Публикувана: 2 май 2008, 13:56 ч.
Последно мнение: 5 май 2008, 21:40 ч.

Как се чувствахте първият работен ден след майчинството?

2 541
23
1

2 май 2008, 13:56 ч.

Мнения: 2 035

От 7 май се връщам на работа и ми е адски депресантско...в главата ми е пълен хаус от въпроси които ме тормозят - Дали ще се справя с работата, с малката... Дали ще съумявам всичко да свършвам навреме....абе с няколко думи паника голяма ме е обзела Rolling Eyes

Трябва ми малко кураж и затова реших да ви попитам при вас как беше?
Споделете изобщо как се чувствахте вие? Как мина първия работен ден? Струваше ли си предварителните притеснения или всичко беше както преди да забременеете?

Благодаря ви предварително! bouquet

Последна редакция: пт, 02 май 2008, 14:02 от val_stef

# 1 2 май 2008, 13:59 ч.

Мнения: 5 026

Чувствах се не на място, някои колеги ми се виждаха елементарни, в сравнение с преди ,не знам поради какви причини, хем почти 3 години не съм контактувала кой знае с колко различни хора. Може би съм помъдряла Wink

Мисълта ми беше непрекъснато при бебе. С две думи - не се чувствах пълноценна за работа.

# 2 2 май 2008, 14:08 ч.

София
Мнения: 12 554

Валка, злато, гадно е няма спор, но погледни от хубавите страни. Рано или късно това трябва да се случи, заплатата е нещо различно от скапаното майчинство, а и все пак да си сред хора, които не говорят за мляко, памперси и бебешки проблеми си е хубаво.
Не се паникьосвай излишно. До седмица ще влезеш в крак с работата. Прегръщам те и целувки за Али! bouquet

# 3 2 май 2008, 14:16 ч.

Мнения: 1 195

оххх сигурно е доста стресирашо ooooh!

за сга аз смятам да си остана 2г в къщи но после сигурно ще ми излезе през носа
Пожелавам ти приятен и успешен първи работен ден Peace

и после пиши как е било

# 4 2 май 2008, 14:22 ч.

Мнения: 781

Оф, и на мен това ми предстои след няколко месеца и още от сега ми е гадно. Първия път когато излизах от майчинство започвах нова работа и сега май пак ще стане същото, защото целия колектив е нов Crazy

Успех

# 5 2 май 2008, 14:27 ч.

Мнения: 2 035

Mpulle, благодаря ти! Иначе, аз мога да те посъветвам да си се радвате с бебчо и да си изживеете безгрижно и щастливо тия две години, защото времето лети и докато се усетиш хоп дошло времето за работа Hug

nana77 , мерси мило! bouquet

Atrakcia, странно защо, но и аз се чувствам помъдряла Hug

# 6 2 май 2008, 14:28 ч.

Мнения: 2 035

Цитат на: marchella в пт, 02 май 2008, 14:22

Успех

И при мен е така....всички колеги са нови...буквално усещането ми е, че все едно започвам нова работа Rolling Eyes

# 7 2 май 2008, 14:33 ч.

Мнения: 7 430

...то поне се връщаш на стара работа, а аз дето трябва да я търся нова От няколко месеца съм в една постоянно депресия как ще я намеря тази работа да ме "търпи" с два дребосЪка

# 8 2 май 2008, 14:50 ч.

Мнения: 1 008

И на мен ми е сдухано, но не защото се връщам на работа (аз горе-долу не съм спирала), а защото точно на 7 май трябва да започна "чисто нова работа" и изобщо не знам какво ме чака...

# 9 2 май 2008, 15:07 ч.

Мнения: 1 897

Прекрасно се чувставах. Започнах нова работа в нов офис-бях изпълнена с трепети, очаквания и хъс за работа.
За пръв път деня ми беше напълно подреден и оргарнизиран. Преди това работех от вкъщи и се разкъсвах между грижите за сина си, разходките, домакинстването, времето което ми е необходимо за самата себе си и работата.Изобщо бях като многомашинничка и всяка секунда от деня ми бе уплътнена.
Още с първия работен ден всичко сякаш от само себе си си дойде ня мястото-времето за работа беше ясно определено и не се разсейвах и разкъсвах за хилядите други неща, които също трябва да свърша докато работя. А след това остатъка от деня си можех да прекарам с детето си и да му отдам цялото си внимание, пак без да мисля, че в същото време имам и куп други ангажименти. Изобщо започна да ми спори повече във всичко откакто се върнах на работа.

# 10 2 май 2008, 15:15 ч.

Мнения: 3 018

И аз като Ulia се опитвам да работя от вкъщи, даже понякога ходя в офиса с малкия в кенгуруто и макар, че не ми е много натоварено, се разкъсвам и между другите неща, които трябва да свърша. Но ми се иска колкото се може по-дълго време да съм с детето, така че ако това е начина, по-добре така, поне е с мен, отколкото да го оставям някой да го гледа.
По този начин поне ще поддържам връзка с колегите и няма да ми е чуждо като се върна изцяло на работа. Peace

Последна редакция: пт, 02 май 2008, 15:20 от alex99

# 11 2 май 2008, 15:38 ч.

Мнения: 1 897

Цитат на: alex99 в пт, 02 май 2008, 15:15

Но ми се иска колкото се може по-дълго време да съм с детето, така че ако това е начина, по-добре така, поне е с мен, отколкото да го оставям някой да го гледа.

alex99, аз мислех точно като теб. Не исках да пропускам първото гукане, първата усмивка, първите стъпки и първите думички на детето си. Не исках друг да се грижи за него вместо мен, не исках друг да е до него в първите дни от живота му, друг да го изведжда на разходка и друг да му показва света и всички нови и толкова интересни за него неща. В същото време не исках и не можех да спра да работя.
Смея да кажа, че се справях с всичко завидно добре и дори не ми тежеше, защото деня ми бе белязан с положителни емоции около грижите за бебето, новите му постижения и задоволство от това, че успявам да се справям с толкова много неща.
Когато обаче синът ми проходи стабилно, започна да бяга като пършинг из къщи, да пипа навсякъде, непрекъснато да прави бели и да спи по веднъж на ден- цялото натоварване започна да ми идва свръх сили. Грижите за детето ми отнемаха все повече време, а самото то изискваше все по-голямо внимание, неизчепаема енергия и търпение от моя страна. В същото време имах и други ангажименти, свързани с работата, които трябваше да се свършат в срок.
Та така, когато синът ми стана на година и половина го дадох на ясла, а аз се върнах на работа.
Мисля, че това беше много навременна и полезна стъпка и за него и за мен. Мотивите относно мен са ясни, а за детето няма да коментирам сега, тъй като всички, избрали яслата знаят какви са предимствата (и недостатъците) след едно такова решение.Освен това поста ми стана дълъг и ще разводня темата.

Последна редакция: пт, 02 май 2008, 15:43 от Ulia

# 12 2 май 2008, 16:50 ч.

Мнения: 2 035

Ulia, много ми се иска и при мен нещата да се подредят както при теб Hug

# 13 3 май 2008, 09:33 ч.

Мнения: 4 753

Първия ден сигурно няма да имам проблеми... все едно съм го оставила на бабите и съм излязла за малко.... Но после ще ми стане много мъчно и постоянно ще го мисля... Sad