Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Може би ще кажете, че това не е трагедия и ще сте прави, има къде къде по-страшни неща, но нали знаете на всеки неговото най-боли...
Семейна съм, и от както съм такава разбрах какво е да съм обичана, уважавана, зачитана като човек със своите нужди, желания и предпочитания. Чувствам се важен и значим човек, уважаван не само от съпруга си, но и от неговото семейство - майка му и брат му. Много се разбираме и с тях се чувствам спокойна и естествена за разлика от своето роднинско семейство, в което никога не съм се чувствала така, нито в родния ми дом, нито със роднините ми.
Мислех, че през деня не мога да спя, а може би атмосферата у дома е твърде напрегната, но при свекървата като ида заспивам като талпа, никога не съм спала на обяд newsm78
При свеки мога да ида дори и да не сме в отлично здраве, докато при нашите - не, щото там е и племенницата и може да я зарязя с нещо, докато те (тя и родителите и) идват и когато са болни, нас и да ни  заразят не сме важни, нищо че в корема ми има бебе...
Това правило го наложиха брат ми и снаха ми, но за тях не важи, но лошото е, че нашите искат да го спазваме,т.е. те ме отлъчват, а човек къде да иде ако не в родния си дом, когато има нужда от подкрепа, дори и само морална, нали е и за болест и здраве и за лошо и добро?! Аз ли нещо не съм като хората, та моите близки ме приемат различно от другите си деца?! И, ако съм по-малко от тях, защо тогава като имат нужда все мен търсят и ако ме няма се оправят идеално, но ако съм под ръка, им е по-лесно да ме яхнат като магаре???! Защо не чувствам любовта и уважението им, толкова ли съм лоша?! Все гледам да им угодя, да им занеса , да ги облекча, да се съобразя.................
Когато се събирам с тях , чувствам такова напрежение, сърцето ми бие ускорено, страх ме е да си отворя устата , за да не кажа нещо, което не бива пред тях и детето, да не направя нещо, което е в разрес с техните разбирания, защото бивам веднага смъмрена, и се чувствам като вредител за тях, изобщо не съм спокойна, имам чувството че съм под лупа нон стоп... Но, пред другите хора се хвалят от мен, щото съм единствената в родата завършила висше образование и добре съм се справяла с живота, ако ги слушаш от страни, ще кажеш, че ме носят на ръце, но вътре съм като бодил в очите им newsm78
Цитирай


Мнения: 9 963
Да не си бременна?
Важното е да има равновесие- в семейството на мъжа си нали си добре приета. Контактувай повече с тях, а при вашите не си ходи щом се чувстваш нежелана.
Може би ако по-малко се опитваш да им угодиш, повече ще те уважават Wink
Цитирай
Да не си брем  енна?
Важното е да има равновесие- в семейството на мъжа си нали си добре приета. Контактувай повече с тях, а при вашите не си ходи щом се чувствсаш нежелана.
Може би ако по-малко се опитваш да им угодиш, повече ще те уважават Wink

Да, бременна съм, но не съм чувствителна от хормоните, това го чувствах и преди това. Пробвала съм да не им угаждам , още по-зле - почват обидите, че съм проклета и чепата. А, иначе да, ходя повече при мъжови роднини, но ми липсва опората на семейството ми, чувствам се като аутсайдер, но май нищо не мога да направя за да го променя, те винаги са почитали брат ми и сега се пренесе и в семействата ни - тяхното е по-важно, техните нужди и желания са на почит, а моите и на семейството ми са капризи и нямаме право на глас, мнение камо ли предпочитания. Ние сме длъжни А ТЕ, АКО ИМАТ ДОБРА ВОЛЯ ЗА ВСИЧКО?!
те са заети и уморени и трябва да се щадят, а ние да сме на разположение винаги, иначе - сръдни и с месеци не говорят и не се обаждат, а брат ми ме критикува нон стоп и аз трябва да си го знам, че е такъв, но аз го критнах един път и той не ми се обажда 3 месеца, мен никой не може да ме приеме , че съм си такава, но аз да се примиря, че те са си такива?! Но, май само аз си страдам...
Цитирай
Абсолютно Рени, така е.
Не виждам как на авторката и липсва семейната подкрепа, по-скоро и липсва подкрепата точно на нейното бившо семейство. Обидно е когато се чувстваш отритнат от собствените си майка и баща, но човек не може да има всичко - я виж на каква свекърва си случила, тук доста колежки-съфорумки ще ти завидят.
И най-важното - имаш подкрепата на мъжа си. Практически той е твоето семейство, не е нито свекърва ти, нито майка ти.
И послушай съвета на Рени.
Цитирай

Brokenpromiseland

Мнения: 1 421
Е-е-е я се вземи в ръце.За да те уважават другите, най-важното е ти сама да се уважаваш.
Какво означава да те е страх да си отвориш устата.
Не се подчинявай на хорското мнение.Когато имаш да казваш нещо го кажи...но без страх.Отстоявай позоцията си.А ако те смъмрят кажи, че ти така мислиш и за теб това е правилно....на който не му харесва да ходи в гората за гъби  Mr. Green
Никога не съм мълчала нито пред своите, нито пред семейството на мъжът ми.
И сслед като искаш да се съобразяват с теб-просто си го кажи.
Направиш ли го един път, всеки следващ път ще ти е по лесно.
Не се страхувай да отстояваш себе си.
Имаш си семейство, очакваш бебе....сега е време за приятни емоции.
Не им се давай!
Цитирай

Бургас

Мнения: 127
Да не си бременна?
Важното е да има равновесие- в семейството на мъжа си нали си добре приета. Контактувай повече с тях, а при вашите не си ходи щом се чувстваш нежелана.
Може би ако по-малко се опитваш да им угодиш, повече ще те уважават Wink

Изцяло подкрепям това мнение
Цитирай


Мнения: 2 564
И аз нямам семейна подкрепа и опора от родителите си. Имам пълна такава от родителите на мъжа ми. От тях получавам обич, уважение, разбиране, морална подкрепа, всичко. Просто така се е случило. Такъв е живота  Smile
Цитирай

Stara Zagora

Мнения: 1 447
в семейството на мъжа си нали си добре приета. Контактувай повече с тях, а при вашите не си ходи щом се чувстваш нежелана.
Може би ако по-малко се опитваш да им угодиш, повече ще те уважават Wink
И аз съм на същото мнение,колкото по-малко се стараеш да им угаждаш,толкова повече ще те уважават.
Пробвай и ще видиш
Цитирай

София

Мнения: 2 199
Абе я не се кахъри за глупости! Гледай си живота и не се впечатлявай толкова. Ако се засечеш с брат ти, когато той или жена му са болни просто ставаш и  си тръгваш. Ако ти се появи в къщата в същия вид директно ги изгонваш. Какъв ти е проблема. Ти си важна. И детето ти. Ако те не са били възпитани -проблема си е техен. И не може всички семейства да са перфектни. Радвай се, че получаваш любов и уважение в твоето семейство. А факта, че получаваш това и от родителите на мъжа си би трябвало да те прави невероятно щастлива.
Няма семейство с две деца, където да не се оказва явно или завоалирано предпочитание към едното. Колкото и да е неприятно това е факт. Сериозно се замислям дали ще имам второ дете. А тези, които са сигурни, че не е така обикновено не виждат нещата отстрани. За съжаление имам премного познати с по две деца.
Цитирай

София

Мнения: 595
boto е права, при две деца в семейството обикновено има проблеми, когато децата станат възрастни....

Но ти си живей твоя живот, с твоето си собствено семейство. И се радвай на подкрепата на неговото бившо! Това е голяма рядкост и ти наистина имаш късмет....

Бори се и да не ти пука - важните сте вие тримата!!!! Hug
Цитирай

Silvermoon

Мнения: 953
Ако племенницата ти е много малка е нормално да я пазят и да не искат болни хора покрай нея, защото малките боледуват много дълго време дори и една обикновена хрема.
Същото правило спокойно можеш да въведеш и ти - да идват само ако са здрави, да няма сърдене.
Радвай се че се разбираш толкова добре със семейството на мъжа ти, а след като родиш е възможно и отношението на твоите роднини да се промени.
Прекарвай времето си там където се чувстваш по-спокойна и ти е приятно, сега най-важна си ти и бебето което носиш.  Ти изисквай да се съобразяват с теб след като сами не се сещат.
Цитирай

Бургас

Мнения: 3 621
Твоето семейство сега и за в бъдеще е мъжа ти и детенцето което чакаш, наистина боли да не се чувстваш "у дома" при собствените ти родители , но случилото се случило.
Спри да ходиш при тях и да им угаждаш поне за малко, може пък нещо да се промени ...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.