Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 31 отговора

Плевен

Мнения: 329
Споделете как се чувствахте , болеше ли , панирахте ли се , готови ли бяхте ?Мъжо побърка ли се или ви беше подкрепа?
Цитирай

Въпрос на гледна точка...

Мнения: 865
Болеше.
От болка не ми остана време да се панирам.
Готова бях.
И да, мъжът ми ми беше подкрепа.
С второто,  всичко беше под контрол Laughing
Цитирай


Мнения: 1 764
Моето бебе се роди 6 дни след термин, така че да, бях готова, направо нямах търпение и въобще не се панирах. Родих с епидурална упойка и не съм имала нетърпими болки, цялото раждане беше прекрасно и незабравимо изживяване. До последно не ми се вярваше, че след няколко часа вече ще имам бебе. А като проплака си помислих- "Леле, колко лесно било, искам пак!". Мъжът ми беше на работа, когато раждането започна, аз му се обадих по телефона, че тръгвам към болницата с такси. Като стигнах, той вече беше там и изглеждаше много изплашен, но се видяхме само за няколко минути, после ме приеха, така че точно в този момент не ми беше голяма опора.
Цитирай


Мнения: 1 797
Не бях готова.Нашият бебок тръгна да излиза 20 дни по-рано от термина. А аз си стоя в къщи и си мисля, че ми е тежко на стомаха от сухата храна напоследък.
Докато се усетя, че всъщност раждам и докато  пристигнем в болницата контракциите ми бяха вече през 1-2 минути. Като видяха в какво състояние пристигам в родилното изпаднаха в паника и ме приеха без да попълвам никакви документи. Вдигнахме на крак цялото отделение, наолколо търчаха притеснени хора и викаха: "Тя ражда!Бързо,няма време!Бебето вече се вижда!".Отведоха ме направо в родилна зала. Родих с третия напън, 10 минути след като ме приеха.
Цитирай

варна

Мнения: 69
първия път не беше планирано.а за болката определено много боли.но се забравя.Втория път си го планирахме бях подготвена за болката ,но родих с епидурална и болка почти нямаше,но и за двата пъти мога да кажа че това е наи-прекрасното чувство на света да станеш маика да дариш живот... Very Happy
Цитирай


Мнения: 196
Нашия бебок дълго се чуди дали да излезе или не, та баща му 2 дни не му се вярваше...Ама на 3-я взе, че ме позаболя като хората и тръгнахме към родилното. Там малчо реши да се почуди още малко, но като го допингираха със системки......нямаше избор. Тогава татито не знаеше на кой свят е, щото само мълчеше, гледаше безмълвно и беше бял като платно. Не, че спомените са ми много адекватни. Като се роди бях още по-щастлива и облекчена, а за татито май тогава почна адът Mr. Green   Беше като войник-само на заповеди отговаряше, никаква мисъл...За болката-май при всеки е различно. Едно е сигурно, като родиш тя сякаш изчезва.
Цитирай


Мнения: 4 785
Не болеше. Беше един прекрасен момент от нашия съвместен живот. Изживяхме го заедно с мъжа ми, защото той беше през цялото време до мен и се радвахме много. Бяхме изключително спокойни.
Цитирай

София

Мнения: 1 058
Всичко беше планирано дата, час /родих секцио/. Въобще не бях готова. Умирах от страх и исках да си тръгна, но мъжа ми не ме пусна. Мина бързо събудих се и вече бях мама.
Цитирай

гр Пловдив

Мнения: 216
Всичко беше планирано дата, час /родих секцио/. Въобще не бях готова. Умирах от страх и исках да си тръгна, но мъжа ми не ме пусна. Мина бързо събудих се и вече бях мама.
Абсолютно същата работа и при мен Peace
Цитирай

Враца

Мнения: 54
Моето рждане беше предизвикано и знаех два дена преди това опитвах се да се подготвя психически но като дойде момента май изобщо не бях подготвена.Не болеше кой знае колко,не мога да кажа,че съм била паникьосана исках по-бързо да си видя бебето ,накрая когато видях момиченцето си забравих всичките 6 часа на родилни болки по-голямо щастие едва ли има.Мъжът ми не беше с мен пътуваше тогава,дойде два часа след като родих.Това си беше момент за мен и моето момиче,но мисля,че бих била по спокойна ако той беше там.
Цитирай

София

Мнения: 1 318
Родих със секцио. Всичко беше планирано, ама ми идеше да избягам от болницата, толкова ме беше страх от неизвестното. Две минути след като извадиха сина ми, педиатърката ми го донесе за малко да го вида.... Момент, който няма да забравя никога! Момент, който ако не почустваш, няма как да опишеш с думи!
Цитирай

плевен

Мнения: 780
Nе бях много подготвена, защото родих 12 дена преди термина. Че болеше - болеше, особено ако те сложат на системи, но се забравя. Мъжът ми през цялото време беше до мен.
Цитирай

София

Мнения: 486
Дали болеше... с операция извадиха Били в 29г.с. единственото което имаше значение е да се роди жива и да оцелее.
Дали бяхме подготвени.. да лежах в болница под наблюдение и операцията се очакваше скоро /макар и непланирана/.
не бях подготвена за после
Цитирай

София

Мнения: 3 090
Аз лично минах през много различни етапи .Беше  ме и малко страх , после ми мина , след това си мислех че всичко ще се обърка , после че всичко ще бъде наред , по едно време си казах - стига , да става каквото ще ...взех да не се страхувам  никак и си казах колкото и да боли ще се изтрае .Всички тези хора , който са дошли на този свят така са дошли ,какво пък  Crossing Arms
Преносвах и накрая много ми беше омръзнало от всичко .... от жегите , от големия ми корем , отеклите ми крака , болките в кръста и ниско долу , омръзна ми да седя пред компютъра ,да пиша мейли , да чета във форума ....исках да раждам и да се свършва .
Боли да , нищо не ме е боляло повече и се надявам нищо никога така да не ме боли .Раждах без упойки само със система с окситоцин , но тази болка си струва . ...  може би не веднага , но след известно време се забравя .Важното е бебето и ти да сте добре ....пожелавам ти го от цялото си сърце .
Мисли положително и не се предавай на страха .Почивай си колкото можеш , обикаляй страхотните бебешки магазини и си харесвай , разглеждай и разпитвай за разни неща .
Не си мисли за самото раждане и по скоро не си мисли с негативизъм .Оцелява се ! Wink
Цитирай

Sf

Мнения: 2 773
Ами ще излъжа, ако кажа, че не боли. Болеше, но всичко минава много бързо и после болката се забравя. Остават само хубавите спомени. Това всеки ще ти го каже. Да, бях готова за дете и много го исках. Стана много бързо. Мъжа ми не искаше да бързаме с бебе, въпреки, че беше на 33 год., но когато забременях беше много щастлив. Когато бебка се роди беше на 7-мото небе, и продължава да е там и досега. Обожава малката, грижи се непрекъснато за нея, винаги ми е помагал и винаги ме е подкрепял.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 31 отговора