Нужен ли ни е психолог

Горкото дете. От яслата е според мен. Изживял е голям стрес. Моето дете като тръгна на градина изживя подобен период - ни се води, ни се кара. Реве, тръшка се за най-малкото нещо, буйнства, не слуша, не спи спокойно нощем. А приспиване то вечер беше истински кошмар - продължаваше часове. Преди да тръгне на градина си спеше като буба на обед, сега и дума не може да става за такова нещо. А определено има нужда от сън, очите му се затварят, но то казва - не, не ми се спи и реве като магаре. Стана изведнъж агресивен, ей-така без нищо нападаше случайни минувачи-като побеснял беше. И аз ужасно се бях притеснила, ужасно. Изчетох сума книжки по детска психология и обмислях вариант да потърся специалист. И изведнъж някой като че ли ми подмени детето и върна слънчевото и обично момченце, което той беше преди градината. Кротък, послушен - направо не е завярване. Изведнъж като че ли порастна, сега има поведение на възрастен човек. целия период трая два месеца и свърши внезапно, изведнъж, както и започна. С края на този период приключи и пълната му адаптация в градината. Сега отива на градина с усмивка, казва "Извинявай", "Благодаря", "Добър апетит"- абе направо не е за вярване. Само дето спря да спи на обед, това остана като трайна увреда.
Много е трудно, но ще мине според мен. Опитайте се да сте спокойни и търпеливи до колкото е възможно. Колкото по-нервна и обезпокоена се чувствах аз, толкова детето ставаше по-несигурно и капризно. Така че разковничето е търпение и обич, независимо от проявите му.

Това е период, лош, но период. И голямата ми дъщеря изпадаше в истерии. Тя си е направо хиперактивно дете и никак не е лесо да я гледаш по цял ден, но с яслата нямахме проблем. За психолога - може да се консултирате вие, за успокоение. Иначе има един неоспорим факт - каквото е състоянието на майката, такова е и на детето. Явно жена ти е изнервена и уморена - нормално, затова и детето нервничи. Нека се успокои, да си почине. За яслата - също. Тя трябва да е сигурна, че това е добро място за детето и, да го води уверено и с настроение сутрин. Малките следят реакциите на родителите си и така реагират и те. Нека не се поддава на манипулациите на плача и, до колкото и е възможно да говори винаги спокойно. Много е трудно, но ефекта е поразителен.
А детето е по-спокойно с теб, защото бащите по принцип са по-уравновесени и по-спокойни от майките, готови за игра и времето, което прекарват с децтата си е посветено изцяло на тях, а не разкъсано между тях, манджата, чистенето и куп други неща.
Стискам ви палци.

Моля ти се, не ме разсмивай с тези глупости за плача. Ще плаче, разбира се! На теб ако нещо не ти харесва или те е страх ще си мълчиш ли? Хайде стига с тези псевдовъзпитателни методи. Няма тук отстъпване или неотстъпване - щом детето плаче, то има някаква причина. И ти ли си привърженик на дисциплинирането с рев?

Децата реагират по различен начин когато са с майка си или баща си. И преценката на родителите за една и съща ситуация може да е различно. Ако детето се чувства толкова добре с баща си, то нека той да си вземе отпуска и да постои с него вкъщи.
Както казват психолозите, усещането на децата за майчина и бащина любов е различно. Майките обичат безусловно, а любовта на бащите трябва да се заслужи.

RadostinaHZ, цитирала съм и съм отговорила точно и ясно. Не става въпрос дали ще плаче или не едно дете, а дали плачът ще стане начин да манипулира родителите си с него. Разбира се, че плачът винаги има причина и в 99% от случаите при двугодишно дете тя се открива бързо и лесно, но това означава ли че ако се събуди и иска да играе в 3ч през нощта, трябва да го вдигнеш от леглото с усмивка и да си поиграете, защото иначе ще плаче и ще се тръшка. Далеч съм от мисълта, че няма родители, които си отглеждат така децата и те растат спокойни и весели деца, но в случая човека иска решение на ситуация, която е проблемна за него и семейството му.  Нищо от казаното от мен не е "псевдовъзпитателно" и не съм си го измислила аз, всеки психолог и педагог би казал същото.

Аз си мисля че това е някакъв период, в който колкото и да е трудно трябва да сте много търпеливи.  Доста деца минават през това в периода на адаптация към ДГ.
Според мен не ви е нужен психолог, хомеопатични лекове за успокоение и т.н., това ще отмине така като е и дошло.
Мисля че ако детето се остави да се " нареве" това само би задълбочило проблема и би го направило по-неуверено.
Може би в този период колкото и смешно да звучи то се терзае " дали ме обичат мама и тате? Защо ме пращат на градина ? " и т.н.

Мен не ме е било страх от манипулиране от 2-годишно дете. Дори не ми е минавало през ум такова нещо.
В случая ми изглежда, че детето е много разстроено и се захласва. Явно се страхува и то много. Има нещо, което го тормози. Това не ми прилича на тръшкане за една играчка. Затова и не мога да говоря изобщо за манипулиране с плача. Разбира се кога едно дете се опитва да постигне своето - ако за 1-2 минути не му обърнеш внимание то самичко спира и детето само се ослушва и евентуално пак започва да реве. Но тук не оставам с такова впечатление. 

Снощи като се нарева по врема на баня и обличане, само след 2 минути беше забравил всичко и отнове се хвана да се чуди каква беля да измисли, и дума и не ставаше да ляга (не и не). Същото държание вечер имаше и през времето когато ходеше на ясла, пак не искаше да се къпе и да ляга, а сутрин не искаше да става. Да е наплашен от банята, едва ли през останалото време не оставя човек да влезе вътре без да влезе след него. Мисля си, че като сме споменавали думичката "ясла" пак се е сетил за какво иде реч и продава същите номера. Обмисляли сме преместване в друга ясла но тя е много далеч и движението до там е много натоварено, аз тъгвам много рано за работа следователно съпругата ми трябва да го води а тя няма шофьорска книжа и трябва или такси (скъпо) или да лавира пеше през опасните улици. Може и да пробваме но се чудя дали ще има ефект, може и да има ако сестрите там се държат по-добре с децата.
Може и да е период но попитах за хомеопат, за да може да предпише нещо за успокояване та да се кротне малко.
Бях чел за едни капки на Бах, ето тук има малко инфо: http://www.angelfire.com/alt2/subtle_energy_healin/bach_flowers/rescue_remedy/
В белите държави давали капки на Бах на децата които тръгвали на ясли или градини за да не се стресират там, че стреса водел до отслабване на имунната система и затова толкова боледували там.
Някой да е наясно с тях, има ли ги по нашите аптеки ? Одеве проверих в една тук до работа и аптекарката ме изгледа като ....

Потърсете психолог. Да се чудите сами и да пробвате различни видове капки и т.н. не си заслужава. Никой не е казал, че трябва непременно да се съобразите или съгласите с това, което казва някой специалист. Все пак вие сте родителите и носите отговорност за детето си. Но явно така не може да продължава.

Според мен детето е в периода на "кошмарните две". Има доста теми, може да пуснете и една търсачка.

Във вашия случай мисля, че детето манипулира майка си с рев. Все пак говорим за 2-годишно, не 2ву месечно . Щом нещо не му изнася то изпада в истерии, много деца в този период започват дори да се захласват, да си удрят главите в земята или стените и т.н. Спира когато получи каквото иска. Щом детето се държи нормално когато майка му не присъства, аз бих потърсила решението на проблема в нея.
Добре е да посетите психолог, вярвам че той ще ви каже това което ви казах и аз, но и ще ви посъветва как да излезете "сухи от водата", а и мнението му ще тежи пред съпругата ви.
Успех в избора!

ПС. Преместих темата.

Хомеопатични лекарства се продават само в специализираните хомеопатични аптеки. Особено монопрепаратите. Но аз наистина не бих препоръчала самопредписването на лекарства, били те и хомеопатични. Важно е да се определи дали ТОЧНО това е лекарството за вашето дете, да се определи къде е корена на проблема и каква потенция (сила) на лекарството да се изпише. Не си самопредписвайте нищо да не се разбъркате още повече:)
Btw заведете го на един преглед при лекар - хомеопат, може да се окаже по-резултатно отколкото очаквате:) И не е скъпо.
Искрено ви желая да преборите положението съвсем скоро 

Тук има цяла тема за  капките на др.Бах ако имаш време я погледни  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=165501.320
 аз ползвам за моето дете, но всичко е много различно  и индивидуално .

имам чувството че чета за моето дете( само дето моят мъж е скаран с интернет  ) . Имахме същия проблем и не разбрахме откъде идва. Мислихме че е от яслите ( и ние пробвахме но само за 2 месеца, после се разболя по-сериозно, но това е друга история).  Когато говорих с персонала там, ми казаха че е много кротък, не плачел, играел си, тихичък( което не е характерно за детето ни и т.н., описаха ми го като ангелче. Спряхме яслите по здравословни причини, баба му го гледа и така, в началото слушаше, сега й се качва на главата в буквалния и в преносния смисъл. Но това тръшкане и противоречене и изобщо това което описваш, мина. И сега е много палав, но то си е характерно за него. Почнахме да спим по цяла нощ на 2г. и 6м, а педиатърката ми каза че моето дете с неговия темперамент е съвсем нормално. Според мен всичко ще отшуми, знам че е тежък период, но трябва да сте спокойни, иначе успокоителните не помагат при хиперактивните деца. Бяха ни предписали някакво сиропче, защото аз вече не издържах да ходя на работа и да не спя през нощта, но на него не му подейства. Помагай повече и всичко ще отмине. Сега търси повече баща му , а не мен.

Какъв психолог, какви есенции ...
Нормално е, едно дете да търси майка си. Моята дъщеря е на 3г. и още ме търси  - сутрин, вечер, по всяко време...
Детето е преживяло някакъв стрес на яслата, реагира по остро, навлиза в перода на "кошмарните две" /за които можеш много да прочетеш тук/. Вероятно, няма кой да Ви помага, и двамата със съпругата си сте изнервени, нормално е да "предадете" състоянието си и на детето...
И не знам защо очаквате, че дете, което почти не може да говори, когато е ядосано, неудовлетворено, гладно, спи му се и т.н. ще скръсти ръце в будистка поза и ще Ви обясни точно как че чувства, а няма да заплаче.
Извинявам се, ако тона ми е по-остър, но със съпруга ми го минахме този перод. Моят опит е следния - когато, спряхме да се караме защо детето търси мен, а не баща си, когато спря да ме обвинява, че малката много ме манипулира, а започна повече да общува с нея и т.н. нещата се нормализираха.
Реасе

съгласна съм с УстатА, по-спокойно, всички минаваме през това