нещо се отклонихме от идеята на темата 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
преди малко се изсипваме хорицата от метрото и аз бам на автобуса за още 3 спирки - спокойно си пробивам билетчето за метрото и на следващата спирка гордо го показвам на контролата. Аз съм си със слушалките и нищо не чувам. Едрата дама ме гледа с окорен поглед и почва да ме дърпа. Свалям слушалките ,озадачена от реакцията. Извинявам се за грешката и перфорирам автобусното билетче. Онази искаше да ме глобява но аз съвсем директно й казах , че няма начин това да се случи, и без това слизах на следващата спирка. Та така
Вечер. В офиса сме аз, съдружника и жена му. И понеже предната вечер сме спали 2 часа те са опънали едно надуваемо легло и спят. Аз естествено се ровя във форума.
Отвън се чува отвратителен звук. Мисля че беше клаксон на автомобил... при много добро въображение може да се приеме и като аларма.
Моите хора подскачат на леглото. Момъка скача, поглежда през прозореца (следва затварянето на последния) и пита "какво беше това". Девойката рече "мило, мило, от там дойде" и явно е показала входната врата.
Съдружника ми се мотае по боксерки наляво-нядясно и се връща в стаята с нещо като палка (по-късно се оказа дръжката на мопа). Гледа през шпионката.
Аз съм втрещена.
- За какво ти е това?
- Ами за всеки случай.
И продължава да наднича през шпионката.
- Хубаво е за всеки случай, но за какво именно.
- Това дето ме събуди от де дойде.
Обясних му. Той направи няколко заканителни жестове по посока на жена си и си легна.
Става сутринта, сяда на фотьойл и гледа подозрително дръжката на мопа на другия фотьойл.
- Какъв му е случая на това нещо и защо е тук?
Следват малко обяснения за снощните му разходки.
Отговор: "Нищичко не помня."
И последващото... "мале жена, не знам снощи как съм го разглобил, ама едвам го сглобих".
Отвън се чува отвратителен звук. Мисля че беше клаксон на автомобил... при много добро въображение може да се приеме и като аларма.
Моите хора подскачат на леглото. Момъка скача, поглежда през прозореца (следва затварянето на последния) и пита "какво беше това". Девойката рече "мило, мило, от там дойде" и явно е показала входната врата.
Съдружника ми се мотае по боксерки наляво-нядясно и се връща в стаята с нещо като палка (по-късно се оказа дръжката на мопа). Гледа през шпионката.
Аз съм втрещена.
- За какво ти е това?
- Ами за всеки случай.
И продължава да наднича през шпионката.
- Хубаво е за всеки случай, но за какво именно.
- Това дето ме събуди от де дойде.
Обясних му. Той направи няколко заканителни жестове по посока на жена си и си легна.
Става сутринта, сяда на фотьойл и гледа подозрително дръжката на мопа на другия фотьойл.
- Какъв му е случая на това нещо и защо е тук?
Следват малко обяснения за снощните му разходки.
Отговор: "Нищичко не помня."
И последващото... "мале жена, не знам снощи как съм го разглобил, ама едвам го сглобих".
Време е и аз да се запиша като муня. Вчера бях на лекар. За протокола уточнявам акушер-гинеколог. Имах проблем и бях много притеснена. Та преглежда ме той и в това време ми обяснява, че всъщност нямам проблем, а само си мисля ,че имам такъв. И разбира се ми показва на монитора. Аз в този момент бях толкова щастлива и доволна от от този факт, че му благодарих и понеже е много натоварен лекар гледам да не му отнемам излишно време и се запътих да си излизам. Лелееее добре, че акушерката е със здрав разум и ме спря навреме. На мен гащите ми в съблекалнята, сандалите също. Бях тръгнала да си излизам по без нищо и с болничните чехли , но видимо щастлива. Добре, че бях с дълга пола, че ако не беше тази добра женица и аз се бях изсухлила навън щях да бера срамовете пред има няма 30 човека чакащи.
На мен редовно ми се случва, когато съм сама с колата да си отключа, да си натоваря нещата и да си седна на пасажерското място:) Ако има хора наоколо се правя, че търся нещо в жабката и после си заемам шофьорската седалка:)
Веднъж се бях засилила и бързам за рейса и изведнъж се сещам, че съм забравила нещо и някак ми стана неудобно от хората на спирката изведнъж да се врътна и да тръгна в обратна посока
и почнах ентусиазирано да ръкомахам и да се хиля, уж, че съм видяла познат и затова се налага да се върна Е, вече всички хора от спирката гледаха в недоумение в посоката на въображаемия "познат", а там имаше една огромна, съвсем празна поляна и никъде не се виждаше никакъв човек, дори и в далечината 
На мен редовно ми се случва, когато съм сама с колата да си отключа, да си натоваря нещата и да си седна на пасажерското място:) Ако има хора наоколо се правя, че търся нещо в жабката и после си заемам шофьорската седалка:)
Веднъж се бях засилила и бързам за рейса и изведнъж се сещам, че съм забравила нещо и някак ми стана неудобно от хората на спирката изведнъж да се врътна и да тръгна в обратна посока
и почнах ентусиазирано да ръкомахам и да се хиля, уж, че съм видяла познат и затова се налага да се върна Е, вече всички хора от спирката гледаха в недоумение в посоката на въображаемия "познат", а там имаше една огромна, съвсем празна поляна и никъде не се виждаше никакъв човек, дори и в далечината Ааа жестоко
Е какво пък?!.. те от къде знаят какви способности имаш и какво виждаш?!...
Все съм се чудила как някои хора са толкова разсеяни . Днес и на мен ми се случи. Заредих пералнята и сложих препарат. След около 2 часа извадих дрехите и ги проснах. На последната дреха се усетих, че са напълно сухи 
. Не бяха изпрани след деучасово стоене в пералнята, та ми се наложи да повторя процедурата. Току що ги проснах за втори път днес .
За оправдание ще кажа, че останалите дейности свърших прилично.
. Днес и на мен ми се случи. Заредих пералнята и сложих препарат. След около 2 часа извадих дрехите и ги проснах. На последната дреха се усетих, че са напълно сухи . Не бяха изпрани след деучасово стоене в пералнята, та ми се наложи да повторя процедурата. Току що ги проснах за втори път днес . За оправдание ще кажа, че останалите дейности свърших прилично.