Номинация за най-абсурдна реплика, свързана с късното захранване

Захраних в началото на 6 месец, бавно, като първите 2 месеца въвеждах основно зеленчуци и малко плодове, без да замествам кърмене. Естествено бях обвинена, че си държа детето гладно (свекърите). А по отношение на хемоглобина - на изследванията след 6 месец, които ние направихме обаче чак на 7 месеца, хемоглобина на сина ми беше 130 без да е ял месо и желтък. Така че....

 В книгата, която четях, пишеше, че до 6месеца бебето не се нуждае от никаква друга храна или течност, освен майчиното мляко. Аз реших, че това за водата е просто някаква печатна грешка.
 Не по-малко "сгрешени" ми се виждаха и писанията  във форума по този въпрос. Също така, смело иронизирах дълго кърмещите майки. Но и мен ме сполетя тази съдба    . Е, още не съм дълго кърмеща, но съм с такива планове.

 Днес разбрах, че и снаха ми чете същата книга, която и аз  .

Ето  и от мен по темата. В първите месеци се тормозех  от коментарите на "знаещите", но вече не ми прави впечатление. Минахме през пълна програма - първите месеци свекито непрекъснато даваше съвети да  меря бебчо преди и след хранене, за да проверявам колко е изял, защото беше решила че не му стига! (нищо че надаваше по 1300гр). Когато заплачеше бебчо пак се появяваше с репликата : "ето детето плаче-не му стига, трябва да почваме да го дохранваме" След това я глождеше защо имам кърма и искаше да гледа и се чудеше какво го правя и  с какво го храня Хит беше и темата за водата - от сорта "ама как не му даваш вода, че то човек без вода не може да живее, как ще му се делят клетките?!" За първи път дадох пюре на сина ми в седмия месец и направо изпаднаха в шок че съм се забавила, че детето щяло да е анемично, че не можело да си набави желязо и тем подобни а показателите му са идеални. Следващата  седмица бебчо става на 9м и все още основно се кърмим и бабката вчера ме попита "ама ти още ли го кърмиш"
В първите месеци ми казваше " и да знаеш не разчитай много защото кърмата спира", тя ми даваше 40 дни и колкото и да не й обръщах внимание ме психираше. Та такива са "знаещите" .
А страшен хит сред майките е да лъжат колко са кърмили децата си и че въобще кърмят. По градинките се носят легенди за кърмещи и всеотдайни майки. А как ли кърмят като са на море 10дни без бебето - сигурно оставят запаси, не вярвам.
Няма нищо по-хубаво от това да си кърмим бебетата.

Нашето е по - скоро за даване на вода, отколкото за захранване:
Прибрали сме се ние тъкмо от родилния дом и свеки казва "Дай водичка на детето" Аз " не и давам" тя" е как не  даваш - те децата са като краставичките , трябва им много вода, за да растат"

Свеки държи първенството при нас 
Майка ми се опита да коментира за водата, но много предпазливо, че едно време много се препоръчвала за тургура на кожата Казах й че времената вече са се променили и повече коментари нямаше. Но свеки е далеч и на 40 дни звъни по телефона - "сокчета нали му даваш вече, че то има нужда от витами и течности детето" (а, то кърмата какво е, бе джанъм?!?!). Казах, че ще изчакаме малко. На два месеца и половина, свеки идва да го види - "Той нали вече хапва пюренца?" "Не, по-късно ще започнем" без да уточнявам за 6-ти месец и пр. И тя "Ау, големи ядове ще берете. Колкото по-късно започнеш с пюретата, толкова по-трудно ще ги приеме. На баща му едва набутвах две лъжици пюре на 6 месеца, а другите дечица ядяха по цяло бурканче още на 4 месеца"
Педиатърът вметна нещо за вода на 3 седмици, заради жегите тогава, но аз го пропуснах покрай ушите си. С времето той свикна, че сме само на кърма до 6 м. и вече дори не пита какво яде 

От визуален преглед една пенсионирана химичка констатира анемия при детето - ушичките му били бледички.
 
Когато детето беше на 2 месеца, свекървата ме инструктира как се захранва с пюре от ябълка и морков + сокове. След многократните ми отказвания да захраня получих подарък няколко пюрета. "Забравих" ги в дома и и не се върнах повече от месец.

А как с неразбиране ме гледа само милата, като разбере, че детето вече е на годинка, а хапва толкова малки количества храна(ПЗ), при това още не съм му давала сокове! Редовно звъни да пита не ни ли е казала педиатърката, че детето е с анемия.

"Аз на мъжа ти борш му давах в 3ти месец, а е жив и здрав"

И майка ми много философства, но относно количествата храна на детето. На нея обаче си позволяам да се развикам. Но тя си го заслужава, защото често обича да приключва спора с реплики от сорта:"Като ти остане недорасло детето...", "Като ти затъпее детето от недостиг на...", "Детето ти е болнаво, а ти продължавай да си философстваш. Сякаш аз деца не съм гледала", "Детето ти има анемия, а ти си се инати..." 

  Основно реплики на педиатри!  От родителите ни някак по го разбирам, все пак споделят техният опит, което е нормално! Но хора, които знаят, че това е област,  в която всичко толкова бързо се развива и има все по-нови проучвания, да не четат, е просто грехота!

Иначе може да се каже, че повечето неща съм ги чувала и аз!  Нищо ново под слънцето!

Много са ми любими лафове за момченца "ами аз му давам, че той нали е момче, да не му стане нещо!"  Познавам едно такова хлапе- на 10г 60кг и отгоре! Едвам ходи, какво остава да тича, плющи ядене като за трима хамалини и непрекъснато по нещо набива! Захранен рано с всичко и в огромни количества!

Моята госпожица си е миниатюрна, но знае, че не всичко може да яде и като кажа, че нещо не става(напр. "диетичните" зрънчовци), не се противи. Много ми се чудят на площадката, че не й давам такива неща!

Хайде и аз да споделя този път, но то си беше доста дълъг разговор, който аз ще опиша в общи линии.  Разговорът се провежда ден, преди дъщеря ми да навърши 4 месеца. Говорим си с моята кума, която по принцип е много готина, но по отношение на кърменето и захранването, доста се разминахме. Та виждаме се и в един момент започваме следния разговор.
Тя: Какво яде малката?
Аз: Ми кърмя я.
Тя: Да де, но нали сокчета и даваш.
Аз: Не /следва обяснение, защо не давам/. Даже и вода не пие.
Тя: Е как няма да пие вода? Ама поне пюренце и даваш, нали.
Аз: Ми не, не и давам. Тя всичко си набавя от кърмата.
Тя: Аааа, не може така. Аз едно време ..........
Аз вече с досада започвам да отбивам нейните съвети, защото ми става ясно, че няма да се разберем и разговора е безсмислен. Тя също усети, че е по-добре да прекратим, но в заключение каза: Ееее, вода не и даваш, сок не и даваш, пюре не и даваш, ама поне по малко жълтъче му давай на детето.

Понеже вече ми се мели на главата за шоколадчета:
"Е,защо не му даваш шоколад?Той има същите качества като млякото-нали е млечен!"
 

Една съфорумка каза, че педиатърът се намръщил, като разбрал, че едногодишното и дете не яде шоколад. Основната причина обаче е не млякото, а какаото, което давало на децата нужната доза желязо  . Всяка една думичка ме кара да се  , но най-вече подчертаният източник на бисерите.

Оле, оле, какви неща чета!
И аз непрекъснато чувам от жени на възраст 50-60 години следното: "КърмИ го, докато имаш кърма. Ама то как да разбереш дали имаш, наддава ли добре?" И се чудя тези жени защо са така зле информирани и си мислят, че кърмата спира просто ей така и за да не умре от глад детето, трябва задължително да почнеш да даваш жълтъче още на 40-я ден!
Моят син след 3 дни прави 4 месеца, а вече натискът около мен за захранване нараства ежеминутно! Добре, че мъжът ми ме подкрепя, че иначе щяхме да станем на кълбета досега я с майка ми, я с баща ми, ама сега ги пускам да пасат и си кърмя детето

Тука ше ви питам, мили мами, макар да знам , че разводнявам темата. Ако искат модераторите да ме преместят.
Та зачетох се аз във иначе веселата тема и ми се оформи питане:
Що си губите времето да ходите при педиатрите си? Така като гледам в по-голямата им част ги намирате за престъпоно неограмотени хора. Ми вземете си по един кантар и шивашки метър вкъщи за антропомеричните данни, викайте сестрата вкъщи да боцка ваксините на бебоците и тва е. Ще си спестите ако не друго, то поне разкарванията сега в студеното.Щото предполагам ще се съгласите с мен, че ако един специалист не си прави труда да в час със съвременните течения в храненето на бебетата, най- вероятно ще е и тотално неограмотен със останалата съвременна част на педиатрията  Не се заяждам. Питам съвсем сериозно- като смятате съветите на старата школа за храненето за опасни, как бихте спазили назначение за лечение на някакво заболяване? И ако няма да го направите- пак се връщаме в началото-защо ходите при този педиатър?

Междудругото по въпроса с шоколада, моята педиатърка последно като се виждахме ми препоръча да давам на Марти по едно малко блокче натурален шоколад, защото съдържал естествени антиоксиданти и било добре за мозъка.

Ходя при педиатърката, защото тя не идва при мен за ваксините. Защо да си взимам кантарче, като има аванта в кабинета  ? Лекарката не лекува детето ми, а препраща към специалисти, които се надявам да обновяват информацията си и така нататък с причините. Не я сменям, защото нямам на удобно място лекар, който поддържа късното захранване и кърменето до по-късна възраст.
 Ранното захранване не е "стара школа". Може би го наричаш така, защото е отминала тенденция, но най много преди 50-60 години да се е наложила, което я прави не толкова стара в сравнение с вековете преди нея.

 Разбирам, skrech , благодаря за отговора.
 Поне си попаднала при лекар, който лесно препраща по специалисти. За "старото" на школата ме съгласи напълно, макар от любов към дискусията бих могла да пусна 1-2 провокации на тема отглеждане на дЯцата както са го правили прабабите ни 
  Поздрав!