Номинации за най-голяма муня

Само внимавайте капки за нос да не капнете в окото, че на една колежка сина стигна до Бърза помощ заради това с голям кръвоизлив в окото 

Да и мой познат ходи с ужасен кръвоизлив в окото от капки за уши...След това щеше да бие доктора,дето му ги беше изписал.
Щеше са е мунско,ако не беше тъжно.

Аз съм си капала вместо капки за нос, капките за конюктивита на котката. 

Няма лошо. Сестра ми не дава на нейната котка храна, която не е опитала сама. Като ми каза ми идваше да и ударя боя 

Да ви се похваля, щях да си изхвърля крема за ръце в тоалетната. Усетих се, като влязох в банята 

Говорим си с приятеля ми по телефона. Разговорът придобива романтично любовно измерение 
 Той: Ти си моята .... (и аз тука муничката не чух тръПка ли ме нарече или тръТка, но все пак реших, че е второто)
 Аз: Мър, вЕрно ли съм ти тръпката  (почвам да се лигавя)
А той явно усетил разнежеността ми и разбрал, че не съм чула, реши да повтори
 - Глупости! Ти си моята тръТка. Нали се сещаш, мастната жлеза на дупето на кокошката 

И така с любовните troll-ски обяснения 

И аз да се запиша в темичката

Наскоро беше, ще правя светкавичен омлет, и съм се юрнала да стане бързо, че имах още 1002 неща за вършене. Приготвила съм прилежно пред себе си порцеланова купичка, малката кофичка за биологичи отпадъци и кутията с яйца. Вадя яйце, чукам, хвърлям черупката, но чувството за нещо нередно внезапно ме загложди отвътре, викам си, абе аз изключих ли ютията, прехвърлям още няколко варианта, които биха могли да ми донесат безспокойство, в същото време продължавам още по-бясно да вадя яйце, чукам, хвърлям черупката, вадя, чукам хвърлям...и така, докато установих източникът на дразнение: вадя яйце, чукам, пускам яйцето в кофичката за отпадъци, а черупката нежно издрънчава в порцелановата купичка

   Лелее как не съм ви зачела по-рано, а ви намерих чак сега и се върнах да ви изчета отначало, ама то малко ли Муни има
Прочетох един пост от преди години, от самото начало на темата, та се сетих. И ето - срам не срам ще ви разкажа и аз каква съм муня.
Преди две години, тъкмо завършила училище, сменяща момчетата всяка седмица, намирам някакъв Муньо със 17 години по-голям от мене, па на всичкото отгоре и живееше с някакво момиче. Ама аз първа любов, сълзи, секс по цели нощи, абее... много влюбена. Първите два месеца всичко наред, без бой, без караници, ама.. само първите месеци. Аз тогава не работех, ами наще ми бяха казали къде си държат парите и когато колкото ми трябват - да си взимам. И аз с моя акъл взимам пари оттам и го водя въпросния господин на обеди, на вечери, а и му давам да играе в казиното. Нали се обичаме, трябва да делиме, мислех. Месеци наред продължавах да му давам пари, да тичам в момента в който ми звънне, абе... муньовска ми работа. Докато се усетя... Пък и той все по-недоволен от мене. Наложи се да ми направят малка операция и ме предупредиха само да лежа в продължение на две-три седмици, да не вземе да стане някой вътрешен кръвоизлив, че... лоша работа. Обаче три дни след като се прибрах, нашия господин падна и си счупи крака. Вкараха го в Пирогов и го оставиха да чака два дни преди да го оперират. Лежа си аз, не смея да ставам от леглото да не направя някоя беля и по едно време телефона ми звъни. Той. Разбуча се, че трябвало веднага да отида да му занеса цигари и течен аналгин, че много го боляло. И аз с моята тъпа глава ставам и хуквам към метрото. Оттам от МОЛ-а до Пирогов пеша нагоре, задъхвам се, вече всичко ме боли, ама стиснала кутията с цигарите и аналгина, че нашия го боляло.
И така... сега като се сетя чак ме хваща яд на мене си, ама тогава...

Cristianaa, твоето не е за смях, а за съжаление. Дано да си го разкарала. Тоя не е муньо, а паразит!

Търсим къде да вечеряме в морската градина на Варна това лято в следната конфигурация:
- аз, уморена от пътуването, разочарована от наетата по интернет къща, с неудобни обувки, гладна и изнервена. И ми е горещо!
- мъж със скорошна операция на крака и патерици;
- близък приятел, който се е навил да ни вози за уикенда, понеже ние спонтанно сме решили да купуваме от Варна куче, но това е друга история и няма връзка.

Та докато крачим и куцукаме, оглеждайки кръчмите, мъжът ми вижда сладолед ескимо, радва се като малко дете и казва на продавача "шоколадов ескимо". Отивам да плащам (на него му е трудно с патериците), и някак на автопилот казвам "вземи си класическия". Сега, аз обикновенно не се бъркам на никого какво да яде, в случая просто исках да кажа, че обикновения ескимо (бял отвътре, шоколад отвън) е по-хубав, но понеже ме мързи да говоря и съм кисела, това явно прозвучава като заповед, защото изведнъж продавачът ми казва "Оставете човекът да яде каквото си иска!" Е, това вече ме ядоса, как така ще ми се бъркат в разговора. Просто го погледнах и му казах "И това е ваша работа, защото...?" Онзи смутолеви, че няма проблем и прибра перките.

И точно в този момент, нашият приятел и уикенд шофьор се провиква от малко по-далече "Кинче, а аз може ли да си взема една бира?" Той пък се чудел дали ще сядаме в крайна сметка някъде или ще кара още и затова пита за бирата

Никога няма да забравя физиономията на сладоледаджията - аз плащам с кисела физиономия, на мъжа с патериците му казвам какъв сладолед да яде, другият ме пита дали може да си вземе бира... Сигурно реши, че ги бия. През цялото време, докато мъжете стояха там да си хапват и пият нещата, той излъчваше някаква смесица от респект, притеснение и съчувстие към мъжете. Ако имаше организация за защита на мъжете, сигурно щеше да и се обади. Смешното всъщност е, че аз обикновено ги оставям да ми се качват на главата и съм доста отстъпчива, но ми хареса да изглеждам зла  

Кинче, с глас се разсмях! 

Ох Кинче, така ме разсмя, че си бутнах кафето върху телефона и не стига това ами и всички важни документи пийнаха!  
Тази тема трябва да си има инструкции за четене!
1. Отстранете всички течности!
2. Поставете лаптопа си на безопасна място !
3. Седнете спокойно и чак тогава отворете темата!

Аз пък пак ще се върна на темата за неработещите неща. Пуснала съм на лаптопа филмче на детето. След малко госпожицата идва, че и е спряло филмчето. Отивам аз и установявам, че няма интернет. Добре ама всички лампички които трябва си светят и на рутера и на модема. Както съ ме учили батковците от интернет доставчика ми, изключвам модема, след малко го включвам пак. Продължава да няма интерент. Обаждам се на обслужване на клиенти и те ми казват, че от тяхна страна всичко е наред, да изключа и включа модема, при което аз вече сърдито обяснявам, че съм го направила. Питат ме безжично ли ползвам интернет и аз казвам да. Следващ въпрос: а включен ли ви е безжичния интернет на лаптопа. Поглеждам предницата на лаптопа,където е копчето и виждам, че е на позиция off.... Явно малките пръстенца са бърникали където не трябва. И понеже ме досрамя, казах, че се е поравил от само себе си...

Случка от преди няколко седмици - отивам до един магазин в обедната почивка да поръчвам мебели, чинно си пускам смс за зелена зона и си говоря с жената вътре.
По едно време какво ме накара да погледна навън към колата и гледам 2ма от паркинги и гаражи се въртят около нея. Казвам си, че няма от какво да се притеснявам, пуснала съм си смс, обаче тия не си тръгват, ами ми слагат скоба.
Търча аз веднага и започвам да крещя да спрат, защото съм си пуснала смс

И те много любезни: госпожо, дайте да видим, може да е станала грешка.
Показвам им аз и споря - ето, имам смс, махнете ми скобата.
А те още по-любезно - госпожо, номера не съвпада.

Гледам аз и не вярвам, гледам си смс-а, гледам номера на табелката, даже талона си извадих да проверя - вместо Схххх, аз съм пуснала САхххх, и по-лошото е, че пускам за този номер от години!!!
Аз си ползвам едно приложение за зоните, запаметила съм преди няколко години СА и така до този момент.
Умрях си от срам, че не си знам номера, платих си глобата и ми казаха, че съм имала голям късмет и явно досега никога не са ме проверявали, защото смс-те ми са били напразни.

Аз пък веднъж търся място за паркиране и на една пряка виждам, че има доста паркирали коли и от двете страни (това още преди времето на зоните). Та паркирам на левия бордюр и доволна заминавам на работа. За зла беда ми вдигнаха колата и когато отидох да си я взимам, проведохме следният разговор:

-Защо сте ми вдигнали колата???
-Защото е паркирана неправилно!
-И къде пише, че там е забранено паркирането?
-Никъде не пише, просто сте паркирали от ляво, а в еднопосочна улица се паркира само от дясно!
Аз вече изпушвам и крещя:
-А ТОВА КЪДЕ ГО ПИШЕ??? (мислех, че е имало знак някакъв)
А те:
-В Правилника за движение по пътищата!

 

Поредна нощ безсъние. От нерви, неспокойство и умора всяка нощ, дори и съня ми да трае 20мин сънувам цветни сънища, съзнавайки ми илюзията, че съм спала дъъълго и непробудно. Поредната акция от страна на мозъка ми, да ми внуши, че съм се наспала човешки. Поредна вечер сънувам блажено спокойствие, непостижимо в реално време. Спокойствието ми се нарушава от детски плач. По дяволите, дори и в съня ми не ме оставя на мира.   Бързам, за да проверя ситуацията, предизвикваща плач. Бързам, бързам, лутам се из коридори и стаи. Решавам, че няма за къде да бързам, и без това сънувам само. Усещам, че "Простатата ви алармира?", тръгвам към WC. В миг се събуждам и осъзнавам, че съня е придобил реално измерение на биологичната нужда. Колкото и да не ми се иска, ставам. Природата държи на своето. Запътвам се към тоалетната. Удрям рамо в касата на вратата на спалнята. Грешка в изчисленията относно позицията ми спрямо заобликаящата ме среда. Изтръпвам в ужас, че малката нинджа, която спи, ще се събуди и ме очаква безкраен среднощен купон и възпроизвеждане на всички номера, които съм виждала в едно цирково представление. Последвано от безпомощен рев. (Не, не детето, безпомощната съм аз обикновено...) Не се събуди. Отдъхнах си. Едва едва напускам стаята. Коридара. Настъпвам парче от дървен пъзел, играчка, която синчето ми разнася нагоре-надолу. Любима. Но не и на мен. Боли. От нея боли. Прехапах устни, а да не се процеди вик от болка. Стигам до тоалетната, като "природате" вече ме пришпорва, повлияна от причинената болка от настъпената играчка. Грабвам дръжката и се засилвам в тоалетната. Силен трясък! Държа дръжката на вратата. Още съм в коридора. Вратата е затворена. Рамото ме боли. Забравила съм да натисна дръжката. Обяснявам си завторената врата. Отдръпнах се, пуснах дръжката.  Тихо е. Никой не се е събудил. След около 20 сек ме очаква голям срам, ако не вляза в тоалетната. Леко хващам дръжката и *тряаааас! *Дрън! *Дрън! *Дрън!* Бравата е в краката ми, а части от нея звънко създават мелодия по плочките в коридора...   Детето се събужда. С рев. Иска мама. А мама иска тоалетна. Но не може да влезе. Резила ми е в кърпа вързан. Събуждам съпуга си, с молбата да ми помогне да отида до тоалетна. Прочетох неразбирането на молбата му само по погледа -   Разбрахме се. Детето все така плачеше в недоумение на случващото се. Свърших си каквото бях планирала. Но облекчението не ми донесе това, което очаквах.   1 час по-късно малкото заспа, след солидно количество изразходена енергия. Аз също си легнах. Усетих, че може би пак имам повиквателна от природата.... но не посмях да стана, докато положението не станеше неотложно...