Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 46 отговора

Лондон

Мнения: 933
В петък загубих мама.Тя беше уюта и красотата в живота,най-добрата ми приятелка.Беше изключително честен и добър човек,с прекрасна усмивка.Ако сте имали,какво ви помогна да преживеете подобна загуба?Опитвам се да правя нещо по цял ден,да съм заета.Оправям и нейните неща,но е тежко,много тежко.Моля ви,кажете как се справихте?Как намерихте сили,за да продължите?
И ако някой е сънувал близък,който му е казал нещо...нещо,което му е показало,че душата не умира,моля ви,споделете!Искам да знам,искам да видя светлина
Цитирай


Мнения: 2 711
Миличка, много съжалявам за загубата и те разбирам напълно spoko.
Преди петнадесет дена загубих баща си, ей така, внезапно ,без да е боледувал . Crying or Very sad
Почувствах се ограбена...
Много е тежко ,боли ,но трябва да се научим да живеем с болката, друго не ни остава.
Как се справям ли ,както мога ,имам приятели, на които разчитам ,подкрепям мама ,защото тя е съсипана.....
Опитвам се да  и отклоня мислите, като я провокирам към хубави спомени....
Тогава живваме и двете....... сякаш е сред нас.
Разглеждаме снимки и си разказваме какво сме изживяли заедно.
Ще видиш светлина ,животът е пред теб и колкото и да боли ,той ти е даден да го изживееш ,въпреки всичко Hug.
Цитирай


Мнения: 141
Съжалявам Hug
На мен специално точно след загубата - нищо. Времето обаче лекува и такива рани, не съвсем без белези, но успешно.
Помисли си, че си щастлив човек като си имала такава майка.
Имаш една мечешка прегръдка от мен. Животът е много красив и продължава.
Цитирай

Варна

Мнения: 970
Ира, моите съболезнования!!! Много съжалявам!
Аз намирах подкрепа в моите приятели. Без тях трудно бих се изправила в такива моменти. Но това трябва да се прижевее, да мине време... не минава ей така!
Не съм губила родител, преди две години загубих втората съпруга на баща ми от коварна болест. Разликата е огромно от това да погребеш майка или баща, убедена съм, че е така!
Не знам какво да ти кажа, не се затваряй в себе си, само това не прави!!!
Ох, много ми е тежко да пиша! Прегръщам те!

Аз често сънувам моят брат, който е Ангел сега. Отишъл си е преди да се родя аз, бил е на една годинка. Винаги в моите сънища беше облечен в бяло и се усмихваше.
Цитирай


Мнения: 1 797
Моите съболезнования за загубата ти.  Rose Rose
Когато почина баща ми мъката бе толкова огромна,че дори не осъзнавах, че случилото се е безвъзвратно.В главата ми звучеше единствено песента 'Среща' на Щурците, която ни свиреше на китарата, когато със сестра ми бяхме малки и не можех да спра сълзите си .Болката от загуба на толкова близък човек е толкова огромна, че чак задушава...С времето силата и намалява, но липсата на този човек остава завинаги.Баща ми ми липсва и в трудните, но най-вече в хубавите моменти.Тъжно ми е ,че не можа да присъства на сватбата ми и да се порадва на внука си, който има неговия характер, липсва ми всеки път, когато се съберем на вечеря у дома...Сънувам го често, може би това е единствения начин да 'контактуваме' по между си.
Как продължих?Наложи ми се.
Истината е, че живота продължава и ние няма как да спрем да живеем, заради болката от загубата. Налага се да продължим и да бъдем силни, заради близките ни, за  да си даваме взаимно опора и утеха.
Изживей мъката си и не я подтискай. Желая ти скоро да успееш да намериш сили в себе си и да продължиш напред. Ако искаш да направиш нещо за майка си-бъди честен и добър човек като нея и възпитай по този начин и децата си.Сигурна съм, че това е единственото нещо, което тя би искала за теб.
« Последна редакция: ср, 02 апр 2008, 16:06 от Ulia »
Цитирай

София

Мнения: 71
Много съжалявам за загубата ти, мила! Разбирам те напълно! Аз изгубих цялото си семейство и знам много добре какво е. Единствено времето помага, но със сигурност няма да спреш да изпитваш болка, мислейки за майка си и в бъдеще. Но ще е по-поносима. Изживей си мъката, това е нормално, но същевременно се старай да не се потапяш изцяло в нея. Хубаво е, че се опитваш да се занимаваш с нещо, това е правилния ход. Не се изолирай, това е много важно! А сили да издържиш ще намериш, повярвай ми, най-малкото защото нямаш друг избор. Ще се справиш и ти, както са се справили всички изгубили важен човек. Ще видиш, че живота си продължава. И някой ден ще се усмихваш пак. Бъди сигурна, че майка ти иска да се усмихваш, а не да плачеш! И не търси знаци и сънища. Приеми, че живота просто приключва за всички нас един ден. Примамливо е да се вярва в прераждането, в рая и в тем подобни неща, но според мен това са залъгалки за нас, живите, за да понесем по-леко болката. От всичките си мили, любими и близки хора, които изгубих, а те не са малко, не съм получила никакво известие и потвърждение на тези теории. Затова и не вярвам в тях. Но на теб, ако такава вяра ти помага, вярвай, и дано скоро се почувстваш по-добре. Съчувствам ти искрено и те прегръщам!!!
Цитирай


Мнения: 1 996
и аз съжалявам за майка ти  Crying or Very sad
Ulia го е казала много точно :
Цитат
.Болката от загуба на толкова близък човек е толкова огромна, че чак задушава...С времето силата и намалява, но липсата на този човек остава завинаги
две години минаха от смъртта на татко,болката понамаля ,но празнината си остава.нищо не е същото...
Цитирай


Мнения: 1 238
Съжалявам за загубата ти, мила Ира Sad Знам колко ти е тежко и колко много боли, времето ще посмекчи болката, но тя никога няма да си отиде напълно, и знаеш ли...това е хубаво, защото винаги ще ти напомня за този човек, когото си обичала с цялото си сърце. Винаги ще е в теб, в мислите ти...Нали така продължават да 'живеят' тези, които безвъзвратно сме изгубили. Хубаво нещо е спомена, дори когато ни носи болка...
Прегръщам те!  Hug
Цитирай


Мнения: 22
мама почина преди 7 месеца. не се справям. още чакам да се върне
Цитирай

В детството...

Мнения: 122
Тъжно.....
Получи се така, че загубих и двамата си родители......... и си спомням, че първите дни се чувствах все едно не съм от тази планета, близките ми места ми се струваха като непознати такива. Знаеш ли, майка ти би се радвала да си силен човек. Ние оставаме за още малко тук и ще се видим отново с тях. Вярвам го.
 Hug
Цитирай

София

Мнения: 525
В петък загубих мама.Тя беше уюта и красотата в живота,най-добрата ми приятелка.Беше изключително честен и добър човек,с прекрасна усмивка.Ако сте имали,какво ви помогна да преживеете подобна загуба?Опитвам се да правя нещо по цял ден,да съм заета.Оправям и нейните неща,но е тежко,много тежко.Моля ви,кажете как се справихте?Как намерихте сили,за да продължите?
И ако някой е сънувал близък,който му е казал нещо...нещо,което му е показало,че душата не умира,моля ви,споделете!Искам да знам,искам да видя светлина
Миличка,приеми и моите съболезнования.
Естествено,че душата е безсмъртна и майка ти е на небето при Господ.
Някой ден  всички  ние ще бъдем там и ще се видим с всичките си любими същества.
Прегръщам те!

Цитирай

София

Мнения: 1 784
Моите съболезнования!
Миличка, нямала съм подобна загуба, поне не чак толкова тежка. Загубих баба си и дядо си за една година, а тогава живеех само с тях. Останах сама в България на 23 години. При мен и двата пъти първа дойде апатията, само леки пристъпи на разтърсваща мъка, и пак апатия. С времето болката нарастна, пуснах я, но се научих да я приемам. Още ме боли, като си ги спомня, но вече с радост си припомням тези двама обичани хора. Понякога ги сънувам.
Прегръщам те силно и ти желая много сила за да продължиш щастливо напред!
Катя
Цитирай

Пловдив

Мнения: 125
В петък загубих мама.Тя беше уюта и красотата в живота,най-добрата ми приятелка.Беше изключително честен и добър човек,с прекрасна усмивка.Ако сте имали,какво ви помогна да преживеете подобна загуба?Опитвам се да правя нещо по цял ден,да съм заета.Оправям и нейните неща,но е тежко,много тежко.Моля ви,кажете как се справихте?Как намерихте сили,за да продължите?
И ако някой е сънувал близък,който му е казал нещо...нещо,което му е показало,че душата не умира,моля ви,споделете!Искам да знам,искам да видя светлина
Миличка,приеми и моите съболезнования.
Естествено,че душата е безсмъртна и майка ти е на небето при Господ.
Някой ден  всички  ние ще бъдем там и ще се видим с всичките си любими същества.
Прегръщам те!



И аз те прегръщам.
МОЙТЕ ИСКРЕНИ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ!
Цитирай

Варна

Мнения: 1 287
Прегръщам те силно! Приеми и моите съболезнования...

Бъди сигурна, че майка ти не изчезва с тялото си. За това има много и красноречиви доказателства.
На нея, както и на теб в момента и е трудно и объркано. Помогни и да отлети свободна, като и покажеш обичта си. Ако страдаш - и тя ще страда, че ти причинява тази болка. Припомни си всички моменти прекарани заедно и и благодари за това, че е била най-прекрасната майка на света! Тя има нужда от това сега - да знае, че си е "свършила работата тук" и може спокойна да си отиде.
Освободи я! Нека полети спокойна - тя го заслужава!
Така мисля аз.. и накратко казано - така усещам нещата...

Ако ти е интересно прочети "Тибетска книга за живота и смъртта" и "Тибетска книга на мъртвите"

Аз ги препрочитах, когато баба, която беше повече от приятел за мен си отиде.
Не казвам, че спря да ме боли или че някога ще спре, но ми помогна ...
Цитирай

Пловдив

Мнения: 843
        Ира.....болката ти е още   ужасно "гореща"....  няма какво да ти кажа.   Нищо не може да я потуши..


       По- поносимото е,   че  след  месеци и години  поутихва.., но не дотам.. не дотам. Винаги боли.


        За да съм полезна..  в този момент .., понеже ти движиш нещата., за съжаление-   Всяко  предеклариране на нещата в  Данъчното е  в срок от 6 месеца от датата на..  загубата Ви.  Било то коли, имоти.    Пиши ми  ако се затрудниш,  независимо в кой град си.   
         остави го за после., за след месеци..  декларирането-  Аз така направих..., когато изпратих татко.   много болка ми костваше.
  Съжалявам...   искрено   , дръж се!
 
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 46 отговора