Скоро ни се налага да ходим до София(на 350км. от нашия град),а бебето ми е на 6.5 месеца и не знам как ще издържи на това пътуване и се чудя дали изобщо да го предприемаме....До сега сме ходили само на 100км извън града и тя спи в колата,обаче 350км.ми се виждат множко....С ваште бебоци как е ,слушат ли в колата?
- Публикувана: 2 апр. 2008, 19:18 ч.
- Последно мнение: 11 апр. 2008, 13:55 ч.
чака ни път,а не знам как ще издържи в колата....
По време на такива дълги пътувания голямата винаги повръща . Малката още не знам как ще понесе дългото пътуване , което плануваме за това лято и което за нея ще е първо такова .
Но щом детето ти е издържало добре 100-те км , предполагам че ще се справи и с 350 км . Е все пак ти си преценяваш .
Но щом детето ти е издържало добре 100-те км , предполагам че ще се справи и с 350 км . Е все пак ти си преценяваш .
Защо так се плашите? На мен ми предстои същото пътуване, но с бебе на 4,5 месеца - от София към Бургас.
Още повече щом сте ходили вече с детето на 100километрови разстояния - не виждам проблем. Щом бебчо е спокоен и спи в колата, значи е свикнал с нея, с шума на двигателя... Ще направите 2 почивки за разтъпкване по бензиностанциите, ще го нахраниш по пътя и то пак ще поспи.
Проблем би било, ако детето досега не е било качвано никога в кола и изведнъж му предстои такъв преход.
Синът ми е свикнал с колата от бременността още - аз шофирах до деня преди раждането, вкл. в 6 месец карах сама София-Бургас с отбиване до Асеновград. Сега колата му е любимо място - ако е отпред до мен, ме гледа любовно, но кротува и не се обажда изобщо, освен ако не прегладнее. А ако е отзад (когато има и други хора освен мен в колата) - смее се, пее, пак спи, бръмчи и изобщо се чувства много комфортно. Обича и да слуша музиката, която обикновено пускам в колата.
Още повече щом сте ходили вече с детето на 100километрови разстояния - не виждам проблем. Щом бебчо е спокоен и спи в колата, значи е свикнал с нея, с шума на двигателя... Ще направите 2 почивки за разтъпкване по бензиностанциите, ще го нахраниш по пътя и то пак ще поспи.
Проблем би било, ако детето досега не е било качвано никога в кола и изведнъж му предстои такъв преход.
Синът ми е свикнал с колата от бременността още - аз шофирах до деня преди раждането, вкл. в 6 месец карах сама София-Бургас с отбиване до Асеновград. Сега колата му е любимо място - ако е отпред до мен, ме гледа любовно, но кротува и не се обажда изобщо, освен ако не прегладнее. А ако е отзад (когато има и други хора освен мен в колата) - смее се, пее, пак спи, бръмчи и изобщо се чувства много комфортно. Обича и да слуша музиката, която обикновено пускам в колата.
Два пъти правихме дълги преходи от по 400 км - първият път беше на 4 месеца, вторият - на 8. Първият път всичко беше ок, спа почти през цялото време, а когато не спа - си гледа през прозореца. Но вторият път беше по-голяма, спа само около час и през другото време ме подлуди. Не иска да седи в кошчето, иска да става, да гледа, да пипа. Играчките успяха да я разсеят за няколко минути. Бях се запасила с разни интересни неща, които не са играчки, напр. солница, масажор - всичко, каквото ми хрумна. Това ни осигури още половин час. Правихме почивки, кърмих я - е, край нямаше това пътуване. Сега съм решила, че когато трябва пак да пътуваме, ще е през нощта, за да може да спи поне 2-3 часа. Иначе не се издържа.
Вие сте добре, щом сте с кола. Ще спирате колкото пъти е нужно и така.
На мен ми се наложи да пътувам със 7-месечно бебе и бременна в 4-5 месец с второто С ВЛАК до Варна, абсолютно сама с бебето, количката и целия багаж. Kа всичко отгоре бебето успя да се наака по време на пътуването и познай какво чистене и смяна на памперсите падна.
На мен ми се наложи да пътувам със 7-месечно бебе и бременна в 4-5 месец с второто С ВЛАК до Варна, абсолютно сама с бебето, количката и целия багаж. Kа всичко отгоре бебето успя да се наака по време на пътуването и познай какво чистене и смяна на памперсите падна.
Откакто направи 40 дни сина ни постоянно пътуваше с нас - поне веднъж в месеца на 250км. Винаги спеше, явно бръмченето ги успива, вземи играчки, водичка и това е. Дори и сега вече е почти на 2г. винаги заспива в колата, не толкова колкото когато беше бебче, но си дремва около час винаги.
Възможно е да спи през цялото време или да не спи около половин час. Понеже не знаеш кога ще спи и кога ще се събуди, знай от мен, че има по-голяма вероятност да се събуди когато спирате. Така че, ако ще зареждате колата, нека това да е на тръгване и да спрете само ако се събуди. Почивки правете само ако видиш, че да разсееш детето в колата след събуждането му, го изнервя и е невъзможно. Макар че не знам какво едно дете на тази възраст разбира от почивката - това само удължава престоя ви извън места, които са му по-обичайни. При нас не позволявам каквито и да е спирания без да се е събудило детето, иначе после много често не заспива и е кисела и така.
Ами до дете си е, докато не осъществите пътуването няма да знаеш как ще се държи.
С голямата ми дъщеря нямах никакви проблеми, а пътуваше без стол, легнала на задната седялка.
Малката имаше всички удобства и до преди една година все едно я подлагахме на мъчение
когато тръгвахме за някъде, искаше да става от стола, да си ходи по седалката, абе малък кошмар, на всичкото отгоре и повръща на път.
Да уточня,че и с двете пътувахме от 2-3 месечна възраст за Добрич.
С голямата ми дъщеря нямах никакви проблеми, а пътуваше без стол, легнала на задната седялка.
Малката имаше всички удобства и до преди една година все едно я подлагахме на мъчение
когато тръгвахме за някъде, искаше да става от стола, да си ходи по седалката, абе малък кошмар, на всичкото отгоре и повръща на път.
Да уточня,че и с двете пътувахме от 2-3 месечна възраст за Добрич.
И аз мисля, че ще издържи - колкото по-малко бебчето, толкова по-лесно.
Успех!
Успех!
Ние за първи път пътувахме като беше на около 2 месеца. Пътя беше около 200-250 км. Никакъв проблем. Спа, спа. събуди се, накърмих го и пка заспа 
Много обичах да пътуваме, защото заспиваше веднага, за разлика от вкъщи, където не иска да спи. И сега няма проблеми. Не спи толкова много (за мое съжаление). Вземи му някоя играчка да го залисва, ако се размрънка. Пък и ти ще си там да му правиш компания. Аз от скоро пътувам пак отпред, но той е вече в столче, гледа напред, през прозореца, рита облегалката или си качва краката на нея и така си пътуваме. Не се притеснявай толкова. Според мен на бебета им е интересно да виждат различни неща.
Много обичах да пътуваме, защото заспиваше веднага, за разлика от вкъщи, където не иска да спи. И сега няма проблеми. Не спи толкова много (за мое съжаление). Вземи му някоя играчка да го залисва, ако се размрънка. Пък и ти ще си там да му правиш компания. Аз от скоро пътувам пак отпред, но той е вече в столче, гледа напред, през прозореца, рита облегалката или си качва краката на нея и така си пътуваме. Не се притеснявай толкова. Според мен на бебета им е интересно да виждат различни неща.
Ама, разбира се, че не е проблем! Винаги може да спрете, да се поразтъпчете и както се казва да ви подуха вятъра за освежаване, а след това отново да продължите. Пък и 350км. не са чак толкова много.
Успех и по-ведро гледай на живота! Това са най-малките ти притеснения, а те дори и не трябва да са такива.
Успех и по-ведро гледай на живота! Това са най-малките ти притеснения, а те дори и не трябва да са такива.
Да ти кажа моята бебка се роди в София, а аз съм от В.Търново. Разстоянието е малко по-малко, но си е доста. При изписването бебка си спеше кротко в кошницата. Спирахме да я храня и пак продължихме. Сигурно на 6 месеца е голямо шило бебето, но мисля,че ще се справите. Като си носиш храна,водичка,памперси и мокри кърпи.
Не всички деца са позитивно разположени към пътуването, така, че жената с право се притеснява.
Ако детенцето започне да нервничи, поспрете, починете, после по-спокойно ще продължи пътуването. Зареди се с играчки или др. предмети, които биха му били интересни.
Успех!
Ако детенцето започне да нервничи, поспрете, починете, после по-спокойно ще продължи пътуването. Зареди се с играчки или др. предмети, които биха му били интересни.
Успех!
На връщане обаче(след седмица),тръгнахме следобяд,не спря да плаче през целия път
,само когато заспиваше за по 20-ина минути млъкваше...хем спирахме по-често,пак бях взела занимавки,но не можа да се успокои.И така докато се приберем.Вярно е че на всяко дете различно се отразява пътуването(може би зависи и от възрастта
,сина ми беше на 1 годинка и 3 месеца тогава).Но ако сега предприемем по-дълго пътуване бих тръгнала колкото се може по-рано сутринта,за да може да спи поне до половината на пътя
Голямата още на 3 месеца я водихме на море на 400км, а малката на 4 месеца. Тръгваме сутрин към 4-5 и те през цябото време спят. Стигаме към 9 часа,закусват .Навръщане тръгваме след като се наобядват и следобед пак спят. Мисли за храненето. Аз по това време кърмех и яденето беше с мен 
, но ако е на Ам трябва да се погрижиш/или пюре/. Не се притеснявай повечето деца обичат да пътуват и ги унася в сън.
, но ако е на Ам трябва да се погрижиш/или пюре/. Не се притеснявай повечето деца обичат да пътуват и ги унася в сън. 
350 км не са толкова много.По принцип на децата им харесва да пътуват 
Ние си ходим в Бг два пъти годишно с колата а това са 1500 км.(маи толкова бяха
)на отиване и толкова на връщане. Нямали сме никакви проблеми с малката.Спираме по на често и при нея и слагам много играчки да се занимава.Много и харесва да гледа през прозореца и така се преспива 
Ние си ходим в Бг два пъти годишно с колата а това са 1500 км.(маи толкова бяха
)на отиване и толкова на връщане. Нямали сме никакви проблеми с малката.Спираме по на често и при нея и слагам много играчки да се занимава.Много и харесва да гледа през прозореца и така се преспива 
Синът ми бе6е на 6 месеца,когато пътува zа пръв път 600км,на 10 месеца 1100км и оттогава редовно до България,дори и само с баба си и дядо си Само дето колкото повече расте,толкова по трудно е да го zадържим в колата...Има си портативен DVD и гледа филмчета по пътя.Мисля,че едва ли 6те има проблеми с твоето бебе Лек път 
Само дето колкото повече расте,толкова по трудно е да го zадържим в колата...Има си портативен DVD и гледа филмчета по пътя.Мисля,че едва ли 6те има проблеми с твоето бебе Лек път 
Синът ми беше в средата на 3 месец като пътувахме от София до Бургас.
На отиване беше много превъзбуден и непрекъснато искаше да гледа през прозореца, не искаше хич да седи в столчето за кола.
На връщане спа през цялото време
Не мисля че е проблем пътуването
зареди се с много играчки вода храна и търпение
На отиване беше много превъзбуден и непрекъснато искаше да гледа през прозореца, не искаше хич да седи в столчето за кола.
На връщане спа през цялото време
Не мисля че е проблем пътуването
зареди се с много играчки вода храна и търпение
Като беше на толкова месеца мин. г. ходихме на море, пътувахме си чудесно, спокойно и по времето, когато не спеше успявах да го залисвам. Сега обаче става трудно, не иска да седи в столчето и не ми се мисли как ще стигнем до морето. Ти си познаваш детенцето, но мисля, че на тази възраст е по- лесно. Ще видим...
С малко дете е лесно, защото спи доста по пътя.
Ела да видиш сега като е на 2 какъв цирк е
Ела да видиш сега като е на 2 какъв цирк е
Така е !
Пък ако кърмиш още ... хич не му мисли и тръгвай, цицата е вълшебница на дългия път
До 1г кърмих и тогава пътувах 3 пъти за 1 месец по 800 км със сина ми - никакъв проблем
Както всички са ти казали с малко дете е по-лесно.Пътуването ще го унася, ще спи.А и вие ще спирате.При нас сега е голям ужас.Диването не иска да стои в столчето, иска да е прав за да гледа колите или да е на предната седалка защото има много копченца, ръчки и други такива интересни неща за пипане 
Пътували сме няколко пъти с нея на дълъг път - на 2 месеца -2 пъти, на 10м., на 12м., на 1г. и 2м. Дори с автобус ни се е налагало да пътуваме двете. Винаги спи около час - час и половина, след това гледа през прозореца, или пък си играе с нещо. Съвета ми е да се въоражиш с интересни неща - например карти за игра, протмоне, което да отваря и застваря, някоя интересна кукла и т.н. Не мисля, че трябва да отлагате. Ще го преживеете пътя, няма страшно.
Преди да пьтуваме пьрвия пьт за БГ беше на 1 годинка и аз се бях притеснила, как ще издьржи малката в самолета, а после и в колата няколко часа... И накрая стана точно както най-малко очаквах, малката се забавлява по време на полета с другите деца около нас. В колата умираше да си играе с очилата на дядо си и да се радва на всичко, което вижда през прозореца... докато накрая заспа и така пристигнахме благополучно. Дано и при вас бьде така и притесненията ти се окажат излишни. Все пак бебчето ти е малко, после като проходят им е много по-трудно да седят дьлго време вьрзани на едно място. Приятно пьтуване!
Мъжът ми е от Разград, като ходихме до там за първи път с бебка тя беше на 5 м, много добре се чустваше, спа си, поигра си с играчките дето носех, хапна. А да не говорим че първото пътуване на 300 км беше на 4 м, преди това имаше доста пътувания но по 100 - 150 км, никога не е имало проблем. Запасявам се с всичко необходимо и потегляме 
На 7 месеца пътувахме с малката София - Варна - София съвсем спокойно. На тази възраст пътят не би трябвало да е проблем, ако детето не повръща, защото се очаква да спи повече и по-спокойно в колата.
Виж, тази година не знам как ще се справим с пътя, защото е шило - ходи, катери се, не си сяда на задника за минута дори и ще е по-сложно.
Във всеки случай вземи максимално много играчки и занимателни игри, книжки и т.н.
Успех!
Виж, тази година не знам как ще се справим с пътя, защото е шило - ходи, катери се, не си сяда на задника за минута дори и ще е по-сложно.
Във всеки случай вземи максимално много играчки и занимателни игри, книжки и т.н.
Успех!
И при нас първият по-далечен маршрут беше,когато малката беше на 6 месеца...София-Варна.Проблем нямаше,като изключим това,че Яна спа общо 40 мин. за целия път. 
...хем тръгнахме в 6 сутринта.Много играчки и спиране за почивка. За първи път в живота ми,това разстояние София-Варна тогава го взехме за 8 часа. 
Иначе до сега не сме имали проблеми с пътувне,за сега не повръща...вече е по-палава,но аз компромиси със столчето не правя-тя знае,че щом се возим в колата,трябва да е в стола.
...хем тръгнахме в 6 сутринта.Много играчки и спиране за почивка. За първи път в живота ми,това разстояние София-Варна тогава го взехме за 8 часа. Иначе до сега не сме имали проблеми с пътувне,за сега не повръща...вече е по-палава,но аз компромиси със столчето не правя-тя знае,че щом се возим в колата,трябва да е в стола.
Преди 2 месеца (бяхме на 6 м.) пътувахме Бургас-Семково. Тръгнахме 8,30-9,00 часа и пристигнахме в 17,00 часа. На отиване предимно спеше, отказваше дори да яде. По трудно беше на връщане, повечко се сърди, но дори и тогава взехме растоянието за същото време. Спирате на всеки час на по-големите бензиностанции и няма да има ядове
Ние доста пътуваме. Понякога впрягам предварително цялото си търпение, защото ако не успее да заспи малкия, пътуването си е цяло изпитание, въпреки играчките и занимавките, които сме взели с нас.
. Но когато беше бебе нямахме никакъв проблем да си пътуваме и така до 1 г и 5 месеца. Сега е подвижен цирк
И за мен пътуванията са голям проблем. На сина ми му става лошо почти винаги и през цялото време не мога да се насладя на пътуването, защото съм "на тръни" да не повърне. Спираме често, но и това не помага. Реши ли да повръща, няма начин да се размине. Свекърва ми сподели един метод за предпазване от прилошаване. Казала й го една нейна братовчедка - детска учителка, на която често й се налагало да ходи на екскурзии с деца, а на тях им ставало лошо. Преди да тръгнете на път, се слага малко сол в пъпа на човека, на когото му стама лошо, независимо дали е дете или възрастен, отгоре се залепва една лепенка, за да не се изсипе солта. Винаги действало. Откакто започнали така да правят с децата, нямало дете, което да повръща. Отдавна се каня да го изпробвам, но винаги като тръгваме, бързаме и не успявам да го направя.
За пръв път пътувахме с малката когато беше на месец и половина. В най-големия студ този февруари при -15 градуса я заведохме на рожденния ден на бабите и единия дядо, че не бяха я виждали. През цялото врема спа, после хапна и пак отнесе. От тогава не сме спирали да пътуваме и обикновенно до 15 минута е заспала. Използваме докато е бебе да я свикнем с пътуванията и с различните места и хора. Дано и като порасне да понася пътуванията.
И ние пътуваме много, откакто се е родила дъщеря ни все сме някъде на път. В началото също много се притеснявах как ще й понесе, но в повечето случаи тя си спеше през по-голямат част от времето и не сме имали никакъв проблем. Сега вече е малко по-трудно, защото в най-добрия случай спи 1-2 часа, а през останалото време трябва с нещо да се занимава и много не й се стои вързана в столчето. Важно е да се правят чести почивки, за да може детето да се раздвижи малко и да се разнообрази.
Според мен няма да имате проблем, а и по-добре да свиква от малко.
Според мен няма да имате проблем, а и по-добре да свиква от малко.
Скоро ни се налага да ходим до София(на 350км. от нашия град),а бебето ми е на 6.5 месеца и не знам как ще издържи на това пътуване и се чудя дали изобщо да го предприемаме....До сега сме ходили само на 100км извън града и тя спи в колата,обаче 350км.ми се виждат множко....С ваште бебоци как е ,слушат ли в колата?
,не се притеснявай 
Ние имахме подобно пътуване миналият месец, когато Алекс беше на вашата възраст. Около час спа след което си игра...и накрая на последните 100на км рев....Та спирахме, разхождахме се, гушкахме се.... Сега идват празници и се чудя дали да му причиняваме пак същото за да отидем на гости при баба...
Ние сме по-скоро изключение така, че докато не пробвате няма да разберете как ще се държи малкото сладурче. Дано не е като при нас
Ние сме по-скоро изключение така, че докато не пробвате няма да разберете как ще се държи малкото сладурче. Дано не е като при нас
Скоро ни се налага да ходим до София(на 350км. от нашия град),а бебето ми е на 6.5 месеца и не знам как ще издържи на това пътуване и се чудя дали изобщо да го предприемаме....До сега сме ходили само на 100км извън града и тя спи в колата,обаче 350км.ми се виждат множко....С ваште бебоци как е ,слушат ли в колата?
Зависи детето дали обича да пътува... Ирен имаше един период - не я свърташе на 1 място и само мрънкаше и плачеше и в колата правехме буквално цирк за да можем въобще да пътуваме. После пък мина в друг режим - с влизането в колата заспиваше и се събуждаше само като спре колата, дори да са 500 км...
Ще издържи...главно ще спи по пътя, по някое време ще спрете, ще слезете за 15 мин да починете.....и така...лека по лека ще стигнете...няма страшно Даже иззберете време за път, когато се пада да спи, така може да проспи и целия път....
Даже иззберете време за път, когато се пада да спи, така може да проспи и целия път....
Moето докато навърши 3 години три пъти пътува със самолет, два пъти до Испания и обратно с кола ( това са поне 35-40 часа и 3 500 км.) и около 50-на пъти до София и обратно. Под 200км. не ги броим за дълго пътуване. Никога никакви проблеми. Винаги влачех по два сака багаж и всякакви чудесии, много музика, но почти винаги спеше.
:lol:dy6terq mi e na 6.5 meseca i ot na4aloto pytuva mnogo i haresva pytuvaniata; na 2.5 meseca letqhme kato smenqhme 2 poleta; posle s kolata pytuvahme mnogo..Predi 4 dni minavahme v dvete posoki 400 km razstoqnie: nqma6e problem. Kakto pi6at i drugite majki, vzemete igra4ki, 4aj ili vodi4ka; ako su4e, kato se iznervi se slaga na gyrda, peqt se pesni4ki, puska se muzika, gledajte deteto da ne e mnogo oble4eno za da se 4uvstva konfortno. A i s kola vinagi moje da sprete i da po4inete, nali?
