Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 29 отговора
Когато се чувствате огорчени, обидени и наранени от близки вам хора, като родители и близки роднини от един цял живот пренебрежение, незачитане на чувства и нужди, подценяване и омаловажаване на живота ви, не сте имали опора и подкрепа,  липсвала ви е любовта на роднините... и , сега се усещате и оценявате несправедливостта, но миналото не се променя...
Как се прощава и продължава напред без лоши чувства,  без да изпитваш вина за чувствата си към тях, които ти блокират желанието да ги разбираш и подкрепяш, сега когато те имат нужда от това???
Цитирай

Sofia

Мнения: 178
Аз пък не разбирам, защо е наложително да прощаваш? Още повече да се насилваш да простиш.. няма да стане насила..
Цитирай

В детството...

Мнения: 122
Човек не си избира родителите... Намери сили...
Цитирай
Аз пък не разбирам, защо е наложително да прощаваш? Още повече да се насилваш да простиш.. няма да стане насила..
е, никой не ми го налага насила да простя, аз сама като че ли си го налагам, защото се чувствам виновна, че не искам да им помагам, да ме е грижа за тях, но като че ли тази вина ми е вменена от вън, точно от същите хора, но си мисля, че ще стана аз по-спокойна и усмихната, ако успея да простя... Но, наистина на сила не става, толкова време опитвам, но сърцето ми е категорично?!
Цитирай

София

Мнения: 4 676
Разбирам за какво говориш ...
Не е нужно да прощаваш .
Но задължително трябва да се отърсиш от всичко , което ти е вменявано - че си длъжна да си им благодарна и т.н. , едва тогава ще постигнеш мир със себе си и ще бъдеш напълно щастлива  Smile
Моите родители направиха всичко възможно , за да ме накарат да не се интересувам от тях .
Не ме разбирай грешно - говорим си , не сме в лоши отношения , но и една година да не ги видя или чуя - няма да ми липсват  Confused
Те са хора , които смятаха , че едва ли не трябва да им се кланям до земята , защото - "ще ми оставят много имоти ... " и защото " ме били гледали като принцеса ... " и прочие глупости .

Мога да пиша до утре , но тъй като те са загубили уважението ми не виждам смисъл ...
По същия начин не са се интересували никога от мен , от това какво искам ...
Не виждам смисъл да се интересувам от тях или да им прощавам ...

Цитирай
Разбирам за какво говориш ...
Не е нужно да прощаваш .
Но задължително трябва да се отърсиш от всичко , което ти е вменявано - че си длъжна да си им благодарна и т.н. , едва тогава ще постигнеш мир със себе си и ще бъдеш напълно щастлива  Smile
Моите родители направиха всичко възможно , за да ме накарат да не се интересувам от тях .

Благодаря ти за подкрепата,усещам, че си уверена в своите чувства и права, докато аз се лутам в лабиринти от колебания имам ли право или не да усещам така нещата, щото според тях, аз съм прекалено дребнава и се тормозя за глупусти, те ме обичали и ме отгледали и биха направили всичко за мен както родителите, така и брат ми, но аз усещам със сърцето си , че това са само думи голи и празни, отношението се усеща - като отида да ги видя, щото се били разтъжили за мен и искали да ме видят , гледам как татко си гледа мач и не вижда че съм там, а майка ми - гледам и непрекъснато гърба, работи си нещо все, а за брат ми той пък никога не ме е и попитал как съм, само се интересува дали мога аз да му бъда полезна с нещо, ако не с години може да не ме потърси, операции, какви ли не перипетии съм минала , все едно съм пълен сирак, сама се оправям със всичко от малка, е поне станах самостоятелна и оправна, но , все още не съм се оттърсила от техните вменени представи, че аз не съм права да чувствам така нещата, че съм живяла в свой измислен свят, не  съм в реалността и т.н. Та, за това и съм толкова неуверена в себе си - в своите мисли и чувства и толкова имам нужда да ме подкрепите?! Благодаря ви!
Цитирай

Варна

Мнения: 970
За мене да простиш, е да се измъкнеш от миналото! Да простиш днес, за да продължиш напред!
Това да простиш не означва, че забравяш за обидите. Забравиш ли, ставаш уязвим, но така ще се освободиш донякъде от това което ти тежи. Не я приемай и като компромис! Не, така показваш, че си по-силният, по-добрият, че обичаш себе си и го правиш и за себе си! Пожелавам ти щастие от сърце!  bouquet

"Ние прощаваме, не за да остане другия ненаказан. Ние прощаваме, за да освободим себе си от яда и омразата..."
« Последна редакция: пн, 07 апр 2008, 12:44 от luska »
Цитирай

София

Мнения: 4 676
Докато не срещнах моя съпруг аз също бях много объркана , неуверена , а и много изнервена , защото майка ми е от този тип хора , които живеят от скандали и интриги ...
Дори и пред мъжът ми си позволяваше да говори , че съм неблагодарна , че едвам ме били отгледали , защото съм била ужасен характер и т.н.
Да не говорим , че ме отгледа основно баба ми , която е изключителен човек  Love
Сега обаче си гледам само мъжът и синът ми и наистина нашите не ме интересуват .
Чувствам се уверена , защото имам моето си семейство , а и те го усещат и вече се държат много добре , защото ги е страх да не ги отрежа тотално . В някакво лицемерно примирие сме  Confused
Нашите мислят само за пари , нищо друго не ги интересува ...
Майка ми живееше в съседният вход , когато се роди Мартин , а един път не е дошла да постои при детето за 30 мин. , за да отида до магазина примерно ... да не говорим за нещо повече .

Има такива хора , като моите и твоите родители - те обичат да подтискат другите , за да ги направят зависими от себе си . Не го допускай  Hug
Цитирай


Мнения: 1 341
Прошка не се дава насила, а от сърце. Peace Така че ако не ти идва отвътре прошката е безмислено да "прощаваш" само на думи.
Цитирай


Мнения: 3 805
 Ако става въпрос за родители- просто ги приемаш и това е. Уверявам те, идва време когато осъзнават грешките си.
 Ако става въпрос за партньор-сменя се с друг, който отговаря на очакванията и потребностите ти.
Цитирай
За мене да простиш, е да се измъкнеш от миналото! Да простиш днес, за да продължиш напред!
Това да простиш не означва, че забравяш за обидите. Забравиш ли, ставаш уязвим, но така ще се освободиш донякъде от това което ти тежи. Не я приемай и като компромис! Не, така показваш, че си по-силният, по-добрият, че обичаш себе си и го правиш и за себе си! Пожелавам ти щастие от сърце!  bouquet

"Ние прощаваме, не за да остане другия ненаказан. Ние прощаваме, за да освободим себе си от яда и омразата..."

Да, зная, чела съм много за прошката и ползата от нея, но на практика не ми се отдава да го направя, т.е. със сърцето си, да го почувствам така, а не да показвам на тях?! Как се постига???
Цитирай


Мнения: 4 474
И аз съм в отбора. Ту ме е яд, ту ми е жал за тях. Успокоявам се с "толкова си могат". Почти съм им простила, да не кажа съвсем, но това не променя факта. Постоянно съм в колебание дали да не ги отсвиря тотално, просто ужасно много ме натоварват с присъствието си, дето някой беше написал - само гърбовете им гледам. Абе - пази боже - да не станем и ние такива родители някой ден.
А за това как се постига - налага се често да ги виждаш, така ли? И го правиш с нежелание. Ами това зависи много от тяхното конкретно държание - те всъщност променили ли са се или все същите неща правят.
Щото - то хубаво ще им простиш, но ако те правят същите неща, с които ти показват пак същите неща, не виждам как ще избягаш от това, та те напомнят постоянно. Поне при мен е така.
Цитирай


Мнения: 1 061
Не можеш да простиш, ако не си готова за това. Не е и нужно според мен. И явно не си и длъжна да се чувстваш задължена към тях. Опитай се да намериш мир със себе си и да бъдеш щастлива. Ако някой ден станеш готова за прошка то ще стане от самосебе си. Сега може би ти се иска, но не става така. Обичай себе си и не се чувствай виновна, бъди егоист.
Цитирай
Чувствам се уверена , защото имам моето си семейство , а и те го усещат и вече се държат много добре , защото ги е страх да не ги отрежа тотално . В някакво лицемерно примирие сме  Confused
Майка ми живееше в съседният вход , когато се роди Мартин , а един път не е дошла да постои при детето за 30 мин. , за да отида до магазина примерно ... да не говорим за нещо повече .
Има такива хора , като моите и твоите родители - те обичат да подтискат другите , за да ги направят зависими от себе си . Не го допускай  Hug

И, аз честно казано, започнах да се усещам едва след като срещнах мъжа ми и като видях що за отношения и любов цари в неговото семейство и когато усетих какво е любов и уважение от него, до този момент не вярвах, че заслужавам изобщо любов, щом не ми я дават родителите...
С тази разлика, че моите родители не са такива с другото дете и правят впечатление на много добри хора, родители и роднините ни ги издигат на пиедестал, за това аз съм неуверена, защото само аз мисля така, а другите не, за това се тормозя, дали аз не предизвиквам такова отношение с поведението си, но като се замисля така е от много отдавна, от дете???! А, за подтискането го има и до сега, но те не го съзнават и съответно не го признават, а ме изкарват свръх чувствителна и дребнава!
Цитирай

Варна

Мнения: 970
Рецепта няма за това, как да простиш със сърцето, когато не си готов. Моята майка ме остави, когато бях на 15 години и предпочете един мъж пред мен. С години бях ядосана, озлобена, наранена и какво ли не. Но и това не ми помагаше, напротив... теглеше ме все надолу и назад. Минаха години, аз се замислих над много неща и си казах, "ОК, това е нейния живот, а аз имам моя и няма да допусна това да ми пречи да го изживея така озлобена" Простих, но не 100% но не съм забравила и няма да забравя за това. Олекна ми донякъде, сега гледам по-друг начин на нещата. Обичам и себе си, преди всичко, станах така да се каже егоист, мисля повече за мен. Защото, когато аз съм добре и семейството ми е така. Миналото си остава, но гледам за утре. Спомените са в мен, но аз градя сега нови! Наистина няма рецепта. На мен ми отне години. Имах период от няколко години не исках да виждам майка ми, сега се виждаме. Не е толкова често, колкото ми се иска, но пак е нещо. Замислих се, че никой не е вечен, че един ден, няма да я има и сигурно ще се обвинявам за това, че не съм била с нея повече време. Тя не живее близо до мен и ми липсва ужасно много!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 29 отговора