Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 47 отговора

Анкета

Казвате ли / ще кажете ли/ в детската и в училище, че детето ви е осиновено?

Въведи твоя глас


Мнения: 1 618
Доколко и къде казвате, че децата ви са осиновени?

Отначало си мислех, че мога спокойно да го споделя с всеки. После нещата се промениха доста.
С днешна дата си мисля, че поради много причини не искам да го споделям.
 Въпросът ми е как мислите вие? Ако споделяте къде и защо? Ако- не? Защо? И най-важното, какви са възможните плюсове и минуси от споделяне  или не на т. нар. тайна в училище? Как постъпвате? Как мислите да постъпите?  Може би и тук няма универсални правила, и за всяко дете подходът е различен. Но  бихме могли да обсъдим как ще се отрази това на децата ни, да обменим опит и мисли.

Цитирай

космополитно

Мнения: 929
Доколко и къде казвате, че децата ви са осиновени?

 Въпросът ми е как мислите вие? Ако споделяте къде и защо? Ако- не? Защо? И най-важното, какви са възможните плюсове и минуси от споделяне  или не на т. нар. тайна в училище?

Дарена,  писах ти обстоятелствен пост в мой стил.  С конкретни примери от нашия живот и за хорска неделикатност, от която изпадам във вътрешен бяс или пък ми потичат сълзи (пак вътрешно)...При пращането на мнението ми, компютъра ми заби и всичко се затри! Мисля и вярвам, че това развитие е много конкретен вселенски отговор на въпросите ти!

Сега съвсем в резюме:
Не съм на страната на тайната, но мисля, че за личната история на децата е добре да се говори най-вече в семейството и то при заявка от страна на детето.
В градината, според мен би било смислено да се сподели само с оглед децата да не се почувстват изолирани, отново пренебрегнати и реално занемарени. За училището не смятам, че ще е нужно да се казва- дотогава повечето деца ще имат много стаж в семействата си...
Полза от казването за детето виждам само при екстрени ситуации. Напр. на нас ни се наложи да постъпим в бърза помощ.Без да се запислям казах за осиновяването, във връзка с въпроси:"Какви алергии има детето и какви наследствени болести имаме в рода?"...
От там насетне не виждам необходимост да се тиражира личната история на когото и да е!
Принос към тази тема би била позицията на 15 г. син на моя приятелка, който знае за осиновяването си кажи-речи от бебе: "Майко, аз знам, че съм осиновен и това засяга само мен. Не искам вечно да се спряга това в живота ми. Как да се почувствам равен на връстниците ми!?"
Цитирай

монако ди бавариа

Мнения: 4 138
сложен въпрос. в началото раyвявах байрака, сега споменавам, скоро мисля да престана да казвам. ще дам право на детето да реши кога, как, на кого и защо да казва или да не казва. това е негово право. макар и дете, е самостоятелна личност и не искам да взимам решения вместо нея.
« Последна редакция: нд, 20 апр 2008, 13:07 от matakosmata »
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Май всички минаваме по този път.

Донякъде си го обяснявам с опасенията ни в началото, да не помислят, че крием... с възторга и отчасти с неосъзнатата ни още родителска мисия.

После, особено, когато детето израства, си даваме сметка, че не дължим никому обяснения (освен в случаите, вече посочени от Венециас, в интерес на детето). Дължим истината на детето и толкова.
Кога, как и защо ще каже то самото е негово право.

Точно, когато в мен започнаха да се зараждат тези въпроси, имах късмета дъщеря ми сама да ми го покаже. Тя не иска този факт да бъде обявяван без оглед на случая и повода и аз се съобразявам с това. Дори, когато обстоятелствата налагат казването на този факт, гледам тя да не присъства (при медицински прегледи, при срещи с други осиновители, когато говорим на темата и т.н.)
Определено спрях да коментирам и дори, ако се случи в разговор да се засегне темата кой, кога и как е раждал, как е кърмил... знаете, жените все говорят за това, се усмихвам многозначително, слушам и толкова. Обикновено не се стига до директни въпроси. Жените обичат да си кажат тяхното и се радват на добри слушатели. Wink
Цитирай

София

Мнения: 677
В детската много хора знаят,в училището където ще учи пак някой мои бивши колеги също знаят.
А относно мамите и приказките за раждане и т.н. зависи от ситуацията и казвам,че аз не съм го родила и т.н., но преценяван хората кави са,защото не искам любопитки,които се стремят само да разпитват и т.н.
Всичко зависи от ситуацията.
Незнам дали помните прееди време писах,че Цеци за малко да разкаже пред всички в групата неговата история и госпожат асе беше притеснила и го беше спряла.Говорих с нея и решихме ,че при удобен слуачй тя ще му даде думата и ще разговарят на тази тема цялата група.Само незнам моя Цеци как ще се чувства и как ще реагира,Божа работа.
Но по-добре учителките и по-близьки приятелски семейства да знаят историята,по-споко е и за нас и за Цецко.
Успех на всички в предстоящите ситуации.
 
Цитирай

на път

Мнения: 2 592
В началото на нашия общ път заедно май попрекалих с "развяването на байряка". После коренно преосмислих ценностите на осиновяването и като се замисля, не съм го споделяла с никога от почти 2 години. За пръв път усетих, че не съм права прочитайки тук във форума за "20 неща които осиновените не обичат ....." (благодаря за което на Теа).

Осъзнах, че единствено Марти е човекът който трябва да реши с кого да сподели този факт ....
В градината знаят сесрите от яслата (с които Марти е в специални, приятелски отношения, въпреки че от 2 години не е в яслата), директорката, една от учителките. Също така и личната педиатърка знае - благодарение на нейната отзивчивост сме преодоляли големи здравословни препятствия.

Само майка ми (родила отгледала сама 3 деца и още 5 внука) гордо се фука наляво и надясно все още, развявайки собственоръчно направени снимки. Притеснява мечестно казано, но не мога да я лиша от това удоволствие с лека ръка. Прави го с голяма обич, а и е единсвеният човек който винаги е "на разположение", отзивчива за помощ при отглеждането на нашето слънчице жертвайки какво ли не.
Цитирай

София

Мнения: 9 301
Ми аз май ще ви повторя.
Приятелите няма как да не знаят - не мога да ги излъжа, че съм го родила и отгледала тайно от всички. В нов блок живеем, така че там не мисля да се развихрям с обяснения, в детската съм казала на всички госпожи - нека имат едно на ум, пък било то и негативно, за децата - съмнявам се, че на тази възраст могат да разберат, какво е осиновяване, поне Исак със сигурност не може - все още от време на време предлага да оставим И бебето в дом за някое време и обяснява на роднините, как Дара била излезнала от корема на мама и той бил излезнал от корема на мама - аз обяснявам, ама му бяга концепцията, така че когато му дойде времето. За училище не мисля да казвам, освен ако не се наложи - там вече децата са големи и бих искала учителките да не се отнасят по-специално с него поради това, че е осиновен. Педиатърът е ясен, както и всички лекари. И аз съм на максимата - нека един ден като порасне, сам да реши, на кого да каже.
Виж въпросът с майките е малко смешен - като стане дума примерно за захранване, всички се допитват до мен, нали имам още едно по-голямо дете  Mr. Green, ама аз отговарям, че с Дара ще пробвам друга схема.
Цитирай


Мнения: 2 123
в началото раyвявах байрака, сега споменавам, скоро мисля да престана да казвам. ще дам право на детето да реши кога, как, на кого и защо да казва или да не казва.

Абсолютно - сто процента и с мен така се случва. В кайна сметка, останалите хора, не представят децата си - "Това е Иванчо, аз си го родих"
Цитирай


Мнения: 335
И аз като се замисля напоследък го казвам  много рядко. Няй - вече когато се засегне темата за приликата и на кой бил одрал кожата. Щото нямам никакви заслуги.

Макар, че сега като се замисля го правя не заради него а заради мен.

Пък и мина времето когато вярваш, че осиновените деца са си коренно различни. Дрънки на търкалета. Все са си деца:)

Може би това е основната причина да не го казвам повече. Не намирам разликата.
Цитирай

София

Мнения: 29
най-добрия вариант е детето да знае за осиновяването възможно най-рано
това не е нещо срамно, напротив , а светът е толкова малък, когато става дума за опазването на подобна тайна,  че рискът детето ни да бъде наранено за цял живот от чужди хора е много голям
Цитирай


Мнения: 2 084
Последните две седмици си мисля, че не биваше да казвам никога и за нищо на света. Вече и ноктите си гризе малкото юначе, но ще се справи.
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Интересно, и при Ирина осмислянето и преживяването на тези неща съвпаднаха със здраво гризане на нокти.

Мажи с горчив лак, малко помага.
Вечер, когато легне тя също започва да рови... затова се научихме да й разказвам вълшебни и хубави истории. Така гоним кошмарите.

Цитирай


Мнения: 441
ами и аз като всички май...

в началото дрънках на ляво и надясно, с гордост... искаше ми се да изкрещя на целия свят

после поутихнаха нещата

гледам да не го афиширам под въздействие на емоция

аз по-скоро се притеснявам, когато усетя, че човекът на когото споделям се притесни...и аз не знам от какво

на градината ще кажа, определено, някак ми е трудно и енергоотнемащо да крия

като ви чета ме хвана параноята, накъде ли ще го избие Нико?
Цитирай

София

Мнения: 127
Ето едно нещо по което всички си приличаме.И аз така като вас.В началото бърборех,сега не ми се говори.В края на краищата кой го е грижа.Родено или осиновено,все ти е дете.Не е нужно да се бие тъпана.Иначе като че ли сами поставяме знак за неравенство с другите. Нали искаме това да се приема нормално,а като го навираме в очите на околните,сами зидаме стени.
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 61
За мен ще бъде май по-сложно. Маги няма да носи нашите имена. Във всички институции-детска градина,училище и т.н- ще трябва да прилагам и заповедта за настаняване. А пък и много хора изобщо нямат представа какво е приемна грижа.
Вече се сблъсках с първия коментар-да не се притеснявам,че съм взела детето от дом......Какво да ви кажа друго,вие ще ме разберете.
Но съм решила,че нищо не трябва да се говори пред нея. И без това ще трябва много време ,докато разбере какво означава семейство и сигурност.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 47 отговора