Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 97 отговора

София, на брулени хълмове

Мнения: 967
Привърженик съм на привързаното родителство и до скоро и двамата с Малчо се чувствахме добре - прекарвахме всяка възможна минута заедно, винаги когато решеше идваше да спи в нашето легло, гушкахме се много, играехме заедно и откривахме света  Wink Според майка ми "съм залепила детето за мен" и това не е хубаво, но за нашето семейство това беше хармоничния начин за съвместно съжителство, а сега изглежда хармонията се наруши и аз не знам какво да правя  Tired
Цялата ми душа иска да отглеждам и бебка на принципа на привързаното родителство - да сме нон-стоп заедно, да я кърмя на поискване, да спим заедно, да се гушкаме и да й помагам да открива света  Love..., но на моменти се намирам в невъзможност да се справям...
Как да съм привързан родител и за двамата - как да бъда едновременно и с двамата и да откликвам на желанията, нуждите и интересите на двамата, като те са съвсем различни  Tired Усещам как се разкъсвам между бебето и баткото в стермежа си да съм и с двамата, но чисто обективно това е невъзможно. Само дето на моменти се чувствам лоша майка и за двамата  Sad Постоянно като че ли се раздвоявам и на края като тегля чертата имам чувството, че нито единя нито другия е напълно доволен от ситуацията ... Вие как се справяте?
Цитирай


Мнения: 9 816
За това според мен е добре децата да бъдат оставяни понякога и сами- да си лежат в леглото или да си играят. Добрата грижа за детето не се измерва с количественото, а с качественото. Така че, просто е трябвало още като си забременяла, да дадеш на голямото си дете малко "свобода". Защото както описваш нещата явно си "залепила детето за себе си", а сега, когато са две не може да се раздвоиш. Peace
Цитирай

София

Мнения: 887
 #CrazyСпоред мен излишно си си усложнила живота. НИКОГА няма да можеш да откликнеш на желанията на всички. Аз съм обратното на това, което си ти и се чувствам невероятно щастлива. Приеми факта, че не можеш да се раздвоиш,разтроиш и т.н. Децата ще си растат и едва ли след 20 години ще  ти признаят колко много  се съсипваш сега за тях. Давай го по-леко и не го мисли чак толкова...Ето сега пак съм ги зарязала да си играят самички, а пък аз джиткам из нета....
Цитирай


Мнения: 9 816
#CrazyСпоред мен излишно си си усложнила живота. НИКОГА няма да можеш да откликнеш на желанията на всички. Аз съм обратното на това, което си ти и се чувствам невероятно щастлива. Приеми факта, че не можеш да се раздвоиш,разтроиш и т.н. Децата ще си растат и едва ли след 20 години ще  ти признаят колко много  се съсипваш сега за тях. Давай го по-леко и не го мисли чак толкова.

И всъщност при вас Ембрион този модел действа доста успешно. Пишейки предния пост, си мислех точно за теб и това как отглеждаш децата си, все пак те познавам и имам достатъчно наблюдения. За мен това е пример за майка с две деца.
А децата ти са щастливи, умни, самостоятелни без да се опитваш да бъдеш на сто места едновременно.

Цитирай


Мнения: 609
  Запис
Цитирай

Кацнала на едно дърво.

Мнения: 3 128
Аз не съм почитател на привързаното родителство, макар че ми се носи славата тук май точно на такъв родител. Предполагам, заради това (писала съм го много пъти), че сама си гледам дечурлигата, големият е на детска градина до обяд и винаги са с мен. Но това е по други причини. Както и да е.
За мен истината е някъде по средата, това е поредната модна тенденция във възпитанието. Ако приемаш съвета ми, карай го по-леко. Слушай сърцето си.  Peace
П.П. Малкият ми трол обаче е фен на тази мода. Непрекъснато ми виси на крачола. Уви, не е случил на майка.Mr. Green
Цитирай

Pyce

Мнения: 3 378
Бебка сега като е малка можеш постоянно да си я носиш в слинг,предполагам,че повечето време спи,така че ще имаш време и за другото детенце.
Докато я кърмиш можеш да измисляш някакви занимателни игри на малчо или да го помолиш да ти подава нещо/кърпичка например/за да се чувства полезен.

Малко по малко ще се наредят нещата,просто и хормоните ти още бушуват,а и може би си изтощена все още,все пак емоциите след раждане не отшумяват така лесно.

Поздрави за избора и успех!
Цитирай


Мнения: 637
Е точно същата драма ме тресе миналата седмица, само, че при мен нещата са по три - кака на почти 9 г., по-малка кака на 3 и бебе на почти два месеца. Побърквах се от зор за са всички деца да са доволни и въпреки това не се получава , просто е невъзможно да се утроя  Crazy. Вече приех, че не е възможно това дето го искам и сякаш по-регулирано се случва всичко. Кърменето на поискване е трудничко - през нощта, сутрин и до към следобеда всичко е ОК, но вечерите е пълна лудница!  Вече три пъти давам добавка вечерта, когато е големият хаос и ме гризе съвестта, но нямам друг избор! Когато мъжа ми се прибере по късни доби всичко е укротено и спокойно. На него, разбира се му се струва лесно...
EASpirit това действа за мноого кратко време. Ревността на по-голямото е нещо , което бързо те отказва от слинга.

За мен истината е някъде по средата, това е поредната модна тенденция във възпитанието. Ако приемаш съвета ми, карай го по-леко. Слушай сърцето си. Peace
newsm10
Цитирай

Бургас

Мнения: 1 784
#CrazyСпоред мен излишно си си усложнила живота. НИКОГА няма да можеш да откликнеш на желанията на всички. Аз съм обратното на това, което си ти и се чувствам невероятно щастлива. Приеми факта, че не можеш да се раздвоиш,разтроиш и т.н. Децата ще си растат и едва ли след 20 години ще  ти признаят колко много  се съсипваш сега за тях. Давай го по-леко и не го мисли чак толкова...Ето сега пак съм ги зарязала да си играят самички, а пък аз джиткам из нета....

Харесва ми това мнение !  Peace

Не е добре да си обсебен от децата нито пък те от теб.Всеки трябва да има своето лично пространство. Peace
Цитирай

София

Мнения: 6 459
Нели, имам чувството, че описваш мен. И аз съм много близка с децата и изобщо не съжалявам за това (а големия - виж го колко е голям.) Естествено, големият вече е съвсем самостоятелен, рядко има нужда да контактуваме, но сме си все така емоционално близки. Като се роди малкия, се чувствах като теб. Като гледам, много ти е малко още бебето и не си си изработила нов ритъм. А може и малко следродилна депресия да те мъчи?
Изчакай още малко и ще видиш как ще се променят нещата Hug
Цитирай

София

Мнения: 10 830
Не знам.. озадачих се като прочетох постинга... Rolling Eyes Аз лично не бих издържала на това нещо, да съм нон-стоп в услуга на детето. Някак прекалено ми се вижда. Привързано родителство... хубаво де, а кога детето е самостоятелно? Според мен сега се сблъскваш с последствията от това "детето винаги да е доволно". Няма такова нещо! Всеки, все някога е недоволен. В нашето семейство не сме си непрекъснато на разположение и го смятам за нормално. Нито аз съм на разположение на детето винаги когато пожелае, нито пък тя винаги когато аз пожелая. Това не ни пречи да се прегръщаме, целуваме и обичаме. Аз например помагам да открива света, но и тя сама си го открива. Това я кара да мисли, да пита и да учи. Не й показвам всяко нещо. Има моменти когато тя идва и задава въпросите.
Ако наистина точно този начин на живот и общуване е "привързано родителство" значи резултата е терзания, че не си добра майка, защото не може да угодиш едновременно на двете деца.

П.С. А за себе си помисляла ли си в тази ситуация? Къде си ти? Къде е личното ти пространство? Къде е малката доза егоизъм, която всеки трявба да притежава.
Цитирай

Oslo

Мнения: 655
#CrazyСпоред мен излишно си си усложнила живота. НИКОГА няма да можеш да откликнеш на желанията на всички. Аз съм обратното на това, което си ти и се чувствам невероятно щастлива. Приеми факта, че не можеш да се раздвоиш,разтроиш и т.н. Децата ще си растат и едва ли след 20 години ще  ти признаят колко много  се съсипваш сега за тях. Давай го по-леко и не го мисли чак толкова...Ето сега пак съм ги зарязала да си играят самички, а пък аз джиткам из нета....

Ей това съм и аз. Децата са вече на 11 и 6 години, самостоятелни и уверени. Мисля че защото съм го давала по-лежерно през годините, майчинството никога не ми е тежало, макарче съм практически сама с децата още от раждането им.
Цитирай
Умереност във всичко.
Започнах да изпитвам хем радост, когато дъщеря ми легне при нас в леглото, хем ревност, защото тя се опитва да ме изтласка от него за да бъде сама с баща си. Едипов комплекс, инстинктите и са силно развити. При сина ми имаше нещо подобно, но аз като Звяра вкъщи (пране, оправяне, учене на ред и дисциплина) не съм любимката на децата ми, но пък сина ме харесва повече от дъщеря ми.

Най-важното, което се опитвам да спазвам, но ми е трудно, е че и аз съм човек, не по-маловажен от другите и би трябвало да имам равно право на достъп до тати, лакомствата не са само за децата а се делят на всеки по равно. Стигнах до това заключение, когато усетих, че децата стават егоисти и свикват най-доброто да е за тях. Е, може и да го получават от време на време, но се опитвам това да става без те да го осъзнаят.

За любовта им към мен съм сигурна, защото разбрах колко им липсвам като ме няма - това гледам да не го повтарям вече.
Цитирай


Мнения: 5 487
не се сещам друго, освен ако имаш сили и zдрав гръб си купуваш слинг и носиш бебето навсякъде и всичко zаедно. Но все пак не zабравяш, че и голямото трябва да се учи да общува с други и може да сте привърzани, когато сте zаедно, но все повече той трябва да ходи на градината да се zаиграва сам . и пр.
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Това, с "привързаното родителство", по-скоро ми прилича на кошмар, филм на ужасите, отколкото на здравословно и приятно съжителство с дете. Май повече ти си се "залепила" за сина си, отколкото той за теб. А сега искаш да се "залепиш" и за бебето, ама не става да си залепена на две места.
Моят съвет е да се отлепиш от децата си колкото може по-бързо, защото им правиш лоша услуга.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 97 отговора