Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 51 отговора
Здравейте мили хора, готови да дадете съвети да помогнете. Имам един проблем, който ми пречи да напредвам в живота, макар да имам шансове за това. Накратко, мисля, че идва от детството и семейството ми, но се отразява на днешните ми взаимоотношения не само в дома, а и навсякъде.
От край време, когато постигна нещо или имам шанс да направя нещо, придобия нещо,  то семейството ми веднага започва да обмисля планове как това мое постижение ще се отрази добре и на останалите членове и облагите ще са и за тях, а за мен, ако остане свободно... Ще дам няколко примера , за да стане по-ясно: 1) Получавам зелена карта за САЩ, родителитлите ми се радват, но не заради моя шанс да уредя живота си, а защото ще мога да изпращам пари на брат си да си изплати  жилищния кредит (аз нямах нищо);
2) Купувам си кола - родата решава, че щом имам, логично е да  возя  тях и пренасям багаж, навсякъде където пожелаят, да ги чакам , когато им хрумне да си тръгнем, пълно обслужване като безплатен фамилен шофьор, ако се възпротивя, щото не ми се ходи, моите желания никой не зачита, и ме обиждат, с думи  - чепата и дребнава, лоша и неуслужлива...;
3) Започвам хубава и престижна работа свързана с много мои усилия да придобия нужната квалификация - решават, че щом знам и мога толкова, трябва да съм денонощен консултант не само у дома на родители и брат и снаха, но и на цялата рода, която и в 22 вечерта да се обади аз трябва да консултирам напълно безплатно и всеотдайно и с радост и благодарност за отдаденото внимание към мен;
4)Научих се като любител да шия на машина и да подстригвам коси - е, нормално е, родители и брат и снаха подстригвах и шиех каквото и когато кажат, но започнаха да ми водят и техни приятели и близки, които нямат пари за тези услуги да им ги правя аз- обаче никой не ме пита искаш ли точно сега, прави ли ми се боклук от косми и конци точно сега, не ми ли се просто почива - не, нямам право да се глезя и да отказвам, щото ме заклеймяват, а много ме боли когато семейството ме нагруби...;
Сега ме е страх да си купя по-голяма и хубава кола - джип, въпреки , че имам възможност, защото ще ме яхнат отново за товарно магаре да пренасям багаж с големия багаж от места на които не ми се отделя време да посещавам и за цялата фамилия, която не си е мръднала пръста да ми помогне , когато съм имала нужда от помощ, щото са заети и се спотайват, но любезно да не ми откажат директно, та да имат очи утре да ми искат.на всичко отгоре ще трябва да все аз да ги возя навсякъде, щото колата побира повече места и ще може да се ходи само с моята.
Е, но мен ме боли, че семейството ми се интересува само какво може да съм им в полза, но да помогнат на мен - аз и не разчитам, оправям се добре, но дори и не се интересуват от мен как съм през останалото време, приемат ме за даденост и за мое задължение да  ги обслужвам , не само родителите , но и братовото семейство, а аз вече имам свое и не само че нямам време вече толкова, но и приоритетите ми вече са други, но те са свикнали и си ме юркат като в доброто старо време.
Да, аз съм си виновна, че така съм ги научила и така съм си постлала, но много искам да ги отуча и най-вече да нямам угризения от промяната в себе си която желая вече да направя за свое добро  за това на моето си семейство.
Ще съм благодарна, ако някой в моето положение се е измъкнал , променил и продължил безболезнено и даде рецепта как се прави?!
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 490
Много просто - с вълшебната думичка "Не!". Малко е трудно, но само първия път, докато я изречеш, после вече става все по-лесно и по-лесно.  Laughing
И малка доза непукизъм кой какво щял да си помисли или да каже за тебе.
Цитирай


Мнения: 433
Ами време е да пораснеш... и да напуснеш семейството си. Твоето семейство са мъжа ти и децата, ако имате такива. Няма безболезнено откъсване или пък начин да се разминеш без "заклеймяване" и обвинения. "Не" е вълшебна думичка, но ти май така си свикнала с положението, че доста храброст ще ти е нужна. Какво мисли мъжът ти по въпроса? Започвай да отказваш, това е единственият път. 
Цитирай
Много просто - с вълшебната думичка "Не!". Малко е трудно, но само първия път, докато я изречеш, после вече става все по-лесно и по-лесно.  Laughing
И малка доза непукизъм кой какво щял да си помисли или да каже за тебе.
благодаря, от твоите уста наистина е просто, обаче аз не мога да кажа не и после да не мога да обясня защо не, винаги следва въпроса защо не? и аз се стъписвам, ако не мога да обясня, а да кажа не искам, ще полудея ама не мога, нали ми е вменявано цял живот че моите желания не са важни, даже са бррррррр нещо лошо, егоистично newsm78
Цитирай


Мнения: 1 720
Ако привлечеш за пръв съюзник в това благородно, но закъсняло, начинание мъжа си, половината работа ще е свършена.
При нас също имаше роднински мераци, но ние използвахме вълшебната думичка НЕ!!! на всяко искане за използване за щяло и нещяло.
Сега родата не смее да се обърне към нас, но ние сами предлагаме помощта си при нужда, помагаме в истинския смисъл на думата и сме удовлетворени.
Но не глезим никого освен децата си, а що се отнася до финансите ни сме спуснали пълно информационно затъмнение.
Цитирай

Sofia

Мнения: 178
.. щото са заети и се спотайват, но любезно да не ми откажат директно...

И ти по същия начин действай - любезно се спотайвай!
Цитирай
Ами време е да пораснеш... и да напуснеш семейството си. Твоето семейство са мъжа ти и децата, ако имате такива. Няма безболезнено откъсване или пък начин да се разминеш без "заклеймяване" и обвинения. "Не" е вълшебна думичка, но ти май така си свикнала с положението, че доста храброст ще ти е нужна. Какво мисли мъжът ти по въпроса? Започвай да отказваш, това е единственият път. 
мъжът ми мисли че няма никакъв проблем да кажа не, защото той го може, без угризения, а на мен ми трябва валидол или нещо по- силно за храброст, но искам да се науча, че така не се живее вече, а и промяната няма да е никак добра за тях за да ми  я простят.
Чувствам се длъжна първо да обслужа и услужа щом близък поиска нещо и второ ако откажа се чувствам длъжна да дам обяснение което да приемат, а не да ме заклеймят като лоша . А не мога да измислям, нито да лъжа, толкова ми личи, че ...
Цитирай


Мнения: 433
Замисляла ли си се да се обърнеш към психолог? Може да ти помогне да събереш смелост... Не е срамно.

Като те питат защо, казваш "защото не искам и занапред не ме занимавайте". Пък да става скандал, ако ще. От няколко пъти все ще им стигне до акъла.
Цитирай


Мнения: 1 720
Ето ти основание - "когато вие направите дори частица за това, което аз съм направила за вас, може да си позволите фасони. Сега аз съм тази, която очаква да е обгрижената. И без физиономии, търсете си друго товарно магаре."
Цитирай


Мнения: 159
  Не съм изпадала в твоето положение и много се радвам за това. Тежко е бремето ти, защото си добра и правиш неща, които близките ти не могат. Те  ти завиждат, защото имаш по- големи финансови възможности от тях и мислят, че си длъжна да им помагаш винаги. Кажи  поне веднъж-не, обърни гръб и си тръгни. Ако те обичат истински ще разберат, защо си направила това. Желая ти късмет!!!
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 490
... обаче аз не мога да кажа не и после да не мога да обясня защо не, винаги следва въпроса защо не? и аз се стъписвам, ако не мога да обясня, а да кажа не искам, ще полудея ама не мога, нали ми е вменявано цял живот че моите желания не са важни, даже са бррррррр нещо лошо, егоистично newsm78

А защо да не можеш да обясниш? Я колко хубаво си го написала в първия си пост, щом ние те разбрахме, защо да не могат и близките ти? Толкова ли е трудно да кажеш, че си изморена, имаш работа, имаш друг ангажимент...?
А ако откажат да те разберат, тогава вече проблемът ще е техен, не твой.
Цитирай
Ето ти основание - "когато вие направите дори частица за това, което аз съм направила за вас, може да си позволите фасони. Сега аз съм тази, която очаква да е обгрижената. И без физиономии, търсете си друго товарно магаре."
Боже, те ще ми премерят температурата , ако отговоря така, за тях аз нищо не съм направила, те ме приемат за даденост и каквото съм правила , никога не се е отчитало като услуга, а като задължение и те съответно изобщо не помнят случаи в които аз съм правила нещо, само брат ми ако ги закара някъде и помогне помнят, независимо, че на него си му плащат бензина за дето върши работа, от която и той е облагодетелстван и ползва.. Чувам само "Какво толкова правиш, или си направила?!, "Да бе ще ти благодаря?" ако намекна?!
Цитирай
[

А защо да не можеш да обясниш? Я колко хубаво си го написала в първия си пост, щом ние те разбрахме, защо да не могат и близките ти? Толкова ли е трудно да кажеш, че си изморена, имаш работа, имаш друг ангажимент...?
А ако откажат да те разберат, тогава вече проблемът ще е техен, не твой.
[/quote]
Защото за тях моята работа не е толкова важна, колкото тяхната, "имам ангажимент"- ще получа иронична усмивка и подхвърляне "колко сме важни вече, ле ле?!" или "какъв ангажимент пък толкова неотложен имаш?", а за умора, нямам право на това, нали съм най-млада, те колко повече труд са видели от мен, аз съм намерила лесното според тях, а дали съм си го заслужила с нещо, не е важно, важното е че щом ми е по-лесно нещо, значи аз трябва да го свърша, не може да си почивам или правя удоволствие, щото те имат работа?! Тяхната е важна и обща, а моята е само моя, нали съм оправна?!
Цитирай


Мнения: 1 720
Ето ти основание - "когато вие направите дори частица за това, което аз съм направила за вас, може да си позволите фасони. Сега аз съм тази, която очаква да е обгрижената. И без физиономии, търсете си друго товарно магаре."
Боже, те ще ми премерят температурата , ако отговоря така, за тях аз нищо не съм направила, те ме приемат за даденост и каквото съм правила , никога не се е отчитало като услуга, а като задължение и те съответно изобщо не помнят случаи в които аз съм правила нещо, само брат ми ако ги закара някъде и помогне помнят, независимо, че на него си му плащат бензина за дето върши работа, от която и той е облагодетелстван и ползва.. Чувам само "Какво толкова правиш, или си направила?!, "Да бе ще ти благодаря?" ако намекна?!
Ами попитай ги саркастично дали да им донесеш на сребърен поднос термометърчето, да не си счупят маникюрчето.
Сега сериозно - на практика ти оборваш аргументите, които ти поднасяме. Започни да ги приемаш и репетираш.
Има една книга, казва се приблизително "Жените, които обичат мъжете, които ги мразят". В нея имаше много съвети за това как подценявана жена да събере смелост вътре в себе си да изяви желание за промяна. Написана е от американска психоложка и би ти била много полезна в твоето усилие да счупиш стереотипа.
Успех! Мисли за себе си, не за другите Hug
Цитирай

Варна

Мнения: 1 516
Виж, каквото и да направиш угодия на роднините ти няма да има. Така, че взимай голямата ножица, "режи" смело наред и каквото ще да става. Много важно, че ще подмятат зад гърба ти с недомлъвки, не е болка за умиране. Според мен тяхното отношение в момента би трябвало да ти е по- обидно. И да се сърдят, няма да вечно. В един момент пак ще опрат до теб. Надявам се, че тогава ще са се смирили и ще те молят когато ТИ имаш възможност да им обърнеш внимание.
Е, ако и тогава са все така безпардонни и нагли.... за чий..... са ти такива роднини?!?!? Спокойно им тегли чертата и гледай собственото си семейство, те са най-важните!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 51 отговора