Сюжет

Това е психарско.

Не се влияй от новото ми амплоа, моля! 

И на мен ми се видя психарско, бяха излезли на показ сред малките деца, някои ги гледаха с нескрит страх. Питам, понеже наистина изключих варианта двама мили братя да обгрижват третия в петък вечер. Видях им веригите, облеклото и..най-вече.. поведението.

Това да не е приказка за Трите мутри и златният ланец? 

Не си измислям, бре! Почти никога не пускам теми, но сега се впечатлих, притесних и замислих над това..

Това в Ст. Загора ли става или в USA. Много е важно уточнението

Градската градина на Стара Загора. В участъка м/у Собиески(Санаториума) и Паметника.

Ми нали има вицове за мутрите. Кво им пука,че човека бил без крака, нали се кефят,че бутат количка. Сигурно са се скарали преди това кой да бута

Ок, няма да се влияя от новия ти имидж

Ми, опитвам се да мисля, но не зацепвам какво търся - някаква идея за миналото или настоящето на въпросните особи?
Или предположение за това какво ги е накарало да се разхождат из градината?

Има всякакви екстравагантни особи. Понякога зад арогантността се крие много болка.
Разхождали се сред децата? Добре, де, това място само за деца ли е? В смисъл, не е практика там да се разхождат възрастни ли, що ли?

Не се оправям с този казус.
Опитвам се, ама...

Имаше ли нещо нелогично?

Иначе, мутрата може да си е саката. Може да е претърпяла злополука. Това, че двама събратя я тикат в количката, подсигурявайки й някакво развлечение, всъщност е похвално.

Много ще ми е трудно да обясня случката, може би не трябваше да отварям тема..
Не, мястото не е само за деца, то е в центъра на града, но ..никога не съм виждала такива особи, те биеха на око и всички ги гледаха. Човекът в количката..хвърляше пуканки по децата и ги гледаше лошо, а други двама се...ъм...гордееха с него сякаш, знам как звучи последното. Бяха с всичкия си. Последното, което ми хрумна е, че може да е някоя важна подземна личност, а тези да са му били охрана..
Но си приличаха много, не само заради ланците и вратовете..
Разсъждавам си на глас. Аз веднага визуализирах намеса, инцидент заради нечия поръчка, преднамерена катастрофа..

Сакат, но мутра, той продължава да развлича себе си. Което е чудесно. С тази разлика, че преди се е развличал сам, вероятно, сега има нужда от помощ. Затова ли е арогантен? Не. А защо?
Това с парка ме обърква.
Ти колко време ги наблюдава?

Написах вече..
Не искам и моля да не се намесват думи като сакат и недъгав, защото е обидно и темата ми не е пусната ни най-малко с цел да дискриминира някого, дано не ''залитне'' натам.
Не знам колко време, нито 2 минути, нито час.

Ми, след като произведохме Иван Ангелов за национална гордост и му спретнахме собствено риалити шоу, какво те учудва, че някакъв хвърля пуканки по децата и се държи "странно"?

Ами аз не знам този- арогантния как е бил лишен от краката си, но мисля,че ако продължава в този дух,някоя мама ще се ядоса, и следващия път ще бъде и без ръце

Престани!
Погубваш съботната ми сериозност

Иначе, той нали затова си води охрана, бе!

Ами загубил ги е наскоро/може би катастрофа/, бил е в депресия,но сега приятелчетата му го извеждат,за да го разведрят,а той си припомня "добрите стари времена"....

Я кажи как изглеждаха съпровождащите мутри, че вчера мъжът ми беше в комадировка в този ваш китен град...може да разрешим мистерията

Интересно, вчера явно е бил някакъв странен мутра-ден. Аз също отдавна не бях присъствала на толкова арогантно мутренско поведение, а живея на място пълно с такива типове - срещу Неро...

Пак вчера, но в София, на канала при Руския културен интитут (или нещо подобно беше, близо да парка Заимов) 2 джипа от старите G класи запречиха и двете платна (те там са еднопосочни) и по целия тротоар и в градинката отсреща плъпнаха към 10 човека - едри, в черно, със слушалки в ушите и тъмни очила, но някак разнородни по вида си, не като охрана в униформи. В джиповете и другите 2-3 коли, с които бяха, останаха шофьорите. В едната двама души си говореха нещо сами.... 

От доста години не съм попадала на толкова публична демонстрация....

За случая в Стара Затгора - човек с такова поведние и толкова запомнящ се външен вид (заради физическия недостатък) най-вероятно е известен по вашия край с някое прозвище...

Е направо е жалко, че не си се сетила или пък ти е било неудобно да ги снимаш. Можеше и да разнищим историята, ако са били от града, все пак не са чак толкова много мутрите на Стара Загора, знаят се , все някой щеше да каже кой кой е.

  Да ги снимам?! Страх ме е, а и дори не би ми хрумнало.

Клонке, всичко ще си кажеш..

Щях да съм чувала за тях, ако бяха местни. Кой не знае Арбала, примерно..

Аз пък се впечатлявам от мутри,
облечени в тесни пуловерчета.
До тях курволякът лъскав, а те,
моля ви се, с шарени пуловерчета.
Нямат ли ризи, вкус ли нямат...

Може би този без краката е катастрофирал.
Едва ли му е лесно. На бутащите също.

                   И тия не ползват фонокарти, явно.

Значи чуденката остава, щом не са и местни? 
Едва ли ще разкрием истинската история, ама поне някой добър в измислянето на сюжети може да предложи някоя интересна версия. 

май никакви не ползват. И все пак постъпват глупаво - трябваше да говорят на открито, а не вътре в кола, ама нейсе, не са ме питали...

аз

а от къде разбрахте че са мутри  да не би да им пише на челото " аз съм мутра"

В началото не разбрах, че и този в количката бил мутра и си помислих " кво толкова хората си прибират златната миничка, дето им заработва от просия..." Тук поне в София има доста заможни просяци , за които съм чувала че ги прибират с лимузини. Но явно случаят не е такъв А факт е че хората с физически недостатъци ( поне тези с които съм имала контакт) се държат по принцип малко арогантно. Не знам защо.

Това е някаква защитна реакция, според мен, доза цинизъм, който предпазва от съжаление.

Виж, ако ги избива на брутална простотия, това трябва да си е характер, нямащ нищо общо с каквито и да било физически недъзи.

Човекът в количката, преди няколко години, в епохата на активния и брутален рекет беше сапьор в една градска групировка. Имаше там един клиент, много костелив орех, който колкото и да го плашеха, не склоняваше да си плаща редовно. А дискотеката му беше много актуална, дори единствената в града. Немислимо беше да изпуснат точно този шаран. Взривяваха му два пъти колата, но това не действаше, защото наглия стопанин го караше на трабанти и си купуваше следващия с оборота от една петъчна вечер. Последно беше взел един изпотрошен фолксваген. Бяха решели да гръмнат и него като последно предупреждение, после щяха да пипат по-здраво. Наливаха се тримата приятели цяла вечер, не че толкова им се пиеше, но за кураж......Някъде към четири вече насъбраха достатъчно количество  решителност и напуснаха заведението. Къщата на "костеливия" беше почти на края на града и щеше да е доста лесно с оттеглянето. Двама от тримата се отделиха, като заеха място в сенките на близките огради, осветени от уличното осветление, а третия потъна в малката уличка. След 10-15 метра се наведе под едно малко, тъмно возило и извади пакета изпод якето си. Беше правил това и преди, имаше опит и не се чувстваше притеснен. Беше най-запознат с взривовете от компанията и всички си мислеха, че за него няма тайни в занаята. По-рано през деня старателно я бе сглобил и беше изключително доволен от крайният резултата. Истинска красавица. Оставаше само да я закрепи. ... но, всичко стана толкова бързо, Боже, дори животът му не успя да извърти лентата си пред очите му.

Всичко останало се сля в един безкраен момент. Светлините на операционната и крещящите сестри. Лекарите с маски на лицата, светлината, въздухът беше бял.........

Трудно се осъзнава мисълта, че ще живееш зависим от някого до края на животът си. Понякога е невъзможно. Приятелите, тези които бяха платили цялото му лечение и бяха осигурили най-добрите специалист в страната, още се обаждаха понякога. На рождените му дни дори идваха всички, за да го уважат, но винаги се четеше вина в очите им. А думите им бяха пресилено весели, поради което звучаха изкуствено и кухо. И неизменното обещание, че ще се обаждат по-често. Но всъщност винаги се обаждаха все по-рядко и по-рядко................ и той донякъде ги разбираше.

Но днес времето беше хубаво, празнично и телефонът иззвъня приятелски.
- Излиза ли ти се?
Егати, не беше излизал от месец и 18 дни.
- Естествено, не ставайте смешни.

Дойдоха с нов джип. Преди 8 месеца бяха с много по-малък. Похвалиха, че да го взели скоро и още е гаранционен. Отпрашиха към най-близкия парк и тъй като срещата беше непредвидена и на тях им стана едно такова непринудено, весело и драго. Спомняха си дните в спортното училище и тренировките по борба. Припомниха си старите неволи и как са ги преодолявали винаги заедно. Бягането от час и фалшивите извинителни бележки. После бягането от полицията и пак фалшивите медицински...... Винаги заедно.
Толкова бяха щастливи и тримата, че мъжът в количката дори забрави, колко е бил сам през последните години.


Предложение за сюжет. 

Сега очакваме да се превърне в сценарий.

 

Съжалявам, че ще ви счупя играчката, но в града ни има Дом на инвалида (информация за който не знае). А там е пълно с хора на инвалидни колички. Вярно, благодарение на "прекрасната" инфраструктура трудно се добират до центъра на града, но не е съвсем невъзможно, особено, ако има и двукраки помагачи край тях.
Поради местожителството си ги виждам често. Всеки божи ден ги гледам как се опитват упорито да прекосят едно инфарктно кръстовище в опит да се доберат до въпросния център.
Аз на тяхно място бих замеряла някого другиго с  едни други неща, ама това е съвсем друг сюжет... 
Познавам и няколко истински градски мутри. Не им личи.

тоя в количката е изпечен лъжец.., а всички знаем, че на лъжата краката са къси... 

На мен ми прилича на трилър 

Всеки има право на грешна тема, Сийке.
Нали разбираш, че нищо от това, което си написала не е по темата? Знам за дома, ако може да се нарече така. Никой там няма 1/2 кг злато на врата си и не се държи арогантно с деца.

За това как съм разбрала, че са мутри не смятам да обяснявам. Поведение, облекло, ланци, бицепси и малко мозък трябват.
Плетяща,  !


Живи и здрави да са, аз си отговорих на някои въпроси, други остават. Темата е приключена за мен.

Знам, че ти знаеш, но писалите след теб - едва ли. Дали е имал злато или евтини синджири на врата си въпросният, той си знае. Както и как, и защо е загубил краката си. Също и какво става в главата му...
Другия път, когато някой в инвалидна количка пак ме помоли да му купя нещо от магазина, защото не може да се качи на тротоара, камо ли да преодолее няколкото стъпала до входа му, непременно ще го попитам как е останал без крака. Все пак народът иска да знае. 

Сийке, кво ти става, ма кака?
Акцентът според мен изобщо не беше в инвалидизацията на господина. Просто момичето постави ситуацията и въпросът, който я е сполетял.
Теб никога ли не те е застигало любопитството към някой, който е приковал вниманието?
Аз често се хващам, че съчинявам истории като горната за напълно непознати. Със или без инвалидна количка. Просто някой изплува от тълпата и ти се набива на очи. Става ти интересен и се запитваш какъв ли е живота му.

Застигало ме е. Първият и единствен път беше, когато бях дете. И завърши със шамар, нанесен от обекта на любопитството ми - Жоро Софкин. Научих си урока. 
Просто мисля, че има неща, които не е редно да се обсъждат по такъв начин. Да, хората с увреждания често са агресивни, да не кажа и злобни. Сигурно имат основание да са такива, мисля си аз...

И аз не разбирам какво ти става. Плетяща е отговорила вместо мен, сега се чудя какво още да кажа, а няма нужда да се оправдавам, защото каквото съм казала - така е било.

За урока - не съм убедена. Сираците също са деликатна тема.

Как Сийке, Софкин е друга пиеса. Той винаги е бил арогантен и неприятен тип. Бяхме в едно училище, оттам го познавам.  Мисля, че тогава си си извадила неправилните изводи.
Сюжета е прекрасен, Еванесънт, от вчера мисля по темата, ама Летящата ме е изпреварила.