Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 11 612
В книгата си Силен в житейските периоди Чарлс Суиндол разказва история за група животни, които си организирали училище. Те приели учебна програма, състояща се от тичане, катерене, плуване и летене, при която всички животни трябвало да изучат всички предмети.

Патицата плувала превъзходно, но едва успявала да изкара тройка по летене и направо се проваляла в тичането. Заекът бил най-добрият в тичането, но развил невроза при мисълта,че трябвало да плува. Катеричката се катерела отлично, но изпитвала постоянен ужас от часовете по летене, тъй като учителят я карал да тръгва отдолу нагоре, вместо отгоре надолу. Орелът стигал най-бързо от всички до върха на дървото в часовете по катерене, но го правил по свой собствен начин.

Суиндол стигна до заключението,че - всяко същество има свои способности, в областта на които е добро по природа - освен ако от него не се очаква или не бъде принудено да влезе в калъп, в който не се побира. Господ не ни е създал еднакви. Няма нищо лошо да бъдеш себе си. Радвай се на способностите си, развивай своя собствен стил.


Моя коментар на това - всяко наше дете е Индивид и Личност. Наше задължение е да открием силните му страни и да го поощряваме в тях, като все пак не забравяме за слабите....Но от друга страна - ние, големите, да не сме изтъкани само от силни страни? Така че колкото по-малко се взираме в децата и колкото по-малко се опитваме да ги направим мултифункционални, толкова по-спокойно ще ги възпитаваме и толкова по-добри резултати ще постигаме.

Вие какво мислите?
Цитирай

Русе

Мнения: 2 160
Мисля, че си абсолютно права  Peace И се радвам, че си стигнала до този извод  Hug
Цитирай

София и там където не се пуши

Мнения: 11 914
 Мама Цоцоланка много си права
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 6 318
Напълно си права   bouquet
Цитирай


Мнения: 1 797
Съгласна съм с теб.
Но мисля, че за родителите е  доста трудно да открият границата между интереса към детето, желанието то да знае и да се развива, поощраването му и прекалената, болна амбиция.Трудно е и да се направи разликата в това да дадеш на детето си свобода и самостоятелност само да избира заниманията и бъдещето си и пълното безхаберие към неговите занимания.
Често съм била свидетел на родители, които в стремежа си да направят от детето си прогресиращ и успял човек или пък да го оставят да се развива самостоятелно залитат в крайности, което в никакъе случай не е от полза на детето и по-скоро му вреди.
Точно тази  граница искам да се опитам да открия  да не греша с мярата в намесата си по отношение на способностите, талантите и влеченията на детето си.
Цитирай

Sofia

Мнения: 2 641
аз мисля, че тези деца или възрастни, които са открили силните си страни са истински щастливци. още повече ако и успеят да работят по тях и да се реализират с тях. по добро нещо от това няма. надявам се децата ми да постигнат истински това и ако примерно видя че са много добре по математика , ще съм радостна на 3 по литература. не защото няма да могат да имат 4 или 5 или 6, а защото ще хвърлят силите си в нещо което ги влече и са щастливи. другото няма значение. по ужасно нещо от зубренето и калъпа няма. а който иска допълнително да се ограмотява и в други области, може и сам да си го прави, още по добре за него.
Цитирай

София

Мнения: 553
В крайна сметка евярно- всеки е различен. Но децата и родителите им още не знаят какво "животно са" децата.

Затова трябва да научим децата си и да им дадем възможност да опитват и да имат търпение поне до първите видими резултати. А децата които ги мързи каква порода са ? Laughing Laughing

Аз лично бях изненадана от сина ми в детската мног ама много:
записа се на уроци по пиано. Ама да не мислите че защото го е заинтригувало пианото ооо не. заради едно момиченце. На уроците по пиано нямаше конкуренция когато общуваше с нея и малкия скорпиончо се беше светнал за тая работа  35 35 35
Ами да ама това става примерно март месец а другите деца са почнали септември. И моя син за 2 месеца ги настигна. Като казвам настигна имам предвид научи нотите, клавишите. по-малък брой песнички, но пък напълно непозната мелодийка  посочена от госпожата си я изсвири, с 1 грешка и достатъчно бързо че да познаеш мелодията. Госпожата просто не спря да го хвали. И в концерт участва даже.

Е ако не беше Верчето русо и симпатично, и той не беше "влюбен", а тя- не особено заинтересована от него... моя дивак дето само битки и мечове са му в главата..... нямаше да припари до пианото...   а и какато го познавам особено пък толкова малък НЯМАШЕ КАК ДА МИ ХРУМНЕ да го запишахна нещо такова. Майките на малки палави разбойници които ама минута не се свартата на едно място ще ме разберат.

Така че... истината е в опитването според мен. и в създаването на мотивация да опитва. Защото сега е дете и сега му е времето за това. За да има между какаво да избира когато му дойде времето. Да се е докоснало до повече неща.
Цитирай

София

Мнения: 26 038
Така е като в описаното в книгата. Все се старая да улуча мярката, да гледам децата какви интереси имат и да им помагам. Родителските амбиции според мен са повече вредни, отколкото полезни за децата. Затова и все си напомням, че децата ми са много различни от мен и те не са аз, по-добре да си трая и да ги оставя сами да си харесат пътеките.
Цитирай


Мнения: 9 816
Важно е на децата да се даде възможност да изберат сами това, с което искат да се занимават.
Неприятно е, когато видиш дете, което няма никакво желание да ходи на балет например, но е там само защото родителите му искат.
Опитвам се да открия именно тези силни черти от личността на дъщеря си, за да мога да й помогна да ги развие.
А за мен детето е личност и индивид от момента, в който бъде отчетена сърдечната дейност на плода.
Цитирай


Мнения: 1 470
Мамо Цоци,абсолютно съм съгласна с казаното от теб,и много ми хареса начина по който си го казала...

Лошото при нас хората обаче е,че ако аз съм тигрица,а таткото носорог,едно от децата задължително ще е ленивец,другото ще е хлъзгаво като риба,а третото бог знае какво...Та мисълта ми беше,трудно ни е да припознаем децата си,когато не са като нас,и още по трудно е да ги научим на знаещото от нас...Но за това пък сме хора...За да опитваме...
Цитирай

usa

Мнения: 3 366
Хубава тема.
Не мисля че дете може да заобича напр,ските ако никога в живота си не се е качвало на подобни.За мен истината е излагането на възможно най-много разнообразности,сравнителна последователност защото началата винаги са трудни, и истинско уважение към мнението на децата ни. Ще си намерят пътя и интересите ако зорлем не ги спирам и/или не ги тикам в посока, която не искат и да видят.
Иначе за калъпа- не бих искала син ни да стане гениален математик без да може да чете,та в този смисъл -да,търся калъп който да покрие поне елементания минимум разнообразни умения и предпочитания...
Цитирай

в гората

Мнения: 2 979
Много правилно!
Не трябва да гледаме себе си и нашите несбъднати мечти и амбиции.
Трябва да погледнем децата от тяхната им страна. Да им помагаме и насърчаваме.



п.п. Сега всички се раждат мултифункционални Laughing
Цитирай

Pyce

Мнения: 3 378
Съгласна съм.

И точно това се опитвам да боясня на бабите и дядовците по един или друг начин,когато ги чувам какви планове кроят за детето ми Tired

Не искам да го насилвам,да му заповядвам,да го карам да прави това,което аз считам,че е нужно и полезно за самото него.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.