Това ли е пубертет - на 4г????

Радвай се на израстването на малкия човек.
Вече се оформя като съзнателна личност и отрицанието е нормално за тази възраст. Аз не бих го нарекла "детски пубертет". Да, прилича, но е съвсем различен период от развитието на личността.
Занапред те чакат разнообразни дни И такива с тръшкане, плач и отричане на родителското мнение и други - с обич, усмивки и весели игри.
Гушни детето и използвай миговете, когато сте заедно да се забавлявате и обичате 

Не всяко израстване е пубертет.
Лично моето мнение е /и опит от голямото ми дете, малкото още не е на тази вълна, но пък е 2 годишен..., т.е. все тая май/- твърдост и постоянство при решението ни да откажем детето от твърде лоши навици и поведение. Когато намирам нещо за недопустимо- няма компромиси. Припявката "ще отмине" и "до възраст е" или "то си е период"- няма такива филми. Всеки период си е за всеки човек, никой не го е пропуснал, важно е как се излиза от там- едни не излизат никога, други придобиват нови полезни навици.
При теб- има ли налице някаква конкретна промяна относно живота на детето- нова група или постъпване в детско заведение, битови промени, нещо изобщо ново?
Когато синът ми се опитваше да ми се налага с тропане, викане, дърпане и т.н. никога не съм изпадала в пободни състояния. Не го намирам за правилно. Опитвам се да запазя ледено спокойствие, хващам го за ръчицата и не приказвам, в такива моменти това е безсмислено, детето не е адекватно да възприема доводи. Завеждам го в стаята и го оставям да реве, крещи и т.н.- според програмата му. Не бия- и от това не виждам смисъл, дори напротив, вредно е, според мен, лично мнение. Говоря, когато е в състояние наистина да слуша.
Т.нар. "бебешки пубертет" при нас трая от ден до пладне и при двете хлапета, изцерявах го по този начин. Никакви лигавщини, никакво насилие в такива периоди. Така минахме и през тропането по- късно. Ще видим истинския пубертет като дойде с него как ще се справяме.

Не няма реална промяна в обстановката и заобикалящата го среда, която на пръв поглед да провокира подобно  поведение.
Вярно че той винаги си е вървял с ината напред, но досега винаги сме се справяли с положението - много говорене от моя страна и много търпение. Почти винаги предвиждах настъпващия момент на отричането и успявах да го предотвлратя. Естествено съм отстъпвала за разни неща, когато е успявал да ме убеди с доводи.
Говори отлично, прави изводи и се обеснява.
Нооо това беше доскоро - сега нежелае да се обеснява, иска си неговото, неприема абсолютно нищо освен ако това не е това което той си е наумил. Просто немога да си позная детето. Когато се опитам да проведа по дълъг разговор ми се отговаря че в момента е зает с разни неща или просто ме игнорира.
Абсолютно съм съгласна с Judy че това с периодите са бля-бля. Аз се притеснявам и от факта, че както си беше несподелящ с мен, сега е още по зле.
Незнам, много съм объркана и силно притеснена.

Не зная дали е детски пубертет, криза на растежа или пролетното време действа така, но дъщеря ми постъпва по почти сходен начин като твоето дете, с тази разлика, че е доста кротка в детската. Не виждам обективна причина да го прави, няма промяна в навиците, не е преживяла силен стрес /или поне не у дома, за градината не мога да гарантирам/, но пък доста родители от детската градина се оплакваме от едни и същи "симптоми" при децата ни и лично аз стигнах до извода, че източникът трябва да се търси точно там. Или по-точно за мен това е копиране на лошо поведение от друго дете, а именно в частта си с арогантността.

Слушай Judy, няма да сбъркаш. 
И при голямата ми дъщеря това дава най-добър ефект, лошото е, че аз не успявам винаги да се въздържам, но с времето ставам все по-добра  Най-лошото е да виждат как си изпускаме нервите.

ние сме в такъв период- на същите години е тя! направо се усещам безсилна и ве4ер  понякога издивява тотално, направо се катери по нервите, лази не, ами ска4а! казвам недей, продължава,4е и пове4е се вживява! снощи имахме дълго обяснение, няма изобщо резултат, само дето днес си изми сама сутринта, тоест не 4ака за стола, и се събуди рано, но после пак си спа до обед! яденето, обли4ането, заниманията по у4ебната програма ги смята за ску4ни и аз й ходя  по задника ,като някой паж! агресивна стана и предизвикателно говори като не й е на нейната, остър език има! може би и ние сме виновни,4е й позволяваме да си говори и държи като с голяма в някои отношения!не знам ,сега последното хоби са парите, покупките и събирането на пари4ки, ресто, малко шантаж към мъжете в къщи!

Ще следя темата с интерес ... и моя е на същата вълна ... вече бях почнала да си мисля че е за психиатър  ... или той или аз ....

Опитвам се да си държа нервите но как да реагирам когато умишлено и целенасочено ми игнорира?

Сутринта се оставяме в детската и си обещаваме днес да се стараем повече и да сме по послушни. Вечерта го взимам и питам - днес доволни ли са от теб Госпожите? Не! Защо, пак ли не слуша? Да! Защо, нали ми обеща? Какво ти Обещах? Да си по старателен и послушен. Амми незнам - все така се получава че не слушам.
След това веднага се сменя тема с нещо, което предполага въпросите той да ги задава.

Аз също съм се замисляла за темата на подражанието. Още повече че е доста податлив - с палавите деца е доста палав, а с кротките - агънце. Но пък няма ново дете в групата. 

Чопля защото нещо се случва с детето ми а аз съм на светлинни години... Говори си сам / нали затова са въображаемите приятели/, но не ме пуска да си играя с него. Изпада от състояние в състояние много бързо. И изключително много театралничи /не че няма ген, ама вече ми идва в много/ и преиграва.

Сън, това е малко дете, не търси умисъл в постъпките му, още е много малко за това.
Каквото и да ти обещае едно такова дете то е толкова малко, че едва ли можеш да очакваш от него да прояви воля да си наложи определено последователно поведение или да разбира "свойството и значението" на това, което прави, както и евентуалните последици от действията си.
Думите "старателен", "послушен" са толкова общи и понякога неразбираеми за малките, че е безсмислено да ги ползваме при разговори с тях. Повече конкретика им е нужна на децата. Те нямат такова абстрактно мислене.

Ако пък смяташ, че поведението му драстично се разминава с общоприетото- консултирай се, може добър специалист навреме да види реален проблем и да помогне за своевременното му разрешаване, докато нещата не са се задълбочили.

Judy, защо мислиш че той не разбира че как да  ме манипулира и че няма умисъл в постъпките му.
И това да си внимателен и възпитан чудесно го разбира. Веднъж в един парн едно дете се тръшкаше и пищеше. Той самия ми обърна внимание колко грозно се държи детето.
И не знам към какъв специалист да се обърна?

Когато приемаш, че детето те тормози умишлено ти самата си склонна да се ядосваш много повече и да предприемаш излишни ходове, да не овладяваш гнева си.
Децата за това са малолетни и не отговарят за постъпките си пред закона- защото на тази възраст не съзнават в степента, в която ние възрастните го правим, какво правят, какво ще последва, как това се оценява от околоните, не се владеят, не могат да си наложат волево поведение в определена насока. Да не говорим, че това е проблем и за редица възрастни, какво остава за малки деца.
На тази възраст те приемат нашата оценка за конкретни ситуации- забранено е да се бие, неприемливо е да вика, не бива да се ходи гол на обществени места, еди кои си думи са неприлични и т.н., но това са конкретни оценки за конкретни неща. Обучението за възприемане, оценка и налагане на поведение трае години. Това е най- трудното при родителството въобще. При децата, особено при съвсем малките, е невъзможно да очакваме изграждане на цялостна представа за добро- лошо, правилно- неправилно, позволено- забранено- задължително и това е съвсем нормално.
Затова за тях "послушен", "добър", "приличен" и т.н. са твърде абстрактни понятия. За да ги разберат, те трябва да бъдат обяснени и приложени към конкретна ситуация.

Само детски психолог би могъл конкретно в твоя случай да определи има ли нещо наистина нередно при твоето дете и ако има- на какво се дължи това и как да се тушира проблемът. Но той ще отчете именно описаното по- горе и редица черти от поведението на малкото дете, които за нас са неприемливи той би отчел като нормални с оглед тези специфики.

sun_flo, изчакай известно време преди да водиш детето при специалист. 
Виж и своите граници на търпимост по отношение на поведението му.
Разсъждавам като Judi: