Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бебета
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Sofia

Мнения: 823
Здравейте майчета,
Предполагам,4е от лентичката под постинг-а всички виждат колко е голямо момиченцето ни.Проблема се състои в това,че напоследък дребка започна все по-инато да се държи,като това се изразява най-вече ,когато сме навън.Когато си реши нещо,а аз я спирам да го направи,се ядосва,започва едно превиване като дъга придружено с викове,започва да ме удря,а когато сме в къщи си удря понякога и главичката или в земята или в стената.Например ,ако реша ,че вече е време да се прибираме или пък сме излезли само до магазина и трябва да се приберем,а тя реши,че не иска още да се прибира,започва да се държи по този начин.Не мисля,че е разглезена,дори си мисля,че понякога се държа прекалено строго с нея.Но пък винаги и показваме  с тати колко много я обичаме.И въпроса ми е дали това и поведение е в границите на нормалното.Не знам дали да и се карам или да се правя,че не забелязвам.Има ли мами преживели всичко това?Възможно ли е това да е от характера и?Когато пък и се карам,тя свежда понякога главичка надолу и идва до мен да се гуше и често ми подава устничките и ,за да я целуна,знае,че много обичам да я целувам по този начин и хитрува. SmileИначе е добро детенце,като изключим всичките и своеволия.Какво мислите по въпроса?
Цитирай

Varna

Мнения: 311
О,колко още чудесии ще видиш....Изпробва те детето,знае че го обичаш и се опитва да го използва в своя полза.И това ще мине и ще проправи път на други хитринки,с които ще трябва да се справите.
Цитирай

Варна

Мнения: 8 769
Възможно е да е от възрастта, но според мен по-скоро е наченки на изграждане на характер и взаимоотношения. И проба-кое минава,кое не. Не олабвай позициите,защото по-късно още по - "интересно" става...
Пробваш ли с убеждение да постигнеш своето? Моята дъщеря например,само с убеждение можеш да я накараш да свърши нещо/да отиде някъде и т.н.
Цитирай

Sofia

Мнения: 823
Още е малка ,за да успявам с убеждение да я карам да прави каквото и да е било.Когато и се карам,и обяснявам причината поради която го правя, не знам дали всичко разбира.Просто сме на този етап все още,когато не можем да си кажем всичко и да ни стане ясно и на двете коя защо го прави:)
Цитирай

Варна

Мнения: 8 769
Още е малка ,за да успявам с убеждение да я карам да прави каквото и да е било.Когато и се карам,и обяснявам причината поради която го правя, не знам дали всичко разбира.
Не е толкова малка, повярвай ми. Ти реазбира се, ще ползваш прости думи и обяснения. И заедно с това, е достатъчно малка,за да бъде лесно забаламосана и интереса й да се насочи другаде. Wink
Цитирай
Аз мисля, че е нормално за възрастта. Знам за много случаи на деца до 2 г, които си блъскат главата в стена, врата и т.н.
Цитирай

Sofia

Мнения: 823
Когато е в това състояние,не вижда и не чува нищо около себе си,особено ,когато сме навън.В къщи по -успявам да я заиграя с нещо,но навън само трябва да имам яки ръце,за да устискам на ядните и огъвания на дъга.Какво ли не съм и говорила и приятелки са опитвали да я заиграят с нещо,но докато не я пусна ,за да ходи(а мястото например изобщо не е подходящо за това),няма мира.Винаги и се карам като се държи така,но навън няма как да е пълноценно смъмрянето ми:)И всъщност не знам дали е правилно това или е по-добре да не и обръщам особено внимание.
Цитирай

Bath, UK / Варна

Мнения: 1 581
В такива случаи го хващам и тръгвам. Той пищи, аз му обяснявам  Rolling Eyes
Много рядко му се връзвам, когато все пак не е проблем да му угодя Very Happy
Обаче да ми се инати така  Naughty Пресичам в зародиш.
Не знам дали е от възрастта, щото сестра ми беше така до 2-3 клас  Wink
Цитирай


Мнения: 426
Здравей Светлана,
Моето мнение е че това е едно нормално състояние на повечето деца на тази възраст. Знам също че възрастта между 2 и 3 годинки се определя като първия ранен пубертет при децата. Това е така наречената фаза на ината. При някои деца трае седмици при някои много, много повече.
При нас беше подобна ситуацията. Малкият като стана на около 1,6 винаги когато бяхме навън се държеше така като че ли не ни вижда и чува. Влезем ли да пазарим хуква из целия магазин , въпреки че постоянно го назовавах по име и го повиквах да се върне. Не, все едно е сам в магазина. По улиците същата работа. Не го страяскаха нито коли нито нищо. Аз си оставах само с викането да се върне обратно. И най интересно ми беше че тези номера ги правеше само на вън. В къщи беше съвсем друг. Кротък, играе  с часове без да ме потърси, изпълнява молби и заповеди. Но на вън все едно не беше моето дете. Не искаше в количката, не искаше да се прибира. Аз качвам стълбите на горе...той слиза на долу...
Сега е вече на 2,6 и има голяма разлика. Прави това което му кажа, връща се когато го повикам, изчаква ме. Оглежда се за коли като пресичаме. Имах чувствто че тази фаза на невнимание никога няма да свърши и  се бях приетснила доста. Мъжа ми винаги ме успокояваше като казваше всички деца са така ще мине и това. И излезе прав слава богу.
Не се тревожи ще отмине, дано е по скоро, защото коства доста нерви. Very Happy
Цитирай

у нас

Мнения: 3 562
От възрастта е  Laughing
Ние все още сме така, но май има наченки на вчовечване  Crazy
Цитирай


Мнения: 1 464
Ами не знам какво да ти кажа ,дано при вас бързо отмине защото брат ми правеше такива номера до първи клас Sadмама ставаше луда ,като излизахме на разходка.После коренно се промени но 6 години магарешки инат така ли се търпят?И най лошото е че Вероника от сега започва да ми се инати например с играчките,ако не и дам нещо започва да пищи и да се тръшка.Ако иска да иде някъде и нали не може да каже ooooh!
Цитирай

Sofia

Мнения: 823
Благодаря на всички за отговорите Very Happy
При всички положения,ще си остана строга и ще продължавам да и се карам,като се държи по този начин,като силно се надявам това да си отмине от възрастта. Very Happy
Поздрави и целувки на всички дечковци:)
Цитирай

На точното място, в точния момент

Мнения: 7 886
Ето малко извадки от книгата Secrets of the Baby Whisperer for Toddlers на Tracy Hogg*. Благодарение на нейните книги винаги съм знаела какво и как да правя. И всеки път резултатът е бил отличен.

"Избухливостта, за съжаление, е неразделна част от ранното детство. Пристъпите на гняв обикновено се случват при обстоятелства, които ви карат да се изчервявате: на гости или на обществени места, каквито са ресторантът или супермаркетът. Детето ви се тръшва на пода, пищи, рита, размахва ръце или просто стои на средата на пътя, тропа с крак и ви крещи с пълно гърло. И в двата случая ви иде да потънете в дън земя.

По своята същност избухливостта е опит за търсене на внимание или е резултат от загуба на контрол. Не можете напълно да избегнете пристъпите, но поне можете да накарате детето си да се откаже от тях. Моето предложение е прост 2-устепенен процес, включващ анализ и действие.

1. Анализ. Ако съумеете да разберете причината за конкретното избухване, ще ви дойде идея за това как да се справите със ситуацията. Тази битка между "помощ" и "остави ме" е изтощителна и за детето ви, в края на краищата. Причините за нея най-често са умора, объркване, безсилие или превузбуда.

В много от случаите пристъпът е резултат от факта, че детето ви не може все още да се изразява пълноценно, затова трябва да сте добър наблюдател.

Най-лоши обаче са пристъпите, които аз наричам "искам! искам!" и имат за цел да манипулират средата, т.е. вас. Те са предназначени да пречупят волята ви. И тъй като често детето успява да постигне целта си, тези избухвания продължават.

Един начин за това да различите манипулативния пристъп от този, причинен от безсилие или физически нужди (каквито са преумората и превъзбудата) е следната техника на 3-те П:

ПРОИЗХОД - какво се случи преди това. Какво превехте Вие? А детето? Имаше ли някой друг наоколо (баба, тако, друго дете)? Каква беше средата? Искаше ли нещо детето? Защитаваше ли се от нещо/някого?

ПОВЕДЕНИЕ - какво направи детето. Разплака ли се? Ядоса ли се? Уморено ли е? Или гладно? Или уплашено? Ухапа ли някого? Удари ли някого? Бутна ли някого? Това, което правеше правило ли го е преди? Колко често?

ПОСЛЕДСТВИЕ - резултатът от първите 2 П. Тук вече е важно да поемете отговорност за начина, по който вашите действия формират характера на детето ви.  Аз съм на мнение, че хората не "разглезват" децата си. Това което се случва е, че родителите несъзнателно затвърждават лошите навици на детето си и нямат нито представа за това,  нито умения да променят нещата. Например, когато детето е в "лошо настроение", родителите правят едно от следните неща: стараят се да прилъжат детето; позволяват му да нарушава правилата; примиряват се, за да избегнат по-нанатъшни конфликти или срам. Или прилагат всички тези методи. С което спират за момента нежеланото поведение, но практически го затвърждават, като се предават пред детето си.

Начинът, по който може трайно да се реши този проблем е ако родителите направят нещо различно: да позволят на детето си да изпитва чувствата, които има в момента, без да се опитват да го успокояват или да се предават пред исканията му.

2. Действие. Независимо каква е причината за пристъпа, когато детето ви е извън контрол, вие трябва да сте неговото съзнание. То няма познания за това как да анализира и да прави заключения. Най-добирят начин да спрете пристъпа е да запазите спокойствие и да дадете възможност на детето да изрази чувсвата си без публика.

ОТВЛИЧАНЕ НА ВНИМАНИЕТО - то рядко върши работа, ако детето вече е започнало да се тръшка, защото в този момент в него бушува емоционална буря. Пробвайте с различни обекти и действия, без да успокоявате детето, дори нежеланото поведение да става по-силно изразено.

ОТКЪСВАНЕ - Ако детето ви не излага себе си, някой друг или нечия собственост на опасност, най-добре просто не обръщайте внимание на поведението му. Ако се хвърлило на пода, крещи и рита, направете няколко крачки встрани или му обърнете гръб. Ако детето ви рита, удря или ви вика, или проявява друг вид агресия към вас, сложете го на пода и кажете спокойно "Не може да удряш мама."

ОБЕЗОРЪЖАВАНЕ - Когато децата имат пристъп на избухливост, те не владеят чувствата си. Някой възрастен може да им помогне да се успокоят. Някои деца реагират положително, ако бъдат гушнати. Други се дразнят още повече, защото се чувстват като оковани. Можете да "обезоръжите" детето и ако го изведете вън от средата, провокирала пристъпа, докато то се успокои. След това поговорете с него: назовете чувството, което детето ви е изпитало и му кажете какви ще са последствията, ако то продължава да се държи така.
Извеждането от средата не само прекратява дразнението, но и позволява на детето ви да запази доброто си име. Когато прилагате този метод обаче, никога не го правете от яд или брутално. Никога не крещете, не унижавайте, не обиждайте, не заплашвайте, не пляскайте детето, когато го дисциплинирате. Не прилагайте какъвто и да е вид насилие спрямо дете, особено към впечатлителните и беззащитни малчугани. Ако усещате, че кръвта ви започва да кипи, напуснете стаята. Дори детето да ридае, сложете го в креватчето, за да не се нарани и си дайте минута-две да се успокоите. Както често казвам на родителите, "Никое дете не е умряло от рев, но много са с наранени души заради хронично ядосаните си родители."

*Моля, простете ако има някои неправилно формулирани изрази, правописни или граматически грешки - бързах да преведа материала и нямах много време за обмисляне и редактиране.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.