Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора

София

Мнения: 385
Едвали ще успея с няколко изречения да представя проблема, но ще се опитам да споделя поне Hug! Ходим на ясла от 3 месеца, разбира се не сме редовни заради честите боледувания! Адаптира се сравнително добре, неочаквах, защото беше адски привързан към мен и баща си. По-ревлив си е от бебе още, искаше постоянно внимание и да го носим на ръце, което продължава и до днес, е без носенето  . От няколко седмици, въпреки че му отдаваме доста от свободното си време, той мрънка доста. Стигна се до там, че дори да направиш това, което е искал той пак се тръшка и реве. И му обясняваме и говорим и сме го наказвали и сме му крещяли и сме го галили, ефект никакъв, по-зле става. С баща му сме много изтощени психически от него. Имаме и 2-месечно бебе, от което сигурно баткото ревнува, въпреки че се стараем да обръщаме повечето внимание на големия, за да не се травмира, добре че бебето позволява-по-кротка е. Общо взето вниманието сме го насочили изцяло към по-голямото си дете, за да се адаптира уж по-лесно в яслата, да е по-сигурен уж, да не ревнува от бебето, но ето че в замяна детето е нервно И СЯКАШ ВЕЧНО МРЪНКАЩО Crying or Very sad, щом прекрачи прага на дома ни се започва още от вратата с  реването за всяко нещо-събуване на обувки, миене на ръце, събличане и каквото се сетиш...ако някой е минал по подобен път и се е сблъскал с вечното мрънкащо дете, нека даде съвет, вече незная какво да правя, опитвам и т.н, много съм изтощена. Само да допълня, че не го чувствам като глезено дете, не  от материална гледна точка. Явно не е и добре да прекарваме толкова време с него и да му обръщаме толкова внимание..незнам,но пък от една страна той е по цял ден на ясла и  след това е нормално даже задължително да се занимаваме с него. Интересното е, че в наше отсъствие не се държи така, в яслата незнам как е, но лелките със сигурност щяха да ми надуят главата, ако плаче и там.Може пък и да е някакъв стрес от самата ясла. И преди яслата имаше склонност към тръшкане, но не с такива размери #Crazy Иначе е будно дете, проговори бързо, храни се добре...ноооо какво е  това вечно недоволство newsm78
« Последна редакция: чт, 24 апр 2008, 21:58 от chochka_nadik »
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
Вървим по този път в момента, съвет не мога да предложа, само рамо, на което да поплачеш
Цитирай

Sofia

Мнения: 8 084
 Кураж миличка, дано да се оправи баткото и да се държи по спокойно. А да не би да се чувства като напъден след появата на бебчо щом ходи и на ясла. Може би   се чуди какво да направи за да привлече внимание.
Цитирай


Мнения: 1 061
Не съм имала подобен проблем и от опит съвет не мога да ти дам, но като ти четох поста и се замислих - според теб обръщате достатъчно внимание на баткото, така че едва ли в липсата на такова е проблема. А, защо не се опитате да игнорирате капризите. Не да обръщате по-малко внимание на детето, а просто, когато се тръшка за нещо примерно да не обръщаш внимание. Остави го да се тръшка, като види, че не те "трогва" това ще му стане безинтересно и ще разбере, че така няма да постигне нищо. Знам ли, сигурно ти е много трудно, но децата са страшни манипулатори макар и толкова невинни. Вижда, че влиянието му върху вас е голямо, когато капризничи и използва това. Гушкай си го, играй си с него, но когато още от "вратата започне с номерата" така да се каже - просто се прави, че не забелязваш държанието му. Направи това, което трябва - събуй го измий го и му кажи, че ако иска да си играете първо трябва да спре да се сърди, а ако му се цупи няма проблем да си се цупи, но тогава няма да играете.
Цитирай

В заешката дупка

Мнения: 2 829
Понякога като че ли си мислим, че децата нямат чувства и емоции и че са длъжни да издържат стоически на всички промени и новости  в живота или че трябва да се справят сами. Ние като възрастни може трудно да се адаптираме към промените, да ревнувам, да сме нервни и напрегнати след работния ден, да се дразним от най-малкото, да си го изкарваме на някой (обикновено най-близкия), който хич няма вина за кривото ни настроение, но не допускаме тези възможности за децата си - те просто се "глезят", "капризничат" и "въртят номера".  Ние поне се предполага, че сме достатъчно емоционално съзряли, за да можем да се контролираме малко от малко, а децата, които не притежават тази зрялост?

Според мен най-голямата грешка, която може да се направи в този момент, е да се пренебрегне детето и/или да се наказва за поведението му. То има нужда от родителите си, от тяхната любов и разбиране, както и ние възрастните имаме нужда от най-близките си, когато преживяваме трудни моменти.
Цитирай


Мнения: 26 194
Влиза в бебебшкия пубертет, към 3-тата годинка минава  Laughing
На твоя място, щом съм си вкъщи, не бих пращала толкова малко бебе в ясла.
Цитирай

София

Мнения: 130
Здравей.Съвет не мога да дам,защото аз самата не се справям.Моята Маги е на прага на 3 година.Ходи на ясла от 2 месца,адаптира се добре.Обаче от събуждането сутрин до лягане е само мрънкане и ревове за всичко.Всичко започна преди 6 месеца и още  чакам момента .Аз лично пробвах и с добро и лошо ,но ефекта е нулев.Дано при вас този "пубертет" да е по кратък.Само нека ДА СА ЗДРАВИ.Успех.
Цитирай

Варна

Мнения: 3 385
Хайде и аз да се запиша в клуба на мрънкащите бебета.И аз наказвам,карам се ,игнорирам,гушкам и всичко което се сетите,но ефект нулев.Нон стоп реве,мрънка,не е доволен все за нещо.Иначе не е лошо дете,не прави бели,но това реване smile3511
Цитирай

София

Мнения: 385
Влиза в бебебшкия пубертет, към 3-тата годинка минава  Laughing
На твоя място, щом съм си вкъщи, не бих пращала толкова малко бебе в ясла.
Естествено, че не бих го пратила и аз, но имам бебе, което иска да го кърмя, преобувам и т.н , в присъствието на баткото това става мн трудно/наистина в началото си мислех, че ще се справя/ , той не разбира тези на вид дребни, но жизненоважни потребности, колкото и да му обяснявам, той си търси неговите, иска да го гушкам докато я кърмя, не ми позволява да ходя при нея когато плаче и т.н и т.н, да не говорим  за битовите инциденти, които се случват, когато не ми е под окото, а през това време мия дупето на бебка, примерно.Когато излизаме на разходка с количката, то си е цяло приключение, малчо не се държи за мен, мрънка, ляга долу на земята, след него ли да тичам или количката да гледам А да не говорим и за времето което едва ми стига да хапна, спя и т.н.Ще спра дотук, това че не мога "да си заредя батериите" си е мой проблем. Бих искала да го успокоя по някакъв начин, и мн често съм си мислила да си го оставя в къщи и да се гледаме всички заедно, но кажи ми как при това мрънкане и тръшкане за всичко...и че не ме слуша за нищо, усещам се че и аз изперквам и ще стана "вредна" за децата си! И звинявам се за дългия пост, исках да обясня, защото и аз се измъчвам че е там в яслата сам... но за момента това е варианта, бабите работят.  Ще се моля просто да премине по-бързо този период! Praynig
Цитирай


Мнения: 1 797
Сякаш си описала едно към едно поведението на моя син.
Не е стрес от яслата, това е бебешкия пуберитет.
Прегледай темите за 'Темпераментните деца' и 'Как се справяте с тръшкащите се 2-годишни дечица'. Там ще откриеш полезни съвети.
Другото, което можеш да направиш е да се въоръжиш с желязна воля и много търпение.
Цитирай

DE

Мнения: 4 610
Била съм в твоето положение - с бебе и батко в бебешки пубертет. Нас ни държа от 2 и половина до 3 и половина. Същото мрънкало беше както го описваш. Наистина е много трудно, изнервящто и изтощаващо. Ние сме в чужбина, няма баби и никой който да помага.
Съвети какви мога да дам - ако имаш възможност, занимавай се САМО с баткото 1-2 часа на ден, оставяй бебето на някой или докато то спи. Говори му много, колко го обичате , колко го обича бебето, колко е умен, силен, прекрасен... нека бебето му "донесе" някакъв подарък, много хубав, който баткото да запомни. Оставяй баткото да помага за бебето - да донесе памперс, да хвърли бодито за пране... и винаги го хвали за помощта.
Зареди се много, много търпение и си налагай спокойствие, въпреки че не ти е лесно.
Цитирай

Густо майна филибето,слънце грее от небето

Мнения: 1 645
Дани вече е на 4 години и все още продължава да мрънка,реве,тръшка,да лази по пода за щяло и нещяло.
Определено е "детският пубертет", който с времето започва малко по малко да "избледнява"
Ето при нас вече не е с такава сила както преди 2 години,но не и изчезнал.
Всеки път се питам до кога ще продължава този пубертет, а майка ми все казва - "като стане на 3.....,като стане на 4............. ,ще улегне"
Да ама не...........
Дани е голям инат и  е  много твърдоглав,и тоз период при нас ще продължи доста дълго време.
Какво да ти кажа, освен да се въоръжиш с търпение друг съвет не мога да ти дам.
Цитирай

София

Мнения: 385
Благодаря! Това че има майки с подобни случай ме успокоява, защото си мислех че аз не се справям със ситуацията, че зависи от мен всичко затова детето ми е такова. Е, със сигурност има утежняващи ситуацията обстоятелства като яслата, бебето и т.н., но явно както се казва караме бебешкия пубертет. Успех на всички и ако някой има да сподели нещо нека го прави, защото мненията  са полезни!
Цитирай


Мнения: 1 061
Добре де явно аз нещо не съм в час, защото с много неща не съм съгласна, а до тук всички сте на едно мнение, че не трябва да се прави нищо - просто да се чака пък след няколко години дано отмине. В крайна сметка пубертет или не има една граница, която трябва да се покаже на детето. Не може всичко да се оправдава с пубертет. А и пубертета в тази възраст не е чак толкова тежък за детето - да има го момента с нервността и капризите, но все пак не може да се оставя поведението на детето да прекрачва всички граници. Не говоря за това да стои в ъгъла или да се лиши от внимание детето, но има и други неща, които биха показали на детето, че това което прави не е добре. Има и друг момент - с разглезването и детето знае "аз искам това и ще го получа веднага''. И в един момент се получава така, че този пубертет продължава до 20 г. докато детето стане голям човек и започне да се оправя сам. Това е моето мнение, че трябва да сме по-меки в тези по-трудни моменти за децата ни, но и трябва да има една граница, която да се постави и детето да знае до къде може да стигне в ината си. И не, не съм лоша обожавам децата си, но когато дъщеря ми иска нещо и не и го позволя тя знае, че ако започне да се тръшка и сърди няма да го получи и утре. А тези неща се възпитават от съвсем малки, затова сме и ние родителите за да показваме границите в поведението и да възпитаваме.
Цитирай


Мнения: 1 338
И при нас се е случвало точно около тази възраст, например беше свикнал като се прибираме от някъде той да отключва входната врата, да ама веднъж баща му беше влязъл преди него и беше отключено....такава истерична сцена последва, не е за разправяне. Доста време ми се налагаше да внимавам какво правя и казвам, че не се знае в кой момент ще реагира и ще направи сцена.
Казвах му искаш ли да те гушна и да се успокоиш, идваше и след 1-2 минути гушкане му минаваше. Пробвай това.
 
В момента е 4 годишен и на моменти се държи непоносимо, крещи и т.н. Забелязах че има връзка с чувството му на глад. В градината не се храни много добре и почти винаги е гладен като се върне, като се нахрани като с магическа пръчка му минава лошото настроение, така че и глада и умората от яслата също може да са в основата на държанието му.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора