Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Здравословни проблеми и профилактика
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Обръщам се към Вас за помощ, макар и силно да се надявам никой от вас да не е преживял състоянието в което се намирам аз вече месец след раждането ми.Страдам от паническо разстройство и затова по време на бременността си не успях да спра медикаментите , благодаря на Бог , че ме дари със здраво и добре развито дете. Дотук всичко е добре но на 3 ден след секциото ми дадоха таблетка бромокриптин/за спиране на кърмата / почувствах се зле и оттогава психическото ми състояние се влошава все повече и повече. В началото психиатърката ми каза че това е "следродилна история", която ще отшуми след 20 дни но за съжаление нещата продължиха да се влошават. Няма по голям ад за една майка от това през главата и да минават мисли, че може да посегне на детето си или на някой от близките. Дори когато пиша това изпитвам срам и ужас , въпреки че прочетох и за други момичета в подобно състояние.
Тревожността и напрегнатостта ми дотолкова се увеличиха, че психиатърката ми ми изписа лепонекс/използва се за лечение на шизофрения/ макар и в минимални дози но и това не помага. За да съм по сигурна и спокойна за близките си я помолих дая постъпя в болница на което тя се изсмя.
Знам че повечето от вас ще ме помислят за луда , но аз съм жена на 28 с кариера и добро положение в обществото.
МОЛЯ, АКО НЯКОЙ ОТ ВАС Е ПРЕЖИВЯЛ ПОДОБНО НЕЩО И СЕ Е СПРАВИЛ ДА ДАДЕ СЪВЕТ. ЩЕ СЕ РАДВАМ И НА КООРДИНАТИ НА СПЕЦИАЛИСТИ, КОИТО МОГАТ ДА ПОМОГНАТ.
Цитирай

home!sweet home!

Мнения: 505
Минала съм по този път и знам отлично в кой кръг на ада се намираш. Изход има. Обърни се към хомеопат. Ако искаш ще ти изпратя координати на моята хомеопатка. След всички лекарства и психотерапии, чиито резултат е спорен, хомеопатията ме извади от този затворен кръг.
Цитирай
 Наистина ще се радвам да ми изпратиш координатите на твоят хомеопат.
Благодаря предварително. Макар и скептично настроена след всички "светила" в психиатрията, които ме доведоха до това състояние съм решена да се боря, заради детето си, колкото и да е тежко.
Цитирай

Scotland

Мнения: 1 856
 Минала съм през този ад и съм писала доста за преживяното, вината, страха и т.н.
 В момент на истинско отчаяние и факта, че съм в друга държава не беше без значение, потърсих съвет тук във форума. От всички съвети и информация, най-ценен ми беше да говоря открито с партньора си, приятели и други минали по пътя. Без да ги натоварвам разбира се, все пак и тяхното време трябва да се уважава. Така избегнах медикаменти и търсене на професионална помощ, но пък ако кажа че щракнах с пръсти и всичко отшумя за няколко дена,  ще излъжа. Започна няколко месеца след раждането и продължи до около годинката. Ако искаш ще потърся моята тема (беше амонимна, толкова ме беше срам) и после имаше още една доста голяма тема за следродилната депресия с много случаи и описани истории.
 Кураж! Аз лично не съм привърженик на лекарства още по-малко такива с прихотропни действия, може би и за това се амбицирах още повече и заложих на собствените си възможности.   bouquet
Цитирай
Ще се радвам да прочета твоята тема. Интересно ми е какво точно си преживявала.Целувки и ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ
Цитирай


Мнения: 229
Здравей  mama28,
аз също минах по този път. При мен също беше с лоши мисли за най- близките ми и детето разбира се. Тогава се обърнах към психиатър, който ми помогна само с разговори, без лекарства. Тя ме увери в това, че всичко ще се оправи, че не съм единствена. Ние живеехме в чужбина и според нея, това че сме сами също имаше значение. И при мен мина бавно, но мина. Може би около година след раждането имах тези мисли , които ставаха все по-рядки и по -рядки , докато накрая изчезнаха напълно.
Не се стахувай, всичко ще мине, има много жени ,които са минали през това. Важно е да знаеш , че не си единствена , че не ти се случва нещо от което няма измъкване. Минава наистина бавно, но ще мине. Не се поддавай на отчаянието, според мен потърси друг лекар, защото с тези лекарства шега не бива.
Прегръщам те Hug
Ако имаш въпроси питай Hug
Цитирай

Burgas, Bulgaria

Мнения: 2 577
познато ми е това усещане но при мен беше докато бях бременна Именно тук ми помогнаха иначе щях да направя някоя беля сигурна съм Ползвах хомеопатия и доста ми помагаше но защо липонекс това е жестоко хапче пила съм го защото трябваше три дни да лежа на системи за да ме прочистят от разни неща  ooooh! но това е минало
ти изобщо как си гледаш детенцето с тези гадни хапчета -на мен ми течеше лигата    Embarassed от тях   
Цитирай
Да наистина Лепонекса  има голям седативен ефект, но какво да се прави. Да са живи и здрави майка ми и свекърва ми, които са постоянно покрай мене и бебо, че иначе незнам.
Цитирай


Мнения: 2 234
Неведнъж съм разказвала моята история.Ще го направя отново,и ако трябва отново и отново......Искам да помогна на колкото се може повече майки в това състояние !
През 2005 се роди моята дъщеря.Рискова бременност,контракции през цялото време,опасност от аборт....Роди се жива и здрава,а аз понесох доста добре секциото.Още в момента в който ми я показаха,аз не почуствах нищо.Абсолютно нищо.Сякаш не беше моя .Сякаш я нямаше.Тогава не обърнах внимание.Когато на следващия ден ми я донесоха,изпитах първата страхотна паника.Не я исках,чудех се защо ми я носят и какво да я правя по дяволите !?Споделих на лекарите ,че не я искам и че не искам повече да ми я носят.Те се изсмяха,решиха че се шегувам.Въпреки всичко я закърмих,имах доста кърма.Грижех се колкото мога за нея.Но продължих да не изпитвам нищо.Прибрах се у дома.Свикнах някак си горе-долу с нея,но знаех,че нещо с мен не е наред.
Два месеца след раждането и...една вечер останах сама у дома.И тогава,със страшна сила в главата ми нахлуха натрапчиви мисли.Реших,че трябва да я убия  Crying or Very sad Реших че тя ми пречи,че не ми трябва и трябва час по-скоро да се отърва от нея ! Така,незнайно как,се озовах с бебето на ръце,надвесена над терасата,готова да я изхвърля.И тогава дойдох на себе си.Осъзнах се и се зачудих какво правя аз на терасата !?Изпаднах в луда паника и страх,разплаках се,прибрах детето.Стана ми лошо,вдигнах кръвно,изпотих се,започнах да пишкам през 2 минути,заболя ме главата силно в лявата половина....Осъзнах,че имам проблем и то психически.Натрапчивите мисли не спираха да нахлуват в главата ми,а аз никак не можех да ги спра.По никакъв начин.Когато съзнанието ми беше замъглено,мислех само как да нараня или убия детето.Отивах в кухнята,оглеждах ножовете,или тежките предмети...Или пък вечер когато я къпех си мислех как лесно мога да я удавя..... Crying or Very sad В моментите,в които бях в съзнание (ако мога така да се изразя) осъзнавах всичко ,осъзнавах че имам проблем и плачех до припадък.Не виждах изход.Непрекъснато бях под стрес,страх и паника.Треперех,не можех да се храня.И най-лошото - исках да унищожа детето си,смятах че ми пречи и че ще ми е по-добре без нея !
Веднага говорих с близките си.Съпругът ми не ме разбра,избяга като дявол от тамян.Отидох да живея при родителите си в провинцията.В моментите на тежки кризи,те взимаха детето и тихичко се отдалечаваха в другата стая,за да мога аз да се пооправя....Все така не чуствах нищо към нея.Отидох на психиатър.Жена.Тя ми препоръча да пия антидепресанти.Тогава за пръв път чух диагнозата си - тежка форма на следродилна депресия.Поне знаех какво ми е .Тя предложи да ме вземе в лудница и там да ме лекували някак си...Отказах.Започнах да пия обаче предписаните от нея антидепресанти.Превърнах се в парцал.От тях ми стана още по-зле,не знаех съвсем на кой свят съм.А кризите така и не спряха,напротив - продължаваха с пълна сила ! Отидох на психиатър за втори път.При известен професор в София.Този беше по-луд и от мен.Дори не ме изслуша,директно предложи да ме вземе в психиатрия и да ме лекува с възможно най-силните антидепресанти ! Shocked Аз му казах,че просто имам нужда от подкрепа,но пък чак от антидепресанти ! Каза ми,че не гарантира дали няма да убия детето си,и по-добре да го дам нашите да го гледат а аз да го забравя ! Ядосах се,казах му че напълно греши за мен и че аз не съм чак толкова зле.Тръгнах си и тогава реших:ще потърся друг начин на лечение.Спрях да пия всякакви антидепресанти и глупости.
Случайно във форума попаднах на теми за лечение с хомеопатия.Мярна ми се името на Екатерина Чамурлийска - хомеопат и психотерапевт.Вътрешната ми интуиция някак ми подсказа че трябва да ида при нея.След като на първия рожден ден на дъщеря ми бях със страхотна криза се реших,и най-сетне записах час при нея.Първия сеанс продължи три часа.Говорих,тя пишеше.Даде ми някакви капки.Първите два месеца кризите си бяха същите,дори се усилваха.Тя се радваше,казваше че това означава,че лекарството действа.На третия месец от приема,някак почуствах разлика...Сякаш започнах да изплувам от някъде,започна очевидно подобрение при мен.ВСеки месец състоянието ми се подобряваше.Чуствах се отново Човек,заобичах и детето си ! Няма да се впускам в подробности...През това време ходех на няколко пъти пир Екатерина чамурлийска,даваше ми капки,говорихме си.В един момент се почуствах на 100 % добре.Спрях да ходя при нея.Заобичах ужасно много дъщеря си и към ден днешен,тя е моят смисъл в живота ! И секунда не мога без нея и откровено се смея на мислите ,които са ме спохождали по време на кризи.Обожавам я.
Междувременно продължих да помагам на много майки в моето положение.По едно време ми пишеха всеки ден.С някои от тях станах истинска приятелка  Love Други не ги чух повече....Знам само,че ми се обадиха и писаха поне 50-60 момичета.....
Не си сама.Това се случва на доста жени,но повечето от тях се срамуват да споделят с близките си.И да се лекуват.Всъщност,Чамурлийска ми каза тогава,че това моето не  болест а състояние.И че състояниета са нещо,което преминава.
Горе главата момиче ! Знай - това ще отмине ! Но моят личен съвет е - спри антидепресантите и смени психиатърката ! Очевидно не се е справила добре с проблемите ти !
Прегръщам те силно  Hug

Извинявам се за дългия пост......
Цитирай

Scotland

Мнения: 1 856
Относно следродилната депресия /който няма желание, да не чете/... на desykv.

Хм, не мога да намеря моята анонимна тема.  Confused Пак ще потърся по-късно.   bouquet
Цитирай


Мнения: 123
Мили Боже,не съм сигурна дали на мен щяха да ми стигнат силите ако бях на теб,Близначе.
Аз имам също проблем със натрапчиви мисли само че моите са от друго естество.Просто страхове и лоши мисли.Страх ме е децата да не се разболеят или да не ми се случи нещо на мен и да не мога да се грижа за тях..............Но моето започна преди да родя/страховете бяха други но все има такива/първото си дете.След раждането бях объркана,нервна,тревожна и озлобена към всички.Не знам защо.Но детето си го чаках пет години и него си го обичах повече от всичко на света и полагах отлични грижи за него.Скоро след това забременях отново и нещата се оправиха за малко/около 2 години/Може би защото нямах време покрай двете малки деца да мисля за нещо друго.После обаче всичко се върна със по-голяма сила.Аз обаче не съм го казвала на никого,ама на абсолютно никого.Мнението на близки и познати е че съм много силна и че се справям много добре със всичко така че нали се сещате ако призная че всеки ден се боря със себе си!От известно време мисля да отида на психолог,но отлагам.Сега като чета мисля да потърся хомеопат
Цитирай

Sofia

Мнения: 12 526
Поне няма да ти навредят следните:

- Смени психотерапевта - може да не е достатъчно добър
- Вземи детегледачка. Да не си сама.
- Гледай повечко ТВ - разсейва мислите.
- Излизай сама - без детето.
- Пазарувай (също сама), дори и да е за детето.
- Върни се на работа. (дори и в последствие отново да излезеш в отпуска) Максимално се доближи до стария начин на живот, който ти е понасял по-добре.
- Отиди някъде на почивка за ден - два. Да се разсееш.
- Срещай се с приятелите си, с които си била близка преди бебето.
Цитирай


Мнения: 123
Аз лично направих всичко това и наистина има подобрение но не напълно.Просто се редуват състоание на щастие и спокойствие и тревожност.Аз за съжаление успявям да се контролирам пред другите и може би затова отлагам момента с търсенето на компетентна помощ
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.