Прекрасни деца, неслучили на родители

  • 4 748
  • 49
  •   1
Отговори
  • Мнения: 19
Незная откъде да започна.
На 38 год съм и животът ми така се стече, че нямам собствени деца. От близо 5 г. живея на семейни начала с настоящия си партньор, който има две прекрасни деца от предишен брак - Ани на 8г и Стефан - на 12 г. Майката на децата е меко казано неуравновесен човек, с постоянни изблици на истерия, вини всички за нещастния си живот, но не и себе си. Допреди 3 години децата живееха с майка си в голям апартамент, собственост на мъжа ми, в Пловдив. След много неприятни моменти, скандали и разправии, за които не искам да споменавам, в един момент разбрахме, че тази жена е пристрастена към хазарта и пропилява буквално и парите за хляб за децата си по казината. Стигна се до там, че беше наложително мъжа ми да продаде апартамента, за да изплати дълговете й и пряко волята й да я накара да се премести в София при родителите й, заедно с децата. Двете дечица прекарваха много време с нас, макар че се водеше, че живеят при майка си. Постепенно започнаха да свикват с нормалните отношения в нашия дом, с нормалния тон, смеха, забавленията и липсата на ежедневни "трагедии". Записахме ги в училище близо до нас, със съгласието на майка им. Самата тя продължи и в София да ходи по казина и да профуква скромните дневни пари, които получаваше от пенсионираните си родители. Идваше в къщи и се молеше за пари постоянно, а за нуждите на децата /емоционални или финансови/ не обелваше и дума. Не мога да кажа, че не обича децата си, но дотолкова нехаеше за тях, че се е случвало да дойде уж да ги вземе и да ни помоли да изчакаме, защото има да "свърше една работа", след което да се обади след 2 часа от Пловдив и да попита "Нали няма проблем да останат при вас?" Обяснението защо майка им ги е излъгала, че ще ги вземе и е отишла в Пловдив оставаха моя грижа...
В Пловдив живееше нейния любовник - бивш осъждан престъпник, пристастен към хазарта и към лекарства и алкохол. Случи се веднъж даже да я пребие. Той има едно дете от жена си, живее при любовницата си /съвсем трета жена/ и .... изненада! ... оказва се, че нашето майче е бременна от него. По религиозни причини /представете си/ и натиск на семейството й, нашата героиня задържа бебето. Кой ще го гледа, кой ще плаща лекарства и памперси, храна и т.н, не се обсъжда. Идва момента и бебето се ражда. Напук на всички опити от страна на майката да му навреди /нередовно хранене, болести, пушене и успокоителни лекарства по време на бремеността/, детето се ражда живо и здраво. В този момент ни залива следващата истерична криза - трябват ни пари, нямаме с какво да гледаме бебето /бащата не иска и да чуе/ и моят мъж /с мое съгласие/ отново дава 5000 лв "за нещастното дете, което не е виновно за нищо". Само след 5 дни тези пари са заминали в казиното на Лъвов мост. Изпадаме в поредната депресия и ще се самоубиваме. Никаква мисъл за това, че има и други деца и че след като изобщо е решила да създава деца, би трябвало да може да им осигури поне хляба.
Майка й се притичва на помощ - работи през седмицата, а в събота и неделя гледа бебето, за да може нашата майка да ходи на работа в ресторант. Респективно пък децата не са на училище в събота и неделя и в тези дни очакват да я виждат, но не се получава.
Така постепенно малката започна да свиква все повече с мен и да предпочита да прекарва времето си у нас и с нас, вместо с майка си. Стефан е друг случай - той е болезнено влюбен в майка си и се смята за мъжа в нейния живот, който трябва да се грижи за всичко /включително за по-малките деца, от което тя се възползва с пълна сила/ и да я защитава, дори да убие човек. Но, дори и на Стефан му писваше на моменти от нейните истерии и от постоянната несигурност около нея, както и от вечните й лъжи. Никое от децата не й вярваше и бяха престанали да се разочароват, когато ги подведе за пореден път.
Така минаха 2 години, в които децата бяха напълно и изцяло на наша издръжка, живееха при нас, с нас ходеха на море и други ваканции и т.н. Майка им не пожела да купи нито една тетрадка или учебник, дори не се появи на завършването на 1ви клас на Ани.
Нещеш ли обаче, преди около година, тази жена изведнъж се сети, че има и други деца освен бебе и започна да прави грандиозни проблеми на Ани за това, че не иска да стои при нея, че не споделя с нея, с една дума - че се е отчуждила от нея. Говореше и неща като "Крайно време е да решиш коя ще ти е майка" , което разстройваше безкрайно много Ани и се отрази на съня й, на ученето й и т.н Детето започна да се чувства виновно за всичко и да плаче, когато забрави да се обади на майка си в определения от нея /майката/ час, защото "мама казва по-добре да не ходя при нея изобщо, щом съм я забравила"
Искам тук да кажа две неща - първо, безкрайно обичам тези деца, незнам дали повече щеше да ме боли сърцето за тях ако бяха мои; второ - през годините, в които бях и продължавам да бъда с тях не съм изрекла една лоша дума за майка им, напротив, когато Ани ме питаше плачейки "Защо мама прави така, тя не ме ли обича", съм вадила от 100 кладенеца вода да я оправдавам и защитавам. Дали съм постъпвала правилно е друг въпрос.
Когато майката започна да се държи по този начин с Ани, с мъжа ми решихме да се посъветваме с адвокат за евентулно прехвърляне на родителските права на него /след развода им тя имаше родителски права/. Оказа се, по думите на адвоката, че това е почти невъзможно за деца на тази възраст ако не можем да докажем, че майката е наркоманка или алкохоличка. И така, ние разчитахме, че тя няма финансова възможност, както и че не разполага с жилищно пространство, за да вземе децата при нея. Искам да подчертая, че през цялото това време тя продължаваше да ходи до Пловдив във всеки удобен момент, за да се среща с любовника си, независимо от неговата незаинтересованост към собственото му дете. С мъжа ми никога не сме били против децата да са с нея, но се страхувахме от решенията, касаещи бъдещето им, които би могла да вземе, водена от моментни депресии, истерии или натиск - например да ги отведе обратно в Пловдив, където те неминуемо ще трябва да съжителстват с любовника й.
Това, слава Богу, не се случи. Но.. сега пък си имаме нов проблем - нов любовник, съсед в блока. С мъжа ми не знаем нищо за този човек, освен че явно разполага със средства. Нямаше да ме притеснява тази нейна авантюра, дори щях да съм доволна, че се е оттървала от предишната "звезда" ако не бяха децата. Изведнъж се оказа, че когато децата би трябвало да прекарват време с майка си, те са с този човек, дори спят у тях, при положение, че баба им живее в съседния вход. Не разбирам защо тази жена не отделя 2 вечери време да спи в къщи с децата си или поне да ги остави при баба им, а пък тя нека си прескача до съседния вход?  Зачитам 100% правото й на личен живот, но като имам предвид предишната й връзка, а и факта, че е сама жена с три деца от различни мъже, много се страхувам, че новият мъж до нея не е такъв ангел, какъвто опитва да се представя пред децата. Ани се чувства неудобно да споделя къде спи, а пък аз не мога да спя от ужас, че може нещо лошо да й се случи. Откакто майка й прави скандали, че не я зачита достатъчно, Ани се чувства длъжна и дори и да не й се иска пак ходи при майка си, за да не предизвика нови разправии. А майка й в момента е в пълна еуфория и с нея е невъзможно да се разговаря разумно, а мъжът ми няма право да забранява каквото и да е, тъй като няма родителски права. А аз, която се оказах с отговорността за отглеждането на две деца в момент от живота си, когато най-малко съм очаквала, нямам пък съвсем никакви права...освен правото да мисля за децата и да се страхувам какво ще донесе бъдещето, т.е какво ново ще сервира безотговорната им майка.
Толкова много написах, а всъщност не съм разказала и половината история... Все пак, кажете ми, вие какво бихте правили на мое място? И изобщо, нормално ли ви се вижда това, което се случва в живота ми и начина, по който съм реагирала?

# 1
  • София
  • Мнения: 1 783
Първо, моите уважения, не всяка жена би взела присърце съдбата на тези деца.
Ако наистина партньорът ти е решен да се бори за права над децата, има начини.Трябва ви мноооого добър адвокат по семейно право и здрави нерви, за да преминете през всичко, което едно такова дело води след себе си - това си е война. Децата също трябва да бъдат подготвени и реално информирани, за това, което предстои. Трябва да сте сигурни, че те са мотивирани, иначе само ще се разкъсват и страдат емоционално. Консултирайте се и с детски психолог.
Успех!

# 2
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Имам пример с една приятелка, така се бори да спаси детето от майката, ама само си скъса нервите, накрая детето заприлича на майка си стана направо същата.

От сърце ти желая собствени деца , пък ако спечелите да вземете и тези добре дошло.

Доколкото знам, децата може да бъдат разпитани от психолог и този разпит важи в съда, но откъде се почва - не знам.

Как бих постъпила аз? Не знам, съпругът ми не е бил женен преди това.

# 3
  • Мнения: 19
Благодаря и на двете ви, че сте си направили труда да прочетете писанията ми и да ми дадете кураж.
Аз започнах да страдам от постоянно безсъние, с мъжа ми седим и си мълчим и просто чакаме да дойде съня.
Аничка е сега при нас, спи сладко и очаква с нетърпение екскурзията, на която ще я водим от утре. Батко й за съжаление няма да е с нас  Sad
Ако имате познатнаистина добър адвокат по семейно право, ще съм благодарна да ме свържете с него/нея. Още едно мнение ще ни бъде полезно със сигурност.

# 4
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Виждала съм адвокати във форума - Родители отглеждащи сами децата си - питай там или дай линк там в някоя тема - към тази тема.

А като само едното иска да е при вас, нека така да е. Добрите отношения са най-хубавото нещо на света, децата сами идват там, където им е спокойно. Не му мислете много със съпругът ти, нещата ще се уредат, но нервите трудно се оправят.

# 5
  • Мнения: 1 517
Евала ти firehead !
Много тъжна история. Още по-тъжното е, че подобни истории не са рядкост.
За съжаление не познавам адвокат, който би ви свършил работа. Ако сте решили да се борите - УСПЕХ !!! И дано справедливостта си показва лицето от време на време.
  bouquet
Повече щастие на вас и децата около вас...

# 6
  • Мнения: 22 343
историята е отвратителна, но има и такива хора
може да докажете, че пропилява парите в казина и т.н., също така разпит на децата
ако на адвоката ви не му се занимава, намерете друг

# 7
  • Мнения: 159
 Борете се за тези деца. Не ги оставяйте в ръцете на тази "майка". Успех!!!

# 8
  • Мнения: 3 622
Борете се за тези деца. Не ги оставяйте в ръцете на тази "майка". Успех!!!

И аз бих казала същото
Успех

# 9
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Как може да има такива жени, че дори Господ да им е разрешил да станат майки  Close

И аз казвам - евалла firehead! БорИ се за Ани поне... А братчето й един ден в живота ще проумее, що за майка е имал...
Как може хем да вижда какво прави майка му, хем да й е верен фен. Това винаги ме е учудвало  Thinking. Щото света познава не една и 2 такива истории и все така става. Лоша майка, а предани и добри деца.

# 10
  • Мнения: 1 030
Firehead,прочетох всичко на писано от теб.
Признавама,че настръхнах,от това което преживяваш.
Възхищавам се на това,което правиш. Hug
За съжаление съвет не мога да дам,ситуацията е многог деликатна.
Но все пак,тя е майка,и нещо я тормози за да прави така.
Там някъде не е разбрана,но все пак трябва да се борите за децата. Peace

# 11
  • Мнения: 4 668
Ти си силна жена ... и много отдадена  Hug
Малко са такива като теб ...
Бори се да спасиш тези деца , от собствената им майка ...
Отвращавам се от такива жени , като тази , която описваш - не заслужават нищо , най - малко щастието да имат 3 деца  Confused

Мисля , че може да се докаже и хазарта и това , че не се грижи за децата . Може да се използва и това , че бащата на третото дете е престъпник , а сега има и друг ...
Адвокатите си знаят работата .
Но голяма помия ще се излее в съда , да знаеш  Rolling Eyes
Не работя в тази област и не мога да ти препоръчам добър адвокат , но намерите ли го - може да успеете  Peace
Но синът и , ако не желае да е при вас ... не знам ...

# 12
  • Мнения: 8 999
Колкото и децата в момента да не са удовлетворени от майка си, когато дойде до съд, ужасно трудно ще преодолеят /а може и изобщо да не успеят/ принудителната раздяла с майката. Тя ВИНАГИ ще остане тяхна майка, независимо дали е лоша или добра. Мъжът ти може да разговаря с нея и да си постави условията децата да живеят при него, иначе ще й спре издръжката. Тя, разбира се, може да го осъди, но тогава той ще изложи пред съда ситуацията си и от обвинен ще стане обвинител. По-добре е тя да започне дело, отколкото той /и от юридическа гледна точка, и от чисто емоциална гледна точка по отношение на децата и майката/.

# 13
  • Мнения: 4
каква тъжна история... според мен трябва да се борите за тези деца..

# 14
  • Мнения: 19
Здравейте отново и благодаря за подкрепата!!! Вашите мнения са много важни за мен, тъй като ми помагат да запазя някакво чувство за реализъм... Нали знаете, човек някой път губи почва под краката си и не може обективно да прецени ситуацията. Аз разчитам много и на приятелите си, но те също са субективни и малко или много преживяват всичко с мен, така че вашите мнения като "независими" наблюдатели са много важни за мен.
Вчера пуснах един линк към темата тук и зададох няколко въпроса в темата Консултации с адвокат. Надявам се някой да вземе проблема ни присърце и да ми каже какви са ни реалните шансове да се преборим за децата.. Ние с мъжа ми сме готови да минем през всякакви помии, които ще се изливат в съда, но искаме децата да са възможно най-далече от тях... Това е и основната причина, поради която досега не сме предизвикали дело и поради която мъжа ми се отказа от права при бракоразводното дело.
Ще видим..

Общи условия

Активация на акаунт