Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 8 апр. 2008, 13:15 ч.

Дефекта в ефект.

  • 3 388
  • 40
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 4 058
Да, зная, че това е форума концентрирал вселенската красота, но все пак. Чудя се има ли сред вас, такива, които са надмогнали някакъв свой комплекс и са съумели да превърнат осъзнатият си недостатък в ефект, използвайки го именно в тази насока?
Т.е. не опити в посока да се тушира и маскира той, а напротив - изтъкване по такъв начин, който му придава съвсем друга светлина.
Например, аз /без да искам да концентрирам вниманието ви върху недостатъците си  Crazy/, мога да дам пример с очилата, които нося. Когато бях дете ги възприемах като недостатък. Сега са мой аксесоар, без който не се чувствам уверена. Малкият ми бюст пък ме мотивира да поддържам теглото си ниско. Така, че фигурата ми да се възприема по-скоро като момичешка, а малкият бюст - като част от това. / отказах се от идеята за силикон, странно, но имам чувството, че той ще допринесе да изглеждам по-възрастна и зряла/.
Луничките също - не правя опити да ги махна, не се страхувам дори да ги подчертавам.
Някой тук ще се осмели ли да коментира подобна тема?  Grinning

# 1
  • Мнения: 5 090
И аз никога не съм си крила луничките. Те ми излизат през лятото обаче и после за зимата някак си се оттеглят да спят зимен сън Hug
Дребният ми ръст винаги съм го смятала за предимство,кой каквото и да ми говори.
Като малка не си харесвах носа. Някак си трябваше ми време да свикна,че няма да си остане чип като през детските ми години. Но с времето ужасно се привързах към него и не сменям за нищо на света римския си профил Flutter

# 2
  • Мнения: 81
Права си dodo_dodo, че нещата които ние си мислим, че са ни дефекти понякога се оказват наши ефекти! Аз също като теб нося очила, и като ученичка правех всякакви опити да скрия това, че съм късогледа (не ги носех - въпреки, че нищо не виждах; носех лещи). Докато в един момент се примирих и си сложих очилцата и така и до днес. По късно в разговори с мои приятели и познати се оказа, че те са ме забелязали още преди да се познаваме и са ме запомнили именно заради тези очила, за тях съм била момичето на което страшно отиват очила - което мен много ме изумяваше. И сега вече всички познати така са свикнали да ме възприемат, че не могат да си ме представят без този за мен дефект. Така се оказа, че очилата могат да бъдат един красив аксесоар  Grinning

# 3
  • Прекрасна Варна
  • Мнения: 55
И аз никога не съм си крила луничките. Те ми излизат през лятото обаче и после за зимата някак си се оттеглят да спят зимен сън Hug
Дребният ми ръст винаги съм го смятала за предимство,кой каквото и да ми говори.
Като малка не си харесвах носа. Някак си трябваше ми време да свикна,че няма да си остане чип като през детските ми години. Но с времето ужасно се привързах към него и не сменям за нищо на света римския си профил Flutter
Усещам някаква прилика ,мила. И аз в пубертета много се притеснявах от това,че бях най- ниската в класа , а сега даже се чувствам по добре така мини.И носа не си харесвах и всичко, но то си беше от възрастта.Не се опитвам да прикривам недостатъците си ,дори напротив ,не съм носила високи обувки от абитюрентският си бал.По скоро гледам да ми е удобно и да се чувствам добре , а щом се чувства човек добре и се приеме за пълноценен ,това скрива всички недостатъци.Всеки е различен и уникален, по добре ли ще е ако изглеждаме като от калъп излети,с еднакви черти и пропорции  Joy Joy Joy

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 8 383
Проблемът с очилата и мен ме тормозеше от дете...тогава нито съм имала вкус, нито е имало избор, затова може би съм ги приемала като нещо ужасно. После сложих лещи и всичко се промени Grinning От миналата година пък съм с очила, които с много усърдие си избрах така, че да се чувствам добре докато ги нося, а не да мисля, че са ми недостатък. Тук искам да кажа, че снимките на Додо, които съм виждала, винаги са ме вдъхновявали - влюбена съм в очилата й, признавам, че моите си ги избирах по подобие на нейните Blush
Другите ми кусури...като се замисля, имам малък проблем с  килограмите, който засега не мога да реша, но пък когато "изтъквам" бюста си, този проблем някак си остава на заден план Embarassed
Интересн мой недостатък е, че имам румени бузки Blush Наследсво са ми от майка ми и баба ми. Опитвам се да прикрия това с ФДТ, но осъзнах, че не изглеждам по-добре с чисто бяло лице - затова сега се гримирам така, че тази руменина хем да е прикрита, хем да се вижда.
Мисля, че тайната е в това човек да се приеме, а не да се опитва постоянно да се вкарва в някакви общоприети норми. Самочувствието  трябва да е на ниво, тогава всичко друго е ок.

# 5
  • Мнения: 1 018
Аз години наред не си харесвах малкия нос - наистина много малък, а сега приятелят ми казва, че най-много ми се радва на нослето. Не съм си харесвала и дупето, защото е изхвръкнало - а напоследък модата е за жени със стегнати и оформени дупета.

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 4 058
Тук искам да кажа, че снимките на Додо, които съм виждала, винаги са ме вдъхновявали - влюбена съм в очилата й, признавам, че моите си ги избирах по подобие на нейните Blush


Приятно ми е до прочета това  Hug
Действително изборът на очила сега не е както беше едно време. Възможностите за избор са многобройни и едва ли има лице, за което не биха се намерили подходящите рамки.
Аз също опитах преди доста години с лещи, но едно, че ми се стори голям ангажимент, твърде натоварващ мързелът ми, и второ - така и не свикнах със себе си, сякаш липсваше част от лицето ми / кога нос, кога друго  Laughing/

# 7
  • София
  • Мнения: 6 164
Комплекс са ми широките рамене и гръб, но започнах да намирам положителното в тях - така ми се смалява дупето, което не е голямо, но тазът ми е по-широк.
Като цяло не съм харесвала, че съм с по-едър кокал, което може би е нормално за височината ми, но това пък е причина и да се поддържам винаги слаба, защото ако кача няколко килограма, няма да стана пълна, а едра. Жалко, че от това страда бюстът ми, но по-добре да е по-малък, отколкото цялата да съм голяма.
За други дефекти няма да говоря, защото още не съм намерила начин да ги превърна в ефект. Simple Smile

# 8
  • Мнения: 4 496
Никога не успях да си махна луничките на 100 %, затова ги подчертавам с червена коса. Mr. Green
За друго не се сещам в момента. Ако се сетя ще допълвам. Flutter

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 4 058
Комплекс са ми широките рамене и гръб, но започнах да намирам положителното в тях - така ми се смалява дупето, което не е голямо, но тазът ми е по-широк.


Мисля, че широките рамена са преимущество. Наистина смаляват дупето, но и правят талията да изглежда по-малка. Представи си тесни рамена? И един килограм да се качи в този случай, фигурата придобива крушовидна форма.
Изпъкналото дупе, също не го намирам за недостатък. И моето е такова и винаги ме е радвало / и не само мен  Wink/

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 4 058
Никога не успях да си махна луничките на 100 %, затова ги подчертавам с червена коса. Mr. Green


Да, това е начина  Peace
Аз също залагах на него доскоро  Simple Smile

# 11
  • Мнения: 3 424
Не смятам, че имам някакъв дефект,
че да го обръщам на ефект. Някои
биха помислили, че мустаците ми са
прекалено дълги, но аз си ги засуквам
и си се харесвам така. Ако това значи
да обърна дефекта в ефект, разбирам.
Но за мен дългите мустаци и дългите
цици в никакъв случай не са дефект,
а белег на благоразположена природа
в мига на създаването ми. Както някои
си мислят, че дългите крака или дългите
мигли са красиви, така аз смятам, че това
се отнася и за дългите цици и мустаци.
Всичко е в очите на съзерцателя. Чудя се
как така говорите за лунички като за дефект.
Явно болестта ви е дефект, но е хубаво, че
сте я обърнали на ефект, пишейки в този форум.

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 4 058
Всъщност, да, луничките са дефект. И колкото са повече, шансът да се превърнат в ефект нараства / борбата с тях се оказва безсмислена и друго не остава/. Същото е като с писането - колкото повече пишеш, шанса да кажеш нещо нараства.
Уви, обаче, винаги се намира някой трезвомислещ наоколо, който да разсее тези плахи надежди  Simple Smile

# 13
  • Мнения: 5 090
Всъщност, да, луничките са дефект. И колкото са повече, шансът да се превърнат в ефект нараства / борбата с тях се оказва безсмислена и друго не остава/. Същото е като с писането - колкото повече пишеш, шанса да кажеш нещо нараства.
Уви, обаче, винаги се намира някой трезвомислещ наоколо, който да разсее тези плахи надежди  Simple Smile



newsm10

# 14
  • София
  • Мнения: 13 939
Liske, пак ме разсмя.

Аз лично не си харесвах големия нос, докато един ден не установих че е адски фотогеничен.
С очила също много се харесвам.
Циците ми пораснаха след като забременях. Е, вече не мога да се нося без сутиен, ама..
Имам си и други дЕфекти, но няма да ги кажа.



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт