти-...  Надявам се да разбирате какво имам в предвид, ако не, здраве да е 

Аз поне разбирам, какво имаш в предвид. 
Обаче положителен пример не мога да дам. 

Аз пък се чудя защо много от нас мислят че "повечето" да кажа изневерили и изритани мъже искат втори шанс. Молят се да се върнат. Аз нямам такова наблюдение.

това ,че правим секс брои ли се 

Аз се бях върнала след като ме заряза бременна и ме тормози по всякакви начини по време на бременността.
Резултатът-скапани нерви от моя страна, ужасна болка и 7 месеца загубено време в надежди,терзания и скандали.
Изводите-никога повече.

   Аз простих двойствен начин на живот - 2 дни с нея 2 дни с мен, случайно от "нея" го разбрах, бях потресена!!! но бях в петия месец, простих .... Всичко вървеше горе-долу ... 4м след раждането, той се върна при нея,  а на мен каза че... ще мисли до края на април, закле се че няма друга жена и просто време му трябвало да мисли и да сложи в ред живота си и........най-вероятно аз ще съм г- ЖА   ......ва, щото така било редно 
    ако простя и това, много моля някой да ме гръмне

Малее, ужас.
Егати колко е нагъл.

Аз съм се връщала ,признавам си без бой.
Миналата пролет.
Продължи точно 3 месеца но не съжалявам,защото се убедих,че тея неща не се променят.Хич и не се надявайте.

Деси, за същия младеж ли става въпрос, който те заплашваше със самоубийство????

Аха и аз.
Изкарахме точно 1 година.
Резултат - разбити нерви и доверие в целия мъжки свят и един Мишок, дет вече го чакам да се роди

Ако питаш Никси, сигурно се брои.
Защо ли ги свързвам двата поста ? 

Щото ти се спи? 

разбира се ,че е същия ,дето като не му обръщам внимание или не му ,,пускам,, дълго време заплашва със самоубийство.
а ,бе нашето си е чисто сексуална връзка.
привличането го има ,физическо ,сексуално.
духовното липсва.то никога не е било на преден план между нас.
БНД то и първия ми съпруг,ако може да е една личност -ще е съвършенна.

Никси,само да не решиш да се върнеш за трети път....

Аз съм в тази група, но се записвам само за статистиката, защото случаят ни е прекалено сложен .
Всъщност не съм сигурна дори, че изобщо сме прекъсвали контакт в последните 20-ина години, просто имаше един период, в който ми беше все едно, него го броя за раздяла.

Какво пък...този път може да е момиченце

Ние с бившия се разделихме веднъж и после се събрахме - изкарахме 2 г. и половина след това...

Ние за 14 дни се разделихме и АЗ ИЗКАРАХ  още 5 месеца. Днес разбрах, че не станало, защото не съм се променила, а съм искала да го променям. 
Ех, добре, че ме осветли човекът, че щях да се чудя на коя лъжа и тъпотия да повярвам. 
Има хора, при които една раздяла действа много показателно. И нещата просто тръгват, когато осъзнаеш приоритети си и не искаш да губиш нещо. Ама като са тръгнали надолу резултатите май са само бебета и нищо повече. 

И аз да се включа тука 
Коет` не ста`а, не ста`а! Това е моето заключение. Все съм си се усещала в НАШИЯ отбор и с него и без него.
За статистиката:  Първата раздяла беше докато бях бременна в 7ми месец, втората когато Бебка беше на 5 месеца, сега е третата. Нема такова прощаване, такова събиране и такова разделяне!  Как да се промени нещо, като ние сме си все същите хора. Сега като се обърна назад във времето - аз съм си била все сама. 

Ама аз имах в предвид раздяла от сорта на поне година ни виждане ни чуване. То иначе в съжителството и в брака всеки е правил милиони компромиси преди да стигне до нашия форум 

Мале Никси, верно, не се връщай повече да не навъдиш футболен отбор.

И аз да си кажа - не съм се връщала и не мисля да го правя. Смятам, че шансовете които съм дала по време на съжителството ни са били достатъчни. Признавам, че по някога ми минават някакви налудничави мисли, но освен сносен тон на разговорите в името на децата друго мяй няма да постигнеме.

desilosha , ама какви са тези изпълнения при вас? То май не сте и скъсали особено. Щом е изгодно и за двете страни май възражения наяма 


Хората се променят мила. За добро или зло всичко преживяно ни променя, нали за това ни се случва цялата тази бъркотия - за да се научим на нещо, да помъдреем, да си вземем поука...  Така както ние се променяме и БНД също се променя освен ако не е безнадежден ЕРД.

Ако реша, че мога да гледам 3 деца сама, може пък да се съберем, а и Гого е красавец, сега ще видим Мишока как изглежда и тогава ще решавам.
Макар че мисля, че аз се отчетох, трети път корем нища 

    Ох недей че пак се разсъних, а трябва да си лягам вече, стана никое време.

Ако и аз съм на твоя принцип веднага припкам при БНД за още 

МИ кво, ако е някое космато, черно приличащо на маймуна бебе, м?

Ей, Никси и Киара ще ме уморите! Ма как ще тичате пак при стария генетичен материал при положение, че има и други! А нееее Ако искате трето - нов материал, за разнообразие
А иначе по темата - това със събирането веднъж съм го правила и резултата беше повече от трагичен...От тогава принцип в живота - където си плюл веднъж да не се връщаш да го....почистиш да речем
И БНД не бих прибрала обратно щото не ме кефи вече нито той, нито идеята да бъда с него!

Мммммм, обаче бих прибрала синеок скандинавец с предпочитания към      

Верно бе, Моргана - да им се чуди човек на тия момичета     Дет` се вика пролет е, мъже бол - цяла пролетна поляна.....- маргарити, минзухари, синеоки теменужковци..... ..... а те пак на старите си магарешки бодили ще ми налитат! Срамота!

Лесно ти е на теб, щот не си 90килограмова крава дет не може да си върже обувките.
То ме е срам да се заглеждам по мъже бе 

да бе да, променя се, от такъв какъвто е се превръща в същия, но рецидивист
независимо дали на същата жена или на друга прави футболния отбор, а мерси да не съм аз обаче

  Никси, ама ти още бременееш, вече си избрала материала...Аз говоря за трето...да не вземеш пак по магарешкия бодил да фръкнеш Колкото до габарити - неее, не ми е лесно...аз съм от големите жени....И понеже в Скандинавието също хората са големи та затова натам съм се насочила...Америка ми е далечко - там вървят всякакви габарити А и мечтата ми беше за синеок татко и за синеок син.....пфуууууу какъв късмет

А за БНД-то - да си прави футболния отбор, ама без мен.....Щот той на една жена по едно дете правел...не завтаря така да се каже

Ааааа, Никси, душко, що ше те е срам бе?! Тях /мъжете де/ как не ги е срам да ни зяпат /че някои и да щипят /  Зяпай най-нахално, пък за 90-те килограма не се коси - като ти гледам снимките и с тях си си голям сладкиш!  Пък и нали накрая все ще се отелиш /това в контекста, че си била крава де - определение с което впрочем не съм съгласна/


         
мнооооооо вярно!

семката е убава,а и нивата си я бива.
не е съвсем магарешки бодил,бе!

Оня ден в магазина слушам двама мъже зад мен на опашката ме коментират нещо....
Обърнах се да видя аз кого съм впечатлила и дали нема некоя друга мацка на опашката, а те аууууу тя била бременна бе 
И взеха с касиерката да се занасят...
Мдам

Пак оакахме хубавата тема 

Мацка, обаждай се, аз съм с двама мъжа, може да се сродим 

Оххх те са моми голени, няма да се загледат в моя Гого. Язък. НИкъде не мога да го пласирам бе. Пфууу.

Пресничка ти е драмата още, но ще мине. Абе чак да мине няма, ама поне няма да боли 

В другата тема се разбираме за цирк, айде на сгляда

Не мога да си представя да правя секс с бившия ми, като знам колко ме е наранявал и как съм страдала... ми, че аз няма да се възбудя  за къв кекс да става въпрос???
 А иначе по темата, около година и половина седях и стисках зъби докато се убедя, че той за нищо не става и е най-големия егоист , когото познавам  Взех решението за развод и то беше окончателно! Не успя да ме излъже втори път!

Това все едно аз съм го писала,ама от до А относно секса,само да допълня че освен че не мога да си представя да го направя с него,ами се и чудя как съм го и правила

За гаранция бе мила  Какво по-добро от вече изпробвано и удобрено семе 



Сега да ви кажа майтап, или може би някой чете и пре- предава  по развален телефон

Вчера някой съвсем не на шега каза че иска да пробваме отново и... такива ми ти работи    

Ако има агенти във форума явно не разбират някои от постовете/темите ми. Обясних вече защо съм пуснала темата. Не е защото съм се замислила да се връщам назад.
Дали не е съвпадение 

Ееее стига де. Не може да е чак толкова зле. Все нещо те е задържало при него толкова време 

 Аз пък я разбирам много добре Малвина какво има предвид. За разлика от нея само че, съм я правила тая ГРЕШКА да се върна и да дам втори шанс - последиците / както повечето тук знаят от предишни мои постове/ бяха абсолютно катастрофални, но пък в разултат от това аз успях напълно да превъзмогна чувствата си към бившичкия. Преди като го видех все нещо ми трепваше отвътре, сърчицето ме присвиваше....а сега, вече повече от година и половина - гледам го.... и продължавам да се учудвам, че човек когото съм обичала твърде много и твърде дълго, сега ми е по-безразличен и от напълно непознат. И от тая гледна точка напълно я разбирам какво има предвид Малвина, щото изпитвам абсолютно същото - странно ми е, че изобщо някога съм се чувствала физически привличана от този мъж. Наистина е странно - спомените ми са ясни, при това те обхващат прекалено дълъг период от живота ми /13г./, ако тръгна да се замислям, спомням си в детайли толкова много неща...., но сякаш това са спомените на някой друг, който ми ги е разказал, а не са се случили на мен - до такава степен ми е чуждо вече всичко свързано с него. Може би това има нещо общо с факта, че сега всичките ми чувства са обективирани върху съвсем друг човек....не знам....

Блонди,наистина ме разбираш какво имам в предвид Всичко,което си написала е същото и при мен.Не само чужд го чувствам,ами изпитвам точно органическо отвръщение към него Вярно е и това,че всичко което се е случило,все едно не е било с мен...Абе  с една дума-разбрала си ме

Блонди, Малвина, идеално схванах какво сте казали. И честно казано ви завиждам.  Макар, че и аз уверено вървя по този път все още не съм го извървяла. Знам, че изисква време. Пък и аз си падам малко мазохистка в чуствата. 

Сиси,не времето ,а изпълненията на ЕРД-то допринясат най-вече да се стигне до това отвръщение.Аз много преди да се разведа имах вече тази неприязън към него.Т.е след развода нямах период ,в който да страдам за него.Напротив,имах чувството че са ми махнали руска ютия,която ми е била вързана на врата./от къде ми хрумна това за ютията ...ама нали си ги спомняте онези ютии едни големи ,тежки../

Помня ги тези ютии. Като се отвърза тежката ютия, не цапна ли поне ЕРД по тиквата? Малко за възмездие, дето си я мъкнала толкова време... 

ами не буквално,но го цапнах... И понеже той всячески продължава да се старае да ми опротивее/то не че има накъде повече/,аз няма да му остана длъжна и ще продължавам да го цапардосвам...с "ютията"

Сиси,не времето ,а изпълненията на ЕРД-то допринясат най-вече да се стигне до това отвръщение.Аз много преди да се разведа имах вече тази неприязън към него.Т.е след развода нямах период ,в който да страдам за него.Напротив,имах чувството че са ми махнали руска ютия,която ми е била вързана на врата./от къде ми хрумна това за ютията ...ама нали си ги спомняте онези ютии едни големи ,тежки../
[/quote]

точно така е 

Aйде още една в кюпа,нали съм бургазлийка!Напълно ми съвпада мнението с това на Малвина и Блонди,стигнах до пълно отвращение!

Сиси, напълно права е Малвина, като казва, че не времето, а изпълненията са решаващи за да те отблъсне емоционално от себе си ЕРД-то/макар аз чак до отвращение да не съм достигнала, но пък до пълно безразличие - ДА!/ Няма да ти кажа аз колко сълзи и сополи съм бърсала през годините подир бившия...., но явно дори и най-силната любов в крайна сметка може да бъде унищожена, ако отсрещната страна положи достатъчно упорити и настоятелни във времето усилия. Та така, и аз като Малвина към момента, в който реших да сложа точка завинаги, вече и помен от чувства не ми беше останал.... Просто ми отне известно време да си излекувам раните в душата, които бяха довели до решението за раздялата... Но всъщност "благодарение" причиняването на тези рани, аз успях да преодолея себе си и мазохистичните си чувства.... И така.... оказва се, че все пак и в най-голямото зло има и нещо добро, важното е да успееш да го различиш и да се хванеш за него, за да се издърпаш от помията. И наистина това, което не ни убива, ни прави по-силни!

имаме пресен пример със стигане до развод и то доста драматичен и връщане...
имаше и др мами върнали се - не помня обаче какво стана после - жената бе пуснала тема, ма като съм голяма бяла птица....та не помня коя беше и какво стана
но винаги е било при къси раздели под година....обикновено според мен ако има "хляб" в дадена връзка то той се консумира пресен - стане ли на сухар може да откаже всекиго въпреки, ч
е често според мен зажаднелите за кекс големи бели птици решанват че ще го получат и налитат на сухарите
като разберат кво е станало, а често и че са на въдицата налапали стръвта - късно майка.....
бързо откриваме, не само че не сме лебеди, ми че и гъски не сме, а сме лапни-шарани....
добре ако се измъкнеш сам иначе ако са ти прикачили още един вагон за скрепяване на несъществуващата композиция става още по-епично...но минава...хубаво поне вагоните са малки и здрави и нямат нищо общо с онези дето са ги правили

catnadeen , леле какво описание  - очарована съм от начина на изказване   

Значи, ако съм те разбрала правилно не друго а кекса е причина за завръщане 

А, ня БНД какъв му е зора (съвсем хипотетично)?

Аз успях да забележа следното и не знам дали е валидно за по-голямата част : не те искат щото не ставаш за нищо. Когато се укопитиш, стъпиш си на краката, покажеш че можеш сам сама да се справяш с живота и децата, тогава изведнъж ставаш незаменима и  перфекта, ставаш това за което винаги са мечтали  Има малко разминаване щото нали преди сме били най-долната сган, незаслужаващи капка уважение..... Та чудя се аз, ако кекса е основна причина за завръщане при жените, то тогава дали сигурността не е причината за мъжете? Ами така де, като можеш да се конкурираш със шесторъкия Шива, ще да си достатъчно добра да поемеш още едно отроче ( все пак имаш достаъчно ръце за всеки и всичко )

И, какво излиза от цялата тази работа? Така и не се весна някой да каже, че поне познава някой който живее щастливо с БНД-то си.

Аз като се справям сама с всичко, гледам опашка върви по петите ми...
Мъжете не харесват силни жени. Точка.

И аз смятам, че повечето мъже не харесват силни жени. Само силните мъже си падат по силни жени и гледат дасе доказват колко са по- от тях. Това са ми наблюденията.

Мдаааа,и аз мисля така.
Обикновенно силните жени са сами,може би защото мъжете се комплексират от тях. Знам ли...
Аз нямам нищо против някой мъж да ме командва,и съм силна защото ми се налага а не защото много ми харесва да се правя на мъж.

По темата за връщането.
Където не става-не става.Веднъж,два пъти,пет пъти да се върнеш,все тая.
Все пак моето връщане миналата година,свърши една добра работа-окончателно ме изведе от заблуждението ,че нещо там може да се промени.
Говедото си е говедо-лебед няма как да стане...

Понеже питаха дали няма завърнали се успешно, ей ме на. Още сме си с бащата на Веселина, дали съм му простила - май да. Макар понякога така му набивам канчето за това което ми причини. Той си е все още женен, ама пък аз вече престанах да му опявам за тоя развод. Иначе се държи повече от прилично.
Предишното завръщане на бащата на Мария беше отвратително, оказах се отново бремена на 19 години, с бебе на 9 месеца и ЕРД. Е добре че тогава майка ми можеше още да ми влияе и набързо ЕРД беше върнато на скъпата му "маминка", аз посетих чичо доктор и подадох молба за развод.
С две думи първия път не беше успешно завръщането, втория опит обаче с друг мъж засега го водя нормално семейство. Но никога не е късно да си родя и трето дете от трети мъж/само да е доказно, че прави мъже, стигат ми две девойки/

Ей, УФСЪ я дай снимка на твоите девойки, че тук са дефицитни женските. Има специална темичка, в която се сватосваме. Тук доказани мъжкоправци има. Моето ЕРД например. Отдолу в подписа е рекламата.

УФСЪ привет! е колко се радвам да те видя само за малко и въобще че сте ок
много....нямам думи

КИАРЧЕ, това аз кекса е само образон и разбираа се не е само това причината - основен е гладът на шаранчето, въобразило си, че туй дето блести вече ще ес окаже нещо за ядене...ма не е тъй, често откриваме и със закъснение, че и златото не храни...още повече пък семейство...
та образно казано нашия "глад" било за ласки и внимание, било по отминалото, било напразните ни надежди или не чак толкова напразни...

рядко, но има успешни завръщания...но бих казала, че обикновено това са връзки, за които си личи че има какво да се търси още...
въпреки, че признавам УФСЪ звучеше много войнствено и имаше основание...но пък имаше и някаква леееека нагласа за договаряне, дори в най-тежките й стадии - пък и нейния екземпляр си спомням, че относително бързо се окопити, без да бе правил особени магарии - по-соко не правеше нищо, а не че бе правил нещо лошо....

аз мога ли да сватосвам една своенравна и много дива  и войнствена Дева.....гушлива и любвеобилна, стига да не стоиш между нея и целите й....

Ми върнах се преди три години. Не съжелявам защото нямаше да имам малкото чудо  Сега официлно не съм била шута и за това незнам какво може да се случи. Ама съм дала време хубавооо да си помисли какво иска, щото взе да ми писва.

    радвам се че се появиха хора които да споделят какво е от другата страна.

Чакам с нетърпение да чуя малко по-подробни разкази.

Момичета, " криво дърво се изправя, крив човек не" ...

Браво на теб Данита  И на себе си го пожелавам това

Доскоро се надявах да се съберем но вече не бих го направила поне за сега.Научих се да не правя планове защото незнаеш кокво ще ти се случи.Та знам ли колкото и да не искам какво ще ми поднесе живота.

Danita, радвам се за тебе.
А, опита ли да се върнеш да речем година, две, три.. след като сте се разделили и без да сте се виждали? В смисъл, че БНД вече е в ролята на почти непознат влизащ в живота ти.

Аз лично съм на мнение, че БНД не трябва да е се ползва с преференции и поне при мен  не важи този принцип : вече съм бил там и ще ми е по-лесно да се върна 

Ето ме и мен.Интересна тема.Мн.....................да,дали съм се върнала.Не-знам    .тялом съм там ,духам някъде в пространството  .Само знам 4е живота е прекалено хубав и няма време човек да си прави експерименти. 

Променят се хората, които наистина ИСКАТ да се променят.

Абе и това не е баш така, Ники.
Аз много искам да променя някои неща в себе си и не успявам.
Не е и само до желание, за жалост.

И аз очаквах промяна от БНД-то , ама от дадения му от мен шанс той не се възползва, а напротив реши че няма къде да ходя и си караше по старому.Всъшност това ме убеди, че на този човек не може да се има НИКАКВО доверие и вече бях сигурна, че трябва да си събера багажа в едно сакче и да изчезна Е, точно затова не мога да повярвам как някой се осъзнал и променил За да го направи трябва да е имал голямо желание, самоконтрол и не знам още какво

Напълно съм съгласно с това. Ако мога да систематизирам предпоставките за промяна, то те ще изглеждат така:

1. внимателно вглеждане в себе си и осъзнаване на допуснатите грешки;
2. осъзнаване на факта, че тъкмо тези грешки са били деструктивни за връзката и са довели до нейното разпадане;
3. честен отговор на следните въпроси:
     А) е ли достатъчно много значима тази връзка за мен
     Б) наистина ли обичам толкова силно партньора си, че да съм склонен да пожертвам част от егото си, в името на това да бъдем заедно
     В) искам ли и способен ли съм действително да се променя
Ако отговорите на А), Б) и В) са "ДА" =>
4. вземане на решение за съответните промени и...
5. полагане на ежедневни усилия в посока на тези промени /което е и най-трудното, защото едно е да осъзнаеш грашките си и да поискаш да се поправиш, а съвсем друго е да успееш да се преодолееш сам - себе си -> една вече изградена личност, в зряла възраст, с отдавна формиран характер и т.н./
6. в крайна сметка човекът трябва да е реално способен на промяна, защото дори всичките усилия на този свят биха били безполезни, ако в характера има трайно закостенели негативи /напр. някои характеропатии/ - те правят промяната обективно невъзможна
И накрая, но което е най-важно...
7. всичките тези осъзнавания, решения и усилия към промяна биха били безполезни, ако правят човекът нещастен, ако го карат да се чувства, че върви против самия себе си, против същността си. Как бих могла аз да искам партньорът ми да се промени за да изградим някакви УЖ хармонични отношения и били било възможно една такава промяна да ме направи щастлива, ако прави самия него нещастен?! - НЕ!!! Години ми отне да проумея този факт, че бившият ми може да е ама най-големият темерут, черногледец и на моменти студенокръвен до жестокост, но това е неговият начин да възприема света... и колкото и абсурдно да ми изглежда на мен, той се чувства комфортно в този си свой мазохистичен свят. И да се мъча да го извадя от него - ето това вече би му причинило истински дискомфорт! 

Е, след всичко казано, мислите ли, че са много хората, които са действително способни и са постигнали промяна...и в следствие на това са възродили връзката си?! Да, има ги тук-там, но един на колко хиляди...

blondy-mamma , браво   

E, aйде сега, аз познавам такива хора. Не е толкова рядко явление.
И говорим за доброволна промяна, която няма нищо, ама нищо общо с факта имаме или нямаме връзка.

Аз също мисля,че човек стига да иска,може да промени много неща.
Въпроса е -наистина ли ги иска.

както казва girl , мъжете просто те приемат като даденост.

Иначе blondy-mamma доста добре си описала цикъла    Мисля си обаче, че ти по-скоро описваш коренна промяна на дадения човек. Ако искаме такава промяна няма нужда да се връщаме при БНД. Хората не могат тотално да се променят ( с изключение на много малък % ), а дори и да го направят те вече не са това което са били...

Вярвам обаче, че ние всички се променяме. Въпроса е с кой и кога ще намерим допирни точки. Във всеки един момент от живота си имаме нужда от различни неща, които получаваме във връзките си.

Наистина ми е много интересно какво се е променило при завърналите се, но никой от тях не споделя 

По същия начин много съм разпитвала и хора живеещи заедно години наред. Там открих, че са правени много компромиси и нагаждания на характери, навици и желания. На края обаче се стига до един синхрон. Всеки си знае ролята и мястото и двама души съществуват плавно в битието.... Много често обаче, привидно тихото море се оказва с бушуващ в дълбините ураган...

Киара, не мила, нямам предвид коренна промяна, а промяна на онези анти-качества на характера и на онзи поведенчески модел, които са допринесли в най-голяма степен за разрухата на връзката. Но съгласи се, че за да са довели до такъв разрушителен ефект какъвто е раздялата /и то при семейство с деца/, сами по себе си тези характерови и поведенчески негативи са били достатъчно сериозни. Но ето, че Никси твърди че познава хора, които успешно са вдъхнали "втори живот" на връзката си, успявайки да се променят... В крайна сметка всичко опира до конкретния човек... Пък че в моя частен случай за да изградим взаимоотношенията си такива, каквито си ги представях, моят екс трябваше наистина да се промени коренно поне спрямо мен... и че години наред аз се лутах /като една абсолютно типична ГБП / между надеждата той да се осъзнае и мъчителните опити аз да се нагодя спрямо него ---> дет` се вика "не е луд, който изяжда зелника, а който му го дава"

Ами да ти кажа честно и аз да гледам как някой се мъчи да се нагоди към мен и аз няма да си мръдна пръста да се променям.
Страхотна картинка   поразително прилича на мен

Никси, тук сме се събрали цяла рота такива. 

Доста неща се промениха. Аз самата свикнах с мисълта, че не мога да имам това което искам, всякога и винаги, той се научи че отговорност се поема или пък ако откажеш, дължиш обяснение. Иначе наистина всичко е ред от компромиси. Май пак аз правя повече, но това е защото настина не искам да променям светоусещането на мъжа до мен, харесва ми в повечето моменти. Има си и лоши страни поставих се в малко или много подчинено положение за разни дребни неща, но пък имам глас и винаги когато смятам, че нещо не е както трябва се води дебат за това/печеля почти винаги  /Той се е променил също не малко, отне ми време, но се научи да се обажда просто ей така за да ме чуе, научи се да казва - "Обичам те" и това го прави щастлив, научи се и да преценява обективно. Аз престанах да ревнувам, дадох голяма свобода, която слава богу не се обръща в слободия. Научих се че да имаш човек до себе си, означава да се съобразяваш.
Все още имам моменти в който виждам, че той е един непознат мъж за мен. Надявам се да го опозная още по добре. И най-важното приоритетите му вече започват с НИЕ, работа и т.н. преди май бях доста надолу в списъка му.

Аз мога да се водя към завърналите се. Само че не при бащата на детето, а по-стара връзка.
Самата аз съм се променила много за годините. Гледам малко по реално на нещата, гледам да не влагам много емоции когато има проблеми, а да се обсъждат спокойно. Опитвам се да не тълкувам неговите дейсвия през моя мироглед, защото осъзнах, че това е напълно грешно и подбудите ми не са такива каквито биха били моите. От своя страна той започна да показва че иска да сме заедно и да прекарва повече време с мен, а сега и с детето. Опитва се да бъде по-точен, а аз да не се сърдя ако закъснява понякога. Не мога да кажа че всичко е идеално, но то и не може да бъде.

Никси, най-вероятно и по това ще се окаже, че си приличат съдбите ни, ама то в началото от него тръгнаха големите приказки как го била променила самотата, как бил размислил и осъзнал, че не може да живее без нас и бла-бла-бла.... Имаше действително един период /макар и кратък/, в който поведението му отговаряше на словесните му заявления..., но постепенно нещата започнаха да се връщат в стария порочен коловоз, а след още някое време дори започнаха и да стават по-зле от преди. И някъде там, по тази низходяща траектория в отношенията ни, започнаха моите опити да се нагодя към него, щото междувременно виждах как Лора отново се е привързала към баща си и просто не можех с лека ръка да й го отнема повторно... Абе тъжна история - няма кво да си говорим! Благодаря се на Господ всеки ден, че в крайна сметка тя преодоля раздялата ни без особени сътресения и дори сега е много по-спокойна от преди /когато той живееше с нас/, щото не диша вече онази отровена атмосфера. Амин!

Аз съм се връщала - не знам колко пъти - след това винаги пак си тръгвам.

Заставам зад думите на blondy-mamma    

Връщала съм се и компромиси съм правила-не става. Изградени характери трудно се променят.Дори и да има промяна,всичко се трупа,трупа(отнася се и за двамата) и е като бомба със закъснител.При мен поне така стана.Може би,защото и двамата бяхме "трудни" характери,незнам.По -точно,както в една  тема се писа,аз малко "кукуригах" и малко пърхах с мигли,явно.
И сега съм благодарна,че въпреки ада,през който минах.То не,че съм излязла още,де,не се върнах пак,защото бях "гранична" в един момент.
Сега вече го знам със сигурнот,при ЕРД-то,отново,нееееее

   

          И аз така направих, тръгвах и се връщах, но това преди да се роди детето, дори не бяхме женени. После вече, като "си тръгнах завинаги"  , пак имах на моменти желание да се върна, дори бях спряла делото по развода да давам пореден шанс /уж заради детето и хилядите обещания как щял да се промени/, да обаче не можах да се престраша /слава Богу/ вече не ми беше останала и капчица доверие в него и в живота, който щях да имам с него. Станах по-силна, разведох се, не съжалявам и НЕ никога повече няма да се върна. 


         Моля да ме извините, но малко Офф топик  Greeneyes girl познаваме се  ама ще ти пиша после на лични коя съм 
       

Хмм,и аз почти се върнах при бившия,даааа!Всъщност,раздялата ни беше заради изневяра от негова страна.Бяха минали няколко години,болка вече почти нямаше,виждахме се често заради детето...и така - един ден просто ме помоли да опитаме отново.Казах си:"Ами,хайде-заради детето...може пък да е за добро."Само че не сглупих да се преместя да живея при него,бяхме нещо като...гаджета или нещо подобно.Но човек когато се е опарил веднъж много трудно може да повярва отново.Всеки телефонен разговор ми изглеждаше съмнителен,за всяко закъснение си създавах цял филм.Не се харесвах такава,вечно съмняваща се и подозрителна.Слава богу,много скоро разбрах че едно нещо когато е счупено веднъж никога вече не може да е както преди.Можем да се постараем да го залепим,ама снаденото си е снадено-то винаги ще си личи.Сега сме си просто мама и тати на един прекрасен син,делим си грижите и радостите около него,но нищо повече.

Аз след такава случка като при Добромира се върнах. Трябваше ми много време - близо 2 години да спра да подозирам. Но аз пък на всичко отгоре реших да преборя и себе си в името на любовта и семейството (ха-ха). В смисъл че си създадох едно такова положително мислене - че не бива да подозирам, че трябва да се фокусирам върху положителните качества, че изневярата няма значение, когато двама души в крайна сметка се разбират, че трябва да му осигурявам сигурност, спокойствие, СВОБОДА, доверие. И така около 5-6 години. После дойде другата изневяра и всичко, което бях градила като позитивно мислене за семейството и т.н. просто... рухна... (Тук правя уговорка, че става въпрос за емоционални изневери, не за еднократни забежки). Но не съжалявам, защото навикът ми да съм оптимист ме изкара много бързо от второто блато. Не бих се върнала при този човек - на мен и сега като се виждаме (рядко) ми причернява като видя телефона му, какво остава ако се прибере... Не се харесвам такава - ревнива, мнителна, вечно подозираща... Може би точно защото не се виждаме често, се разбираме по-добре, знам ли... Но по темата смятам, че преди всичко и двете страни трябва да си имат голямо доверие, за да сработят отново нещата, въобще, то се чувства като застанеш лице в лице с човека срещу тебе - така на думи е лесно...

dobromira33   

lilivid  възшищавам ти се   

Хм, бяхме се разделили за около 10 дни през есента... Тогава реших, че много ми липсва и си го прибрах вкъщи. А сега... Сега си дадох сметка, че ежедневните скандали и скачането от криза в криза не са от полза за никого. Вече повече от месец не живеем заедно. И ми е спокойно някак... И на мен, и на дечкото.