Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 56 отговора
Здравейте!
Все още нямам смелостта да влезна с ника си, с който обикновенно се подвизавам във форума. Все още дори нямам смелостта да призная пред себе си, че съм сама! Безумно ми е тежко, сама съм, някакси без пътна и ако не е детето просто ще рухна!
Съпруга ми си тръгна в навечерието на Великден и от тогава не се е обаждал... Много ме е яд на него, можеше поне заради детето вчера да се обади, да го чуе, просто така, или едно яйчице да му донесе. Лъжа вече 3-ти ден, че баща му е на работа..
Толкова съм объркана в мислите си, че дори незнам от къде да започна. Семейството на мъжа ми са много злобни и дребни душички, никога не са ме харесвали и дори факта, че не се срещам с тях от близо 2 години пак не ги спря да постигнат целите си. Никога не са ме искали в семейството им, винаги съм била обиждана, тъпкана, мачкана. Мъжа ми си тръгна заради тях, понеже аз трябваше да се съобраза с брат му, но нямаше това как да се случи. Те не са се съобразили с мен някога за каквото и да е било, та аз ли с тях трябва. Разбира се, бях пренебрегната от мъжа ми и той си отиде при майка му и брат му, заедно с детето. Аз пощурях, че за пореден  път съм пренебрегната и стана скандала. Мъжа ми ми доведе детето, дойде с братовчед му, остави нашата кола и почна да си събира багажа. Дойде с готов репертоар, че не ми бил домашен любимец и събра всичко. Аз си излезнах, защото нямаше как да седиме и да гледаме с детето всичкото това. Той дори не дойде да говорим, дойде да си вземе багажа и си тръгна. Аз излизайки от вкъщи се разминах с доволната физиономия на братовчед му... Със сигурност физиономийте на свеки и девер ми също са цъфтяли
И това е тръгна си, не му беше въобще трудно, дори всякаш го улесних. Ние с него никога не сме се карали, освен за неща свързани с майка му.... Той никога не си е тръгвал.. Аз знам колко много ни обича, знам, но незнам и не мога да проумея как така с лека ръка загърби всичко. Няма нищо, толкова ми е пусто и празно. Мъчно ми е за сина ми, какво да му кажа? Сама заради него се държа, той е най-скъпото ми нещо, той е всичко, което имам в момента!
Страх ме, много ме е страх, защото познавайки свекърва ми, много бързо ще ми скроят шапка, а мъжа ми той е толкова наивен, че майка му за него е господ. Тя е толкова хитра, че повечето от вас, дори не може и да си преставите.
Мъжа ми няма и да се обади, сега нещата ги ръководи свеки, страх ме е че след празниците направо ще ми пратат призовка за съда.... Може да ви звучи крайно, но няма да се очуда. Тя ще забърза да задвижи всичко, докато още не се е осъзнал мъжа ми...
Ще кажете, че е страшен п... мъжа ми, но истината е, че той е много добър, доверчив, състрадателен, а майка му се възползва от това, като го маниполира с факта, че е вдовица, живее сама и т.н...
Незнам, дори защо и пиша, съвет, дори незнам дали искам.... Просто ми тежи, за мен семейството е крепост, всичко, сега няма нищо. Празно, пусто, тихо...
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Съвет не мога да ти дам или поне не такъв в твоя полза. Струва ми се си изтървала малко нещата със свеки... Или е не е трябвало изобщо да си вземаш за мъж 'мамин син' /Бе де ги намирате такива?  ooooh!/

Успокой се малко и не се тормози. Ако мъжът ти наистина те обича и сте му важни с детето - една такава 'ваканцийка' може да му покаже кое е неговото семейство. Ако ли не - не си е струвало.

Призовка толкова бързо не се праща - спокойно.  Hug
Цитирай

Swindon, UK

Мнения: 651
Съжалявам че ви се случва всичко това в навечериоето на този свещен празник.... но живота просто се случва.... Трудно е да се даде съвет в твоята ситуация, според мене си дай 2-3 дни да "преспиш" нещата, да те пусне "треската" пък опитай да поговориш с него. Ако е наистина добродушния, състрадателен човек, какъвто го описваш-много вероятно е да се осъзнае като минат няколко дни. Съвета ми е да опиташ да овладееш емоцията доколкото можеш- не му се моли, не се унижавай- трезво обсъди с него фактите около семейството и проблемите ви за да може максимално обективно и той самия да осмисли постъпката си , какво я е провокирало и последствията от нея за всички ви и най-вече за детето ви.
Ако обаче полата на мама се окаже по-уютна, по-добре да гледаш напред, бъдещето ще ти докаже че нещата които ни се случват не са случайност или недоразумение.
Желая ти сили и ако ти е тежко- идвай тук, всички сме преживели тежкото "начало на края" по-леко тук....  Hug
Цитирай
Той дълго време не ходеше при тях, бях забранила, не пусках детето. После ходеха за определено време, което определа аз и така. Просто не мога да съм идиот като нея. Брат му е в чужбина винаги когато се прибира се заформя някаква интрига, този път доста сериозна! Истината е, че дори незнам дали искам да се върне! Прекалено съм обидена, инужена... Няма да проста лесно това!
Страховете ми сега най-вече заради сина ми. Дали ще мога да се оправа сама, дали ще мога да усигоря всичко, от което той има нужда. Изкарвам някакви пари, основния доход в семейството обаче е бил на мъжа ми и сега незнам просто дали ще мога да се справа сама. Не искам да разчитам на ничия милостиня, да легна на нечий гръб, но страха дали ще мога сама е голям. И как най вече да обясна на детето, че когато няма сок, тати ще купи. Когато иска да да отиде на разходка, тати ще ни заведе.... Ето от това ме боли най много. Днес ми каза, че тати ще си дойде от работа и ще се гушкаме... Толкова ми е болно..
Цитирай

София

Мнения: 8 273
Искам да те посъветвам нещо, да ти помогна, но наистина не знам какво да ти кажа.
Иса ти е казала верни неща, но аз от моя опит знам, че чакането и незнанието какво те чака е по-страшно от самата раздяла.
Колко е голямо детето ти? Аз в началото когато още не беше ясно какво ще става с нас, измислих една командировка.
Цитирай

Burgas

Мнения: 463
Ох,знам ли какво да ти кажа!Една голяма прегръдка от мен!Ама защо все по празници им идват такива гениални идеи!В момента си много разстроена,за  да вземаш някакви кардинални решения.А като гледам в момента много малко зависи от теб.Най-важното е да се успокоиш,защото децата попиват нашите емоции.След като се уталожат малко нещата,вземи и премисли ситуацията.Засега най-важното е да се успокоиш! Hug
Цитирай

(беше) София

Мнения: 911
 Rolling Eyes

ооох (и аз да въздъхна) - крак ли повлякох, че заговорих за мамините синчета, дето се държат за полите на майките си.......

в момента наистина е най-важното да не стресираш детето допълнително - то сигурно усеща напрежението, колкото й добре да му обясняваш, че тати е на работа.

всичките въпроси, на които търсиш отговори и се страхуваш от тях, са разрешими! ей виж ни на - оцеляваме! - цял форум сме.

бих те посъветвала само да не се опитваш да се изясняваш с ответната страна, защото там нещата явно са така затлачени, че.......просто нямам думи! Ще дойде ей-така и ще започне да си събира багажа, без да каже дума - като гадженца в Студентски град! Ама какви са тия....... #Cussing out..........глупости - да не казвам друго!

За да избягаш от мислите си - иди с детенце при някого на гости за няколко дни - ще се разведриш! Иначе сама по празниците вкъщи с детето - просто ще откачиш.

уфффф, не знам!

Прегръщам те!  Hug
И не се страхувай!!!  Peace
Цитирай


Мнения: 660
Не знам...все си мисля, че мъжа ти ще разбере много бързо къде му е мястото. То със сигурност не е при майка му! И ако реши да си дойде при вас е хубаво заради детето! Но не мисля, че с такова мамино синче ти ще си щастлива през годините. Тихата война между снаха и свекърва се издържа до време. От тази гледна точка мисля, че за теб е станало по-добре така. Не бива да те е страх от неизвестното бъдеще. Не бива!
Цитирай


Мнения: 145
     Една голяма прегръдка и от мен  Hug
Сама почваш да си отговаряш : .... не му ли е мъчно... как може.... и т.н.
ЩОМ ПОСТЪПВА  ТАКА НЕ С ТЕБ, А С ДЕТЕТО СИ, КОЕТО ЗНАЕ ЧЕ СЕГА Е ПРАЗНИК И ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА СТЕ ЗАЕДНО И ДА СИ ЧЕСТИТИТЕ И ДА СЕ ВЕСЕЛИТЕ, ТО ПО СКОРО ТРЯБВА ДА ТЕ Е СТРАХ ДА НЕ МУ СЪСИПЕ СЛЕДВАЩАТА КОЛЕДА...
   И аз като теб много време се терзаех... четях тук, пишех, мъчех се, стисках зъби, сега въпреки напрегнатото ежедневие ми е ЛЕКО, СПОКОЙНО. Дали заради майка си, дали заради брат си, дали заради някоя кифла - просто всичко това НЯМА ЗНАЧЕНИЕ!!!
   Бъди горд, силен и достоен за уважение човек, които не може до теб да тича и да те догони - да плаче в скута на мама Smile
   Бог да ви пази! Не се страхувай над вас - майката с детето, бдят най-силните и най- светли ангели! Успех и горе главата!
Цитирай


Мнения: 402
изгубена, спокойно сега  Naughty Дишай и издишай.
Напълно разбирам ситуацията, моят бивш беше по абсолютно същия начин "вързан" за мама, баща, братя, братовчеди  Crazy и по същия начин заради техните интриги се стигна до момента , в който ми наред да му събера багажа, аз го направих разбира се, защото точно както на теб, ми беше писнало да съм 18 дупка на кавала и той с охота си тръгна , просто това чакаше.
И също както при теб моите страхове бяха такива , с изключение на това, че аз издържах БНД-то, та от тая страна даже се облекчих Crossing ArmsСтрахувах се ,че ще почне да ме съди за детето, пък той даже и не пита за него  Rolling Eyes
В такива моменти винаги мислим най-лошото,но то не е задължително да се случи.
Казваш,че той ви обича, ясно е ,че и ти го обичаш. Ако е така, любовта ще си намери път, повярвай ми  Peace Hug Ако не , за какво ти е живот на изтривалка и вечно в страх какво ще измисли свеки? По-добре сама , но спокойна и с достойнство.
Дръж ни в течение и не мисли най-лошото, нещата ще се подреждат по местата с всеки нов ден.
  bouquet
Цитирай


Мнения: 141
Той дълго време не ходеше при тях, бях забранила, не пусках детето. После ходеха за определено време, което определа аз и така. Просто не мога да съм идиот като нея. Брат му е в чужбина винаги когато се прибира се заформя някаква интрига, този път доста сериозна! Истината е, че дори незнам дали искам да се върне! Прекалено съм обидена, инужена... Няма да проста лесно това!
Страховете ми сега най-вече заради сина ми. Дали ще мога да се оправа сама, дали ще мога да усигоря всичко, от което той има нужда. Изкарвам някакви пари, основния доход в семейството обаче е бил на мъжа ми и сега незнам просто дали ще мога да се справа сама. Не искам да разчитам на ничия милостиня, да легна на нечий гръб, но страха дали ще мога сама е голям. И как най вече да обясна на детето, че когато няма сок, тати ще купи. Когато иска да да отиде на разходка, тати ще ни заведе.... Ето от това ме боли най много. Днес ми каза, че тати ще си дойде от работа и ще се гушкаме... Толкова ми е болно..

Не си позволявала на мъжа ти да се вижда със семейството си? Ти си определяла кога и колко детето да се вижда с баба си?
Звучи отвратително.  Пишеш, че съпругът ти е доверчив и добър човек. Бая трябва да е видял от тебе този добър и доверчив човек, че да го стегне шапката и да си тръгне.
Възможно е и да греша и ако е така поднасям извинения за грубия тон. Не е написано много по въпроса, но от това, което чета  Shocked
Цитирай

Sofia

Мнения: 2 641
muneca de porcelana ти явно не си срещала хора които ... ми нямам думи да изкажа какви са. ние с мъжа ми също сме се скарвали няколко пъти и то само заради неговите родители. не живеем при тях и не сме. баща ми почина няколко месеца преди да се оженим, всъщност и заради това отложихме сватбата. свекъра ми не ме беше виждал повече от 2-3 пъти за по 1 час когато добре напоркан /в моето семейство и обкръжение никой никога не е пил и пушил/ ми обясни как нищо нямало да ми даде, дори на сладкарница да ме заведе  #Crazy без изобщо да съм повдигала теми за пари и сладкарници просто чаках мъжа си да дойде. баща ми беше починал предната седмица ! в началото бяха едни гадни подмяатания колко пари изкарвам и то при положение че заживяхме в моя апартамент преди да си купим наш в последствие, а те един лев не са ни дали. всеки път когато ходехме трябваше да слушам простотии, да дишам цигарен дим и да търпя пиянски разговори. както се досещате при тези посещения си мълчах защото усещах че и на мъжа ми не му е кеф и се сдържа с голям зор. питала съм го защо е така, той ми е казвал че е говорил с тях, но нещата продължаваха и тогава ставаха и някои от нашите скарвания. мъж ами казваше че не е виновен заради родителите си, аз го питах защо тогава изобщо ходим там и така.....като се родиха децата ни, те не им обърнаха никакво внимание, даже свекърва ми каза че всеки си имал майка  Shocked аз бях с секцио и никаква помощ. толкова се ядосах че започнах едва ли не да намразвам мъжа ми заради тях. тогава рекох край никакво ходене у тях и щом не желаят да са баба и дядо да си седят у тях си, но без нас! за щастие мъжа ми мисли като мен защото сам вижда що за ... нещо са. и така вече всички са доволни и всеки си седи в къщи си. мъжа ми им каза че няма да кара децата у тях и им обясни защо. към този момент свекърва ми идва примерно веднъж в месеца за няколко часа. всички се правим че сякаш нищо не е било и така. отива си и това е. никога не съм държала сметка на мъжа ми ще се вижда или не с родителите си, той сам си направи избора. всъщност мога да си представя много неща в нашите отношения с него, но не и че някога ще остави децата. никога няма да си тръгне без тях.
Цитирай

София

Мнения: 6 970
muneca de porcelana, хич даже не си груба  Peace
Аз си го мислех същото, но реших да не затормозявам авторката допълнително.

Не ги разбирам тези борби за надмощие и отделно никога не съм считала, че семейството на мъжа ми ми е длъжно за нещо - от финансова помощ, до това да ми гледа детето.
Цитирай


Мнения: 402
muneca de porcelana, хич даже не си груба  Peace
Аз си го мислех същото, но реших да не затормозявам авторката допълнително.

Не ги разбирам тези борби за надмощие и отделно никога не съм считала, че семейството на мъжа ми ми е длъжно за нещо - от финансова помощ, до това да ми гледа детето.

Кофтито е когато те въвлекат в такава борба-т.е. свекървата наистина си решава ,че ти не си за нейното синче незнайно защо или просто си го иска до полата (или и 2те причини заедно) и познай какви чудеса се започват...Тогава в тая борба за надмощие ти остава или да се бориш, за да запазиш семейството си и отношенията си с мъжа си или да се оттеглиш и да ги оставиш да живеят щастливо майка и син (както направих аз , например,защото не намерих смисъл да продължавам да играя роля на 9 цигулка)
Цитирай
Да бях забранила, точно заради нейните интриги и смея да твърда, че това е периода в който сме били най-щастливи. Аз бях и казала, че ако иска може да идва вкъщи да го вижда, но детето там няма да отиде. Не може първо ти да ми обясняваш, че детето ми е грозно, със щръкнали уши и т.н.. Да ми казваш докато бях бременна как се абортира и какво ли още не, че ако не рода момче, незнам си какво и т.н. и т.н., не мисла, че който и да е в мойта ситуация не би постъпил по същия начин! С мъжа ми сме заедно 7 години, със свекърва ми последните 2 години дори не сме се виждали, за да няма причина да се дразниме една друга, пусках детето всяка неделя с баща му да и ходат на гости, но и факта, че не хода за да и е по угодно на нея пак не я задоволи. Месец преди сватбата ми обясни как не трябвало да се жениме... Ето 3 години по-късно от тогава стана нейното. Не мисла да се оправдавам за каквото и да е, защото не чуствам вина. Как да бъда човек с нея след като близо 3 годишния ми син, ми казва онзи ден, че "баба Аче мази мама", след като аз не съм си позволила веднъж да кажа нещо лошо пред сина си за нея!
И както и да се развият нещата, дори и мъжа ми да се върне, детето пак няма да отиде повече при баба си.... Ако искате ме разбирайте, но няма да допусна това нещо!
Инече писах сутринта смс на мъжа ми, защото детето страда и го търси пита за него, но явно и това не го трогва! Ако иска да се връща, но на дойде да поседи малко с детето, защото той е много чуствителен и наистина усеща липсата му. Аз не си позволявам да плача пред него, дори незнам ако не беше малкия сигурно съвсем щях да се смачкам психически.Аз дори не мога да го позная, дори незнам дали съм го и познавала. Той е безумно отговорен, гледаше детето, помагаше във всичко. Като беше в командировки все бързаше да се върне, независимо от часа, само за да си легне при нас... Сега няма и следа от безумно обичащия мъж...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 56 отговора