На 38 год съм и животът ми така се стече, че нямам собствени деца. От близо 5 г. живея на семейни начала с настоящия си партньор, който има две прекрасни деца от предишен брак - Ани на 8г и Стефан - на 12 г. Майката на децата е меко казано неуравновесен човек, с постоянни изблици на истерия, вини всички за нещастния си живот, но не и себе си. Допреди 3 години децата живееха с майка си в голям апартамент, собственост на мъжа ми, в Пловдив. След много неприятни моменти, скандали и разправии, за които не искам да споменавам, в един момент разбрахме, че тази жена е пристрастена към хазарта и пропилява буквално и парите за хляб за децата си по казината. Стигна се до там, че беше наложително мъжа ми да продаде апартамента, за да изплати дълговете й и пряко волята й да я накара да се премести в София при родителите й, заедно с децата. Двете дечица прекарваха много време с нас, макар че се водеше, че живеят при майка си. Постепенно започнаха да свикват с нормалните отношения в нашия дом, с нормалния тон, смеха, забавленията и липсата на ежедневни "трагедии". Записахме ги в училище близо до нас, със съгласието на майка им. Самата тя продължи и в София да ходи по казина и да профуква скромните дневни пари, които получаваше от пенсионираните си родители. Идваше в къщи и се молеше за пари постоянно, а за нуждите на децата /емоционални или финансови/ не обелваше и дума. Не мога да кажа, че не обича децата си, но дотолкова нехаеше за тях, че се е случвало да дойде уж да ги вземе и да ни помоли да изчакаме, защото има да "свърше една работа", след което да се обади след 2 часа от Пловдив и да попита "Нали няма проблем да останат при вас?" Обяснението защо майка им ги е излъгала, че ще ги вземе и е отишла в Пловдив оставаха моя грижа...
В Пловдив живееше нейния любовник - бивш осъждан престъпник, пристастен към хазарта и към лекарства и алкохол. Случи се веднъж даже да я пребие. Той има едно дете от жена си, живее при любовницата си /съвсем трета жена/ и .... изненада! ... оказва се, че нашето майче е бременна от него. По религиозни причини /представете си/ и натиск на семейството й, нашата героиня задържа бебето. Кой ще го гледа, кой ще плаща лекарства и памперси, храна и т.н, не се обсъжда. Идва момента и бебето се ражда. Напук на всички опити от страна на майката да му навреди /нередовно хранене, болести, пушене и успокоителни лекарства по време на бремеността/, детето се ражда живо и здраво. В този момент ни залива следващата истерична криза - трябват ни пари, нямаме с какво да гледаме бебето /бащата не иска и да чуе/ и моят мъж /с мое съгласие/ отново дава 5000 лв "за нещастното дете, което не е виновно за нищо". Само след 5 дни тези пари са заминали в казиното на Лъвов мост. Изпадаме в поредната депресия и ще се самоубиваме. Никаква мисъл за това, че има и други деца и че след като изобщо е решила да създава деца, би трябвало да може да им осигури поне хляба.
Майка й се притичва на помощ - работи през седмицата, а в събота и неделя гледа бебето, за да може нашата майка да ходи на работа в ресторант. Респективно пък децата не са на училище в събота и неделя и в тези дни очакват да я виждат, но не се получава.
Така постепенно малката започна да свиква все повече с мен и да предпочита да прекарва времето си у нас и с нас, вместо с майка си. Стефан е друг случай - той е болезнено влюбен в майка си и се смята за мъжа в нейния живот, който трябва да се грижи за всичко /включително за по-малките деца, от което тя се възползва с пълна сила/ и да я защитава, дори да убие човек. Но, дори и на Стефан му писваше на моменти от нейните истерии и от постоянната несигурност около нея, както и от вечните й лъжи. Никое от децата не й вярваше и бяха престанали да се разочароват, когато ги подведе за пореден път.
Така минаха 2 години, в които децата бяха напълно и изцяло на наша издръжка, живееха при нас, с нас ходеха на море и други ваканции и т.н. Майка им не пожела да купи нито една тетрадка или учебник, дори не се появи на завършването на 1ви клас на Ани.
Нещеш ли обаче, преди около година, тази жена изведнъж се сети, че има и други деца освен бебе и започна да прави грандиозни проблеми на Ани за това, че не иска да стои при нея, че не споделя с нея, с една дума - че се е отчуждила от нея. Говореше и неща като "Крайно време е да решиш коя ще ти е майка" , което разстройваше безкрайно много Ани и се отрази на съня й, на ученето й и т.н Детето започна да се чувства виновно за всичко и да плаче, когато забрави да се обади на майка си в определения от нея /майката/ час, защото "мама казва по-добре да не ходя при нея изобщо, щом съм я забравила"
Искам тук да кажа две неща - първо, безкрайно обичам тези деца, незнам дали повече щеше да ме боли сърцето за тях ако бяха мои; второ - през годините, в които бях и продължавам да бъда с тях не съм изрекла една лоша дума за майка им, напротив, когато Ани ме питаше плачейки "Защо мама прави така, тя не ме ли обича", съм вадила от 100 кладенеца вода да я оправдавам и защитавам. Дали съм постъпвала правилно е друг въпрос.
Когато майката започна да се държи по този начин с Ани, с мъжа ми решихме да се посъветваме с адвокат за евентулно прехвърляне на родителските права на него /след развода им тя имаше родителски права/. Оказа се, по думите на адвоката, че това е почти невъзможно за деца на тази възраст ако не можем да докажем, че майката е наркоманка или алкохоличка. И така, ние разчитахме, че тя няма финансова възможност, както и че не разполага с жилищно пространство, за да вземе децата при нея. Искам да подчертая, че през цялото това време тя продължаваше да ходи до Пловдив във всеки удобен момент, за да се среща с любовника си, независимо от неговата незаинтересованост към собственото му дете. С мъжа ми никога не сме били против децата да са с нея, но се страхувахме от решенията, касаещи бъдещето им, които би могла да вземе, водена от моментни депресии, истерии или натиск - например да ги отведе обратно в Пловдив, където те неминуемо ще трябва да съжителстват с любовника й.
Това, слава Богу, не се случи. Но.. сега пък си имаме нов проблем - нов любовник, съсед в блока. С мъжа ми не знаем нищо за този човек, освен че явно разполага със средства. Нямаше да ме притеснява тази нейна авантюра, дори щях да съм доволна, че се е оттървала от предишната "звезда" ако не бяха децата. Изведнъж се оказа, че когато децата би трябвало да прекарват време с майка си, те са с този човек, дори спят у тях, при положение, че баба им живее в съседния вход. Не разбирам защо тази жена не отделя 2 вечери време да спи в къщи с децата си или поне да ги остави при баба им, а пък тя нека си прескача до съседния вход? Зачитам 100% правото й на личен живот, но като имам предвид предишната й връзка, а и факта, че е сама жена с три деца от различни мъже, много се страхувам, че новият мъж до нея не е такъв ангел, какъвто опитва да се представя пред децата. Ани се чувства неудобно да споделя къде спи, а пък аз не мога да спя от ужас, че може нещо лошо да й се случи. Откакто майка й прави скандали, че не я зачита достатъчно, Ани се чувства длъжна и дори и да не й се иска пак ходи при майка си, за да не предизвика нови разправии. А майка й в момента е в пълна еуфория и с нея е невъзможно да се разговаря разумно, а мъжът ми няма право да забранява каквото и да е, тъй като няма родителски права. А аз, която се оказах с отговорността за отглеждането на две деца в момент от живота си, когато най-малко съм очаквала, нямам пък съвсем никакви права...освен правото да мисля за децата и да се страхувам какво ще донесе бъдещето, т.е какво ново ще сервира безотговорната им майка.
Толкова много написах, а всъщност не съм разказала и половината история... Все пак, кажете ми, вие какво бихте правили на мое място? И изобщо, нормално ли ви се вижда това, което се случва в живота ми и начина, по който съм реагирала?