Странен РД в детската градина

албена, ако правилно чета лентичката ти, дъщеря ти е почти на 7 и според мен няма значение дали са върнали децата след партито или не
те са големи и ако не същия, то на следващия ден, щяха да си обсъдят кой къде ходил, какво ял и с какво играл
и ситуацията - защо аз не съм канена - щеше да е пак налице
а животът си е такъв - нито може всички да са ни приятели, нито да ходим на всички хубави места...

Мисля, че ако следобедният сън е мъка за голяма част от децата то следва ДГ да си преориентират програмите. Винаги съм била на тази позиция, но знам, че за тях е много по- лесно обратното, както и да е. Много деца нямат нужда от него и е проблем, но това няма много общо с конкретната ситуация.

 За преглед,за английски,за тренировка,за РД-факт е,че на много деца се налага по един или друг  повод да излязат от градината и после се връщат.През това време другите са яли,спали и не знам още какво.Но едва ли на някой му е направило особенно впечатление.В случая детето според мен се е обидило,че не е било поканено.

Да, ок.Аз споделих къде би могло да има проблем в подобна ситуация.Зад недоволството, че не е поканено да прозира яда, че то е трябвало да спи, а не да играе и то...

Абе, някак по- лесно да му обясниш, след като то само е чуло хвалбите. Друго си е демонстрацийката И не ми сравнявайте прегледа от лекар с парти за РД, просто е неуместно. И преди да отсъдите, че някои си щадят децата, помислете си хубавко, вие как приемате това нещо, ако не тябваше да го напишете у форума. Отново целта е да с епокаже как някой с анад нещата, а други излишно драматизират. Ох, добре, че е форомът, ей!

И какво странно има?Откъде накъде майката на рожденичката ще се съобразява с това как са се почувствали останалите деца?
  Направо недоумявам как е възможно толкова майки да мислят така. Десетки страници изписваме възмутени от факта, че някое двегодишно дете хвърлило пясък по нашето, че учителката повишила тон в градината, опитвайки се да усмири има-няма 30 непослушковци, рискуващи да се наранят на някоя катерушка, че някоя стресирана баба направила забележка на нашето дете или го почерпила със "Зрънчо".Същевременно  считаме за нормално да бъде ранявана психиката им много по-дълбоко заради демонстративното нежелание на някои родители да се поставят на мястото на друг, полагайки съвсем мъничко усилие. Сигурно не трябва децата да бъдат "изнежвани", за да не бъде тежък сблъсъкът им с действителността, но тръгвайки по тази логика не трябва да им четем приказки-изпълнени са с несъществуващи герои и в тях винаги доброто побеждава , да им пеем песнички, да вярваме с тях в Дядо Коледа и пр.  Наистина, понякога няма начин всички да са щастливи, но не може ли поне да се опитаме да спестим някои неща, вместо да изхождаме от презумпцията "никой на никого не е длъжен". Ми това са 3-4-5 годишни дечица, за някои това са първи стъпки в осъществяването на по-трайни социални контакти, някои за първи път получават покани извън кръга на приятелите на родителите и роднините. Представяте ли си как се чуствуват по-затворените деца, които никой никога не кани, защото не са от "популярните" в групата?
 Може да прекалявам с обобщенията, но ми се струва, че отказвайки да дадем тихичко поканата,когато е възможно, допринасяме за това и нашето дете да се научи да не се съобразява с чувствата на другите, утре да пренебрегва съучениците си в училище, които не са негови приятели, да предреди с колата си чакащите за ляв завой например.

Ще се опитам да бъда под нещата.Пресен пример:дъщеря ми не е поканена на рожден ден,а нейната най-близка приятелка е поканена.При това момичето,рожденичката,го е направило по най-глупавия начин,шепнешком е съобщило на приятелката на дъщеря ми.И какво от това?Аз й казах,че не е възможно и не бива да се харесва на всички.Ти приятелка ли си й?Не.Ти си й просто позната.Е?Защо да те кани?Можело е да го направи тактично,не демонстративно.Обаче толкова й е било сивото вещество.

На мен нямаше изобщо да ми пука, честна дума. Миналата седмица в групичката, която посещава детето ми, едно момченце раздаваше покани за рожден ден и искаше да даде и на моя син една. Баба му каза, че не може, защото не е поканен пред детето ми-просто си е натактична и не е моя работа да променям това. Ако детето ми беше ревнало, че няма да ходи на рд, щях да му обясня защо няма да отиде, а не че нямат място у Сашкови.  
А за обедния сън- даже да не ги бяха върнали в градината след партито, другите все ще са забелязали, че отървават спането. Все едно по каква причина някой не спи на обяд- за другите все е за предпочитане те да са на негово място.

И във форума и по темата пиша само личните си размисли и страсти- точно това, което писах тук бих си помислила и "навън", а именно- не е нещо чак толкова странно и недопустимо, а нещо, на което следва да науча децата, че е преодолимо и не непременно нередно.

  Приемала съм го точно така,както го написах.
  Налагало ми се е да обяснявам защо не е поканена на нечий РД.Обясних го веднъж и детето го разбра,от тогава не сме имали проблеми,че някой някъде не я е поканил.Още повече,че моите са две и често се случва да поканят едното,но не и другото.Това не значи,че поканеното няма да отиде на РД на приятелчето си за да не обиди сестра си.Децата са достатъчно умни и разбират стига някой да си направи труда да им обясни вместо веднага да се тръшне заедно с тях.

Вярвам, че това е към мен, нищо че не си ме цитирала  ...

Да, над тези неща съм. Смятам, че подобни драми са част от израстването ни и не смятам, че трябва да ги спестявам на децата си. Имала съм такива случки и моите деца не са били канени на всички рождени дни и на тях им е било мъчно и тежко, а на мен ми е било мъчно за тях, но какво да се прави. Изобщо и през ум не ми е минало да коря другите родители или деца, че не са поканили моето, така преценили така направили. И аз не каня всички. Обяснявам на децата си ситуацията както я чувствам и толкова.

Точно така или ще моля за покана и за другия. Ходи само поканения и толкова.

 Последен опит , честно. Не, изобщо не смятам, че има място  за тръшкане и драматизиране на подобни случки (още повече, че да си призная, почти ежеседмичната логистична операция по водене, взимане от Рожден ден, обикаляне за избиране на "най-якия" подарък за десетата поред най-добра приятелка, справедливо осигуряване на компенсаторно забавление на другите две отрочета и понасяне "дудненето" на таткото от всичко това ми идва малко вповече  ). И да, на три години, за разлика от сега, дъщеря ми не приемаше нещата спокойно, не беше "достатъчно умна" и плака неколкократно,  когато не беше сред "избранниците",  извиквани поименно от госпожата, за да получат тържествено покани за РД.
  Просто се осмелявам да мисля, че проявявайки малко повече толерантност  в подобни ситуации, действайки възможно най-деликатно, ние няма да се затрудним особено, а ще научим децата си на нещо важно-че и другите имат чуства и ако не задължително, е поне желателно да се съобразяваме с това. Тогава ( извинете за клишето) светът би бил маа-а-лко по приятно място за живеене .

Ха, обяснявала съм, че момченцето Х като всички други хора има РД веднъж в годината. И това, че моят син не е бил поканен, не означава, че Х не празнува РД. Това, че ние каним Х не го задължава той да ни кани на тържествата си. Дотук се приема без драма, така както и аз не драматизирам.

Абсолютно по същия начин не се сърдя, че сестра ми не ме е поканила на рождения си ден, нито се тюхкам дали братовчедка ми ще ме покани на сватбата си. Ако ме покани, ще ида. Ако не ме покани, не е драма - ще се обадя и ще честитя и толкоз. Това са лични празници и лични решения, никой няма право да държи сметка за тях.

Колкото до избирателното канене - децата се групират по приятелски отношения преди всичко. Няма значение кой колко свенлив и непопулярен е. Нормално е детето да предпочете и да покани тези, с които е по-близко. Ние, възрастните, също имаме предпочитания с кого и как да празнуваме личните си празници. И за мен не е нормално детето да иска да покани всички, дори и тези, които го тормозят. Това за мен е един от първите и важни уроци от раздела "да се научим да казваме НЕ".

За демонстрациите: те са за тези, които им се "връзват".  Ако бабата размахва подарък от вратата, то или не й пука за мнението на останалите (но на тях много им пука за нейните постъпки, щом толкова се впечатляват) или държи да бъде забеляна (което пък не би могло да стане без интерес от страна на околните- точно тези, които се дразнят на демонстрациите).

Това е моето мнение и го вменявам и на детето си.

За демонстрациите, последно и аз ХИч не ми пука за бабата, дядото, децата им. Впечатлявам се дотолкова, че ми задръстват пътя до вратата на групата и се налага да изчаквам лигните им, за да си взема и аз детето. Другото, което е- има си някакви наложени правила в градината на щерка ми, като например да не влизат в групите с играчки, да напускат двора веднага, щом бъдат взети.... Те, също така демонстративно, НЕ се спазват. Иначе пък се изисква.

Ахам, има си вътрешни правила, има и неписани такива, които от определени типажи не се спразват.По правило това са родители, закупили идния месец нов килим примерно. Не бях обърнала внимание на фамилиарниченето на госпожата с една определена майка, просто ме дразнеше именно задръстването на вратата и че докато те си бъбрят, аз стоя и чакам да се сети да изведе детето ми, че да си го прибирам.Докато не разбрах всъщност защо са вече първи приятелки