Мили мами, имам две дечица, едното е на 4 г., а другото е на 8 мес. Страшно много ги обичам и не си представям живота без тях, но понякога имам чувството, че ще полудея. Непрекъснато съм с двамата, нямам никакво лично време. Освен грижите за децата, всеки ден чистене, готвене, и т. н. Понякога ми идва да избягам поне за 1 ден някъде. Ежедневието ми е еднообразно и направо не ми издържат нервите.Споделете вие как се чувствате.Има ли и други като мен?
- Публикувана: 7 апр. 2008, 17:14 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2008, 15:02 ч.
Само аз ли съм така?
Макар малкия да е сравнително послушно бебе и аз съм така. Работата е, че няма разнообразие-всеки ден едно и също и няма кой да ни замести поне за ден. Надявам се като стане по самостоятелен да имам повече време, повече разнообразие и да не съм толкова нервна...той и мъжа ми е така... 
Аз съм с три . 
Не се чувствай виновна , а просто си помисли как след някоя и друга година ти ще искаш да ги гушкаш , а тях няма да ги има , защото ще са пораснали и всеки ще тръгне по своя път . Моят съвет е - радвай се на дечицата и изживей всеки един миг с тях , защото този миг отлита и за съжаление , когато го разбереш - вече ще е прекалено късно . Да са ти живи и здрави . 
Не се чувствай виновна , а просто си помисли как след някоя и друга година ти ще искаш да ги гушкаш , а тях няма да ги има , защото ще са пораснали и всеки ще тръгне по своя път . Моят съвет е - радвай се на дечицата и изживей всеки един миг с тях , защото този миг отлита и за съжаление , когато го разбереш - вече ще е прекалено късно . Да са ти живи и здрави . Добре дошла в клуба на леко "лудналите" майки, на които им се иска деня да бъде поне 36 часа! 
И не чак толкова "Леко лудналите"
Иначе нямаше да ти направи впечатление.Нормално е да се чувстваш така,предполагам,че повечето от нас имат подобен проблем.