Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Кърмене и захранване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 174 отговора

с трима мъже :)

Мнения: 1 810
Сигурно това ви звучи лошо, силно, неправдоподобно, анти-хуманно или както там ви се струва, но вече съм на предела на силите си. Стигнах дотам, че от известно време все ми се иска да умра – вече с нищо не се справям, не мога да контролирам живота си.
Последните 10 дни бях на гости на майка ми, тя все ми се караше за това ми желание да умра. Разбира се, изказът ми е пресилен, макар, че за мене вече става като блян, но ако искате вярвайте, живота ми стана абсолютна лудница. А аз отдавна не съм аз. Нито мога да си наредя дните, нито мога да си планувам дори едно-единствено нещичко, пък било и за месеци напред. НЯМАМ ВРЕМЕ! ПОСТОЯННО КЪРМЯ! ПОСТОЯННО!
И за да се словоизлияя тука, съм се примирила с факта, че докато пиша, ще се врещи у нас докато падне блока.
Всичко стана заради желанието ми да кърмя. Прочетох всичко в библиотеката, тук. Направих си книга с всичките лекции, питах за всичко, момичетата ме съветваха и да – всичко стана прекрасно. Кърмихме се, кърмим се и сега. С кърменето всичко е наред. НО САМО И ЕДИНСТВЕНО С КЪРМЕНЕТО. Всичко останало в живота ми се превърна в ад (казвала съм ви го и в други мои теми). И като започна да се замислям – всичко е така именно заради факта, че се кърмим. Заради кърменето НЯМАМ ДОРИ ЕДНО НЕЩО, КОЕТО ДА МИ Е ОСТАНАЛО НОРМАЛНО.
Желанието ми да кърмя е най-вече заради това, че първото дете не го кърмих, понеже АЗ не се интересувах да прочета тук и там нещо повечко и поради липса на елементарни знания относно кърменето, бебето ми беше успешно отбито на 50-я ден, след като изпълних всичките инструкции на майка ми и нейните сестри и роднини - вещи в занаята. След като споделих това с мамите във форума – докато бях бременна с второто дете – бях напътствана да прочета в кърмаческия и да – четох, четох, четох и разбрах колко много съм сбъркала с Алекс. Амбицирах се много, че ще кърмя второто бебе и още като бременна си купих помпи, мазила за гърдите и прочие. Още в родилното отказах да кърмя по час, а на поискване. Сблъскахме с традиционните проблеми – колики, недостиг на кърма в началото, изкарахме първите два месеца в най-силните жеги у нас голи, залепнали един за друг, кърмейки се нон-стоп, че само това ни успокояваше. Имах и разранени зърна през целите първи два месеца, а след това още на няколко пъти. Откакто започнаха зъбите (дотук три, а сега и четвърти) – на всяко избиване на зъбче, пак съм в рани.
Килограмите съм качила невероятно много, и за това бях си писала с вас, свалих до 78 и не мога да мръдна вече и грам надолу. Една малка тренировка на ден ми е достатъчна за да отслабна, но как да я направя, като малкия реве та се къса, понеже иска на ръце. За да суче. Суче, суче, не спира.
Наскоро се ядосах и го отдръпнах – писна ми вече. Като погледнах – нямам мляко! Това за пръв път ми се случи! И оттогава все гледам, като суче – ми той си издърпва бързо каквото има и после МЕ ПОЛЗВА ЗА ЗАЛЪГАЛКА!!!! А залъгалка не иска. Ходих до аптеката и дадох сума пари – към 30 лв. За РАЗЛИЧНИ залъгалки, да видим коя ще иска. И маркови при това, кви ли не. Не ще ни една. Иска на гърдата. Сигурно си мислите – „Е, кво толкова, и ние сме така”, но съм 100% сигурна, че не сте като мене. ЕДВА ЛИ НАШИЯ СЛУЧАЙ ГО ИМА НЯКЪДЕ – във всеки един момент малкия реве да е в ръцете ми, сълзите текат на река, сополите – също. Пищи, пищи, пищи, аз също вече се дера, много ми омръзна така.
Вечер, като стане 9 часа, почва да реве без да спира – спи му се. Мием го - аз или мъжа ми, обличам го с пижамката и го слагам да спи. Да, но не заспива сам. Иска на цицата. ОК! Лягам до него, и започва сукане 1 час, а съм мръднала, а се е събудил е се е разпищял до небето. И така, аз залепена до него, го чакам да заспи. През това време – ни ТВ, ни гък, ни стон. Александър яде шамари в другата стая от баща си, ако каже Бръм-бръм с колата си, понеже брат му изисква тишина и сукане. Детето си е такова, не ме винете, че аз съм го учила да спи така. Просто слушам НЕГО какво иска. Беше ми казано преди в друга моя тема, че като порасне и ще се оправи. НЕ! Порасна и стана по-зле – много пищи и се дере, щом го отлепя от мен. И с играчки не иска да играе, Ну погоди гледа по малко и това е. Но винаги се оглежда все за мене. А съм мръднала, а рев!
Има един-единствен период от 23 до 1 часа и това ми е всичкото свободно време – да се къпя, да готвя, да чистя, да простирам (често прането седи по 2 дни!!!! докато го прострем, никой не ми помага, сама съм и все държа бебето!!!!), да гладя, да ям, да пазарувам, ако щете, да кажа на мъжа ми какво има да свърши ТОЙ през следващия ден, защото аз съм окупация. (имаше един период нещата се бяха пооправили, но беше кратък).
И така, аз често изпускам подаръка си - периода ми 23-1 часа, понеже съм заспала и аз още преди малкия. И на другия ден е ад – нито мога да се измия, нито да свърша нещо.
А нощта как минава само????? АД!
Първо, с мъжа ми не спим заедно откакто съм родила, защото трябва място за бебето – нали спи до мене, да суче когато си поиска. Обаче то суче цяла нощ и направо ме хващат нерви вече – представете си как спите цяла нощ на една страна и все сте нащрек да не го задушите. Пробвах кво ли не – с биберони, закрепях го с възглавници, слагах мои дрехи, да му мирише на мене. Няма! Реве. Цялата нощ суче. То млякото свършва, но той си суче. Писна ми. Лови ме неква нерва, нещо чак в краката усещам вече като, че ми иде да ритам, да рева, да крещя. Не искам да кърмя цялата нощ. Четох статията за отбиване на нощното кърмене, но при нас и това не се получава.
На няколко пъти, като си взимам душ в „моя” период – 23-1 часа, чувам малкия чак в банята – дере се в спалнята, баща му го носи, друса го, но не. Пробвали сме – давал му е водичка, сокче, биба – но не, реве и пищи, докато не го взема аз и пак на цицата. Празна, пълна – там сме.
Никъде не ходя, не смогвам да се среша и измия вече, все кърмя.
Щом правя нещо друго, каквото и да е – врещи.
Щом го държи друг човек – мълчи, види ли ме – пак почва да пищи и се тегли да го взема.
Щом съм на масата и ям – реве, за да го взема в ръцете си. Не ми дава да ям и да не го държа – иска да седи у мен. И всичко иска да опита – квото и да му дадеш, все му харесва. Но не седи, като го държа, а стои. И ми гази краката постоянно, а аз в бременността получих разширени вени и ме боли. Чепи ми ръцете, обръща чиниите на масата, бърка ни и по чашите, хвърля хляба долу, а аз почвам да се ядосвам и вече не зная кво да правя. Ако го оставя да седи в неговия стол – реве, ама реве, ама рев, бе хора. Е то така може ли човек да се храни!
Наскоро бях на РД на племенника ми. Бях в СФ първо на преглед на бебето и от болницата – право в провинцията – на 160 км., и - на масата, че РД беше почнал. Кат пристигнахме, беше 17*30 ч. И аз тоя ден все още не бях яла нищо и умирах от глад. А бебето си го храних – на него си му носех в термобокса бурканчетата и си го храних и го кърмих милион пъти, естествено. Та, отивам на РД, леля веднага го взе от ръцете ми, та да ям спокойно и аз седнах да ям – мъртво гладна. Как почнах да хапвам и хлапето ми пак – рев, да седи у мен. Прехвърляха го хората един на друг, но той ме гледаше и сълзите му течаха наред със сополите и аз го взех – нали ми беше и болен. Почнах да ям с него. Трима човека пазеха чиниите и чашите около мене, а аз едвам хапнах малко, защото той искаше да яде от всичко, но яденето не беше подходящо за него. Не е захранен чак дотам все още. Почна да ме бие през гърдите, да му дам да суче. Бях много гладна и продължих да ям, а той рева и се дра, докато почна да кашля без да спира. На РД имаше около 30 човека и всички се чудеха, че се храня, а не ставам да си укротя детето и на мен направо ми стана обидно. Отидох в другата стая гладна и го кърмих повече от час – пробвах да се откъсна, за да ида да си доям, но той всеки път ревеше. Накрая ми донесоха там, в изолационната, една малка чинийка с торта и с това се изчерпа храненето ми. Да не говорим, че по пътя спирах доста, пак да се кърмим. Стигнах до извода, че не е гладен, защото си изяжда пюрето, че и десерт – плодово, дори и вода вече давам, та да ме пусне поне малко, но той пак си реве.
Спи ВСЕ с мене. Всички роднини са направо шокирани, като го виждат как не спи повече от 10мин. щом не съм до него! Може да откара целия ден без сън. А щом легна до него – спи по 2-3 часа, през които аз се побърквам – лежа на една страна, той ме дърпа за цицата без да спира, някой път гледам ТВ – филм със субтитри, без звук, някой път просто лежа до него и рева, защото така вече не издържам. Ама много ми е писнало. Много. Живота ми е вече неконтролируем. Алекс е зарязан тотално, аз нямам време да се облека, да се среша, нищо не смогвам да свърша – все Момчил, все кърменето, все неговото ядене.
Много ми е трудно да изляза, защото не мога да се облека. Вкъщи ходя по бельо откакто съм родила, така откарах и зимата. Несресана, мръсна, най-редовно не си мия зъбите. После ще вися в стоматологията. На гинеколог още не съм ходила. Лицето ми е адски мръсно. Още от бременността се каня да го почистя, но няма кой да ми гледа детето, нали е ревливо. Как да ида на козметик, като той през това време няма да суче. Кой ще го кърми! Направо ми излиза пре-солено, че в момента кърмя. Ще си плащам след това с години за това нещо.
А как искам да ида на фитнес, ако знаете. Искам да започна и на няколко пъти щях да го направя, но мъжа ми все е зает и не може да остане с бебето у нас вечер. Сама съм с децата, той ходи на частно.
Бях на сватба, сега като си ходихме, и сигурно 10 човека ми казаха, че съм станала двойна – това ми го казват, след като свалих от 92 на 78. А преди съм била винаги 55кг. Майка ми чак се издразни вече и се скара с един братовчед и му каза да види неговата жена първо! Всичките ми познати, които не са ме виждали от 10-ина години, ни гледали в Часът на мама и всички ми писаха, веднага да взема мерки, че съм станала свиня. Купих си и кростренажор, в началото тренирах по малко, но майка беше тука за 20-ина дни, и държеше малкия в другата стая. След това пробвах докато той е в хола с мене, но той пищи – иска да го държа. Пробвах, като заспи през деня – но той не спи повече от 10-15 мин., като ме няма се буди веднага. Пробвала съм на два пъти и през нощта – който иска да ми вярва – казах си – ще тренирам от 12 часа до 1. Но не! в 12.20 някъде мъжа ми ми донесе малкия ревящ и дерящ се! И сега си имаме украса кростренажор! При това Кетлер!
Друго – от известно време – примерно към месец, Момчил направо ми къса кожата на гърдата докато суче – впива си ноктите в нея и дърпа, дърпа, все едно я къса. Пробвала съм да спирам да го кърмя, да обяснявам, че така не се прави, че ме боли, но той си продължава. Пък и кой те слуша! Нали се дере, като му дръпна цицата. И нощно време знаете ли кво ми е – то дето си ми е трудно да спя, ми и тази болка отгоре.
Пробвах да си изградя режим. От месец и нещо се мъча да го следвам. В него стриктно следвам часовете, разходките, чистия въздух, навън уж ходим, белким се измори, та да заспи. Храня го – закуска, обед, следобед, вечеря – по час, „твърда” храна, че да е сит, но това с кърменето не намалява, нито се променя – все там си висим, на цицата. Продължавам да си следвам дневния режим – принтнат и закачен до вратата ни, все се надявам, че ще развия в Момчил някакъв биологичен часовник за физиологичните му нужди, но и това сякаш не помага. В тоя дневен режим има едни 30 мин. за мене – да се среша, измия, облека, и да пия кафе – вече почнах и кафе да пия. Както и да го погледна, обаче, аз съм си несресана, неизмита (сутрин очите) и си ходя пак гола, така че кво всъщност е изпълнено от графика ни – едното ядене по час. Всичко останало е като преди – той ми е на ръцете, аз не тренирам, къщата е на кочина, пазарувам когато както успея, мъжа ми пак си е ангажиран с негова си дейност, Александър за десети пореден месец е обречен да си се гледа сам – и той си го прави детето, а после яде шамари, че е окапан, че не си е изял манджата, че не знам още кво си...Добре, че ходи на детска, та поне там някой го гледа хубаво.
Темата ми почна да прилича на онази, за ревящия Момчил, но всъщност е така, защото нещата са все още така, дори сякаш отиват на по-зле, просто ясно за себе си осъзнавам първопричината за всичко, което ми се случва. Сега Момчил е близо 10кг. и половина, та си представете кво ми е на кръста, като постоянно това дете ми е отстрани на кокалчето, нали го нося, а той си „похапва” като му се прииска. Пробвайте да запалите газов котлон със запалка (обикновена), докато държите и бебето. Аз пробвах и с кенгуру, но и така не става – бебето ми е отпред и ми пречи да върша каквото и да е.

Така, да не разказвам още, защото всяка една от вас вече се е ориентирала накъде върви моят живот.
Това, което искам да ви питам, е следното:
Как да отбия сега Момчил възможно най-правилно? Как да започна, като той винаги след наяждане, при лягане, при изтекли 30 мин. от предишно кърмене, иска да суче. Какво и как да направя? Не искам вече да кърмя. Искам да „отлепя” полека бебето от себе си и да се върна към нормалния начин на живот. Аз имам и друго дете, което в момента бих казала, че е по-изоставено и от изоставените деца. Имам нужда да си обърна малко внимание от чисто естетична гледна точка, от хигиенична, ако щете. Имам съпруг, който изолирахме тотално от „семейния” живот, който тече в къщата ни. С него сме заедно от 15 години, но за последните десет месеца имам чувството, че се отдалечихме страшно много един от друг, понеже малко си говорим – не остава време за това. Все кърмя малкия, все го гледам нещо си, все съм над него, а той – в ръцете ми.
Жалко е, че залагам на отбиването, като на помагало за връщането ми към нормален начин на живот, но докато кърмя, за мене е ясно, че няма как да го направя – сукането е идеалния повод за малкия да ми виси в ръцете и да засилва желанието ми да не живея вече, защото всичко ми е объркано, извън релси, живота и нуждите на трима човека са цялостно изоставени на заден план, заради изискванията на най-новия член на моето семейство.
Дано ме разберете правилно. Разказът ми е разхвърлян и объркан, като мен самата напоследък, но пък го споделям искрено, така че искам и искреното ви мнение.

П.п. Да добавя само, че засега ще продължа да кърмя, докато не си изградя пълна и ясна представя как точно да отбия и как да проточа този процес поне до навършването на първата ни годинка...

Цитирай

София

Мнения: 3 035
Много страшно звучи тази история...
Може би би било добре да го оставяш на някого за по два часа, ако ще да реве, просто да свикне и с други хора, а ти да ходиш да релаксираш по някакъв начин, защото побъркана майка никому не е нужна...
Просто друго не ми хрумва за момента. Откъсни се на всяка цена!
Цитирай

Стая № 6

Мнения: 502
Това,което си написала,е просто ....как да кажа,ти имаш талант да пишеш,и то с огромно чувство за хумор! Много,ама много ти симпатизирам,също така прекрасно разбирам за какво говориш  и ти съчувствам от цялото си сърце!И не се сърди,ама се смях със сълзи,толкова хубаво си го написала! Hug Hug
  Ще ти пиша по-късно на лични,искам да ми кажеш в кое предаване си гостувала,за да те гледам!Съвет не мога да ти дам,и аз незнам как ще се отбиваме,вижда ми се мисия невъзможна засега...Но ти изпращам позитивна енергия,от която имаш нужда,много си ми симпатична и те прегръщам Hug Hug
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 467
Съвет не мога да ти дам, защото не знам що е туй отбиване.

Само да ти кажа (пфу и поучителен тон извадих  Laughing ), че не е нужно да се чувстваш виновна и кофти. Не става - не става. Какво толкова. Кърменето трябва да е приятно и да носи удовлетворение и у двете страни. Не е нужно да се превръща в кошмар.
Ти си майка на две деца и ще си им нужна здрава физически и психически още дълго време.
Няма перфектна майка. Но пък всяка Майка е най-добра за детето си.

Я си налей чаша бира (нищо няма да му стане на малкото), закачи го на цицата мъника и си пусни разпускаща музика  Hug .


Цитирай

под някое тепе

Мнения: 690
мисля, че трябва да го оставиш на друг човек /примерно майка ти/ за по-дълъг период от време 1-2-3 седмици, за да го отбиеш  Hug
щом се чувстваш зле, спирай да го кърмиш  Naughty мама и тя е човек и има нужди  Hug
пиши ни в кое предаване си гостувала  Hug
стискам ти палци и пиши как се развиват нещата при вас  Hug късмет  Hug
Цитирай

София

Мнения: 553
Оф, то поне на цицата си трае... нямаш гаранция че ако го отбиеш няма да стане по-зле.
Мисля че си е до дете, ако небеше цицата друго щеше да е.
Една приятелка в чудо се беше видяла, беше наела жена да го разнася бебето, че сама така сне поуспокояваше, а най- често и това не помагаше. Израсна го...

Пробвай за зъбките има хомеопатични свещички.
Изтреси се на докторката и й каже че си чела че бебе без причина не реве така да те праща по специалисти- гастроентеролог, виж и ушичките, може да сле улепили нещо от родилния дом и да се е получила някаква хронична инфекция.
Изобщо да се хване докторката да намери причината за този рев.
Цитирай

с трима мъже :)

Мнения: 1 810
Ох, да, майка ми беше тук за 20-ина дни и всичко беше прекрасно - тя го гледаше доста, аз имах време и да чистя, и да пазарувам и да готвя, да чистя, да обърна внимание на Алекс и дори участвахме в Часът на мама два пъти и посетих и една среща на ЛЛЛ. Предаванията в Часът на мама са стари - едното беше по повод на "Как отказах цигарите - съвети за бременни пушачки", а второто - приемните семейства (вчера беше продължението), когато аз зададох въпросите на мамите от форума, които не са от София.
Живот мечта! И разходки си правехме през тези 20 дена! Абе ...  Peace

Но тя се прибра и ние пак сме сами на фронта.
Аз последните 10 дни бях при нея, тя и леля ми е там, и братовчедите ми, доста се позанимаваха с бебето, но все гледаха да са близо около мене, че реве често да суче...

Много се замислям наистина да го оставя на някого поне за седмица, но все си мисля, че ще ни звъннат още първата вечер да идем да си го приберем.
Лошото е, че майка е много болна, ама много. Напоследък дори имам направо открити притеснения за нея и си й го казвам, че ме притеснява много. На ден й звъня по няколко пъти, че все ме е страх да не стане нещо, пък и сама е в момента - живее сама в трите ни къщи. Пази ги, народа е по чужбина...

Другото, което ме притеснява е наистина, че нямам гаранция, че след отбиването няма пак да си реве за ръце. И пак ще си тъпче ядене (твърда храна), по този начин ще му се увеличи приема на боклуци, защото колкото и да се старая да купувам хубава храна, от друга моя тема стана ясно, че няма вече нищо чисто. А в същото време ще му спадне имунитета след отбиването.

А оушънайди много ме замисли сега да ни няма нещо. То ние все сме на прегледи, та доктора ни гледа и в ушите често. Последния път наистина имаше леко възпаление, но мина, с капки. Иначе нашия личен ни знае, и там сме прословути с рева ни.

Аз много се чудя други майки, в моето положение, как се оправят. Да няма никой да ти помага, да се оправяш с всичко сам, а детето да ти е все на ръцете. Поне да мълчеше, за да се облека...
То и обличането е проблем, че като лъсна пред него гола, айде пак - досуква му се  Sick
Цитирай


Мнения: 521
galaUSA ,  Hug като оставим настрана факта, че имаш дар слово, искам да те питам да ли звъня, на една пълна дама, гостувала много пъти в часът на мама? Специалист по кърменето.!
Явно детето се чувства многонесигурно. Извини ме за въпросите - но той желано бебе ли е, в добри отношения ли с мъжа си? Остави го да реве и се погрижи за себе си, вземи бавачка за час -два и направи нещо различно.При мен е нещо  подобно - когато аз се чувствам зле, тогава дъщеря ми неспира  да мрънка, реве и да иска да я нося.
Та съвета ми е - промени първо себе си! Знам че ще ти е трудно, но пробвай  Peace  Praynig  Hug
Цитирай


Мнения: 909
galaUSA, съчувствам ти наистина!Разбирам колко ти е трудно, но не мога да ти дам конкретен съвет.
Познавам дете, което не е кърмено и ден, държеше се по подобен на описания от теб начин до първата си годинка.То не плачеше за цици, а искаше да бъде разнасяно и подрусвано само и единствено от майка си.Жената се беше превърнала в кълбо от нерви.

Имаш ли възможност да наемеш жена, която да ти помага?Разбирам, че на майка ти не е възможно.
Цитирай


Мнения: 8 414
Присъединявам се към Гъсето. Няколко пъти ми се е случвало да съм под стрес за други неща и ако мъжът ми е на работа и няма кой да гледа малката, тя мрънка и плаче през цялото време. Със сигурност усещат напрежението ни. Защо все се притесняваш, че не може да изчистиш и да сготвиш? Когато майка ти е била при теб също казваш, че си имала време за тези неща. Аз първото нещо, което бих направила, ако има кой да гледа малката, е да се погрижа за себе си-кафета, приятелки, козметик, фитнес, хубав филм или книга и чистене набързо като имам време.
Като бяхме на вашата възраст, също искаше да суче през цялото време. Отказваше да яде твърда храна. Затова и спрях дневното кърмене. Бяха коледните празници и мъжът ми си беше вкъщи. Занимавахме се много с малката, а когато огладнееше, той я хранеше и приспиваше на обяд. В началото пореваваше малко, но свикна. Нощем за съжаление сме като вас. Не мога да я отуча, буди се по няколко пъти и все още спи при мен колкото и да съм против.
Какво яде Момчил преди лягане? Защо не пробваш да му даваш нещо засищащо и тогава да го кърмиш за лягане. Така поне ще се скъси периода на заспиване.
Според мен трябва да се опиташ да намалиш кърменето през деня сега, защото после ще е още по-трудно. Освен това детето ти вече е голямо и спокойно може да го оставяш за по-дълго при някой друг. Така няма да се сеща за сучене. Важно е да си играете и гушкате много, за да се чувства бебо сигурен.
« Последна редакция: ср, 09 апр 2008, 19:48 от В_и_В_и »
Цитирай

с трима мъже :)

Мнения: 1 810
искам да те питам да ли звъня, на една пълна дама, гостувала много пъти в часът на мама? Специалист по кърменето.!
той желано бебе ли е,
в добри отношения ли с мъжа си?
Остави го да реве и се погрижи за себе си, вземи бавачка за час -два и направи нещо различно.

Не, не съм звъняла, даже сега се замислям коя ли е тя  Thinking

Да, Момчил е желано бебе, планувано, чакано с радост, но отглеждано без помощ - така се стекоха нещата с него.
да, с мъжа ми сме в много добри отношения, разбираме се добре, понякога на мене ми е крив света, заради командировките му, но той смени работата си заради това. Сега не е в командировки, но всяка вечер работи частно  Sad
от днес - ще работи вечер през ден, защото почвам фитнес от днес - крайно време е - през вечер ще съм на фитнес  Blush
За бавачка сериозно сме се замислили и двамата, имаме предвид една жена, но аз направо не знам как да постъпя с това ревливо бебе. Имам чувството, че тя сама ще се откаже след първото гледане на бебето  Confused

Но си много права - ИМАМ КРЕЩЯЩА нужда от време за себе си...

galaUSA, съчувствам ти наистина!Разбирам колко ти е трудно, но не мога да ти дам конкретен съвет. Познавам дете, което не е кърмено и ден, държеше се по подобен на описания от теб начин до първата си годинка.То не плачеше за цици, а искаше да бъде разнасяно и подрусвано само и единствено от майка си.Жената се беше превърнала в кълбо от нерви. Имаш ли възможност да наемеш жена, която да ти помага?Разбирам, че на майка ти не е възможно.

И мен затова ме притеснява отбиването - НЕ ми е гаранция, че ще се оправят нещата, но съм готова да рискувам и да отбия. Психически се настройвам за това вече...
Какво яде Момчил преди лягане? Защо не пробваш да му даваш нещо засищащо и тогава да го кърмиш за лягане.

Оооо, той винаги си хапва стабилно преди да си легне, ми месно пюре - домашно или на ХИП, със зеленчуци и надробен сухар вътре, а след това често яде и десертче - плодово пюре, сам го иска - пищи и се тегли на масата. В момента, в който е сит, почва да плаче отвратително, ние веднага разбираме, че му се спи - къпем го, пижамката и нататък знаете как е   ooooh!
Цитирай


Мнения: 156
Мила, моя син също иска да съм му все пред очите, да го нося или поне да го гледам като си играе. Мрънка, понякога се насилва и плаче със сълзи, но аз се правя на каменна и го оставям да плаче. Вече млъква след секунди. Е, ние не плачем да сме все на мама на цицата, защото се храним основно с изцедена кърма, та за това съвет не мога да ти дам. Но аз определено се опитвам да му покажа кой е шефа  Crossing Arms и сръдни не ми минават. И мен често ме хапе, бие и дере като се кърмим, но като ме дере му хващам ръцете, а като хапе набутвам бибата и го мятам в кревата докато реши иска или не иска да яде!   Naughty  На мен също няма кой да ми помага, но и детето ми е едно. Чистя през ден, готвя 1-2 пъти в седмицата в по-големи количества вечер или докато спи, или му пея като правя нещо друго. Дори успявам през ден също да тренирам пред ТВ-то по 30мин. Реве само като види прахосмукачката, но като я пусна плаче известно време и после свиква със звука, млъква и се заиграва! Честно, за мен кърменето на поискване е грешка и аз си признавам, че будех малкия в началото за да го храня, за да изградим режим. Сега виждам колко е ценно това, защото ядем и спим почти като по часовник +- 30 минути. Така всичко е под контрол.

Моят съвет е намери къде да го командироваш или си купи тапи за уши.
Цитирай


Мнения: 108
Нощем и ние сме като вас. Спи се само на цица, аз се подпирам с възглавници, почти не мърдам. Понаболява ме кръста обаче. Защо те е страх, че ще го задушиш? Да не е малък, така като те слушам, умее да се изразява Smile . А и не вярвам, че ти ще заспиш тоолкова дълбоко, че да не го чуеш, ако ревне. А малката и през деня иска да спи само с мен, а ако си спи сама много бързо се наспива. Но може и през деня докато той спи и ти да си почиваш, да спиш, то е ясно, че друга работа не можеш  да свършиш.
А пробвала ли си слинг? Понеже и Анна иска все да ми е в ръцете или някой да я държи, напоследък много сериозно се замислям за тази идея. Връзваш го на гърба си и си вършиш работата. Детето може и да се загледа в това, което ти правиш. Казват, че и тежеста на бебето не се усещала толкова в слинга. Все пак нищо не губиш, ако пробваш.
А за отбиването, и аз не съм сигурна, че нещата ще се оправят  Thinking . Аз например като бебе съм ревяла многоо, а не съм кърмена изобщо. А защо съм ревяла и съм искала все да ме разнасят никой не знае.
Иначе това, което описваш ми звучи като нашите първи 3 месеца, но аз имам кой да ми помага и не ми е било чак  толкова трудно, макар че доста често и аз лудвах.
Каквото и да решиш, пожелавам ти успех   bouquet
Цитирай

София, България

Мнения: 3 718
Галя, направо ме изплаши с този разказ. Не знаех, че се чувстваш така. Знам какво е бебето да ти виси постоянно на ръцете и знам колко може да изтрещи човек, но при мен това преминава като пофуча, покрещя и си го изкарам на някой друг. При теб нещата явно са се задълбочили. Ще ти кажа какво ми хрумва, пък ако искаш, пробвай.
Първо, мисля си, че е възможно Момчил да усеща твоята нервност и това да му се предава. Може би притесненията за майка ти са голяма част от цялостната ти настройка. Няма да ти казвам да се успокоиш, защото от собствен опит знам, че това не е толкова лесно. Но трябва да разчупиш схемата. Трябва да излизате повече. Хвърляй го в количката, обличай нещо и навън. Докато обиколиш парка на Герена или Заимов ще се е успокоил, ще е поспал и дай боже, ще е пропуснал висенето на цицата. Ако искаш обаждай ми се, аз съм навън във всеки удобен момент. Не се притеснявай, че ще реве навън, че ще пречи на някой. Хич да не ти пука, това не е важно.
Бих ти предложила да оставиш домакинстването за известно време. Помисли за жена, която да ти помага в къщната работа, докато ти играеш с децата си на въздух. Ти имаш чудесен дом и сигурно е един от най добре поддържаните, които съм виждала, но не си заслужава да се жертваш за това. Нека друг поеме част от тежестта.
Пробвай да промениш на малки стъпки ежедневието си. Купи си дрехи, в които да се чувстваш добре. Намери време за някоя глезотийка, фризьор, масаж. Фитнеса е чудесно начало. Само искам да ти кажа, че не знам как си изглеждала преди, но ти сега си изключително красива жена и никой няма право да ти натяква за килограмите. Сега си хубава с тенденция да станеш още по хубава.
Пробвай да носиш Момчил в слинг. Мога да ти дам да пробваш и двата вида, пък ако ти пасне да си ушиеш или купиш който ти хареса. Слинга разпределя тежестта на бебето по много по добър начин от кенгурото. Аз още нося Алекс от време на време, а го знаеш колко е голям. Със слинг дори можеш да тренираш и кърмиш едновременно при нужда  Wink
За отбиването не мога да помогна, нямам опит. Но предполагам, че ако нещата не се успокоят и кърменето продължава да е толкова неприятно за теб, отбиването е не лошо решение. Само бъди сигурна, че няма да съжаляваш. Ако се чувстваш уверена, че си дала най доброто и вече е време за логичния край, действай. Може би трябва да пробваш как ще приеме АМ от шише, постепенно да заместиш кърмене с хранене от шише...но пак казвам, тук нямам опит, не съм минала по този път.
Ако искаш, обади ми се и ще поговорим. Излизайте много, идвай на разходки с нас. И пробвай да не се притесняваш толкова за всички. Когато ти си добре и те ще са добре. Трудното ще мине, скоро ще се радваш на две порастнали момчета и ще се чудиш кога са били малки и беззащитни. Успех и не се давай  Hug
Цитирай


Мнения: 8 414
.....
 Честно, за мен кърменето на поискване е грешка и аз си признавам, че будех малкия в началото за да го храня, за да изградим режим. Сега виждам колко е ценно това, защото ядем и спим почти като по часовник +- 30 минути. Така всичко е под контрол.

....
Според мен новороденото трябва да се храни на поискване. Като стане на 3-4 месеца може да започне да му се изгражда режим. При нас за съжаление беше точно обратното. Като стана на 4м. искаше постоянно да суче. А режима  как успявате да го спазвате, когато излизате. Трябва да носите всички манджи със себе си, защото човек не винаги може да се съобразява с това кога спи бебето или кога яде.

galaUSA, защо не пуснете някакви изследвания на Момчил. Момичетата преди това са те посъветвали.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 174 отговора