Познавате ли хора тип 'Кеми Тодороф'

  • 8 621
  • 100
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 5 710
Не, не познавам такива хора.
Всичките ми познати/приятели, които живеят в чужбина се опитват да запазят майчиния си език и грешките, които правят са
евентуално в заместване на някоя и друга дума с чуждица. Но произношение и тн. не са се променили.
Всъщност, като се замисля не познавам емигрант, живеещ повече от 20г в чужбина, може би след 30-40 години да се чувства по-осезателно разлика, но едва ли - Интернет и свободните граници ще действат с/у езиковата изолация, няма ги вече 'ония' емигранти, невъзвращенците ... А пък не познавам ( освен тук ако прочета нечия изцепка) хора, които  да искат умишлено да изтрият българския етап от живота си.

# 91
  • Мнения: 467
Колкото и да ме е срам, ще ви призная, че познавам такъв човек, а именно моя малък син. Той е на пет и половина години. Роден е н ДЕ, говори без акцент български, чист и ясен изказ като на говорител от българска телевизия, но лексиката, леле майко!!! Започва изречението на български а го завършва на немски или слага немска дума с българско окончание. Звучи доста комично. Напоследък обаче започна да ми става много криво. Възпитателките в детската градина твърдят, че говори немски като нормално немско дете, че даже и по-добре.  Та аз се запитах защо така се  получава с българския. И реших, че аз нещо съм виновна. Не му отделям достатъчно време, не чета достатъчно книжки, не си разговарям с него  достатъчно. Като си отидем това лято в България възнамерявам да му купя учебниците по български да първи клас и да оправяме езика  докато му е време.
Интересно, че с големия ми син нямам такива проблеми. Той е роден в България, но е живял там само първите два месеца от живота си. Говори, чете и пише на безупречен български. В крайна сметка май всичко е индивидуална особеност и талант.
Иначе познавам българки женени за немци дето се преструват как са забравили родната реч. Една от тях... беше ми много жалка. Ами тя немски говори с грешки и страшен акцент, а българския значи ала Камелия Тодорова както казваш... Скръцнах и със зъби няколко пъти да се вземе в ръце и да видиш как се оправи. Е, карловския диалект не може да си оправи ама той  и е вече от сърцето и мога да го възприема без абележки.

Имам към теб един въпрос: как успя да научиш детето да пише и   чете на чужда територия  EmbarassedБих искала и моят син да овладее езика до такава степен, защото в момета френскиат му речник е по-богат (той говори едва от 9 месеца) и когато иска да ми каже нещо на български става една френско-българска каша, чак ме е срам и се чувствам недостойна майка   smile3518 За сега му пускам песнички, филмчета, говоря само на нашият си роден език, но напредък голям не виждам. Май и аз ще търся читанка като се прибера в София...

# 92
  • Мнения: 251
нали се сещате...такива, които от 5 думи в изречение 3 не са български.
аз съм срещала тук много от тоя типаж и мнението ми за този човек колкото и да ми е симпатичен ми пада поне с два пункта Grinning


а какво е вашето мнение?
 
Да, познавам. Wink Страдат от мания за величие и са ми адски смешни  Mr. Green

# 93
  • Мнения: 1 800
Аз пък познавам българка, която имаше "американски" акцент, като говореше на български, още докато живееше в България Laughing
По стечение на обстоятелствата  наистина общуваше с много американци, но никога не беше живяла извън Б-я. Да произнасяш "р" с английско произношение е леко казано превзетост, да не кажа лудост Crazy

интересното е, че сега живее в САЩ, сестра ми я беше виждала преди няколко месеца и "р"-то  й е съвсем нормално на български..как става тази работа Thinking Laughing

за себе си- понякога първо ми идва думата на английски или бъркам словореда, но нямам акцент на български Naughty

# 94
  • Мнения: 9 052
аz тоzи човек не поzнавам , та не zнам поzнавам ли хора от неговия тип ... може и да поzнавам  newsm78

# 95
  • Мнения: 4 138
отскоро съм близка с един много мил човек. на 84. от 70 години живее извън българия. американски гражданин е. говори освен български още 4 езика перфектно. работил е дълги години в радио свободна европа.
българският му е леко архаичен, но страшно коректен. удоволствие е да общуваш с подобен човек. интересното е, че когато се видим за да пием кафе, разговарям с него по един много особен начин, обмислям изразите си, думите, дали говоря правилно, стремя се да не използвам паразитизми и така нататък. винаги говорим български, макар за него най-удобно е да говори на испански.
никога досега не съм забелязала да му липсва дума на български и да я замести с друга на някой от езиците, които владее.
явно е въпрос на култура, възпитание и желание.
за мен това общуване е много полезно и приятно. и поучително.

# 96
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
явно е въпрос на култура, възпитание и желание.
абсолютно!  последното, което си написала най-вече...

# 97
  • Мнения: 126
Да! За жалост-да!
По мое впечатление това са хора с ниско самочувствие......но са досада за околните!
Лошо е ,ако така се случва че трябва да имаш ежедневен контакт с подобни.....тогава-поемаш дълбоко въздух и се опитваш
1-или да не ги подиграеш открито-че някак вулгарно и неиприлично  newsm78  става
2-или....-да не се смееш с пълно гърло,че съвем пък не е прилично и просташко

В крайна сметка-от опит споделям-....чувстваш се уморено!  bouquet

# 98
  • Мнения: 39
Ами и на мен преди да се преместя в 4ужбина ми бе адски сме6но като 4уех някои  да ъка. Но като не говоря с никого на балгарски и разбирам 4е хи4 не е превземане. Губят ми се обикновени думи, примерно 20 мин не мижах да се сетя как се казва "ремарке"...

# 99
  • Мнения: 22 036
Превземането ми е неприятно, но аз например имам лошия навик като говоря с някого да започна неусетно да го имитирам  Embarassed.

# 100
  • Мнения: 1 100
Много са ми смешни такива персони! hahaha Но нямам подобни познати - виждала съм само по телевизията! Laughing

Мъжът ми цял живот /37 години/ е живял в Будапеща, само летните ваканции е прекарвал в БГ, но говори и пише по-добре от много българи.  Понякога прави дребни грешки, които с моя помощ стават все по-малко. Много се ядосва, ако в България, някой познае, че живее в чужбина. Миналата година се случи два пъти  и много му падна самочувствието. При един лекар каза "фебруари", "реабилитация" вместо "рехабилитация" и още нещо, което не си спомням. Чак толкова издънки наведнъж за първи път му се случиха, но явно е бил притеснен, а и лекарят - много наблюдателен.

Свекърът ми живее в Унгария от 40 години и също говори български по-добре от Кеми Тодороф. Laughing Понякога използва архаизми или не може да се сети някоя дума, но за 60-годишен мъж е нормално.

При мен за 3 години и половина, усещам само, че понякога обърквам словореда в изречения на български, защото на унгарски е направо обратен и ми беше много трудно да им хвана логиката. Но това май само аз си го забелязвам, за щастие. А от много четене на форуми правописът и пунктуацията взеха да ми понакуцват. Sad

Общи условия

Активация на акаунт