Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 56 отговора


Мнения: 372
Здравейте, мили мами на ангелчета! Hug

Знам колко ви боли за вашите бебчета! Но нека не забравяме за мъжете, които са до нас. С моя приятел нямаме брак, но живеем заедно от почти три години и сме много щастливи. Решихме да имаме дете и когато забременях започнахме да правим планове за него. За 8-те месеца, през които беше в корема ми, бебка ни донесе много радост! Тя беше част от живота ни! Crying or Very sad

Сега нея я няма и ние страдаме много! Мъжът ми се опитва да скрие болката си за да не ме разстройва, но аз знам колко му е мъчно! Той не спираше да говори за нея, гушкаше я и я целуваше! Искахме да бъде най-щастливото дете на света! Crying or Very sad

Как вашити мъже приемат загубата и как се справят с нея?!Аз винаги ще съм благодарна на моя приятел за подкрепата и любовта с която ме дарява и вярвам, че един ден ще сме щастливи родители!  heartsПожелавам го и на вас!!
 Hug Hug Hug Hug
Цитирай

Бургас

Мнения: 3 621
Ние също нямаме брак, живеем заедно от година и половина.Бебето беше чакано и желано и от двамата, той също страда много , и двамата знаем че в момента имаме единствено и само себе си. Мъжете трудно показват болката си , но когато сме си само двамата , плачем заедно и се надяваме и правим планове и заедно се надяваме скоро пак да съм бременна и този път всичко да завърши щастливо
Цитирай


Мнения: 515
Знам ,че му е много тежко Sad , и знам че е му е много трудно защото трябваше да е силен и да ми дава подкрепа, а мен болката ме изяждаше отвътре.Никога няма да зъбравя очите му когато влизах в болницата ,вървях по коридора и се обърнах да му кажа чао ,толкова много болка имаше в тези очи Sad болка и безсилие........

Преди време говорихме за това колко ми беше тежко в болницата , и той ми показа брезичката в двора ни ,каза че я засадил точно тази вечер когато бях в родилното/не бях забелязала/.Стана ми мило и тъжно................... Sad

Той се опитваше по всякакъв начин да ми даде сили ,ходихме къде ли не ,правихме какво ли не за да се разсеем от тъгата, но не помага ,тя БОЛКАТА остово завинаги.
Той е всичко за мен ..........
Цитирай

на морето

Мнения: 3 019
И на нас ни беше изключително тежко  .През тези 5 дни докато бе живо нашето детенце сами изплаквахме мъката . Искам да ви кажа ,че откакто научихме страшната вест, че бебето има проблем  мъжа ми за тези 5 дни свали 8 килограма  .Той е мн силен мъж и по принцип не показва емоциите си ,но тогава плачеше като малко дете . Само да знаете какво изживяхме . Детето бе транспортирано до София и ние карахме след линейката ,а навръщане с катафалка .Спомням си го всяка вечер .Косата му се прошари за отрицателно време .Въпреки че отбягва да говори с мен   знам ,че му е страшно тежко както и на мен  .
Цитирай

varna

Мнения: 248
и при нас беше така.когато сьм била в реанимация пьрвите 3 дни той постоянно е бил пред болницата.тогава го попитах защо стои там като даже не може да влезе,а той ми каза,,немога да ви оставя и двете тук,а аз да се прибера в кьщи,,тогава само плачеше и стоеше пред болницата за да е по-близо до нас с бебка.преживява го много болезнено и обикновенно се сдьржа и не иска да говори за това,но понякога го виждам как тьжи за нашата звездичка.
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 270
Много тежко. Ужасно тежко - че не е успял да спре трагичното развитие, че не ме е предпазил от болката. Болка за много неща, върху които той е нямало как да повлияе.
Болка за това, че той беше видял измъченото ни детенце. Колко зле е изглеждало от дългите фетални мъки Crying or Very sad. Аз бях в реанимацията и не ме пуснаха да го видя на етажа, на който беше. А от болницата го изискваха заради документални формалности. Много дълго време не ми казваше какво е видял, за да ме предпази.  Crying or Very sad
 След загубата спря да влиза в черква.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 008
Знам ,че му е много тежко Sad , и знам че е му е много трудно защото трябваше да е силен и да ми дава подкрепа, а мен болката ме изяждаше отвътре.Никога няма да забравя очите му когато влизах в болницата ,вървях по коридора и се обърнах да му кажа чао ,толкова много болка имаше в тези очи Sad болка и безсилие........
  Hug Така беше и при нас...
В момента е тема табу  Sad Не говоря с него за това. Знам че му е мъчно. Помогна ми много да изляза от депресията...   Crying or Very sad
Да не говорим какво преживя покрай мен вторият път когато бях 2 месеца в болница... Доста бели косми му се появиха...
Цитирай

Варна

Мнения: 210
Никога няма да забравя погледа му когадо дойде при мен и трябваше да ми каже че нашето бебче е починало. Нищо не каза, нямаше и нужда разбрах в момента в който го видях. Остана при мен в болницата докато ме изпишат за да се грижи за мен да ме успокоява и да не съм сама. Обвиняваше се че не е могъл да направи нищо, нямаше и как. Знаех че и на него му е тежко не по-малко от мен та нали и той му е говорел, е целувал коремчето ми и го е чакал с не по-малко любов от мен, толкова много го искахме и двамата. Но истински осъзнах мъката му няколко седмици след това когато наши приятели дойдоха да ни видят с бебчето си. Той през цялото време го държа и си игра с него, а след като си тръгнаха плака като малко дете. Всичко друго е както и вие го описвате.
Той го беше видял как страда, той трябваше да е силен и за двама ни, той уреждаше всички формалности всичко той.
Благодарна съм на моето съкровище и го обичам безкрайно.
Цитирай

видин

Мнения: 510
 Crying or Very sadКато се сетя  Crying or Very sadми става още по мъчно,като ви чета намирам доста общо във болката ни Crying or Very sadСпомням си как стояхме пред кувиоза безсилни,съкрушени и разплакани,тои ме гушна толкова силно и някък си безмълвно се опита да ми вдъхне кураж и вяра.Плачеше като малко дете и повтаряше че всичко ще се оправи докато чакахме да го транспортират до София.А там му е било още по тежко,като доктора му е съобщил че детето няма да живее.Каза че нее спрал да се моли,но вече няма Бог.Ние снего си поплакваме когато сме сами,тои си поплаква и на работата.Ходим всяка неделя на малкото гробче и го виждам как плаче а сълзите му попиват в земята.Най голямата болка и мъка е да загубиш дете...дори да нее твое собствено ще ти се свие сърцето.
Цитирай

София

Мнения: 1 097
Мъката си е мъка, и няма как на единия да му е било по-леко. Просто всеки си показва емоциите
по малко по различен начин. Но във който и да е от случаите е много болезнено да таиш болката в себе си.
За съжаление тя води до проблеми в последствие. Моят мил, беше до мен, плачеше и страдаше не по-малко.
А относно вярата в Бога, неминуемо се минава и през периода в който се противиш на света, но какво друго
ни остава освен вярата и надеждата. Дано всички прегърнем скоро живородените си здрави дечица.
Цитирай


Мнения: 3 156
Нашият татко просто не говореше за това. Дори когато имах нужда и аз подхавщах темата.  Явно всеки си има неговите начини да се справи с болката.
Цитирай

Atlanta ,USA

Мнения: 2 849
Живее с болката .....като мен .
Вярата в  Бог -той я загуби .
Има много трудни дни ,болката е в нас .
Цитирай

Бургас

Мнения: 825
И моето момче се сдоби с много бели косми за отрицателно време. Беше постоянно в болницата докато ме изпишат. Все се въртеше около нея. Страх ме е да не загубя и тебе, ми каза, когато му казах да се прибере в къщи. Беше постоянно под прозореца ми, докато родя мъртвото си бебе 24 часа. Отслабна, на човек не приличаше. Мъки.......... Sad Sad Sad
Цитирай

Mediterraneo

Мнения: 18 355
Приемат я. Колкото нас. Все едно никак.
Мъжът ми изпадна в такава депресия след загубата на Влади, че имах чувството, че преживявам още една раздяла с любим човек. Той гаснеше пред очите ми. Чезнеше. Денонощно седеше на тъмно, не спеше, плачеше. Искаше да се разделим, за да ми даде шанс да имам нещо хубаво за себе си след това... Беше толкова объркан и така загубен насред пътя.
По- късно осъзнах, че цялата вина за това беше моя. В началото аз изплувах благодарение на него- подкрепяше ме в онези най- трудни мигове, беше ми силното рамо, така необходимо. Само вземах, вземах...
Цитирай


Мнения: 606
 :cry:I na6iat tatko se spravia mnogo trudno.kogato sme zaedno se starae da ne go pokazva no az go poznavam ot deset godini.v o4ite mu ima tolkova mnogo taga i bolka ,4uvstvo za bezsilie.kogato razbra 4e 6te ima mom4ence be6e tolkova 6tastliv, no za kratko samo za 6 meseca...........boli me kogato go gledam........ne iskah da stava taka.toi e nai dobria saprug na sveta i s ni6to ne zaslujava tazi bolka................. Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 56 отговора