Аз смятам, че няма човек, лишен от вяра и от надежда. Просто всеки избира различна форма и формулировка за тях. 
Това трябваше аз да го кажаааааа! 
Ще разкажа накратко една случка.
Преди 15-16 години ми се наложи да постъпя в болница за задържане. Бях настанена в една стая с едно момиче / българска цинганка - каквото и да означава това/. Това момиче беше чистоплътно с бяла кожа, с дълга черна, красива коса. Беше много спокойна натура. Тя всеки ден четеше Библията. Много разговори водихме с нея относно Библията /каза, че я е чела няколко пъти и все откривала нови и нови истини/, вярата и т.н.
Заговорихме се и на неизбежната тема - "мъже". Тя ми сподели, че е имала голяма любов, но той бил разведен и родителите И не позволили, тя да се омъжи за него. Опитвала се е да избяга с него, но май смелостта им не е достигнала. И така... тя беше омъжена за мъж, който не обича.
Та, бих искала да попитам вярващите в Господ - тя според вас правилно ли е постъпила? Приемаше, че Господ /един вид/ желае тази нейна участ и я приемаше. Че това е добро за нея.
Това смирение ли е или примирение?
И за ябълката, никой не ми каза, на какво е символ?
Медицината е един доста успешен бизнес,както и фармацевтиката 