Я, да си го излеем и на нашите майки!

аз още няма да пиша. оказва се, че има теми, които предизвикват сълзи в очите ми, а нямам желание да пиша и да плача...........
не че някаква голяма трагедия, ама просто и аз не знам. май още не съм напълно готова да се замисля за какво, кога и колко ме е боляло. а и майка ми просто изтри наведнъж всички черни точки, които и бях писала. с подкрепата си, когато трябваше да реша за детето и със сегашната си безрезервна любов към него. и с това, че на стари години ми стана тази майка, която не ми беше 40 години.

Ох, темата е необятна.Сложна работа е това майчинството, очевидно.Ако взема да разказвам ще напиша цял роман.Като четях постингите на децата/имам пред вид големите осиновени/ ,все си мислех /Деца, извинявайте, ако ви наранявам/ с каква лекота осиновените говорят за грешките на родителите си, за изтърпените огорчения, а ние все се "пристискваме" и преглъщаме.С две думи- благодарна съм на майка ми за това, което създаде в мен - интерес към науката, изкуството и познанието.А сега съм и благодарна за трепетното очакване заедно с мен.Но иначе какви притеснения съм изживяла...какви комплекси за вина.Все нещо бях сгрешила, все не бях достатъчно добра в това, което върша.Тя единствена ме е наричала "стара мома"/другите и да са си го мислели, знаейки характера ми са го спестявали.Ама това, че не искам да се омъжвам на всяка цена, че очаквам да създам хармонична и пълноценна връзка с точния човек/ както, надявам се и смея да твърдя- се получи/,това не се броеше.Че съм уважаван и известен специалист в областта си- и това не се броеше.Да е жива и здрава и да ми помага, понякога ме умилява като спестява пари от пенсията си "за детето", но на какви изисквания съм била подлагана и какви свръх очаквания е имала спрямо мен- то си са направо тестове за НАСА.
И за да разведря, да кажа и нещо смешно.Миналата седмица имах професионален празник.Обяснявам на майка ми къде и с кого ще ходя/Ако знаете възрастта ми, професията и длъжността ми, ще паднете от смях, как едва ли не искам разрешение да изляза/Изброявам поименно всички колеги от компанията/ някои от тях- с женени деца/И  казвам- първо ще ходим на ресторант, а после на клуб.Че като се почна- ама на ресторант добре, ама защо и на клуб, сега са такива и такива времена, в колко ще се прибереш и т.н.При което аз се разхилих и взех да и примопням, че как не ме е пускала на дискотека като младо момиче.Тя мисли, мисли  и заключи"Не знам. Питай..../мъжа ми/, ако той те пусне. Аз не знам"
Та това са майките, но тя си е мама и аз си я обичам.

Мен баба ме гледа. Майка ми беше някъде около мен. И така си и остана. Веднъж ме пита защо никога не сме говорели като майка и дъщеря. "Е, как да не си говорим. Много хубаво си говорим>" А ние никога не сме си говорили. И мисля, че не искам да говоря с нея. Аз всъщност май с почти никого не говоря за истинските неща.

aз се опитвам, ама не става за много неща. нито с нея, нито с баща ми.
единственият човек, с когото можех да говоря беше баба ми. на 95 беше с безкрайно бистър мозък и най-вече беше мислещ човек. за нея нямаше тайни теми. когато и зададеш пряк въпрос отговаряше и казваше истината. имах и пълно доверие и знаех, че каквото и да каже, това е обективната гледна точка.

можех да дискутирам какви ли не теми и да стигнем до общо мнение, никога няма да забравя как дискутирахме хомосексуалността и че най- накрая тя стигна до извода, че все пак е важно дали обичаш даден човек, дали ти е другар и дали можете да остареете заедно. независимо от пол, националност, сексуална ориентация и така нататък. имаше железен морал и чувство за справедливост, беше възпитана много консервативно, но можеше да мисли.  беше жена и човек с главни букви. личност, от която лъхаше финес и спокойствие. беше минала през богатсво и бедност, през мъки и радости и всичко това я беше направило още по-съвършенна. владееше три езика, дипломата и с огромен печат от университета в грац още седи при мен в рамка. беше перфектна домакиня и добра майка. на деца много не случи, ама на внуци, определено. нямаше нещо, което да не може, стига да го поиска.

страхотен човек беше и ужасно ми липсва. и малката не можа да види, тя на нея е кръстена. пиша и плача и това в 9 сутринта.
толкова искаше да ме види с детенце, а аз не успях да я зарадвам.
когато умря, умря огромна част от мен. сега си давам сметка, че е умряла майка ми, просто тя беше моята майка. другата ми майка я чувствам по-скоро като по-голяма сестра.
опитвам се да говоря с майка ми за наистина сериозни неща, като смърт, секс, отговорност, осиновяване и още какво ли не. не се получава и това ме разочарова. просто отбива темите и толкова. много добър и жалостив човек е, може да бъде много арогантна, понякога даже понамирисва на простащина, но е добра. и доста инертна.

на баща ми все някой друг му е крив, все е жервта, все той всичко е правил, но никой не го е оценил както трябва. за грешките, които е допускал или не признава, или не осъзнава или не иска да знае.
обичам ги такива, каквито са. нямам какво да им прощавам, защото не ги виня за нищо. ако те не бяха това, което са, аз нямаше да съм това, което съм. и така нататък..............

сега майка ми е в апогея си на усещането, че е незаменима. оставям я да го изживява. преди години бих я оборила, но сега знам, че не е редно. оставям я да ми бъде грижовна майка и да е добра баба. плюя си в пазвата, че не сме си вече в софия, защото дефицитите, следващи от това, че не е гледала деца ще ги прехвърли върху алекс и ще я направи лигла. така, отдалече - няма как.
по едно време даже се опитваше да ми докаже, че алекс е и нейно дете, щото незнамсикакво си. опасно е и мисля, че взех най-доброто решение за близките години.
така сме си драги и мили и нямаме много конфликтни точки. караме се само по веднъж в месеца, което си е направо все едно нищо.

Аз за моята мама и тате нищо лошо не мога да кажа. Понеже нямам брак и живея сама/е в една къща с мама и тате/, те много ме подкрепят радват се че съм взела това отговорно решение да осиновя. Дори майка ми ми даваше зор да осиновя още преди година но аз не се чувствах готова, и така преди 1мес подадох документи и чакам доклад.През цялото това време семейството ми е било с мен и съм сигурно че ще обичат детето ми.
Всеки по някакъв начин греши на пък затова сме хора да си прощаваме а и вие сте мамчета знаете, че една мама винаги може да прости на детето си. Мисля че и ние децата трябва да можем да простим на родителите си ако по някакъв начин са ни наранили.
Само усмивки и сълзи от щастие ви желая

teodora_ss, това не е тема за плюене на мама и тате.

По-скоро за неизказаната болка на децата, които се крият в нас. Болките са два вида, "отшумяли" и легнали дълбоко, дълбоко в нас, там където вече не боли, но помни... И такива, които още кървят.

Темата не е за омразата и гнева, напротив. За много, много обич иде реч.

Защото ние всички обичаме и сме обичани през живота си, макар и несъвършени, грешни и понякога умишлено недобри.

Защото прекаления светец и на Бога не е драг. 

и аз така я виждам темата. за прошката, помъдряването и обичането. за това, че когато станем майки виждаме нещата различно, или поне можем да разберем повече и по-лесно да си обясним някои необясними преди неща.

Абсолютно. А и единственото, което мога да допълня към предните постинги е, че се моля един ден, когато децата пораснат, да не правя същите грешки като майка си и да мога винаги да им дам това, което им е нужно на тях, а не това, което из мисля, че им трябва.

Много ми е трудно да говоря за майка си. Болката ,която тя ми е причинила дава отражение на сегашния ми живот. Но съм простила. Надявам се и тя да ми е простила. Просто не мога да събера сили да я попитам.
Това,което е важно за мен в момента е да не повтарям нейните грешки с моите деца. Със сина ми,който е на 21 години и е далеч от мен в момента имаме силна връзка.Ще направя всичко възможно да изградя такава с Ралица и надявам се и с Маги.

Много ми е мъчно.Стоя пред компютъра и плача.Как може да има такива майки, които не искат доброто за децата си.
С две думи.Бяхме на обяд в свекърва ми.И тя и мъжа ми са свръхчувствителни на много теми, все човек трябва да си подбира приказките.Майка ми пък не минава без да подметне нещо, дето може и да е истина, но да засегне някого и да му е неприятно.Има малко хаплив маниер на говорене и затова предварително и бях направила"инструктаж"И в един момент/аз бях в кухнята/и стана едно препиране на малко по-висок тон.Ако майка ми се беше съобразила с мен нищо нямаша да има.Но не, тя траябва винаги да си каже това, което мисли.мъжът ми и повиши тон, а з му се развиках на него, казах на майка ми, че провокира неприятнотсти,изобщо екшън.
И на всички казах, че никога няма да забравя деня, в който си загубих детето, защото седмица преди това стана един панаир пак между всички.И нйаистина, само това си спомням и когато умирам, когато и да е този ден ще е в съзнанието ми в последниая миг.
А пък майка ми каза, че що съм била на...годни, какво дете, ами то било нормално да не мога да го родя.
Аз се разревах, мъжа си развиска, свекърва ми кацза, че няма да забрави този ден.Извинете, че ви развалм настроението, сигурно мъжът ми няма да ми прости, и сега и бебе няма да ми дадат

Светкавица, наистина доста ти се е насъбрало и то в тия празнични дни, когато човек има очаквания и нагласа за хубави емоции.
Поплачи си, пък се стегни и им покажи колко силна можеш да бъдеш. Защото скоро ще трябва да бъдеш такава и заради детето ти, което ще очаква закрила и сигурност от теб.

Ще има бебе за теб, за вас - не се съмнявай! Просто Господ ти праща поредното изпитание. На такива празници се случват такива сблъсъци, защото е много наситен с енергия.
Тъкмо сега преди малко се сетих колко малко пъти сме на една вълна с мойта майка, а пък иначе я обичам много и тя мене. Само дето никога не признава, че греши, а мен това ме дразни адски. Казва - никоя майка не мисли лошото на детето си, каквото и да съм правила съм го правила с добри намерения!
Е, и аз си го изкарах на моята майка...

Светкавица, това са глупости, знаеш че по някога хората казват неща, които не мислят, ама и ти с кой акъл събираш майка си, свекърва си и вас заедно . Аз такова нещо не правя и си нямам такива проблеми. За другия празник преброй до 10 преди да ги събереш.
А между другото и аз днес се скарах на майка ми - 10 минути реч й дръпнах.

ми тук е мястото да си кажеш. не им се връзвай. бебе ще ти дадат. изкукуригали патки са. мъжът ти те обича и не виждам какво има да ти прощава. успокой се и на следващите празници ти, той и детето някъде по-надалеч.
аз познавам на кой кога. на кудку казах март и стана, на дар казвам юни или юли и ще стане, теб те виждам до коледа с бебок. ай целувай ръка, дай пет лева, изтрий си сълзите и мисли за нещо хубаво.