Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора


Мнения: 153
  Здравейте на всички, Исках да споделя мъката си с вас, защото много хора не ме разбират. Само който го е преживял, той може да разбере какво ти е, а не да тe успокоява с думите - Млади сте още, ще си имате друго! След няколко дни трябваше да влизам в 9-тия месец и скоро трябваше да се роди моето момиченце. Вместо това, то се роди преждевременно в края на 6-тия месец и си отиде, още непоело първата си глътка въздух. Беше си живо и здраво и всичко си му беше наред, но... Бог така реши... да си я вземе при него. Чувствам се ужасно, когато видя бебче по улицата, а и доста мои приятелки родиха скоро... ужасно ми е тъжно...А нещото, за което съжалявам най-много е че не исках да видя моето бебче, когато се роди. Тогава си мислех, че така ще ми е по-лесно. Но не е...Сега всеки ден се питам как ли е изглеждало моето слънчице... Живя в мен цели 6 месеца и накрая дори и не го видях.  Почивай в мир моя звездичка и знай че много те обичам!!!
Цитирай


Мнения: 159
мила пипи,много е тъжно това,което споделяш...
не знам как ще ти прозвучат думите ми,но много ми се иска поне мъничко да ти вдъхна сили и кураж!
ще ти разкажа нещо.
на 04.10.2007 след много години чакане се роди моят прекрасен племенник.живо,здраво и много красиво момченце.
четири дни по-късно се разбра,че той и още седем бебенца са заразени с бактерия,в следствие на която той изпадна в кома.
беше преместен в друга болница,където остана почти месец.
милата ми сестричка не можеше да спре да плаче.непрекъснато й беше пред очите как го е гушкала и кърмила.толкова дълго беше чакала този момент...
уви радостта й беше кратка...
на 02.11.2007  "неканената гостенка" победи... раздялата с малкото й съкровище й струва нечовешка болка и мъка.
все още се чувства така,а това,че времето лекува се оказа невярно при нея.няма минута,в която да не мисли за него...
          Rose Rose Rose
сигурна съм,че болката ти е огромна и дори и това,че сте "още млади..." не би могло да ти я намали.но все пак си мисля,че това,че не си  видяла бебчето е по-добре,за теб е по-добре,повярвай ми! убедена съм в това,защото знам какво й струват на сестра ми точно тези спомени.
много искам да те подкрепя в този момент и да ти кажа "горе главата,животът продължава!",но знам и колко ти е трудно да го направиш.
въпреки всичко,опитай се да мислиш по-философски и да продължиш напред.някъде там те чака твоето съкровище,с което съдбата ще ти се реваншира!
искрено се надявам поне малко да съм ти помогнала! Clover 
 
Цитирай

Бургас

Мнения: 825
Мила , пипи. Съжалявам за това, което ти се е случило. Аз моето момиченце го родих 4 дни преди термина мъртво. И не го видях, не ми дадоха. Сега и аз съжалявам, все се питам каква ли е била красавица, дали е щяла да прилича на татко или на мама. Но може би така е по-добре. Ами ако го беше държала, кърмила, гледала, по-добре ли щеше да ти е? Не че и сега ще можеш да спиш, поне аз не мога, но може би малко по-бързо ще се успокоиш поне мъничко. Кураж. Hug
Цитирай


Мнения: 515
Мила Пипи  Crying or Very sad
Трудно е знам, и аз не видях маята принцеса не защото не ми я дадоха ,а защото нямах сили да я погледна.Понякога съжелявам много за това Crying or Very sad тя идва в сънищата ми и е толкова хубава...........................
Никога няма да забравя думите на едно момиче ,което беше в моята стая в болницата "Ти трябва да си много силна щом не поиска да я видиш" тя грешеше много ,напротив бях много слаба .........................нямах сили.......дори да я погледна  Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad
Цитирай

на дъното

Мнения: 1 197
pipi_82 Дори и да беше го видяла бебето си гарантирам ти ,че  щеше да ти е още по мъчно.Тогава щеше да си спомняш колко е красива и как е могло да се случи.Болката и в двата случай си е голяма.
 Rose Rose за малкото ти ангелче
Цитирай

Айтос

Мнения: 611
Пипи какво и да ти кажа , знам че мъката ти няма да стане по-малка  Crying or Very sad
Мога само да те гушна  Hug и да плача с теб Crying or Very sad
Аз видях моята малка кукла , тя също се роди в шестия месец , но не беше жива..........
беше толкова малка , едва 300 грама.........
едно много млко , но все пак напълно оформено човече , което ден преди това беше ме ритало здраво в кореме и после в един миг край............. всичко свърши........
Аз поисках да я видя , не ме спряха , но повярвай ми сега не ми е по-леко , защото всеки път си я представям така както я видям , малка , свита и със затворени завинаги очички......
и пак боли....... много..........
Цитирай

Бургас

Мнения: 3 621
Пипи  Hug
Съжалявам за загубата ти и знам че нищо и никой неможе да те утеши в този момент
Аз моето бебе го видях, колкото и да ме предупреждаваха да не го правя ... Обаче това че го видях направи мъката ми още по-голяма и непреодолима, защото е пред очите ми всеки ден и всяка минута оттогава. Най-хубавото нещо което съм виждала през живота си , беше мъртвото ми бебе ...
 Rose Rose Rose Rose Rose Rose Rose Rose Rose Rose  за твоето , за моето и за всички ангелчета
Цитирай


Мнения: 606
Mila Pipi pregra6tam te silno i mnogo bih iskala da ti pomogna s ne6to.........no i az o6te ne znam kak.........Az sa6to sam prekaleno zatvorena za vsi4ki okolo sebe si.Ne iskam saveti i vaprosi iskam da me ostaviat na mira no..........moje bi vseki iska s ne6to da pomogne makar i da neznae kak...istinata e tazi koiato ti spodelia6:koito ne go e preminal ne znae kakvo e...........moje bi samo vremeto i edno uspe6no rajdane 6te ni pomognat da se spravim s prejivianoto.......Imam da6teri4ka mnogo ia obi4am no...........vinagi 6te mislia za moeto mom4ence.......Spodeliai vsi4ko s momi4etata ot tozi forum za6toto te prekrasno znaiat kakvo si prejiviala....
Цитирай

Бургас

Мнения: 825
 Rose Rose Rose Rose Rose Rose  за всички наши ангелчета.
Цитирай

varna

Мнения: 248
ПИПИ,недей да се обвиняваш миличка.аз сьщо не видях моята принцеса.тогава нямах сили да стана,дори да помрьдна,след много тежко протекло секцио.просто не можех да си представя,че ще я донесат при мен,а аз няма да мога да я докосна.бях в шок и неможех да мисля.после плачех с дни наред,че не я видях.мьжьт ми я видя и още я сьнува напрекьснато.болката му е ужасна повярвай ми.пред очите му е само тя.незнам как мога да те утеша,но ти пожелавам да имаш сили да се справиш с тази болка.прегрьщам те силно.
Цитирай


Мнения: 3 156
Пипи,  Crying or Very sad
Знам колко мъчително и страшно е... а не мога да ти каже нещо, с което ще облекча болката ти. Напоследък все не ми стигат думите... толкова много страдание има. Мога само да предложа приятелско рамо. На мен много ми помогна фактът, че намерих този форум в онзи черен момент... Ако имаш нужда да говориш, за каквото и да било - пиши ни, ние сме тук за това. Да се борим заедно, да се опитаме да продължим напред, да потърсим вяра отново...

Относно това, че не си я видяла - и аз мисля като момичетата. По-мъчително е да видиш. Видях момиченцето си, отказах да видя момченцето след това. Знаех колко страшен е споменът. Нямах сили да поема още една такави картина в сърцето си...

Дано е светло на мъничката душичка! Praynig
Цитирай

Разград

Мнения: 318
Мила Пипи, толкова много съжалявам и ме боли че с всеки ден ставаме все повече майките с разбити сърца.  Hug  Аз мисля че видяно или не детенцето ни винаги е пред нас. Аз загубих близначета в седми месец на 12.09.2006 година и видях едното момченце - това което се беше родило живо и живя три дни в кувиоз. Мъртвото не ми го показаха, а второто аз държах да го видя. Не мога да ти опиша болката си когато видях нашето съвършенно бебче, което си имаше всичко и беше толкова красиво, но е било недоразвито и беше със затворени очички. И на мен не искаха да ми го показват, но аз настоях. Още е пред очите ми и болката е огромна. Не знам, миличка, кое е по-добре, но може би не трябваше да го виждам. Макар и да съм много силна и нищо да не показвам пред другите, често си поплаквам сама и си представям моето бебче. Моля се един ден всички да гушкаме по едно прекрасно създание и така да намалим болката си. Praynig Бъди силна и знай че един ден ти ще го срещнеш отново. Аз вярвам в това!  Hug
Цитирай

на морето

Мнения: 3 019
Пипи , аз бях от тези майчета които гушкаха  и  кърмиха  своята рожба  макар и за 5 дни .Много е трудно  повярвай ми. В момента когато разбирах ,че ще го загубя не исках да го пускам   и за секунда.  Бях неотлъчно до него и в кувьоза  и  когато докторката се мъчеше да го върне  на този свят. Тя на два пъти го изкара от клинична смърт ,но следващият път бе фатален .И в двата случая е тежко и да  си го видяла  и да не си го мъката е една и съща. Hug
Цитирай

Варна

Мнения: 210
Пипи, съжалявам ,че немога да кажа нищо с което да облекча мъката и болката ти поне малко. Но наистина това дали сме видели или не нашите бебенца няма значение и в двата случая е адски тежко. И аз неможах да го гушна и целуна, да му кажа колко съм го чакала и колко го обичам, но и ако бях го направила нямаше да ми е по-леко. Понякога се чудя как би изглеждало след толкова време но..............това е един от многото въпроси, който остава без отговор. Само мога да се моля, някой ден да имаме здрави и силни бебоци, за да видим всичко това. Пожелавам го от сърце на всички ангелски мами.
Цитирай


Мнения: 153
 Благодаря много на всички ви! Найстина мъката е голяма, независимо дали си видял бебчето си или не. Надявам се скоро всички да гушкаме по едно живо и здраво бебче и болката ни да намалее поне малко!  Прегръщам ви всички  Hug !!!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора