ZDRAVEITE MOMI4ETA.AZ IZGUBIH BEB4ETO SI PREDI TRI DNI I SE CHUVSTVAM UJASNO.BIAH V 22g.sedmica. [smilie=smile3518.gif] [smilie=smile3518.gif] [smilie=smile3518.gif] [smilie=smile3518.gif]
- Публикувана: 25 апр. 2008, 18:13 ч.
- Последно мнение: 10 март 2009, 22:38 ч.
ZAGUBIH BEBENCETO SI PREDI TRI DNI
Няма думи които биха те успокоили,да загубиш детето си е най голямото нещастие и най голямата мъка която може да се случи на човек.И празнината си остава,не се заменя с нищо...загубата също...това празно място си оставаИ аз загубих моето нямах нужда от съжаление,имах нужда да говоря за това.Тук намерих сродни души на които много благодаря,те ми дадоха сили на заем.Знаят точно как се чувствам защото са го изпитали,знам че каквото напишат тук е истина. 
ние сме до теб
Blagodaria za podkrepata.tuk s vas naistina se 4uvstvam po dobre makar za malko.MNOGO MI E TEJKO radvam se 4e si imam edna malka princesa na 6 godinki .I vapreki vsi4ko vinagi 6te se se6tam za moeto sladko mom4ence.V kraia na 3 mesec mi otkriha hematom s golemina 8santimetra.triabva6e da leja neprekasnato za da zadarja bebeto.biah mnogo izpalnitelna i vapreki vsi4ko ne uspiah.......gadnata rana ubi moeto beb4e........iskam da nameria pove4e informacia otnosno HEMATOM NA PLACENTATA.AKO noakoia mama e imala podoben problem molia da mi pi6e.MNOGO MI E TAJNO 4E IMA TOLKOVA MNOGO BOLKA SRED VAS MOMI4ETA.NE NI OSTAVA NI6TO DRUGO OSVEN DA SE NADIAVAME........
Луиза, съжалявам за загубата ти. Наясно съм колко тежко ,мъчително и страшно е. Кураж, другарче! Понякога просто трябва да минем през изпитания, които не сме очаквали. Орисията ни е такава. 
Относно хематома, аз при всяка предишна бременност в началото на 3 месец получавах слабо отлепване на плацентата. Получава се кървене и там където е отлепването се събира кръв и се образува хематом. За да не се получи така и при тази ми бременност още от началото почти пиех Магнерот, и си слагах таблетки Утрогестан. А и едно лекарство, което всъщност е витамин К и има пряка връзка с кръвосъсъсирването. Но не помня точно какво е. Така че тези неща са предотвратими при по-внимателно и съвестно отношение от страна на наблюдаващия те гинеколог. Това е, което аз знам за хематомите. Когато станат наистина много големи, за съжаление, водят до този резултат.
Сега се радвай на мъничката кукла, а когато се възстановиш, те чакаме с новини за положителен тест.
Относно хематома, аз при всяка предишна бременност в началото на 3 месец получавах слабо отлепване на плацентата. Получава се кървене и там където е отлепването се събира кръв и се образува хематом. За да не се получи така и при тази ми бременност още от началото почти пиех Магнерот, и си слагах таблетки Утрогестан. А и едно лекарство, което всъщност е витамин К и има пряка връзка с кръвосъсъсирването. Но не помня точно какво е. Така че тези неща са предотвратими при по-внимателно и съвестно отношение от страна на наблюдаващия те гинеколог. Това е, което аз знам за хематомите. Когато станат наистина много големи, за съжаление, водят до този резултат.
Сега се радвай на мъничката кукла, а когато се възстановиш, те чакаме с новини за положителен тест.
Луиза и искам да ти дам малко сили макар и моите да са на изчерпване . Трябва да продължиш напред ,заради другото детенце . То не бива да вижда мама тъжна .Незнам при теб как е ,но моето момченце което е на 6 год и половина и днес ме пита за своето братче . А аз незнам какво да му кажа .Винаги отклонявам въпроса. Незнам докога............
и искам да ти дам малко сили макар и моите да са на изчерпване . Трябва да продължиш напред ,заради другото детенце . То не бива да вижда мама тъжна .Незнам при теб как е ,но моето момченце което е на 6 год и половина и днес ме пита за своето братче . А аз незнам какво да му кажа .Винаги отклонявам въпроса. Незнам докога............ 
много съм благодарна на всички мами които се опитват да ме отешат.мисля че с вас наистина ще преживея загубата си по леко...........мила Рени не знам какво да ти кажа за това как да постъпиш с твоето момченце ще ти разкажа как постъпих аз.когато се прибрах от болницата с празен стомах си спомних че моята принцеса обичаше да ме целува винаги там по коремчето и да говори на своето братче .това ме побъркваше но реших че е по добре да и кажа че бебето вече го няма.много плака горката НО МИСЛЯ чЕ СЛЕД ДЕН ДВА започна да свиква.сега ми каза че ние ще правим опити за други бебенца докато и при нас то дойде живо и здраво..........още не знам дали да минавам през този АД за втори път но.........смятам че заради нея ще опитам.така че мила Рени ще е по добре да кажеш истината на малкия принц.........безкрайно много боли но.... колкото по късно научи за него ще е по зле......аз съм стеб както и да решиш да постъпиш............не знам как но трябва да продължим напред.......дължим го на нашите деца
------------
Моля пишете на кирилица!!!!
------------
Моля пишете на кирилица!!!!
Така е Луиза трябва да продължим заради тях ,защото те са всичко за нас .Само те ни останаха .Мен ме посъветва моята докторка да не му казвам директно, защото детската психика е мн лабилна . Не се знае как ще му се отрази . Винаги крие риск . Затова като се върнахме от болницата баща му му каза ,че бебето е малко болничко и е останало в болницата . Но има и зли езици .Някой му беше казал ,че е починало . Аз винаги опровергавах ,когато то ме питаше : мамо верно ли е, че е починало ?Незнам може би ще му кажем ,но да стане малко по -голям Но мисля ,че той се досеща горкия.
БЛАГОДАРЯ ВИ МИЛИ МОМИчЕТА!ПОКЛОН ПРЕД ДОБРИНАТА И СЪчУВСТВИЕТО ВИ.ТОЗИ САЙТ МИ ВРЪщА НАДЕЖДАТА В ДОБРОТО И чОВЕчНОСТА МЕЖДУ ХОРАТА.А ДНЕС ИСКАМ ДА ВИ КАЖА:ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!НЕКА СИ ПОЖЕЛАЕМ чАСТИЦА ОТ НЕГОВАТА ВЯРА,НАДЕЖДА И ЛЮБОВ!МИСЛЯ чЕ ВСИчКИ ИМАМЕ НУЖДА ОТ ТОВА.И ДА СЕ ПОМОЛИМ ЗА НАшИТЕ НЕРОДЕНИ ДЕчИЦА..........В ЯРВАМ чЕ БОГ СЕ Е ПОГРИЖИЛ ЗА ТЯХ..............БОЛКАТА ОСТАВА В МЕН И МЕ РАЗКЪСВА НО ИМАМ И НАДЕЖДА чЕ НЯКОЙ ДЕН СТЕ РАЗБЕРА ЗАщО..............................И щЕ ВИДЯ СВОЯ НЕРОДЕН СИН.................
------------
Моля пишете на кирилица!!!!
------------
Моля пишете на кирилица!!!!
Луйза, Много съжалявам, Знам колко ти е тежко, аз загубих моето бебче преди 2 месеца, в 26 г.с. Това е болка, която остава завинаги. Много боли, мъката е голяма, но трябва да намерим сили и смисъл да продължим... Тук този форум и майките в него много помагат. Пиши и споделяй, когато имаш нужда, защото само тук може да срещнеш разбиране. Човек, който не го е преживял не знае какво е. Самата аз, преди да ми се случи, съм разсъждавала по съвсем друг начин... Всички ние сме с теб и ще помагаме с каквото можем... Прегръщам те силно и кураж!