Може би ще кажете, че това не е трагедия и ще сте прави, има къде къде по-страшни неща, но нали знаете на всеки неговото най-боли...
Семейна съм, и от както съм такава разбрах какво е да съм обичана, уважавана, зачитана като човек със своите нужди, желания и предпочитания. Чувствам се важен и значим човек, уважаван не само от съпруга си, но и от неговото семейство - майка му и брат му. Много се разбираме и с тях се чувствам спокойна и естествена за разлика от своето роднинско семейство, в което никога не съм се чувствала така, нито в родния ми дом, нито със роднините ми.
Мислех, че през деня не мога да спя, а може би атмосферата у дома е твърде напрегната, но при свекървата като ида заспивам като талпа, никога не съм спала на обяд
При свеки мога да ида дори и да не сме в отлично здраве, докато при нашите - не, щото там е и племенницата и може да я зарязя с нещо, докато те (тя и родителите и) идват и когато са болни, нас и да ни заразят не сме важни, нищо че в корема ми има бебе...
Това правило го наложиха брат ми и снаха ми, но за тях не важи, но лошото е, че нашите искат да го спазваме,т.е. те ме отлъчват, а човек къде да иде ако не в родния си дом, когато има нужда от подкрепа, дори и само морална, нали е и за болест и здраве и за лошо и добро?! Аз ли нещо не съм като хората, та моите близки ме приемат различно от другите си деца?! И, ако съм по-малко от тях, защо тогава като имат нужда все мен търсят и ако ме няма се оправят идеално, но ако съм под ръка, им е по-лесно да ме яхнат като магаре???! Защо не чувствам любовта и уважението им, толкова ли съм лоша?! Все гледам да им угодя, да им занеса , да ги облекча, да се съобразя.................
Когато се събирам с тях , чувствам такова напрежение, сърцето ми бие ускорено, страх ме е да си отворя устата , за да не кажа нещо, което не бива пред тях и детето, да не направя нещо, което е в разрес с техните разбирания, защото бивам веднага смъмрена, и се чувствам като вредител за тях, изобщо не съм спокойна, имам чувството че съм под лупа нон стоп... Но, пред другите хора се хвалят от мен, щото съм единствената в родата завършила висше образование и добре съм се справяла с живота, ако ги слушаш от страни, ще кажеш, че ме носят на ръце, но вътре съм като бодил в очите им
Семейна съм, и от както съм такава разбрах какво е да съм обичана, уважавана, зачитана като човек със своите нужди, желания и предпочитания. Чувствам се важен и значим човек, уважаван не само от съпруга си, но и от неговото семейство - майка му и брат му. Много се разбираме и с тях се чувствам спокойна и естествена за разлика от своето роднинско семейство, в което никога не съм се чувствала така, нито в родния ми дом, нито със роднините ми.
Мислех, че през деня не мога да спя, а може би атмосферата у дома е твърде напрегната, но при свекървата като ида заспивам като талпа, никога не съм спала на обяд
При свеки мога да ида дори и да не сме в отлично здраве, докато при нашите - не, щото там е и племенницата и може да я зарязя с нещо, докато те (тя и родителите и) идват и когато са болни, нас и да ни заразят не сме важни, нищо че в корема ми има бебе...
Това правило го наложиха брат ми и снаха ми, но за тях не важи, но лошото е, че нашите искат да го спазваме,т.е. те ме отлъчват, а човек къде да иде ако не в родния си дом, когато има нужда от подкрепа, дори и само морална, нали е и за болест и здраве и за лошо и добро?! Аз ли нещо не съм като хората, та моите близки ме приемат различно от другите си деца?! И, ако съм по-малко от тях, защо тогава като имат нужда все мен търсят и ако ме няма се оправят идеално, но ако съм под ръка, им е по-лесно да ме яхнат като магаре???! Защо не чувствам любовта и уважението им, толкова ли съм лоша?! Все гледам да им угодя, да им занеса , да ги облекча, да се съобразя.................
Когато се събирам с тях , чувствам такова напрежение, сърцето ми бие ускорено, страх ме е да си отворя устата , за да не кажа нещо, което не бива пред тях и детето, да не направя нещо, което е в разрес с техните разбирания, защото бивам веднага смъмрена, и се чувствам като вредител за тях, изобщо не съм спокойна, имам чувството че съм под лупа нон стоп... Но, пред другите хора се хвалят от мен, щото съм единствената в родата завършила висше образование и добре съм се справяла с живота, ако ги слушаш от страни, ще кажеш, че ме носят на ръце, но вътре съм като бодил в очите им
