Викате ли в къщи?

  • 8 029
  • 159
  •   1
Отговори
  • Мнения: 800
Здравейте, напоследък няколко пъти се улавям, че викам по децата в края на деня. Наистина много съм уморена и изнервена, но това не го очаквах от себе си.  Откакто се чух, че викам по дъщеря си, започнах да броя до 30 преди да се скарам, за да овладея тона и думите си, ама понякога ситуацията е такава, че няма време да се брои ...(например решила е да помага на брат си да се катери по секцията - той е на 1 г. тя на 4). Да са ми живи и здрави децата, но са кое от кое по-диви и палави, малкият се води по сестра си и измисля даже по-големи щуротии от нея, а глезенето и налагането им ме изкарва извън равновесие понякога. Как се справяте с това да не креснете за някоя дивотия на палавото си дете?

# 1
  • Мнения: 8 999
Не се притеснявай, аз понякога викам дори и сутрин, а и на обед ми се е случвало.

# 2
  • Мнения: 2 197
Да, викам и то не само в края на деня. Такава съм си - ядосвам се, развиквам се  и след 2 минути ми минава. Същата съм и с баща и. Това е положението.

# 3
  • Мнения: 14 133
Случвало ми се е. Едва ли някой не е виквал на детето си. От няколко месеца се опитвам да се озаптявам , за да гарантирам спокойствието на една съседка, която ми заяви, че й идвало да дойде да спасява детето от мен. Всичко си е обаче за моя сметка, но няма как.  Дребният не е намалил белите си от това, че аз му говоря спокойно. Надявам се някога да стане.  Praynig

# 4
  • Мнения: 636
За съжаление - да, и то не само в края на деня, при това детето все още е само едно, при това не само викам, но и пердаша. Не съм съгласна със себе си, но това е положението. Потърси в този форум, има много теми по този въпрос.

# 5
  • Мнения: 14 133
И в другите подфоруми са се получили подобни дублирания. Не е в теб грешката.  Wink

# 6
  • Мнения: 2 479
Викам по всяко време на деня, когато се изнервя и ситуацията го "изисква" Mr. Green. Съседите са свикнали, децата също - дори не се трогват особено, освен ако не започна и да заплашвам с наказания...

# 7
  • там от където съм
  • Мнения: 1 073
Понякога  си изпускам нервите,но трябва много да съм се подразнила вече от нещо.Случвало се е и сутрин  и обед и вечер,когато има за какво да се вика!

# 8
  • Мнения: 14 133
Съседите са свикнали
Случила си на съседи, не са като тази нашата, дето беше ме обвинила за майка-тормозителка само, защото понякога повишавах тон.  ooooh! Вече страхова невроза ще получа  Laughing Тези хора сякаш деца не са отгледали. Много често вечер дребният реве само, защото е изморен, но и не иска да си легне . Какво ли й се върти тогава в главата на онази с богатото въображение.  newsm78

# 9
  • Мнения: 80
Викам много, просто съм си нервна натура. Особено когато се мотаят сутрин детето и таткото заедно, а аз закъснявам. Няма такава истерия като моята просто:))) Но пък и съседите викат, та сме квит.

# 10
  • Мнения: 9 052
да, случВа ми се и ми е много тъпо след това  Sad особено като видя как малкия повтаря по някога и вика, когато нещо не става както той иска. Затова се опитвам всячЕски да се въzдържам и не ми се случВа чЕсто да си иzпусна нервите   Wink Мног ое трудно понякога. Все пак сме хора и се иzморяваме доста  Sad

# 11
  • Бургас
  • Мнения: 1 787
Да викам и се мразя за това.Мразя да изтерясвам,ама вече нямам нерви. Blush

# 12
  • Мнения: 2 211
Напоследък рядко ми се случва.

# 13
  • София
  • Мнения: 1 124
И аз се присъединявам към клуба на викащите. Ми то по-добре да се вика, отколкото да се пляска, та си викам на воля, а за съседите не ме е грижа Embarassed

# 14
  • Мнения: 606
  Уверих се, че Марти не отбира нито от викане, нито от пердах. Хили се нагло и продължава с пакостите.

Общи условия

Активация на акаунт