Започвам с пресен случай: през март месец в квартала пред магазина виждаме младеж на 20-22 години обут в бермуди. Той е на 3-4 метра от нас когато дъщеря ми (3г. тогава) се изцепва:
- Мамо, тоя тупанчо къде е тръгнал с тия голи крака и гола глава?
Тупанчото, разбира се, чу всичко, подсмихна се, а аз като взех да се хиля и просто няма спирачки.
Преди няколко дни завеждам момата на хомеопат. За незапознатите разяснявам, че прегледът е поне 1 час, а аз непредвидливо не съм взела ниакакво занимание за нея. Доскуча му на детето и взе да се забавлява, казва:
- Мамо, къде са ти циците? Дай да ти ги видя.
Аз само се подсмихнах и там ми беше грешката, тя реши, че е голям майтап и задълбочи:
- Дай, де, дай да ти пипна циците.
- Стига, Вики, млъкни.
- Ама дай ми да ти цункам циците.
А той човека се прави на разсеян, а на мене хем ми е смешно, хем я гледам лошо да млъкне. Въобще веселба.
И тази вечер една приятелка ми дойде на гости. Носи момичето ягоди. Измих ги, сложих ги на масата и подканям Вики да си вземе, а тя пита приятелката ми:
- Ти не носеше ли в торбата череши?
- Не, ягоди бяха.
- Другият път да донесеш!