Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 40 отговора

Dania

Мнения: 2 757
Сигурна съм, че подобна или същата тема е пускана ама не ми се рови. Въпросът ми е, доколко комуникирате с половинките си когато сте заедно в къщи и ако не го правите достатъчно това притеснява ли ви, че може би с връзката ви нещо не е наред и може би това е началото на края.
При мен има такава липса на комуникация, мъжо все нещо си намира по-интересно, я се главоболи по проблеми в работата, я вестник чете, я ТВ, я си намира повод да посети родителите си уж заради детето, че обичало да ходи там...  Квото и да кажа или ми се озъбва явно показвайки, че не трябва да го занимавам, щото е зает с по-важни неща, или ми отговаря едносрично и лаконично, ако изобщо имам късмет да ме чуе и отговори. Същевременно с всички други си говори, по телефона винаги намира време с приятели да си поприказва и изобщо не оставя впечатление, че е много зает, когато става въпрос за приказва с родителите си или с приятели. Когато ни посетят родителите му, въпреки че живеят в съседната къща и ги вижда всеки ден, дори с тях работи, пак се гаси ТВто, слага се виното на масата и се почват сладки приказки. Ама като съм само аз в къщи с децата разбира се, се гледа всичко по ТВ, всичко изведнъж става важно по-важно от мен,  млъква и дума не обелва. Изобщо не говори с мен, квото и да понеча да обсъдим казва, че не иска да дискутира, няма време и това е. Само за наистина важни и спешни неща набързо се изясяваме и това е. Често съм повдигала въпроса за тази липса на комуникация и той се съгласява и се опитва да си говори с мен следващите няколко дни, личи си, че се мъчи човека, но същевременно си и личи, че се чуди буквално кво да си изсмуче от пръстите само и само да ми каже нещо за да не го обвиня, че не ми говори. Той просто няма кво да ми каже, или с други думи не мисли, че това, което прави или му се случава или проблемите му в работата мен ме засягат и не мисли, че трябва да ме занимава с тези неща.  Предполагам мисли, че не ме интересува или че съм тъпа и няма да го разбера още по-малко помогна, така ги усещам нещата. Но аз лично се чувствам ужасно от това отношение, понякога си мисля, че ме няма за нищо, за недостоен и скучен събеседник, дори, че едва ме търпи и само се чуди как да ме разкара. Въпреки че според думите му изобщо не съм права да мисля така.
Но одеве пак ми прикипя, защото пак много явно се доказа, че всичко друго е по-интересно от мен. Гледаше си някакъв филм по кабелната. Аз исках да си поприказваме ама не исках да го безпокоя, та си седнах тук на компа до него и си джитках из нета. Но изведнъж кабелната ТВ се скапа и не можеше да си догледа филма. Веднага си пусна ТВто на антена, където имаме само 2 канала и започна да гледа каквото даваха. По мое мнение някакъв идиотски филм, който на всичкото отгоре отдавна беше започнал. Тогава се опитах да го заговоря тактично, не очаквайки че за 3 мин е успял толкова дълбоко да навлезе във филма, че чак да го погълне. Но уви - човекът не прояви никакъв интерес към това, което му говоря. Слушаше ме с половин ухо и не ми отговаряше ако го питам нещо, или ми казваше нещо едносрично с явна цел да не го занимавам. Усетих че не ме слуша, но го попитах за всеки случай и той потвърди, че не ме слуша щото гледа филма. И тогава ми кипна и му вдигнах поредния скандал по темата. Резултатът беше, че веднага загаси ТВто. Казах му че няма нужда, защото вече нямам желание да говоря с него и да си гледа. Той обаче не го пусна, а взе да си разглежда някакъв вестник явно притеснен. След малко започна да задава въпроси по темата, която ме вълнуваше. Аз първоначално го отрязах. но след малко прецених, че никой няма полза от надуване и сърдене и реших да се възползвам от случая да си поприказваме малко и ние като мъж и жена. И се получи съвсем нормален разговор. Не знам дали го вълнуваше темата, но дори  и да не е много успешно го прикри. Начи все пак не е съвсем да не му пука за връзката ни и комуникацията между нас. Но защо нормално никога не говори с мен, и възможно ли е наистина да е толкова зает в мисли за своите си неща. Аз винаги гледам да го разбера и вляза в положение, гледам да го оставям вечер да си изгледа новините и филмите и да си почине като човек. Но ми писва на моменти, защото в крайна сметка и аз имам нужда от комуникация, седя в къщи по цял ден с децата и не говоря с никой освен с бавачката и ако не е Интернета направо да съм пукнала от липса на човешко общуване.
Не знам дали нещата между нас има шанс да се променят, вече губя надежда след като до сега поне 20 пъти  за почти 4 години съм вдигала доста големи скандали именно по тази тема и подобрение винаги е настъпвало за няколко дни и после край  Crying or Very sad
Има ли други като мен и какво мислите по въпроса?
« Последна редакция: сб, 19 апр 2008, 01:55 от NikiFin »
Цитирай


Мнения: 2 387
... какво мислите по въпроса?

Много честно казано, мисля, че имате сериозен проблем. Мразя препоръките в стил ДиС ''Разведи се!'', но ще те посъветвам да помислиш добре над написаното и да решиш дали:
-те устройва тази ситуация
-винаги ли се е държал така
-с този човек и по този начин ли искаш да живееш
- ..забравих си малко мисълта, сред нощ е  Embarassed

За мен не е нормално всичко това. Т.е. би могло да бъде, ако е временно и провокирано от нещо конкретно, но така, както си го описала-  Naughty .


П.П. И аз живея в чужбина, разбирам те много добре. Мъжът ми, обаче, също ме разбира и отделя цялото си свободно време за мен (нас)..

Може да опиташ да правите някакви неща заедно - гледайте филм, децата, нещо..
Цитирай

E-CLM & CH-VD

Мнения: 3 045
Честно казано, и за мен не е нормално. Толкова разговори с всички, а с теб - не Thinking. А споделяте ли си как е минал деня на всеки от вас, интересните неща, или той и това прави с всички, но не и с теб? Така, както го описваш, все едно не го интересува нито мнението ти, нито общуването с теб.

А защо не пробваш обратната тактика? Да говориш пред него с приятелки и роднини за разни интересни неща, а като сте сами, да мълчиш?
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
Evanescent, не знам дали ме устройва тази ситуация, вече като че ли и свикнах, но определено ме притеснява и изнервя на моменти. Иначе в началото не беше такъв, но вече си мисля, че изкуствено е бил различен докато ме спечели. Разбира се непрекъснато се опитвам да търся причините и в себе си за това нещо, той дори ми ги е казвал, или поне някои от тях и те били уж, че споровете с мен били много натоварващи или нещо подобно за него. Той предпочита леки разговори за отмора, не обича да навлиза в спорове, докато аз не съм от хората, които си губят времето в леки разговори, ако говоря за нещо то е защото наистина ме интересува, искам да изясня нещо, задълбочавам се и това са все някак си женски неща, които изобщо не са му интересни. Но чак пък това да доведе до пълно мълчание... Говорим си за децата, кое кво направило, но то не е много и като цяло в повечето време си мълчим - направо ако не са децата да вдигат шум или да си кажем някоя дума покрай тук ще е гробно мълчание. А има доста неща, за които бих си говорила с него, на практика за всичко, защото мен ме интересува абсолютно всичко, което се случва с него. Но това е, че той явно не мисли така и гледа да не ме занимава ли, знам ли и аз. Отделно не оставам с впечатление, че самият той се интересува от моите неща, никога не ме пита нищо или ако попита, то все ми се струва, че го прави от учтивост или колко да си каже нещо, но не с истински интерс и загриженост. Притеснява ме и това, че никога не ме пита как се чувствам и имам ли нужда от нещо. И за това съм вдигала скандали и той почна да пита, ама толкова си личи че го прави по задължение за да има мир, защото ако примерно ме пита Как съм и му кажа, че съм уморена или мъцва и нищо не казва или казва Разбирам те, С тия деца е нормално да се чувстваш така и темата приключва, вместо примерно да продължи и да  ме попита как може да ми помогне или какво може да направи за мен за да се почувствам по-добре. Затова мисля, че ме пита по задължение. От друга страна пък, почти никога не отказва да ми помогне с нещо, но аз трябва да си поискам помощта, той никога няма да я предложи. Изобщо за мен това са странни отношения, но допускам просто за тази държава подобно поведение да има шанс да минава за нормално, имайки предвид, че датчаните са студена нация като цяло, не показват чувства, а не че ги нямат, просто са научени да се сдържат, да не се оплакват, да понасят стоически ударите на живота и т. под.
От друга страна ми е добре, че не е много приказлив, защото цял ден съм подложена на шум от бебета и имам нужда от тишина. Определено ако имам избор между мълчалив съпруг и прекалено много говорещ такъв  щях да си избера мълчаливия.
Иначе определено искам да живея точно с този човек, но бих променила доста неща в отношенията ни.

Вес, ами аз без да искам точно така се получава - с приятели и роднини когато са наоколо говоря доста и все интересни неща, които той усеща че са интересни, но не разбира, понеже не знае български и всъщност това го дразни, щото за него нашите разговори са дразнещ шум и нищо повече. И като сме сами аз си мълча по принуда, все по-рядко го заговарям, защото нямам желание, знаейки каква ще е реакцията му. Питам го иначе всеки ден как му е минал денят, нещо интересно случило ли се е, с надеждата да каже поне нещо и се случва понякога да каже нещо кратко наистина, но доста рядко и то трябва обезателно да е нещо наистина важно за него или да е преценил, че ме интересува. Иначе други ежедневни неща и проблемчета не вижда смисъл да споделя. Нали знаеш, че ние жените си споделяме заради самото споделяне, а мъжете ако кажат нещо е с цел или да получат или дадат съвет, или да се потърси решение за някакъв проблем. А ние жените просто си приказваме заради приказката. Може би и от там идват разминаванията, той не прави нищо просто така.
Това, че говори с всички останали си мисля понякога, че го прави или от уважение, или се чувства длъжен да говори с гостите или разбира се с приятели говорят техни си мъжки неща, които него го вълнуват, но от които аз нищо не разбирам и няма как да ги обсъжда с мен. А влечението му към родителите му си го обяснявам пак с уважение от една страна, от друга - той още им вярва прекалено много и се влияе от тяхното мнение (понеже примерно има баща си за много умен и загуби 700 000 ДКК по негов съвет тука наскоро и дори не му се разсърди за това нещо), те за него са с богат опит и всичко знаят и квото кажат те - това е. Бе в интерес на истината и на мен ми е приятно да се виждам с родителите му. Айде с баща си приказва за прекалено мъжки неща, инструменти и т.под, но майка му е много приятен събеседник, когато не е решила да ми лази по нервите.
А може би просто си намирам хубави неща във всичкото за да има за какво да се хвана и тази връзка да не се разпадне съвсем  Embarassed
Цитирай

E-CLM & CH-VD

Мнения: 3 045
Нямаш ли приятелки от местните, с които като си говорите, да разбира, че се коментират интересни неща, в които той не участва?
А възможно ли е, покрай децата, тъй като са мънички и са две на една възраст, цялото ти ежедневие, проблеми и съответно разговори да се въртят само около тях, и нещата, свързани с тях? И той да няма желание да обсъжда непрекъснато тези неща? Искам да кажа, че с идването си, децата изместват всичко, и застават на първо място за майката, но в повечето случаи бащите си запазват паралелно и другите интереси. Т.е. бащите продължават напред, докато майките започват да се въртят в кръг за определено време. Ако ти се грижиш сама за децата ви, предполагам, не ти остава време да четеш книги, да се "размажеш" на дивана пред тв-то, следейки новините или просто да се поглезиш по някакъв начин. Съответно и няма нищо ново, което да си кажете, или поне съпругът ти май мисли така.
А кога започна всъщност тази липса на общуване?


ПП. Сега се върнах на първия ти пост и виждам, че си казала, че си у дома с децата. Вероятно смята, че ежедневието ти е монотонно и няма какво да се обсъжда.
« Последна редакция: сб, 19 апр 2008, 02:58 от Bec »
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
Вес, чак приятелки близки местни не бих казала, че имам. Приказвам си с жените на приятелите му, но понеже не са ми особено близки си говорим общи приказки, които... изобщо не са интересни дори на мен. И да се получи интересен за мен разговор, за него никога не е, щото са женски приказки, и през това време той си говори с приятеля и не ни обръща внимание. Дори когато си говоря със СВЕТА МАЙКА МУ, той не се намесва, мълчи като гъз, а ако баща му е там също веднага си намира за какво да си говори с него. За децата - по-скоро имам чувство, че той използва децата за да си кажем нещо. Абе като се замисля, той наистина си мисли, че неговите неща не ме интересуват и ми говори за децата щото предполага, че и аз искам да говоря за тях. Но всъщност изобщо не е така, защото ми писва от деца и искам да чуя нещо различно.
Аз въпреки всичко се опитвам да поддържам някаква форма и да се информирам от Инет за различни неща, които ме интересуват. Но все излиза, че точно те него не го интересуват. Бе той просто не обсъжда нищо, за новините ако нещо не съм чула или рабрала го питам примерно и той или ми каже с 2 думи всъщност това, което и аз вече знам, но искам подробности или каже, че не го бил чул точно това - странно щото като го гледа човек отстрани остава впечатление, че едва ли не е влязъл в ТВто и само това е чул.
Оф не знам, имам чувство, че човекът си е особняк и аз търся под вола теле  Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 4 380
Хора различни, темперамент различен. Вече 16 години си общуваме по същия начин и още не сме разведени.
Никога не е обсъждал с мен работата си и проблемите си там. За доста неща разбирах от чужди хора.Ако на млади години ме дразнеше, с времето свикнах и не искам да знам повече от нужното (най-необходимото).
Аз също престанах да коментирам нещата които ме вълнуват. Те са прекалено различни от тези които биха го заинтересували. Това е положението. Два коренно различни човека с различен характер и темперамент и с различни интереси.
Или избираш да свикнеш с начинът и количество на общуване или си търсиш по-голям дърдорко. Аз друг вариант не виждам. Твоят съпруг това явно не го тормози, тормози теб.
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
zenia, дано си права, той наистина не го вижда като проблем, за него е нормално. Но понеже за мен не е и се притеснявам. Но както казваш лека полека го приемам и свиквам, въпреки че е нещо ново за мен. А роднини като ми гостуват все още ги впечатлява, не разбират датския темперамент може би.
Цитирай

без обхват

Мнения: 5 745
От мъжа си не очаквам да си говорим като дружки на кафе, той е мълчалив човек ( с всички) и не пуска 'плява'.  Аз пък имам нужда да избълвам 20 хиляди думи на ден, а неговия праг мисля, че е някъде около 150. Тоест, НикиФин, ние в нечии капацитетни по хорските отношения очи сигурно 'имаме проблем'. Но нямаме - живеем щастливо,  познавайки се. 
Цитирай


Мнения: 2 387
Офф: Не те познавам, но имаш страшен ник и..стил. Остани! Hug

НикиФин, не знам какво да ти кажа повече. Аз не бих могла да живея така, точно затова се отказах от Скандинавистиката и т.н. Моята приятелка, обаче, замина за Финландия с ясното съзнание, че харесва манталитета на северняците и би правила компримиси, ддори с мъжа си един ден..
Не знам ти от кой тип си, не знам.
Цитирай

София, България

Мнения: 1 700
И аз щях да попитам това. Как се държат другите семейни мъже в Дания/по твои наблюдения/? Да не би просто при тях де е приет такъв начин на общуване  newsm78
Цитирай

софия

Мнения: 3 422
Ние си общуваме,но да си призная понякога ми се иска,като заспи детето да остана сама с мислите си.Обичам мъжа ми,но понякога просто не ми се говори.Случва се,като някой трети занимава детето аз да правя нещо,което на мен ми е интересно или важно и ако тогава дойде мъжа ми и ме заговори или ме пита неща,които за мен са маловажни да се подразня и да му изсъскам.
Ходих на психоанализа и ми казаха,че минимум час на ден човек трябва да отделя на себе си ,на своите лични интереси извън дето и мъжа си.
А относно работата му,казвал ми е,че като се прибере предпочита да си почине забравяйки работата и да си говорим за различни неща,може и твоя мъж да мисли така.
Цитирай


Мнения: 1 618
Никаъв проблем нямаш Peace Бяхме гаджета, а сега съпрузи, и моята половинка си е винаги "неприказлива" Wink Изоооообщо не си го слагай на сърце. Ако се обичате и нямате скандали значи нямате проблем. Другото е просто битие. Което неминуемо рано или късно става еднообразно. Обаче пък първичната любов става на обич. Аз също понякога страшно много се дразня от това "да си говоря сама" или изобщо да не говоря, обаче ми минава точно за 5 минути. Само като се сетя колко много го обичам и забравям веднага и вече не се сърдя. Love Smile
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
Mila mama, по-скоро мъжът ми е като теб  Wink Бе не знам и аз кво му е в главата. Сигурно иска да си почине от работа, въпреки, че го усещам че много често мисли за нея. Май проблемът между нас е че той е мъж, а аз жена и различните интереси и приемане на живота. И аз искам да остана сама със себе си и мислите си, но не нон стоп да е така и не  когато сме всички в къщи, тогава предпочитам да си общуваме, защото мъжо е на работа по цял ден и ако си мълчим като се прибере то кога да си приказваме.
Мона Лиза , свекърва ми се казва така. Всъщност Мона Елизабет  Laughing  По-близко познавам само двама мъже датчани, единият от които е свекър ми. И двамата не са от приказливите. Но жените им никак не са мълчаливи, дали и те нямат същия проблем със съпрузите си като мен  newsm78.
При положение, че с бавачката можем да си приказваме женски глупости не ми е особено тежко, но ако я нямаше и както не излизам никъде и не виждам никой... направо щях да изперкам от липса на събеседник
Цитирай

София

Мнения: 175
Наистина може да е до темперамент. Ние сме наопаки - лаляме си непрекъснато и за всичко, понякога ме болят ушите от слушалките. Ужасяващо различни сме, караме се много, но и нокът да си счупя, милото веднага е уведомен, да му се пусне бримка на тениската - аз съм информирана и това ни прави много близки, аз не мога без него, той не може без мен. И целта не е да правим нещо един за друг /аз не очаквам да ми оправи маникюра, нито той да му зашия тениската/, а да си комуникираме, да си споделяме и да сме аз и той за всичко и срещу всичко.
Малко се отплеснах  Blush Идеята ми беше, че можеш да опиташ да го интригуваш с някои малки злободневни нещица, да свикне да ти чува гласа по всяко време и за всичко, да знае че дори и да не ти е интересно нещо, участваш в разговора за да споделите темата и т.н. Опитай! Както казват хората: Най-много пък да не се получи   bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 40 отговора