Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора

София

Мнения: 71
Въпросът е следния - имате ли духовна връзка с човека до вас? Не става въпрос за това как живеете, нито дали се разбирате или не, нито за личните качества на единия или другия. Става дума за това дали усещате портньора си, знаете ли какво става в душата му, разбирате ли се с половин дума или просто с поглед, тъгувате и радвате ли се с него и той с вас, имате ли за какво да си говорите с часове, без това да ви омръзва никога, усещате ли безкрайно спокойствие и комфорт в негово присъствие, имате ли общи интереси, общи цели, смеете ли се на едни и същи неща, готови ли сте да му простите всичко и той на вас? Питам хората с по-продължителни връзки, а не тези с нови, защото в началото на всяка връзка в повечето случаи си мислим, че имаме дълбока духовна такава, което, пак в повечето случаи, по-късно се оказва, че съвсем не е така. Мисля по този въпрос много напоследък по отношение на собствената си връзка. Преди няколко дни близък приятел ми зададе същия въпрос, докато аз споделях колко сме различни с моят мъж, колко трудно е общуването с човек, прекалено различен от теб във всяко едно отношение, колко компромиси се налага да се правят, за да "върви колата", как никога не се смеем на едно и също и колко отдалечени са представите му за забавление и удоволствие от моите. Не се оплаквам, той е добър човек с прекрасни качества, работлив, отговорен, уравновесен и сериозен мъж, на когото може да се разчита. Грижи се за всичко, не чака да му се повтаря, помага ми в домакинството и не ме натоварва с никакви претенции или капризи. Но напоследък имам усещането, че сме сключили някакво негласно споразумение за съвместен живот, при което никой не пречи на другия, всеки си гледа неговите работи, грижим се за общия ни дом и се питаме любезно как е минал деня. Не се караме, не спорим, всичко е мирно и тихо. И толкова. В началото връзката ни беше бурна, наситена с много емоции и страст, малко по-късно заживяхме заедно и нещата се канализираха в споменатото русло. Страстта почти изчезна, емоциите заглъхнаха и сега просто си живеем заедно благодарение на това, че си паснахме в общата любов към реда, чистотата и спокойствието. Не, че не се обичаме, напротив, сигурна съм и в неговите и в собствените си чувства. Държим един на друг и сме много привързани. Но напоследък усещам, че въпреки привидното щастие, липсва нещо много съществено. Онова, за което споменах в началото. Имала съм го с друг човек и знам за какво говоря, знам какво е. Сега осъзнавам колко е важно и разбирам, че въпреки добрия живот, който водя, може би съм направила грешка в избора на партньор. Ще ми се да разбера как е при вас? Замисляте ли се над тези неща? И какво значение има духовната връзка във вашия живот и имате ли такава?
Цитирай

В Балкана,под Витата стена

Мнения: 265
След 13 години брак мога да кажа ДА.Преминахме през доста трудности, но това сякаш ни направи по-близки,по-отговорни и по-уверени в чувствата си един към друг.Най-голямото изпитание пред нас беше преди 12 години, когато дъщеряни се роди и разбрахме,че никога няма да е като другите деца.Тя е с диагноза микроцефалия и сто процента инвалидност.Това беше преломния момент, в който разбрахме,колко голяма е любовта ни. Тя ни съхрани, даде ни сили да продължим,да се грижим за детето си и след години да се решим на второ дете. Мъжът ми е най-добрият ми приятел.Винаги мога да разчитам на него и той на мен.Така сме организирали ежедневието си,че заедно с задълженията си да имаме време и един за друг.Това, разбира се не стана бързо и лесно.И не всичко при нас е идеално,но да-разбира ме се с един поглед,имаме общи интереси,както и доста различни,ала това не е никаква пречка.Хубавото е, че за важните неща успяваме да постигнем съгласие.Всъщност на практика разбрах,че любовта наистина е тогава, когато и двамата гледат в една посока.
Цитирай

Софийските полета.

Мнения: 223
След повече от 7 години не знам дали мога да кажа "духовна връзка" Confused Не знам дали мога да я различа от това да си свикнал с дадения човек и да се разбирате само с поглед просто защото сте свикнали, а не заради някакви по-специални енергии между вас. Но не мога да твърдя и обратното - че няма. Ето, ти си го имала с друг човек и знаеш какво е. Аз не съм го усещала с никой друг. От мига, в който го видях, прехвръкнаха искри. Те се задържаха наистина много дълго между нас. Вече може и да ги няма, няма лошо след толкова време. Но духовна връзка... сега ме накара да се замисля..... Може би има нещо. Но тя евентуално би се проявявала и от разстояние, нали така? Примерно, ако сте далече и единият не се чувства добре, другият би трябвало да усети това. Значи.. може и да нямаме Confused
Но това не значи, че не го обичам с цялото си сърце и не давам всичко за него Love
Значи.. ето и моя извод Wink : Ако нямата духовна връзка, тогава ще се наложи да вложите повечко умения и сили, за да си напаснете характерите! Което, ако се постигне, е равностойно на духовната връзка по сила.
Цитирай

Варна

Мнения: 2 168
Въпросът е следния - имате ли духовна връзка с човека до вас?

Направо ми бръкна в душата с тази тема Confused.
От десет години сме заедно. Имахме духовна връзка, много силна и много, много специална. Съпругът ми е моряк и са ни се случвали много интересни неща, когато е бил на плаване- усещали сме се през километрища...
Но напоследък търся къде се изгуби споменатата духовна връзка, дали изобщо се е изгубила, паяжини ли е хванала, боледува ли нещо...ей такива Crazy.
Цитирай

София

Мнения: 2 391
Да, имаме.
Заедно сме от почти 15г. - половината ми живот е минал с него. Не усещам ако той е далеч и е болен например, но определено все още много се обичаме, знам , че мога да разчитам на него 100%. Той е най-добрия ми приятел, той ми е всичко. Вярвам, че и аз за него съм същото.
Нещата между нас не са идеални, винаги много сме спорили и сме се карали хиляди пъти, много сме различни като характери и емоционалност.
Напоследък често ми се налага да обяснявам и едва ли не да се оправдавам пред колеги и познати, че наистина бързам след работа, за да се прибера в къщи, че той наистина ми липсва, когато е в командировка, че все още ми е напълно достатъчен и не искам нищо "допълнително".
Явно съм от изчезващ вид  Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 71
Мила albenab, въпреки нещастието което ви е сполетяло с раждането на болно детенце, вие сте намерили сили и достатъчно любов да го преодолеете. Страшно се радвам на такива семейства като вашето - сплотени и гледащи в една посока! Браво на вас! Peace
September, характери се напасват, както и ние се напаснахме, иначе няма как да живеем заедно, но не в това е въпроса. По тази логика мога да се напасна към почти когото и да е, но духовна връзка не можеш да имаш с много хора, напротив. Дано при вас я има наистина!
Катюша, знам, че на много хора, които знаят за какво става въпрос ще бръкна в душата. Това и искам, всеки, който прочете тази, тема да се замисли. Фактът, че доста от прочелите я не са написали нищо, според мен е обезпокоителен. Освен това, мисля, че духовната връзка не се губи, не хваща паяжини и не боледува. Тя е нещо много, много силно и неразрушима. С този, с който я имах, продължавам да я имам, въпреки, че отдавна не сме заедно. Няма ден да не се чуем, няма случай, в който да не си помогнем, ако има нужда, няма нещо, което не сам споделила с него преди да го споделя с когото и да е..... Продължавам да го смятам за най-близкия ми човек и не мисля, че това ще се промени. Надявам се да се включат повече хора имащи или поне имали някога това щастие! Peace
Цитирай


Мнения: 1 104
Да, имаме такава. Той е най-добрият ми приятел и аз на него. Различни сме, спорим, караме се понякога, но и се разбираме без думи. Никога не ни е скучно заедно и винаги времето е недостатъчно да си кажем всичко, което искаме да си кажем.
И на мен ми е трудно да обясня на други хора защо смятам така модерните тийм-билдинг мероприятия за извънреден и неприятен труд, който трябва да ми се заплаща двойно. Или пък защо събиране с колеги в петък вечер е изключително неподходящо време.
Дори не мога да си представя как се живее с някой, с когото нямам такава близост.
Цитирай

София

Мнения: 486
Започвам да пиша 3-ти път и пак трия... немога да намеря всички думи и да обясна, каква е нашата духовна връзка, все става много дълго и убъркано и все има нещо за което не стигат думите за да бъде разбрано и от другите.Но има я.И колкото и пъти да избирам все бих избрала този мъж и този път в живота.Аз съм просто една щастлива жена. Сутрин и вечер се будя и заспивам с една мисъл за мойта голяма любов съпруга ми и мойта малка любов, дъщеря  ни.
Цитирай

при вълните

Мнения: 53
Да - връзката между мен и съпругът ми е голяма.
През целият си съзнателен живот несъзнателно съм търсила само и единственно него. И като визия и като характер и като чувствителност и като всичко за каквото се сетите. Разбираме се само с погледи понякога. Без думи знаем че искаме едни и същи неща от живота. Ние сме различни като темпераменти - аз съм по-емоционална, сприхава, вечно търсеща изява; докато той няма нищо против да стои и просто да ме слуша. Понякога си мисля, че се допълваваме в невероятен синхрон.
Благодарна съм на съдбата, че ме срещна с най-невероятния и подходящ за мен мъж. Ако трябва да изживея живота си наново, пак бих избрала него. 
Цитирай

София

Мнения: 1 725
ДА!След 13 год. пак се случва да се търсим едновременно по тел. и винаги и за всичко търсим мнението на другия!  loveuuu
Цитирай


Мнения: 113
Няколко пъти чета и препрочитам темата и отговорите ви. Сълзи напират в очите ми и буца застана в гърлото ми.
Мила Гризанка, много добре разбирам за какво говориш и да имала съм 3 такива духовни връзки досега, 2-те от които са били с мъже, но те си останаха в миналото. Единият от тях съм обичала безумно много и не зная как точно да се изразя, "усещах" го въпреки, че години не бяхме заедно. Другият мъж за който говоря - той ме обичаше безумно много въпреки малкото време, което прекарахме заедно сякаш говорехме и мислихме по един и същи начин и душите ми се бяха сляли, ако мога така да се изразя. И с двамата сега не поддържам никаква връзка, защото вече съм омъжена за дръг човек и не смятам, че ще бъде много честно от моя страна да комуникирам с тях. Човекът за когото съм омъжена е чудесен, дава ми засега всичко необходимо - това от което имам нужда, но ...
Третият човек, с който имам много силна духовна връзка и който усещам и през разстояния ми е изключително близък и мисля, че винаги ще си остане така... Него винаги го поставям на първо място, преди всичко друго и всеки друг.
Объркано стана цялото ми писание, дано да ме разберете!  bouquet
Цитирай

Русе

Мнения: 435
Да Peace
Цитирай
Grizanka,като про4етох написаното от теб имах 4увството,4е аз съм го писала.Съпругът ми е добър 4овек,грижовен баща,но нещо ми липсва,4увствам празнина.Преди години срещнах 4овек,с който нямахме много общи неща,но копнеех да бъда с него.Само като ме погледнеше ми даваше някаква сигурност и спокойствие,изпълваше ме,допълваше ме.Така се слу4и,4е съдбата ни раздели,но аз продължавам да мисля за него,сигурна съм, 4е и той мисли за мен.Ако това е да имаш духовна връзка,зна4и никога няма да я имам със съпруга ми,колкото и години да живеем заедно.Жалко ,но тази връзка или я има или я няма.
Цитирай


Мнения: 3 805
Да и е водеща. Това е единствения човек, който съм срещала през живота с когото можем да говорим и да се разбираме без думи.
Цитирай

София

Мнения: 71
Grizanka,като про4етох написаното от теб имах 4увството,4е аз съм го писала.Съпругът ми е добър 4овек,грижовен баща,но нещо ми липсва,4увствам празнина.Преди години срещнах 4овек,с който нямахме много общи неща,но копнеех да бъда с него.Само като ме погледнеше ми даваше някаква сигурност и спокойствие,изпълваше ме,допълваше ме.Така се слу4и,4е съдбата ни раздели,но аз продължавам да мисля за него,сигурна съм, 4е и той мисли за мен.Ако това е да имаш духовна връзка,зна4и никога няма да я имам със съпруга ми,колкото и години да живеем заедно.Жалко ,но тази връзка или я има или я няма.
Жалко, че сте се разминали!!! От друга страна съвсем умишлено се обърнах кам хората с дългогодишни връзки, защото често делейки общ дом и битие, така наречената духовна връзка изчезва, или по-скоро се разбира, че не я е имало въобще. Ако сте се били събрали с този човек, мислиш ли, че щеше да продължава да я има? Все пак си го преживяла и искрено се радвам за теб!  Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора