Хиперактивност с дефицит на концентрация - тема 3

Ние с мими току що се прибираме от детско парти - РД на едно момиченце от нашата детска градина. Аз много се притеснявах преди да отидем (типично за мен ), защото знаех че ще има много дечица - цяла една група от ДГ. Родителите на рожденничката бяха наели клоуни да забавляват децата. Мими сама си избра костщма, с който да бъде облечена (имаше такива за всяко дете) - беше паяче . После видя, че на всички им слагат коронки на главите, отиде да си поиска и тя. В началото се включваше активно в общите забавления, но после изведнъж сякаш изгуби интерес и "влезе" в нейния си свят. Прави ми впечатление, че у дома се държи изключително адекватно. Общува с нас, играе със сестра си, даже преди малко ме уведоми, че е свършила хартията в тоалетната. Но има ли хора наоколо, се затваря сякаш, погледа и става някак различен, знам ли, хаотичен по-скоро.
За цветовете - когато открихме проблема у Мими, тя не познаваше нито един цвят (беше тогава на 3г.8м.). Даже незнаех как да и обясня какво изобщо означава думичката "цвят". След като започнахме работа с логопед, в рамките на няколко месеца се научи да разпознава всички цветове, още преди да е проговорила дори. Така че спокойно, всичко се научава.
Веселче, ей това изречение ми върна голяма доза от оптимизма: Джени Макартни много хубаво казва във интервюто пред Опра и Лари Кинг-"Когато написах в Гугъл какво означава "аутизъм"  първият сайт беше озаглавен:"Аутизмът е обратим и се подлага на третиране" и аз с тази постановка психическа започнах да търся специалисти,алтернативи,методики". Благодаря ти! Моята майка е много силен човек, много ме подкрепя. Макар, че живее на 300км. Тя е непоправим оптимист и когато ми се обажда по телефона, никога не забравя да ми напомни, че Мими ще се оправи и всичко ще е наред един ден. Но свекърва ми много трагично приема състоянието на Мими. Никога няма да забравя реакцията и, когато се върнахме от психиатър и диагнозата вече беше поставена. Дойде у дома, плачейки и започна буквално да опява с какво синът и (?! ) е заслужил да му се случи такова нещо. Аз сякаш не съществувах. Детето също. Но горкият син... Дето все добро гледа да прави, да го сполети такова нещастие. Как се почувствах тогава, няма смисъл да обяснявам.

Що ли ми звучат познати тези думи  .Мойта все повтаряше - Ама на кого си се метнал такъв лош бе Мишо - баща ти беше толкова добър и послушен   .
Та познавайки кривата на мислите и думите и - директно отидох и обясних диагнозата така."Аутизма е заболяване и според някои изследвания се предава от баща на син.Така ми каза професорката "     .
Не коментират вече откъде е дошло.Веднъж си позволи да вметне нещичко и и напомних тези професорски думи  ./Тя моята свеки няма начин да провери дали е истина - не е прочела нито ред по въпроса, дори епикризите му не е прочела/

Сега само повтарят колко красиви внуци имат - момичето се е метнало на свекървата, момчето на свекъра.Аз явно съм само инкубатор, но не и носител на гени /освен когато не слушат/

Мари_Анка това за свекървата ме развесели, но ти съчувствам. При мен сестра ми дори дава пример с мен, че и аз съм била такава и съм се оправила.

dorothy, сега и аз вече гледам от към веселата страна на нещата, ама тогава ми идеше да я убия. Имаме си още изцепки. Мими беше на 1г.3м., когато двете с нея заминахме за родния ми град да си довърша образованието. Майка беше безработна тогава и докато аз бях в университета, тя я гледаше. Когато си дойдохме тук, Мимка беше на 3г. Още и представа си нямахме, че имаме проблем. Та свекърва ми тогава каза: "Майка ти уж е детска учителка, а пък на нищо не е научила детето."
Преди около месец реши, че ще води Мими на някакъв екстрасенс, който бил техен познат и обещавал че ще оправи Мими само с три сеанса. Аз дълго се опъвах, ама накрая кандисах. Та взеха я свекър и свекърва със себе си и я помъкнаха. Сеансът беше само един, щото "екстрасенса" казал, че психоложката си е свършила чудесно работата и Мими нямала нужда от него. То това и ние си го знаехме, ама друго е да им го каже "екстрасенс".
Като разказах последната случка, се сетих да питам, дали някой е ползвал такива услуги от "трети вид", при кой е водил детенце и доволен ли е?

Общо взето като чета   във  всяка  къща е едно и също 
Относно услугите от третия вид аз мисля че бях писала  лятото   приятелка на майка ми похвалила  един  екстрасенс   от Москва  идвал няколко пъти  в годината в България  страшно помагал    Въобще  с две думи видоизменял  човека  оправял всичко  само срещу   50 лева .Аз не  исках  да ходя    ,не защото не вярвам в такива неща ..просто имах присантимант че нищо няма да стане .Голям смях падна отидохме    аз  си излях  душата на  един   добре изглеждащ руснак  ... и      той реши   че на  детето няма     да прави сеанс     тк  не спирало  , а чрез мене щял да повлияе на детето . Вярвайте ми нямах  търпение да свърши цялата процедура..то  не беше  бодене с едно  шило  то не бяха повтаряния на изречения  и  тн  До  там бяха срещите ни с третия вид , каза  че има нужда от 5-6  сеанса още пак  чрез  мене  щял да действа  но аз не отидох  .

Иначе   водихме  детето      едно  6-7  пъти  при една   баба  която лее куршум от нея мога с ръка на сърцето да кажа че имаше  ефект ..Дани от страх не беше се качвал на люлка  до  4 г и   5-6 месеца  след 3-4 сеанса    сам се качи  , стана по спокоен  и мисля че бабата му повлия ..


нови материали съм качила може да  ги разгледате   

При мен най - интересното е , че никой от роднините ми не иска подобно нещо, не само защото не вярват в подобни неща, а най-вече защото от цялата рода аз съм единствената, която смята , че детето има проблем / не казвам, че е болест, с аутизма нямаме нищо общо, но все пак късното проговаряне си е проблем /. Та при нас единствените, които са ме съветвали да прибегна го подобен род услуги са забележете учителките от яслата и детската градина.Дори са си правили устата да ме насочат към добър екстрасенс. Никога не съм и помисляла да го направя, защото едно, че не вярвам, второ поскоро се опасявам от отрицателен резултат, в смисъл, че какъвто си е чувствителен при първа среща с непознати да не вземе да се стресне.Все пак не се знае кой с какви методи работи и какво точно ще му прави.
А той си е доста чувствителен и преживява дори обикновени напръв поглед неща.Днес например майка ми искаше да го изведе на разходка, но понеже той много рядко я вижда /2-3 пъти в годината, живее на 300 км/ и както не беше лягал на обед, тъкмо го приготвих и ги изпратих и видях, че изглеждаше притеснен от цялата тази работа / все има страх, че ще го оставя и няма да ме види/ и след половин час тя ми се обажда, че заспал. Отишли на гости у една нейна приятелка и той си легнал човека и заспал.Това със заспиването не му е за пръв път , забелязала съм, че в късния следобед, ако е по-уморен и се случи нещо, което го притесни или ядоса заспива от раз.Няма значение къде се намира.Заспивал е в мен, като сме били на кафе с мои приятелки, а ако искам да го сложа на обед вкъщи изобщо не ляга.Спи само , когато ходи на градина.
Малко дълго се получи, ама моля да ме извините.

Здравейте майчета. На мен днес ми бе много мъчно, защото едно детенце от групата на моето момченце имаше рожден ден и ние естествено бяхме поканени, но аз разбира се благодарих на майката и обясних, че няма да отидем. Много се разстроих и дори се разплаках, съпруга ми на свой ред ме упрекна и ми каза, че трябва да го заведа и да не го деля от такива събирания ама аз нали си го знам така и не го заведох.Но вместо това отидохме на една полянка близо до нас, кэдето играят децата и за моя радост покрай кака му и още едно момиченце, които викаха "готови старт" и си подаваха обрачи той взе единия и викна"тотоии тааа"и го подаде на кака си. Бях изумена!После това се повтори няколко пъти.Когато се прибрахме, обядвахме и отидохме да спим той пощуря изправи се на леглото и започна да вика "тотои тааа" и скача, отново и отново а аз щастлива.Покрай това започнах да го питам на колко годинки е той ми показва и вика "четии"(това го знае),започнах да му казвам думичките, които знае, а той скача смее се и повтаря.Не му се спеше и аз го оставих да играе- беше го заслужил, но умората си каза думата в 17ч. той заспа.Тревогата ми беше компенсирана със голяма радост.

Във  никаъв  случай не делете  децата   ,това е за тяхно  добро   ,няма   значение  че   не могат да говорят  или  че не знаят как да се   държат  всичко  това се учи постепенно .Те самите  е хубаво  да се сблъскат и със  това... неможе да  са изолирани .
Зламома  другият път да си   първа на  купона и  горе  главата   

Следнащата седмица друго детенце ще има рожден ден там също ще сме поканени, защото с майката сме приятелки от години и децата ни са заедно обещавам да го заведа . Не ме притесняват самите партита ,а това че ги правят в едно кафе, където има много хора от града и си мисля, че всички нас ще гледат . А и това, че майките знаят че детенцето ми е по- различно  и го гледат много любопитно и съжалително, сякаш е от друга планета

ZLAMOMA, и аз съм минала през всичко това, което разказваш. Връщаш ме две години назад... Чувствах се по същия начин, непрекъснато имах чувството, че всички гледат Мими... В последствие се оказа, че като споделя на някой за нашия проблем, реакцията винаги е такава : "Така ли? Ако не ми беше казала, изобщо нямаше да забележа." Така че, спокойно! Блувелвет хубави ти е казала, поканят ли ви на купон, непременно го заведи. И аз в началото избягвах срещите, седяхме си у дома, аз бях отчаяна, объркана, съжалението на приятелките ми ме убиваше... Но вече всички отдавна свикнаха със странностите на Мими и не се впечатляват. А дечицата са израснали с нея от бебета и много я обичат. За тях тя е като всички.

Нас в детската винаги ни канеха и още някои от тях ни кянят. В училище само някои деца, на като започнат на детските купони с викторините и моя се спасява на някъде и изпада просто в депресия. В последно време се сетих да го карам да снима и той се просто събужда веднага и започва да снима и добре се справя.

За трети лица  не сме прибягвали до услуги, ако не смятаме лекарите за такива  .

За екстрасенсите - аз най-лудото което съм правила е музикотерапия  Поне аз го възприемах така - ще слушало детето през костната си ситема филтрирана музика и току виж поумнее  Бяхме супер, ама супер скептични. Обаче....детето не направи скок с развитието си, то направо започна да галопира напред.... Беше много интересно да гледам промените след всеки сеанс...   Детето ми не само "проговори" ами сме и в етап, когато не мъква и за 5 секунди и постоянно викаме из къщи за да го надвикаме да си чуем приказката  с мъжа ми. Никакав шанс да е тух и за 1 минута нямам. Все едно наваксва да изприказва всичките приказки, дето не ги е казал за 5 години....
Друго което му се страваше "лудост" е това, че като го четкам с четките, ще започне да общува с непознати... Е да, лудост, ама си има и обеснение и детето вече не само общува, ами и ги заговаря сам. Преди се криеше зад мен и чудото да стане не отваряше уста...сега не млъква 
Другото което сме правили не ми се струва чудно. То си идваше бавно и постоянно като резултат от много работа. Обаче "проговарянето" след музикотерапията беше като магия, та според мен може да влезе в графа "лудости" от моя страна.
И да, пак ще направим музика, само да мине малко време(да му се намести всичко в главата, музикотерапията не може да се прави постоянно и се чака месеци след една примерно 20 дневна терапия)
Аз никога не съм имала чувството, че ми гледат детето странно... може би защото самата аз 4 години неисках да приема, че то има проблем. И не забелязвах подобни неща.

Здравейте,относно рожденните дни,ние май сме най-зле,защото нас обикновенно ни забравят Дори приятелки,които иначе ни приемат,макар,че Ана-Мария е добро дете,проявява повече ентусиазъм само при свещичките на тортата,ама това всяко дете им се радва,сега като се оправи времето смятам да правим разходки в планината,а може и да я водя на плуване в София,поне ще и бъде приятно,надявам се,че в училище ще успее да намери някакви приятелчета  ,за да не е самотна,защото иначе е много контактна и весела,но  Макар,че може и аз да бъркам,защото в новата група от тази година така и не успях аз да направя някакви контакти с майки на другите деца,на няколко пъти попадах на приказки по мой и на Ането адрес и спрях идеите за някакви контакти,едното добро утро и това е... ,ама всичко ще се оправи  

Хей, като прочетах за плуване се сетих .
В градчето, в което живея е на брега на морето имам и апартамент, в който не живея- свободен е и мога да го предоставя (безплатно)на някой, който желае да си заведе детето на море.    Само трябва да ми се обадите.Така ще можем и да обменим опит

Много ти благодаря за предложението,ще се радвам да пишеш и ако мога с нещо да ти помогна,нямаш никакъв проблем.Пиши за всичко,което те притеснява,за съжаление аз не мога да се похваля с успехите на момичетата от форума,но работим здраво с Ана-Мария и дай-боже тя да започне да говори,защото от септември трябва да бъде ученичка