Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 23 апр. 2008, 09:02 ч.

От два стола - на земята

  • 3 177
  • 41
  •   1
Отговори
Може да е пускана такава тема, така че модераторите могат да я изтрият, ако преценят. Въпросът ми е... случвало ли ви се е в даден период от живота да сте се срещали с двама човека едновременно? Дори и платонична връзка, но по едно и също време. Как сте се справяли? Защо се стигна до прекратяване на едната от връзките или и на двете? На мен ми се е случвало и ми действаше много стресиращо, защото трябва да помниш на кой какво си казал и да имаш винаги готови отговори за всичко. В един момент просто ми дойде в повече и прекратих и двете. Вие сте!

# 1
  • Мнения: 5 303
Случвало ми се е и винаги съм се сещала за тази приказка със столовете. В такъв момент  имам нужда да остана малко насаме със себе си.Но не всеки път обстоятелствата го позволяват. Последния път,когато ми се случи реших,че трябва да бъда много внимателна, за да не сбъркам. Имах щастието ,че и двамата въпросни мъже проявиха изключително търпение и толерантност,балгодарение на които сега съм с човека,когото обичам. Така да се каже, без да искам го подложих на изпитание ,което той издържа.

# 2
  • Мнения: 18
И аз в момента се намирам в същото положение на два стола и немога да преценя кой да избера,страхувам се да не сбъркам и да съжалявам после!Чуствата ми имам чуството че са еднакви и към двамата,имам нужда и от единия и от другия.Незнам на какво изпитание да ги подложа,и двамата много ми помагат и са готови  на всичко за мен,но това положение ме побърква и трябва да реша,а незнам как!Немога да прекратя и двете връзки,защото искам да остана с едниния,но незнам как да избера? ooooh!

# 3
  • Мнения: 1 798
Случвало ми се е от два стола- та на трети.

# 4
  • София
  • Мнения: 9 014
О, да. Почти непрекъснато /преди да се омъжа/. Но и двете връзки никога не са били особено важни за мен /затова съм си и позволявала да го правя/.
Но когато срещнах Правилния човек, не си и помислих дори за миг да го отвъждам съвместно с още някого.

# 5
  • Пазарджик / Анкх Морпорк. Сега в София-временно надявам се!
  • Мнения: 1 069
"Между два стола" го гледах още като се играеше във Варна. Разсипах се от смях.

# 6
  • Мнения: 3 424
Ако ти е много голям задникът, си е
нормално да ти трябват два стола.

# 7
  • Мнения: 4 966
Случвало ми е 2 пъти. Единият път се омъжих за единия "стол"...
Засега не съм тупвала по дупе.

# 8
  • София
  • Мнения: 5 468
Случвало ми се е. Малко стреса е по-голям...

# 9
  • Мнения: 18
Как правите избора между двамата така,че да не съжалявате?

# 10
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 163
Ако ти е много голям задникът, си е
нормално да ти трябват два стола.
Joy Joy Joy
Тъй де.
Ако имаш два стола, очевидно е, че нещо не им достига и на двата. Затова търсиш трети стол, по-удобен, с дръжки и пр. салтанати.  Joy

# 11
  • София
  • Мнения: 119
Аз пък съм падал само от дивана пред телевизора.

# 12
  • София
  • Мнения: 5 468
Как правите избора между двамата така,че да не съжалявате?
А що трябва да правиш избор? То си е направен - с двамата и това е.

# 13
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 163
Аз пък съм падал само от дивана пред телевизора.
Тюх, как не се сетих! Що си играя на дребно?  Mr. GreenДиван!!!

# 14
  • Мнения: 4 966
Как правите избора между двамата така,че да не съжалявате?

Аз лично избирам със сърцето си и с логиката си. Не знам дали трябва да съжалявам. Всъщност, щастлива съм от избора си към момента. Когато бях в тази дилема, трябваше да избера между мъж с 12 г. по-голям от мен, с кариера, с бъдеще, сега работи за Световна банка в Брюксел, с възможности, лудо влюбен в мен, "ракета-носител", даваше ми възможност да работя любимата си работа някъде из Европата и т.н., но аз не го обичах достатъчно, а и си представях как след години аз ще съм на 50 г. /поне в моята среда жените на 50 г. са поддържани, млади по дух, жадни за живот и т.н./, а той ще е дядо на 62 г. Другият избор беше съпругът ми - мой набор, млад, красив, все още студент тогава, с желание да изградим всичко заедно и постепенно със собствени усилия - бях адски влюбена в него, исках да е баща на децата ми, знаех колко подкрепа и разбиране мога да получа от него... Избрах него, а и вървя напред, без да се притеснявам, че постигнатото е, защото някой ми е дал "рамо". Не съжалявам...

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт