Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора

Лондон

Мнения: 933
Мама почина в петък.Пуснала съм тема,защото не мога да се справя с депресията и болката,но тази е за друго.
Татко...как да му помогна???Как да направя мъката му по-малка?Или по-точно:ако се е случвало на някой около вас да загуби парньора си,как се справи?ПОбърквам се при мисълта,че цял живот ще страда,ще се прибира сам,животът му ще е...Ние живеем в Англия/въпреки че ще остана до средата на май/,брат ми е тук засега,но това не помага кой знае колко.Казват му да излиза с приятели,но не е ли двойно по-тежко да виждаш другите семейства,да влизаш в уютния им дом?Какво ще правим,толкова ме е страх от живота сега.Понякога имам чувството,че съм за психиатрията,че няма да се справя и мозъкът ми ще превърти,Кажете ми,моля ви,моля ви,дайте ми примери за някой,който е преживял и оцелял след това.Чийто живот е продължил без съпруга/съпругата и той е намерил отново щастие някакси.Толкова ме е страх за него.
Цитирай

Бургас

Мнения: 1 784
Ами колкото и банално да звучи,времето притъпява болката.Просто се научаваш да живееш без човека ,който си загубил.Не е лесно.Баща ми почина преди две години и половина.В началото и на майка ми и беше супер трудно,защото имаха дълъг брачен живот,но някак си прие ,че живота продъжава.Живее сама,но често ходи на гости ту при сестра си,ту глреда децата моите и на сестра ми.Общо казано запълва си времето с хора около нея.
Цитирай

Плевен

Мнения: 474
Моите съболезнования..... Sad Наистина - времето лекува.... Можеш да помогнеш на баща си, като му показваш по всякакъв начин, че не е сам, дори и от разтояние /малко изтъркано звучи Confused/ ! Само той знае какво му е сега... на колко години е той....
Цитирай


Мнения: 635
Щастие едва ли ще намери. Може би утеха и сили да продължи живота си ще му дадете само вие. Внуците и децата. Вие ще сте осмисляте дните му.
Хубаво е в началото брат ти да ходи колкото се може по-често. Едва ли ще иска да споделя с чужди хора.
Моят свекър живее за внучките си. Чака с нетърпение да ги види и тях, и нас. Ние сме всичко за него.
Цитирай

Лондон

Мнения: 933
Благодаря за подкрепата HugНа 54 години е,мама си отиде на 52 и беше най-прекрасният човек на света Crying or Very sadСега живея вкъщи с дъщеря ми,но е толкова тягосно вечер,кошмарно е.Добре че поне ходи на работа.Обожавах дома си,сега е пуст и празен.Моля се да свикна и някога това чувство да изчезне-и за мен,и за него.Той обичаше да стои сам вечер,да гледа телевизия,да си мисли.Но сега е друго.Не може да понася самотата.Липсват му вечерите с мама.Чакаме второ детенце и аз не знам дали и това ще го зарадва-с кой ще сподели радостта си?
Цитирай


Мнения: 635
Радостта ще сподели с вас . Много е хубаво ,че ще има още внуци.
Малката си дъщеря родих преди 7 месеца. Много плака като му казахме, че чакаме бебе и черпи целия блок 3 вечери в беседката пред блока. Беше най-щастливия дядо.
Цитирай

София

Мнения: 1 771
Моите съболезнования за загубата на майка ти.
Не се притеснявай за баща си, ще се справи.
Мъжете по лесно минават през това.
На моя приятелка и колежка майка й почина месец след моя баща - октомври.
Цялото й семейство преживя много тежко този момент, а за баща й нямам думи да опиша трагедията през която мина.
Тази жена беше стълб за три семейства. Грижеше се за къщата и всичко около нея. Пазаруваше, палеше котела на парното им и какво ли не . . .
Всички много я обичаха. . .
Когато почина нямаше кой да прави всички тези неща, дори са оставяли без хляб защото тя имаше грижа за това.
През месец април ще станат 6 месеца, бащата си е стъпил вече на крака . . . и продължава напред.

Искам да ти кажа нещо друго. Шока ще отмине, болката ще претъпи в него. ще останат спомените и всичко преживяно с майка ти, но ще дойде момент в който ще поиска да не е сам . . . и това не е изневяра . . . със самотата малко хора могат да свикнат и да живеят сами . . .

Не искам да те обидя или засегна с това, но всеки сам избира как може да живее.
Твоя татко може и да избере остане сам и това ще е неговия избор.
Вие го обичайте и подкрепяйте, както и той вас (надявам се).

Боли ме от загубата на моя баща.
При мен в началото не беше осъзнато, а в последствие в различни моменти ми ставаше много тежко и болно за загубата.
« Последна редакция: пт, 04 апр 2008, 23:47 от goldenova »
Цитирай

Лондон

Мнения: 933
Колко много от вас имат подобна мъка в сърцето-страшно е Sad Вдъхвате ми надежда,в която толкова много искам да повярвам!
Не би ми било лесно да видя татко с друг човек,признавам,но го предпочитам пред тревогата да е сам.Сам е много тежко и самотно,искам той да е щастлив.Но сега е рано,твърде рано/а според мен и така ще си остане/.Голденова,дано си права!Благодаря за поста!Татко толкова обичаше мама,обичаше да сядат вечер двамата,да говорят.Той се справя с домашните задължения,винаги е помагал и това не ме притеснява,но всичко останало...знаете
Цитирай

Galaxy 13197853088

Мнения: 2 449
Постарайте се, да сте по-близо до него.
И не е вярно че мъжете понасят по-лесно загубата ....
http://www.medportal.ru/mednovosti/news/2008/04/04/widow/
рискът при тях е 6 пъти по голям ....
Цитирай

Плевен

Мнения: 474
И не е вярно че мъжете понасят по-лесно загубата ....
Така е, може да не го показват, ама мъката си е мъка.....
Цитирай

Бургас

Мнения: 2 246
  Не знам, няма рецепта... Аз вече пета година се мъча да помогна на майка ми да преживее смъртта на татко, но безуспешно. Той почина неочаквано, беше на 52 и три месеца не му достигнаха, за да дочака раждането на внука си. Вече пет години майка ми не живее - просто някак съществува. Изпитва огромно чувство за вина всеки път когато се зарадва и заради това не си позволява да го прави, почти не излиза от депресията, в която изпадна, здравето и се влоши, не иска да излиза и да се вижда с приятелките си, често плаче. Не успява, а и не иска да приеме, че живота продължава. Аз се опитвам всячески да и помогна, но ми е все по-трудно - заради нея се върнахме да живеем в Бургас, за да не е сама, ангажирам я с грижи за Мартин, за да и запълвам времето, виждаме се почти всеки ден, минахме през психиатри и психолози, но не помага... Аз ще съм много, много щастлива, ако тя намери човек, с който да сподели живота си, но уви това няма да стане и изпитвам ужас от това, което ни чака.
  Искрено ти желая баща ти да съумее да запази желанието си за живот и да минете през това изпитание с повече сила.
Цитирай


Мнения: 433
Съжалявам за загубата ви.

Смятам обаче, че е твърде рано за такива размисли. Не знам кой му казва да бил излизал с приятели, но само една седмица след подобен шок ми звучи направо обидно. Всеки понася болката по своему, със свое темпо, и всякакви набърквации и подобни добронамерени съвети не струват. Всяко нещо с времето си, всеки с реакциите си. Ако има нужда да е сам, да е сам. Това си е индивидуален кръст и като такъв всеки сам си го носи, сам си обработва мъката в главата. Природата и инстинктите си знаят работата.

Разбира се, че има хора, които са щастливи след време. Повечето хора оцеляват и продължават.

Дръж се.
Цитирай


Мнения: 157
Съжалявам за загубата ви, но както казват това е живота.Баща ми почина 2002г. и майка ми пожела да остане да си живее сама в собственият им дом и беше права, сега вече виждам как всеки си има свой начин на живот и колкото и да е страшна самотата тя някак си се приспособи.Ние със сестра ми също я караме да излиза и да има повече соц.контакти, стараем се възможно най-често да се виждаме,чуваме се всеки ден по телефона, но истината е, че детето ми  я радва най- много.Може би при мъжете е по-сложно, защото на жената и е заложено да се грижи за някой, но мисля, че с вашата огромна подкрепа ще го преодолее.

П.П. Може да направим някаква среща или да създадем начин да контактуват самотните ни родители или поне да споделят своите радости и болки с хора близки до съдбата им.
Цитирай
Мама почина в петък.Пуснала съм тема,защото не мога да се справя с депресията и болката,но тази е за друго.
Татко...как да му помогна???Как да направя мъката му по-малка?Или по-точно:ако се е случвало на някой около вас да загуби парньора си,как се справи?ПОбърквам се при мисълта,че цял живот ще страда,ще се прибира сам,животът му ще е...Ние живеем в Англия/въпреки че ще остана до средата на май/,брат ми е тук засега,но това не помага кой знае колко.Казват му да излиза с приятели,но не е ли двойно по-тежко да виждаш другите семейства,да влизаш в уютния им дом?Какво ще правим,толкова ме е страх от живота сега.Понякога имам чувството,че съм за психиатрията,че няма да се справя и мозъкът ми ще превърти,Кажете ми,моля ви,моля ви,дайте ми примери за някой,който е преживял и оцелял след това.Чийто живот е продължил без съпруга/съпругата и той е намерил отново щастие някакси.Толкова ме е страх за него.

Здравей,
мъката на хора които не вярват в Бога, по починали близки хора е ужасна и раздираща. Имаш чувството че никога няма да видиш човека който обичаш повече. Губи се смисъла на живота ти.
Мъката на вярващ в Бога християнин е различна. Болката пак е огромна, но той знае, че всеки човек умира, и това е естествено в нашия живот.Но вярата че при Второто си идване на земята Господ Исус Христос ще възкреси всички умрели хора, и така или иначе пак ще видим умрелите близки и приятели които са се покаяли и са спасени чрез вяра в заместническата жертва на кръста. Това е толкова сигурно колкото и не подозирате дори.




Евангелие на Йоан 11 гл.
11 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
16 Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
17 И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.
18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.
20 Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.
23 Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.
24 Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.
25 Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?
27 Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35 Исус се просълзи.
36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.
40 Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?
41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.


Това е нашия Спасител и Господ, той ще дойде втори път на земята, и това според пророчествата в Матей 24 глава ще е много скоро.
Още 600 години преди Христа за това се говори в Стария Завет в книгата на пророк Данаил:

Даниил 12 глава

1 И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват, - всеки, който се намери записан в книгата.
2 И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.
3 Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове.
4 А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват, и знанието за нея ще се умножава.


А апостол Павел говори в 1-то си послание до Солунци 4 гл:

13 А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.
14 Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него.
15 Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите.
16 Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;
17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.
18 И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.


Бих ти препоръчал един много силен филм, може да се нарече исторически, или документален, защото е екранизация на Евангелието на Йоан - по записите от първо лице на живия свидетел апостол Йоан за земния живот на нашия Господ и Спасител:
 

http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=107765[/size]]http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=107765

Сваля се с програма торент клиент като тази: http://www.bitcomet.com/

Може моя пост да ти се стори наивен и да се усмихнеш снизходително, но бих ви казал  - всичко предсказано в Свещеното Писание се сбъдва на 100 %, досега само в Стария Завет има над 2000  сбъднати пророчества. Така че и тези ще се сбъднат.


Евангелие на Йоан 5 гл.
24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.
25 Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.
26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;
27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.
28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,
29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.


http://www.utv.bg/play/tv_5.html[/size]]http://www.utv.bg/play/tv_5.html

Божия Мир да е с теб и семейството ти!
Цитирай

София

Мнения: 888
ira_d ,моите съболезнования!Съжалявам,че в този период от живота ит,когато новия живот расте в теб,трябва да преживееш тази ужасна загуба!Имам една леля,която казва,че Господ прибира при себе си първо добрите!А майка ти е била съвсем млада!
Не знам как мъжете преживяват загубата на съпругите си,но моя дядо живя още близо 10 години след като баба ми почина.Стигна до 84г. ако не се лъжа!А беше все болен уж,едно яйце не можеше сам да си приготви - все с това го взимаха на подбив.Но и приятелка в последствие казваха,че си имал.
Дано баща ти да намери сили да живее заради вас - децата му и внуците си!Дано по-скоро и лесно да приеме мисъла,че живота трябва да продължи!
Вие трябва да сте му опората сега!
Моля се да намерите утеха в скръбта си Бог да ви пази!
Rose Rose Rose
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора